№ 292
гр. София , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20211001000224 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .
С решение от 20.02.2019 г. по т.дело № 165/17 г. Окръжен съд - Благоевград е
обявил за относително недействителна по отношение на „Корпоративна търговска банка“
АД София, в несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано от синдиците А. Д. и К. М.
сделката за покупко - продажба, обективирана в нот.акт № 073,том. II, рег. №7784, нот.дело
№ 235/15 г. на нотариус № 511 Ф. Ш. , вписан в Служба по вписванията гр. Петрич с вх. №
1844 акт № 49, том. VII , дело № 862/15 г., сключена между „В и ВГД Оранжерии Петрич“
ООД, Петрич, ЕИК *********, представлявано от управителя В. Н. Г. и „Подгорие 2013“
ООД, с. Коларово, ЕИК *********, представлявано от Г. С.. Осъдил е ответниците за
заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 400 лева.
С определение от 01.03.2109 г. по т.дело № 165/17 г. ответниците „В и ВГД
Оранжерии Петрич“ ООД, Петрич и „Подгорие 2013“ ООД, с. Коларово са осъдени да
внесат по сметка на Окръжен съд – Благоевград държавна такса в размер на 6 874,77 лева.
Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното
производство – „Подгорие 2013“ ООД, с. Коларово, който го обжалва в срок с оплаквания
за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за постановяване на
обжалваното решение при съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не е
съобразил обстоятелството, че в хода на производство спрямо първият ответник „ВиВГД
1
Оранжерии Петрич“ ООД е открито производство по несъстоятелност, поради което на
основание чл. 637 ал. 1 от ТЗ настоящото исково производство следва да се счита спряно по
силата на закона. Поддържа, че в ищецът извлича легитимацията си за водене на иска от
качеството си на кредитор на първия ответник, чието вземане е обезпечено с особен залог
върху търговското предприятие на длъжника, като в процеса не е установено вписване на
договора за особен залог, както и пристъпването към изпълнение по същия да е са вписани в
имотния регистър. Ивнокира оплакване за незаконосъобразност на изводите на съда, че
вписването в търговския регистър на пристъпването към изпълнение по договора за особен
залог е достатъчно, за да обоснове извод за знание на купувача за вземането на ищеца, тъй
като същото е заявено в търговския регистър преди, но е вписано след датата на сключване
на атакуваната сделка. Излага съображения за недопустимост на предявения иск, на
основание чл. 8 ал. 3 и чл. 9 ал. 4 от ЗОЗ, предвиждащи забрана за разпореждане със
заложеното имущество, както и непротивопоставимост на заложния кредитор на всички
сделки с имуществото, предмет на договора за особен залог, извършени след вписването на
пристъпване към изпълнение. Твърди, че горното обосновава липса на правен интерес от
водене на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, тъй като неговите правни последици са
напълно идентични с прогласените от чл. 9 ал.4 от ЗОЗ. Инвокира оплакване за
незаконосъобразност на извода за наличието на знание за увреждането, съобразно чл. 7 ал.1
от ЗТРРЮЛНЦ, с доводи , че грижата на добрия търговец в процесната хипотеза включва
извършването на проверка в публичния имотен регистър, която същият, в качеството си на
дългогодишен наемател на имота е извършил. Твърди, че с оглед на добросъвестността в
конкретния случай не е било необходимо извършване на проверка и в търговския регистър,
тъй като отразените в него обстоятелства не са свързани с възникване на вземането. Излага,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че конкретното знание за задължението
на продавача, което не е доказано в процеса, може да бъде заменено от презумпция за
знание. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Въззиваемият „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност, изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Навежда доводи за неоснователност на
искането за спиране на производството, с твърдения, че нормата на чл. 637 от ТЗ намира
