Р Е Ш
Е Н И Е № 221
гр.Габрово,06.11.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровски
окръжен
съд в публично заседание на втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. КОСЕВА
при
секретаря Б. Бобчева, с участие на прокурора............., като разгледа
докладваното от съдия Косева т.д. несъстоятелност №42 по описа за 2016 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителите физически лица В.И. *** и Д.Й.П. *** твърдят, че са съдружници в ответното дружество "М.Е." ООД- ***, което е неплатежоспособно и свръхзадължено. Сочат, че са предоставили парични заеми на същото: В. Д.- в размер на 42 196,14 лева, а Д. П.- 42 182,23 лева, за срок до 29.02.2012г., но на уговорената дата сумите не им били върнати, въпреки, че дружеството разполагало с пари. То имало задължения и към други кредитори, а имуществото му не било достатъчно- общия размер на пасивите възлизал на 1 800 000 лева. За обезпечаване вземанията към кредитори цялото търговско предприятие на дружеството било заложено и по отношение на него било насочено принудително изпълнение от ЧСИ, като били наложени и възбрани върху недвижимите му имоти за задължения над 65 000 евро. През 2012г. "М.Е." ООД спряло да обслужва задълженията си по търговски сделки и да погасява заемите, като изпаднало в остра криза на ликвидността. От счетоводните документи на дружеството било видно, че не разполага с ликвидно имущество, започнало да изпада в свръхзадлъжнялост. Според молителите коефициента на обща ликвидност в периода 2012г.- 2013г. бил между 0,3 и 0,4. Посочените в баланса показатели не отговаряли на действителното финансово положение на дружеството, съставени били неверни данни във финансовите отчети.
Поради
изложеното молителите считат, че дружеството "М.Е." ООД е в състояние на
неплатежоспособност, съответно- свръхзадълженост и са налице предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност, което претендират с молбата си.
Ответното дружество "М.Е." ООД оспорва молбата и твърди, че няма каквито и да било парични задължения към ищците, тъй като: Управителката на дружеството П.Р. - И., след като встъпила като такава в началото на 2012г., направила пълна справка за всички задължения на дружеството и с платежни нареждания от 12.02.2012г., в полза на двамата молители, описаните в исковата молба суми били изплатени. Следователно същите не били кредитори на дружеството, които са легитимирани да подадат молба за обявяването му в несъстоятелност. Въпреки извършените плащания управителката поискала молителите да й представят документ, въз основа на който се дължат сумите, но такъв не бил предоставен. Дори сега молителите не представили първичен документ, че процесните суми са постъпили в патримониума на дружеството, а договорите за заем били реални договори- следвало да се докаже предаването на сумите. Представените договори за заем били изготвени за нуждите на делото и не били представени в дружеството, поради което същите се оспорват, включително и подписите, като се претендира откриване на производство по чл.193 ГПК. Дори дружеството да имало задължения към кредитори, то само те можели да претендират производство по несъстоятелност, но предпочели да защитават правата си по друг ред, а не този. Дружеството изпълнявало текущите си задължения, нямало задължения към Държавата и персонала, нито към когото и да било освен към две други дружества, на които било представено обезпечение- договор за особен залог от 2015г.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
В молбата си до съда за производството по несъстоятелност Д.П. е твърдял, че е дал паричен заем на ответното дружество в размер на сумата 42 182,23 лева и тъй като в уговорения срок до 29.02.2012г. тя не била върната, същият е кредитор на дружеството за тази сума. След изискване на договора за заем същият е представен / л. 48 от делото/. Видно обаче от приложеният договор за паричен заем от 01.03.2009г., в него е посочено, че заемодателя Д.П. е предал в собственост на заемателя- дружеството "М.- Е." ООД, парична сума в размер на 42 200 лева. Посочено е, че предаването на сумата е на части. Уговорен е срок за връщане на заетата сума - до 29.02.2012г. Договора е подписан от молителя- заемодател, а като заемател за дружеството се е подписала управителката / към 2009г./- неговата дъщеря И.Я.. В молба от 14.07.2017г. /л.93/, след размяната на книжа и насрочване на делото, Д. П. е заявил, че дружеството му дължи по договора за заем сумата 42 196,14 лева, както и договорена лихва в размер на 10%.
В молбата си до съда за производството по несъстоятелност В.Д. е твърдял, че е дал паричен заем на ответното дружество в размер на сумата 42 196,14 лева и тъй като в уговорения срок до 29.02.2012г. тя не била върната, същият е кредитор на дружеството за тази сума. След изискване на този договор същият е представен / л. 49 от делото/. Видно обаче от приложеният договор за паричен заем от 01.03.2009г., в него е посочено, че заемодателя В.Д. е предал в собственост на заемателя- дружеството "М.- Е." ООД парична сума в размер на 42 200 лева. Посочено е, че предаването на сумата е на части. Уговорен е срок за връщане на заетата сума - до 29.02.2012г. Договора е подписан от молителя- заемодател, а като заемател за дружеството се е подписала управителката / към 2009г./- И.Я.. В молба от 14.07.2017г. /л.89/, след размяната на книжа и насрочване на делото, В. Д. е заявил, че дружеството му дължи по договора за заем сумата 42 196,14 лева, както и договорена лихва в размер на 10%.
Ответното дружество е оспорило качеството на кредитори на молителите, твърдейки, че няма задължения към тях и в подкрепа на това е представило извлечение от сметка и платежни нареждания, че сумите са преведени по банковите сметки на Д. П. и В. Д. още на 12.04.2012г.
Видно от приложеното по делото на л.168 банково удостоверение от Банка ДСК, финансов център Габрово, направените преводи на 12.04.2012г., за посочените суми, са постъпили по сметките на Д. П. /в размер на 42 182,23 / и В. Д. / в размер на 42 196,14 лева/ .
