РЕШЕНИЕ
№ 1686
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330106986 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно осн. чл.26, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Г. Ф. И. твърди, че е сключила с ответника договор за кредит за сумата
400 лв. В договора се предвиждало обезпечаване посредством поръчителство, като в
случай на неизпълнение на това задължение, била уговорена неустойка в размер на
225,64 лв., която следвало да се плати разсрочено. Твърди се, че ищцата не е заплащала
сумите за неустойка, но че такава била начислена. Поддържа се, че клаузата за
неустойка е нищожна, поради това, че е уговорена в отклонение с предвидените в чл.92
ЗЗД функции и в противоречие на добрите нрави. Поради това се иска да бъде
прогласена нищожността на клаузата на чл.8 от договора.
Ответникът „Сити кеш“ ООД признава иска в депозирания отговор на исковата
молба, моли да не бъдат присъждани разноски.
Съдът намери за установено следното:
Процесният договор за заем с № ******** бил сключен между страните на
********. По силата на същия ищецът получил заем в размер на 400 лева, която сума
следвало да бъде върната двадесет и три седмични погасителни вноски, съгласно
приложен погасителен план /лист 6/. Определен бил годишен лихвен процент от 40,50
пункта и годишен процент на разходите - 49,22 пункта. Уговорено било в чл.6 от
договора, че кредитополучателя ще предостави един от видовете обезпечения
предвидени в чл.9 от общите условия – банкова гаранция или поръчител. В чл.9 от
1
общите условия било посочено, че страните могат да уговорят обезпечаване на
изпълнението, чрез запис на заповед или поръчителство от едно или две физически
лица, които да отговарят на следните изисквания: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко седем пъти минималната работна заплата за страната; в случай на
двама поръчители – осигурителният им доход следвало да бъде най-малко четири пъти
минималната работна заплата; да не са заематели или поръчители по друг договор за
заем със „Сити кеш“ ООД; да нямат задължения към други банкови или финансови
институции; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размера на получавания доход. Другите форми на
обезпечение са определени така: първа по ред ипотека; залог върху движима вещ,
чиято пазарна стойност надвишава два пъти стойността на главницата и лихвата;
банкова гаранция. В случай че заемодателят поиска, а заемателят не предостави годно
обезпечение по чл.9, ал.2 от общите условия, в срок от три дни, считано от
подписването на договора за заем, заемателят дължи неустойка, която следва да е
индивидуализирана в договора за заем. В конкретния случай неустойката е определена
в чл.8 от договора - 225,64 лв., като е включена в приложения погасителен план / лист
7/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Между страните сключен договор за предоставяне на потребителски кредит,
сумата по който е била усвоена.
Основателен е доводът на ищеца относно недействителност на клаузата
уреждаща неустойката.
Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.
Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на
основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се
предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.4 ал.1 от договора. От начина
по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му
ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то
не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в
какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са
многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения
кратък срок информация. Такива са например изискванията свързани с предоставяне на
бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли
сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-
трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има
необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените
2
обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с
определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е
предвидена по начин, който да възпрепятстува длъжника да я изпълни. Така се цели да
се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.8 от договора.
Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е
уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви
нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този
смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че клаузата
уреждаща неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във
вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да
се уважи.
По разноските:
Ответникът, с оглед признанието на иска, поддържа, че не дължи деловодни
разноски. Този довод е неоснователен, тъй като не са налице предпоставките на чл. 78,
ал.2 ГПК. Сключвайки договор при неравноправна клауза, ответникът е станал
причина за завеждане на делото, поради което е без значение изявлението му относно
признаване на иска. Ето защо същият дължи разноски, съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД.
Същите възлизат на сумата ответникът следва да заплати на ищеца деловодни
разноски в размер на 50 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВАВА ЗА НЩОЖНА, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.24 ЗПК, като
противоречаща на закона, по иска предявен от Г. Ф. И. ЕГН ********** с адрес с.
*****, обл. *******, ул.************ №** в против „Сити кеш “ ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Славянска №29, ет.7, клаузата на
чл.8 от договор за потребителски кредит № ********/*********** с която е уговорено
заплащане на неустойка в размер на 225,64 лв.
ОСЪЖДА „Сити кеш “ ООД да заплати на Г. Ф. И., на осн. чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 50лв./петдесет лева/ деловодни разноски.
3
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4