приложение по отношение производства, образувани срещу несъстоятелния длъжник за
събиране на причини вземания, а настоящият спор не попада в тази категория. Излага
твърдения за допустимост на предявения иск, тъй като разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от
ЗОЗ, на които се позовава въззивникът не са били действащи в цитираните редакции към
датата на сключване на атакуваната сделка, както и с доводи за установяване в процеса на
всички елементи на фактическия състав по чл. 135 от ЗЗД. Позовава се на трайната съдебна
практика, съобразно която увреждане е налице винаги, когато длъжникът се разпорежда със
свое секвестируемо имущество, от стойността на което кредиторът би могъл да
удовлетвори вземането си. Твърди, че за установяване наличието на знание е достатъчно на
третото лице да са били известни обстоятелствата, от които произтича вземането на
кредитора, а фактът дали той познава лично страните и конкретните обстоятелства около
2
възникване на вземането за ирелевантни за спора. Сочи, че учредяването на особен залог
като обезпечение на вземанията му по процесните договори за банков кредит е вписано в
търговския регистър още на 14.04.2008 г., поради което вземанията по същите следва да се
считат за известни на третите добросъвестни лица от тази дата, на основание чл. 30 ал.1 от
ЗОЗ. Сочи, че знанието е налице и въз основа на вписаните в търговския регистър
обстоятелства около пристъпването към изпълнение на вземането от страна на банката. В
тази връзка навежда доводи за законосъобразност на извода, че при полагане на грижата на
добрия търговец въззивникът би могъл да узнае за вземането на ищеца при обикновен
преглед на публичния търговски регистър. Твърди , че за наличие на фактическия състав на
чл. 135 от ЗЗД не е необходимо установяване на конкретно знание , а е допустимо същото да
бъде доказано и чрез прилагане на установените от закон презумпции за неговото наличие –
тази по чл. 7 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Навежда доводи за неоснователност на твърденията, че
ищецът е загубил кредиторовото си качество, тъй като същите не са доказани в процеса.
Моли съда да потвърди обжалваното решение.
„Ви ВГД Оранжерии Петрич“ ООД - необходим другар на въззивника не изразява
становище по спора пред настоящата инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
предявена от „Корпоративна търговска банка“ АД София, в несъстоятелност, ЕИК
*********, представлявано от синдиците А. Д. и К. М. срещу „В и ВГД Оранжерии
Петрич“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В. Н. Г. и „Подгорие 2013“
ООД, с. Коларово, ЕИК ********* за обявяване на относително недействителна спрямо
ищеца на договора за покупо - продажба от 10.09.2915 г. , сключен по нот.акт № 073,том.х
II, рег. №7784, нот.дело № 235/15 г. на нотариус №511 Ф. Ш. , вписан в Служба по
вписванията гр.Петрич с вх. № (844 акт № 49, том. VII , дело № 862/15 г. 1 сключен между
двата ответници с предмет : поземлен имот с идентификатор 56126.452.20, поземлен имот с
идентификатор 56126.452.34, поземлен имот с идентификатор 56126.452.6, поземлен имот с
идентификатор 56126.452.11, поземлен имот с идентификатор 56126.452.12, поземлен имот
с идентификатор 56126.452.13, поземлен имот с идентификатор 56126.452.14, поземлен
имот с идентификатор 56126.452.18, поземлен имот с идентификатор 56126.452.19,
поземлен имот с идентификатор 56126.452.21, поземлен имот с идентификатор
56126.452.22, поземлен имот с идентификатор 56126.452.24, поземлен имот с
идентификатор 56126.452.25, поземлен имот с идентификатор 56126.452.26 поземлен имот с
идентификатор 56126.452.29, поземлен имот с идентификатор 56126.452.39, поземлен имот
с идентификатор 56126.452.44, поземлен имот с идентификатор 56126.452.45, поземлен
имот с идентификатор 56126.452.48, както и сградата, построен в поземлен имот с
идентификатор 56126.452.1, всички находящи се в землището на гр. Петрич. Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД.
3
Съгласно разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Съдебната практика
непротиворечиво и константно приема, че когато увреждащото действие се изразява в
сключване на правна сделка, за да се разпростре обвързващото действие на силата на
присъдено нещо върху страните по нея, е необходимо искът да бъде предявен спрямо двете
страни по сделката. / така Решение № 151 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 785/2010 г., III
г. о., ГК / . Същите имат качеството на необходими задължителни други производството,
което е и абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът ,
включително и въззивният следва да следи служебно в обжалваната част /чл.269 от ГПК/. За
успешното провеждане на Павловия иск е необходимо ищецът да установи по пътя на
пълното и главно доказване качеството си кредитор на своя длъжник - ответник в
производството, наличието на извършени от него действия или сключването на сделки,
които имат за резултат обективно намаляване на имуществото на длъжника. Последното
следва да обосновава увреждане на кредитора, тъй като прави невъзможно или затруднява
насочването на принудително изпълнение върху определени вещи, или тяхното предаване
или ревандикиране в полза на кредитора , в резултат на успешно проведен иск с правно
основание чл.19 ал.3 от ЗЗД или иск с правно основание чл . 108 от ЗС. Правно релевантна
предпоставка е и момента на възникване на вземането на кредитора, което следва да бъде
индивидуализирано както по своите темпорални характеристики / спрямо момента на
извършване на твърдяното увреждащо действие/, така и по основание и размер, без да е
необходимо същото да е изискуемо и ликвидно.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 09.01.2007
г. ищецът „Корпоративна търговска банка“ АД София /понастоящем в несъстоятелност/
предоставил на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД кредит в размер на 7850 000 лева с цел
използване на сумата за оборотни средства за дейността на дружеството. На 20.11.2009 г.
между същите страни е сключен нов договор за банков кредит, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя сума в размер на 1 800 000 лева, отново с цел
използването й за оборотни средства. На 17.12.2009 г. е сключен нови договор за банков
кредит между страните, по който банката е предоставила на първия ответник –
кредитополучател сума в размер на 7 810 000лева, за използване за оборотни средства.
Видно от доказателствата по делото, вземанията на банката по посочените три
договора за банков кредит са обезпечени с договор за особен залог върху търговското
предприятие на кредитополучателя „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД , сключен в
изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите. Същият е заведен
от нотариуса под № 4271/08.06.2010 г., и е вписан по партидата на кредитополучателя в
търговския регистър на 27.01.2011г. в графа „залог на търговско предприятие“ под № 2 –
вписване № 20110127121038.
4
На 28.09.2006 г. между „Корпоративна търговска банка“ и „В и ВГД Оранжерии
Петрич“ е сключен договор за банков кредит, изменен с последващи анекси, по силата на
който бланката е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 4 050 000 лева с цел
използване за оборотни средства. На 28.12.2010 г. между същите страни е сключен нов
договор за банков кредит, по сивата на който на кредитополучателя е предоставена сума в
размер на 2 103 500 лева. По силата на сключен на 14.03.2012 г. друг договор, банката е
предоставил на първия ответник нова сума в размер на 2 300 000 лева. Вземането по
процесните три договора за банков кредит е обезпечено с договор за особен залог върху
търговското предприятие на длъжника, сключен в писмена форма с нотариална заверка на
подписите, регистрирана с рег. № 6180/23.08.2012 г. Договорът е вписан по партидата на
кредитополучателя в търговския регистър под № 3 на 12.12.2012 г. - вписване №
20121212163429. По партидата на дружеството в търговския регистър, поле „залог на
търговско предприятие“ под № 1 на 14.04.2008 г. е вписан друг договор за особен залог в
полза на ищеца “Корпоративна търговска банка“, като обезпечение на вземането му по
договор за банков кредит от 06.12.2006 г. в размер на 9 700000 лева.
От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно -
счетоводна експертиза се установява, че сумите по процесните шест договора за банков
кредит са предоставени реално на кредитополучателя, и са надлежно осчетоводени в
счетоводствата на двете дружества. Видно е, че към 12.08.2015 г. „В и ВГД Оранжерии
Петрич“ е имал задължение към ищеца по процесните 6 договора за банков кредит , в общ
размер на 19 742 796,27 лева, формирано както следва: редовна главница в размер на
10 664 081,15 лева, просрочена главница в размер на 6 242 200 лева, просрочена лихва върху
редовна главница в размер на 2 238 589,12 лева, просрочена лихва върху просрочена
главница в размер на 276 635,90 лева, текуща лихва върху редовна главница в размер на
59 142,42 лева, текуща лихва върху просрочена главница в размер на 61 092 лева, неустойки
върху просрочени лихви в размер на 178 566,28 лева и такси по кредити в размер на
22 489,40 лева.
Поради установено неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по
процесните договори за кредит, на 12.08.2015 г. кредитодателят „Корпоративна търговска
банка“ АД е вписал по партидата на кредитополучателя в търговския регистър пристъпване
към изпълнение по договора за особен залог. Вписването е заведено под № 20150818132927
за особения залог, вписан под № 2 и под № 20150818160849 за особения залог, вписан под
№ 3. Видно от заключението на вещото лице, към 10.09.2015 г. – датата на сключване на
оспорения договор за продажба, задължението на първия ответник по процесните шест
договора за банков кредит е възлизало на 19 882 292,29 лева и не е било погасено.