Видно от писмо на л.202 от делото от банка ДСК, централно управление, както и от приложените към същото извлечения от сметки на молителите: на 12.04.2012г. по сметка с титуляр Д.Й.П. е постъпил превод в размер на 42 182,23 лева от "М.Е." ООД с основание "възстановяване на средства предоставени от Д.Й.П."- л.203 от делото; на 12.04.2012г. по сметка с титуляр В.И.Д. е постъпил превод в размер на 42 196,14 лева от "М.Е." ООД с основание "възстановяване на средства предоставени от В.И.Д."- л.204 от делото.
Във връзка с добавеното искане от молителите след размяната на книжа и насрочване на делото в с.з., за дължимост на лихва по договорите /което не фигурира в молбата им по чл. 625 ТЗ и не е конкретизирано по никакъв начин, дори по размер/, ответната страна е заявила, че същото е погасено по давност, тъй като сумите са изплатени още през м. април 2012г.Ответното дружество също е направило множество възражения, че въпреки изплащането на тези суми на молителите, те не са дължими, тъй като договори за заем липсват в счетоводството на дружеството, те са подписвани в последствие след смяната на управителката /дъщеря на единия от молителите/, документи за предаване на парите от страна на заемодателите липсват, поради което сумите са недължимо платени, но въпреки това са платени.
Молителите, въпреки данните по делото, са твърдяли, че са предали паричните суми, като за тази цел са представили копия от квитанции, за които по делото не стана ясно от кого са подписани. Следва да се отбележи, че сумите, посочени в квитанциите не отговарят като общ сбор на сумите посочени в молбата на П. и Д., като на л.96 от делото не е представена квитанция, а някаква справка, в която дори не е конкретизирана за кого и за какво се отнася.
Тъй като в настоящото производство са налице доказателства, че сумите посочени в молбата на Д. П. и В. Д. са платени от ответното дружество, съдът няма да разглежда и обсъжда възраженията кога са съставени договорите за заем, недължимо ли са платени парите от дружеството на молителите, предадени ли са парите от заемодателите на заемателя и др.
В настоящото
производство е важен факта, доказан безспорно по делото, че посочените в
молбата на П. П. и В. Д. суми са им заплатени от ответното дружество чрез
превод по банковите им сметки още на 12.04.2012г., следователно същите не са
кредитори на дружеството / нито към момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ- 21.09.2016г., нито към
настоящият момент- м. ноември 2017г./.
С доклада по делото съдът е
посочил доказателствената тежест, която носят страните, като основно молителите
носят тежестта на доказване, че са
кредитори на дружеството- ответник, че съществуват вземанията им към ответника
по основание и размер, както и че
вземанията са парични, изискуеми и произтичат от търговска сделка, а ответното
дружество носи тежестта на доказване, че е заплатило посочените парични
задължения на молителите.
Тъй като от представените по
делото доказателства не се установява наличието на твърдяните от молителите
материалноправни предпоставки по чл.608
ал.1 ТЗ, молбата им се явява неоснователна по същество- липсва търговска сделка
с произтичаща от нея евентуална невъзможност за изпълнение на парично вземане,
а материалната предпоставка на чл.608 ал.1 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност е невъзможността търговеца да изпълни парично задължение
произтичащо от търговска сделка. Д.Й.П. и
В.И.Д. нямат изискуеми парични вземания
по търговска сделка срещу "М. Е."
ООД и не са кредитори на дружеството по смисъла на закона, поради което не е налице
най- важната материална предпоставка на чл.608 ал.1 ТЗ.
По отношение на споменатата в последствие от молителите лихва- неконкретизирана по размер, то същата, дори да не е покрита с давност / а три годишната давност от 12.04.2012г. до 21.09.2016г. е изтекла/, то тя има обезщетителна функция и е акцесорно задължение, докато основанието за откриване на производство по несъстоятелност е само при невъзможност на длъжника за реално изпълнение на задължение по търговска сделка.
След като молителите нямат изискуемо парично задължение по търговска сделка срещу "М.Е." ООД, т.е. не са кредитори по смисъла на закона и не са налице предпоставките на чл.608 ал.1 ТЗ, съдът не следва да изследва икономическото състояние на ответното дружество.
Разноски: С оглед изхода на делото молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество направените по делото разноски в размер на сумата 3 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение платено в брой на процесуалният му представител /договорите са приложени на л.166 и л.228 от делото/. Неоснователно е възражението на молителите за прекомерност на адвокатският хонорар на представителя на ответното дружество и намаляването му. Съгласно чл. 7 ал.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, хонорара на адв. Г. дори е с 30 лева под минимума, поради което не може да бъде намален. Следва да се отбележи също, че делата за несъстоятелност, както и настоящото, са с фактическа и правна сложност, които в повечето случаи обосновават липса на основание за намаляване на възнагражденията на адвокатите до минимума, предвиден в Наредбата за възнагражденията им.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, поради неплатежоспособност/ свръхзадълженост, подадена от В.И.Д.
ЕГН:********** и Д.Й.П. ЕГН:**********,
двамата със съдебен адрес: ***- адв. Г. Н. ***, срещу "М.Е." ООД, ЕИК107567253, със
седалище и адрес на управление:*** , като неоснователна.
ОСЪЖДА В.И.Д. ЕГН:**********
и Д.Й.П. ЕГН:**********, двамата със съдебен адрес: ***- адв. Г. Н. ***,
да заплатят на "М.Е." ООД,
ЕИК107567253, със седалище и адрес на управление:***, направените по делото
разноски в размер на сумата 3 200 лева /три хиляди и двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд- Велико
Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: