Решение по дело №12722/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 486
Дата: 30 януари 2023 г. (в сила от 30 януари 2023 г.)
Съдия: Катя Хасъмска
Дело: 20221100512722
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска

Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100512722 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по жалба вх. № 14389/25.10.2022 г. от Р. И. Д.-
длъжник по изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ Г.Д., peг. № 781 по описа на
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, срещу насочването на принудително
изпълнение върху описания в жалбата недвижим имот, с твърдения за неговата
несеквестируемост, обективирано в призовка за принудително изпълнение с вх. №
10907/30.09.2022 г.
В жалбата са изложени аргументи за нарушение на разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК.
Сочи, че жилището е с площ от 62 кв.м., същото е в режим на съсобственост с брата на
длъжника А. К.. Навежда доводи, че не притежава друго жилище освен това, което е обект
на обжалваното принудително изпълнение. Сочи, че съпругът й, с който живее не
притежава недвижимо имущество. Твърди, че жилището се обитава от нея, съпругът й и
брат й. Навежда доводи за несеквестируемост на соченото имущество. Моли съда да отмени
действията на ЧСИ. Претендира разноски.
Взискателят "Ф.И.А." ЕООД в законоустановения срок е взел становище по
допустимостта и основателността на жалбата. Счита, че жалбата е неоснователна и моли
съда да я остави без уважение. Отделно твърди, че същата е недопустима тъй като е
преждевременно заведена. Сочи, че опис е допустим, но осребряване на несеквестируемо
имущество е недопустимо. Излага подробни съображения.
Частен съдебен изпълнител Г.Д. е дал обяснения във връзка с извършените
изпълнителни действия, като счита жалбата за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да
обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по
смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.
Изпълнителното дело е образувано по молба на "Ц.К.Б." АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "*******, чрез юрк. М.П. и въз основа на
изпълнителен лист от 05.10.2009 г. на СРС, 11 ГО, 77 състав, издадени по гр.д. 436052/2009
1
г. срещу Р. И. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, за заплащане на
сумата 1 800 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2009 г. до
окончателното й изплащане; 830 лв. мораторна лихва; 350.58 лв. съдебни разноски, ведно с
таксите и разноските по изпълнението.
На 17.12.2014г. с молба от кредитора „Ф.И.А.“ ЕООД, конституиран и встъпил в
правата на първоначалния взискател на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, е присъединен втори
изпълнителен лист от 04.04.2014 г. на СРС, 85 състав, издаден по гр.д.№ 6394/2014 г. срещу
Р. И. Д. за заплащане на сумата 3 505.75 лв. главница ведно със законната лихва, считано от
06.02.2014г. до окончателното й изплащане, 1 479.47 лв. лихви, 389.70 лв. съдебни разноски,
ведно с таксите и разноските по изпълнението.
По делото да периода 2009 г – 2022 г. са извършени множество изпълнителни
действия, насочени към събиране вземането на кредитора: запори върху банкови сметки,
запори върху трудово възнаграждение на длъжницата, както и наложена възбрана от
17.12.2018 г. върху 1/2 ид. част от самостоятелен обект с идентификатор
68134.4359.210.12.13, представляващ: апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к.
******* *******, с площ от 62 кв.м., собственост на Р. Д..
На 29.09.2022г. по молба от цесионера е изпратена призовка за принудително
изпълнение с изх.№ 10907 с насрочена на дата за опис на недвижимия имот, предмет на
настоящата жалба. Същата е връчена на длъжницата по месторабота в „К. М“ ЕООД на
12.10.2022 г.

Жалбоподателят - длъжник в изпълнителното производство, се е позовал на нормата на
чл. 444 ГПК с довод, че процесният недвижим имот, върху който е наложена възбраната, е
несеквестируем. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен
имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. 3апорът и
възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, на обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на
изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост
(пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на
определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем
ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са
изложени оплаквания и да се иска отмяната на някои действия - запор, възбрана, опис,
оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези
искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия
не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички
изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да
е отправено изрично искане за това. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана
за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като
запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор или
възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я
нарушава.
Съгласно чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено по отношение на
жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее
заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него ; ако
жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му,
определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако
са налице условията по чл. 39, ал. 2 ЗС.
При това положение, за да е налице защита, произтичаща от несеквестируемост на
жилище, трябва да се установи по несъмнен начин, че съответният обект е единствен за
задълженото лице и неговото семейство. С оглед това, длъжникът е този, който следва да
2
докаже това обстоятелство, тъй като той черпи права от изгоден за себе си факт - а именно
твърдението, че жилището му е несеквестируемо.
Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на насочване на изпълнението
срещу недвижимия имот, находящ се в гр. София, предмет на описа, са основателни. От
писмените доказателства в изпълнителното дело /справки от имотния регистър/ се
установява, че длъжникът притежава единствено ½ ид.ч. от самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4359.210.12.13, с площ от 62 кв.м., находящ се в гр. София, *******
*******, ап. 13 и състоящ се от две, стаи, малка, кухня, баня с тоалетна и тераса. Длъжникът
живее със съпруга и брат си, като апартаментът, обект на изпълнението е в съсобственост
между Р. Д. и нейния брат – А. К.. Съпругът на длъжника не притежава недвижими имоти,
видно от представената справка от АВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено
върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които
живее заедно, нямат друго жилище. Разпоредбата е установена в закрила на значими
социални блага на длъжника и семейството му, а именно - правото на дом. Семейството на
длъжника се състои от двама членове, от които само жалбоподателят притежава недвижим
имот и то в съсобственост с друго лице. При това условие ½ ид. ч. от апартамент с площ 62
кв.м. безспорно се явява несеквестируемо жилище. Поради това следва да се приеме, че
имотът, предмет на обжалвания опис, отговаря на условията по чл. 444, т. 7 ГПК да бъде
квалифициран като несекрвестируем и насочването на принудителното изпълнение срещу
него следва да се отмени. Самото изпълнителното действие, представляващо опис не е
недопустимо, тъй като е насочено срещу непотребима несеквестируема вещ, поради което
по принцип не следва да бъде отменяно /опис не е извършен реално по настоящото дело/.
Същото се отнася и до действието по налагането на възбрана по отношение на ½ ид.ч. от
описания имот. Това е така тъй като съгласно цитираната т. 1 на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, налагането на възбрана върху
недвижим имот, бил той и несеквестируем, е допустимо, тъй като само го задържа в
патримониума на длъжника, и в този смисъл не е несъвместимо с несеквестируемостта
действие и не я нарушава.
Предвид основателността на жалбата, искането за спиране на действията по
изпълнението е основателно.
По разноските:
Независимо от изхода на спора, обаче, следва да се подчертае, че нормите на чл. 78 от
ГПК не намират приложение в настоящото производство. Предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително
изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях
вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител.
Той, обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е
общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ насочването на принудителното изпълнение срещу Р. И. Д. по изп.д. №
********** по описа на ЧСИ Г.Д., peг. № 781 по описа на КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд върху недвижим имот, единствено ½ ид.ч от самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4359.210.12.13, с площ от 62 кв.м., находящ се в гр. София, *******
3
*******, ап. 13, на основание чл. 444, т. 7 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Р. И. Д. за присъждане на сторените в
настоящото производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4