С оглед на горното настоящата инстанция намира, че ищецът се легитимира като
кредитор на първия ответник с вземане в размер на 19 882 292,29 лева , възникнало по
силата на процесните шест договора за банков кредит и представляващо незаплатено
задължение за връщане на предоставените по силата на същите суми.
5
Между страните по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства
се установява, че с договор за продажба, сключен на 10.09.2015 г. 10.09.2915 г. , сключен по
нот.акт № 073,том. II , рег. №7784, нот.дело № 235/15 г. на нотариус №511 Ф. Ш. , вписан в
Служба по вписванията гр.Петрич с вх. № 1844 акт № 49, том. VII дело № 862/15 г. първият
ответник „В и ВГД Оранжерии Петрич“ е продал на втория ответник “Подгорие 2013“ ООД
следните свои собствени недвижими имоти : поземлен имот с идентификатор 56126.452.20,
поземлен имот с идентификатор 56126.452.34, поземлен имот с идентификатор 56126.452.6,
поземлен имот с идентификатор 56126.452.11, поземлен имот с идентификатор
56126.452.12, поземлен имот с идентификатор 56126.452.13, поземлен имот с
идентификатор 56126.452.14, поземлен имот с идентификатор 56126.452.18, поземлен имот
с идентификатор 56126.452.19, поземлен имот с идентификатор 56126.452.21, поземлен
имот с идентификатор 56126.452.22, поземлен имот с идентификатор 56126.452.24,
поземлен имот с идентификатор 56126.452.25, поземлен имот с идентификатор
56126.452.26 поземлен имот с идентификатор 56126.452.29, поземлен имот с идентификатор
56126.452.39, поземлен имот с идентификатор 56126.452.44, поземлен имот с
идентификатор 56126.452.45, поземлен имот с идентификатор 56126.452.48, както и
сградата, построен в поземлен имот с идентификатор 56126.452.1, всички находящи се в
землището на гр. Петрич, за сумата от 650 000 лева без ДДС. Сключването на договор за
продажба на отделен обект от имущество на длъжника, което служи на общо
удовлетворение на всички кредитори води до намаляване на наличното му имущество и
активи, което затруднява и създава несигурност относно възможността за удовлетворяване
на неговите кредитори. Горното обосновава недвусмислен извод за увреждащия характер на
сключения договор за продажба на процесното складово помещение. В този смисъл е и
трайната съдебна практика - Решение № 1142 от 13.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4433/2007
г., I ГО, ГК, Решение № 266 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 247/2020 г., IV ГО, ГК.
С оглед на горната фактическа установеност, основните спорни обстоятелства пред
настоящата инстанция са налице ли е знание на втория ответник за увреждащият характер
на договора за продажба, предвид доводите му, че преди сключване на договора за продажба
е положил грижа на добрия търговец, като е извършил справка в имотния регистър, където
липсва вписване на договора за особен залог, че по делото липсват доказателства да е бил
уведомяван или известен по друг начин за задължението на продавача по процесните
договори за банков кредит, както и че вписването на договора за обособен залог в
търговския регистър не презюмира знание, тъй като същото следва да е конкретно и не
може да бъде заменено от законова презумпция. Спорна между старите е и допустимостта
на предявения иск, предвид доводите на въззивника за липса на правен интерес от неговото
предявяване, доколкото правните последици от неговото евентуално уважаване се изразяват
в непротивопоставимост на атакуваната сделка на заложния кредитор, която е изрично
прогласена от разпоредбите на чл. 8 ал.3 и чл.9 ал.4 от ЗОЗ.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите във въззивната жалба за
6
недопустимост на постановеното решение, предвид наличието на предпоставките на чл. 637
ал.1 от ТЗ за спиране на производството по делото. От справка в търговския регистър се
установява, че с решение от 20.02.2019 г. по т.дело № 252/16 г. на Окръжен съд Благоевград
спрямо „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е открито производство по несъстоятелност, с
начална дата на неплатежоспособността 01.01.2011 г. Вярно е, че производството по
несъстоятелност е открито след депозиране на исковата молба по настоящото дело /
10.12.2015 г./, но естеството на предявения в настоящата производство иск не попада в
предметния обхват на чл. 637 от ТЗ. Съгласно същия, с откриване на производство по
несъстоятелност се спират всички съдебни и арбитражни производства по имуществени
граждански и търговски дела срещу длъжника. Релевантен за приложението на тази
разпоредба е предметът на делото, който следва да е от имуществен характер - за събиране
на парично вземане. Настоящото производство има за предмет прогласяване за относително
недействителен спрямо ищеца на процесният договор за продажба, поради което същото
не следва да бъде спиране , на основание чл. 637а.1 от ТЗ.
Неоснователни се явяват и доводите във въззивната жалба за недопустимост на предявения
иск, поради липса на правен интерес у ищеца за от неговото провеждане. Същата е
обоснована от въззивника с разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от ЗОЗ, предвиждаща
разпоредителните сделки със имуществото, предмет на залога, да бъдат извършвани само
след предварително съгласие на заложения кредитор, както и с нормата на чл. 9 ал. 4 от
ЗОЗ, която забранява извършването на разпоредителни сделки със заложеното имуществото
след вписването на пристъпване към изпълнение, като сделките, извършени в нарушение на
горната забрана са непротивопоставими на заложния кредитор. Разпоредбите на Закона за
особените залози, на които се позовава въззивникът са въведени със законодателни
изменения, обнародвани в „Държавен вестник“ бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.,
поради което не са били в сила към момента на сключване на процесния договор за
продажба. Редакцията на чл. 9 ал. 4 от ЗОД, действала към 10.09.2015 г. /датата на
сключване на атакувана сделка/ е предвиждала забрана за залогодателя за разпореждане със
заложеното имущество след връчване на съобщението за пристъпване към изпълнение, но
не и непротивопоставимост на тези действия спрямо заложния кредитор. Дори и да се
приеме обаче, че прогласената от закона непротивопоставимост спрямо заложния кредитор е
приложима и към процесния договор за покупко-продажба, / за което липсва основание, тъй
като на изменението на чл. 9 ал.4 от ЗОЗ не е придадено обратно действие/, сама по себе си
същата не би могла да обоснове извод за липса на правен интерес от предявяване на Павлов
иск от страна на заложния кредитор. Допустимостта на същия е обусловена от наличието на
качеството на ищеца на кредитор на ответника, както и на въвеждането на твърдение за
извършване от последния на разпореждане с имущество, което урежда кредитора, при
наличието на знание у третото лице - контрагент на длъжника за увреждането. За
допустимостта на иска е ирелевантно дали вземането, от което ищецът извлича качеството
си кредитор е хирографарно или обезпечено, както и какъв е конкретния вид на
обезпечението. Съществуването на облекчен законов ред за удовлетворяване на кредитора
7
от самото обезпечение не обосновава липса на правен интерес от провеждане на иска по чл.
135 от ЗЗД, при наличие на всички предпоставки за неговата допустимост.
От справка в търговския регистър по партидата на „В И ВГД Оранжерии Петрич“ АД се
установява наличие на вписани три поред особени и залога на търговското му предприятие
на ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД, както следва: под № 1 - на 14.04.2008 г., под
№ 2 на 27.01.2011 г. и под № 3 на 12.12.2012 г. И трите вписвания съществували по
партидата на ответника към 10.05.2015 г. – датата на сключване на атакуваната сделка. Към
същата дата по полетата на особените залози, вписани под № 2 и № 3 е било осъществено и
вписване на пристъпване към изпълнение от страна на заложения кредитор. Видно от
отбелязването, пристъпването към изпълнение е вписано на 18.08.2015 г., поради което
доводите на въззивника за по-късна дата на същото се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ вписаното обстоятелство се смята, че е
станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Разпоредбата
предвижда оборима презумпция за знание у всяко трето лице, която може да бъде оборена
единствено при установяване на визираните в разпоредбата предпоставки - в 15 дневен срок
от вписването и то единствено от трети лица, които установят, че не са могли да узнаят за
неговото осъществяване. Съобразно разпоредбата на чл.44 и чл. 45 от Наредба № 1 2007 за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър вписването на особен залог на
търговско предприятие се извършва по партидата на залогодателя , в поле „залог на
търговско предприятие и съдържа групи „заложен кредитор“ , „длъжник по обезпечено
везане“ и „обезпечено вземане“. В конкретния случай вписването по партидата на първия
ответник съдържа данни относно номер и дата на сключване на всеки един от шестте
договора за банков кредит, данни за кредитора, както и за размера на предоставените по
същите суми. Горното обосновава извода, че при обикновен преглед на партидата на
дружеството в публичния търговски регистър всяко лице би могло да се информира относно
наличието на задължение спрямо „Корпоративна търговска банка“ и неговия размер,
доколкото особеният залог , вписан по партидата съдържа подробни данни относно самото
обезпечено вземане. Доводите на въззивника за липса на вписване на особения и в имотния
регистър, както и че грижата на добрия търговец не включва задължение за проверка на
партидата на продавача в търговския регистър противоречат на житейската и правна логика.
По аргумент от разпоредбата на чл. 23 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ и на още-по силно основание
частноправните субекти нямат право да изискват доказване на обстоятелства, вписани в
търговския регистър относно правосубектността и представителството на своите
контрагенти - търговски дружества. Дължимата грижа при сключване на договор за
продажба с търговско дружество предполага по необходимост установяване на неговата
правосубектност, както и представителната власт на лицето, сочено за негов представляващ.
С оглед на горното настоящата инстанция намира, че преди сключване на процесния
договор вторият ответник е следвало да извърши справка по партидата на продавача в
търговския регистър. Неизвършването на подобна справка освен, че сочи на неполагане на
грижата на добрия търговец , не освобождава въззивника от презумпцията по чл.7 ал.1 от
8
ЗТРРЮЛНЦ за знание на вписаните по партидата на първия ответник обстоятелства, в това
число и данните относно , вида, размера и кредитора на вземането, обезпечено с вписаните
особени залози на търговско предприятие.
Неоснователни се явяват и твърденията на въззивника за по-късна дата на вписване на
залога в търговския регистър, както и че в по делото не е установено намерението за
увреждане на кредитора. Намерението за увреждане на кредитора е релевантно единствено
в хипотезата чл. 135 ал. 3 от ЗЗД - при извършване на увреждащото действие преди
възникване на вземането на кредитора, което не е налице в процесния случай.
С оглед на горното настоящата инстанция намира, че към датата на сключване на атакувана
сделка третото лице - приобретател по същата е знаело за наличието на задължение на
прехвърлителя към ищеца, тъй като към същата дата по отношение на същото е действала
презумпцията по чл. 7 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за знание на вписваните обстоятелства в
търговския регистър. Същите съдържат информация относно процесните шест договора за
банков кредит дати на сключване, кредитор - „Корпоративна търговска банка“ АД и размер
на предоставените, респективно на получените от длъжника средства. Обстоятелството, че
задължението би могло да бъде междувременно заплатено от длъжника не може да промени
факта създаване на представа във въззивника неговото възникване и съществуване в
обективната действителност , която е била налице и към датата на сключване на атакуваната
сделка, доколкото за същото не е налице заличаване , или отбелязване на други модалитети.
Релевантно за фактическия състав на чл. 135 ал.1 от ЗЗД е единствено наличието на знание
за задължението. Наведеното по делото твърдение, че ищецът междувременно е загубил
качеството си на кредитор , поради прехвърляне на вземането в полза на трето лице не е
доказано в процеса.
С оглед на горното, настоящата инстанция намира, че в процеса е установено и наличието
на последния елемент от фактическия състав на чл. 135 ал.1 от ЗЗД – наличието на знание у
третото лице – контрагент на длъжника за увреждането.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира предявения иск за основателен.
Ищецът има качеството на кредитор на първия ответник по смисъла на чл. 135 от ЗЗД
поради което е активно материално правно легитимиран да предяви иск за прогласяване на
относителна недействителност на договора за продажба, който го уврежда. В процеса е
установено и реализирането на останалите елементи от фактическия състав на чл. 135 ал. 1
от ЗЗД - наличие на увреждащо действие / чрез сключване на процесния договор за
продажба/, както и наличието на знание на двете страни по сделката за увреждането.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд ,
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.02.2019 г. по т.дело № 165/17 г. на Окръжен съд-
Благоевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10