Решение по дело №847/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с глава ІІІ от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба от ЕТ „Л.Л.Н.“, с ЕИК ***, подадена чрез адв. М.С., срещу Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-250-2600/2386 от 20.02.2023 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е извършена оторизация и изплатено на оспорващия годишна финансова помощ в размер на 0 лева по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. за кампания 2019, за заявената от оспорващия ЕТ площ от 0,73 ха.

С жалбата се настоява, че административният акт е немотивиран, а и неправилно е отказано изплащането на субсидията за процесната площ, която е допустима за подпомагане. Изтъква се, че липсата на мотиви в акта го опорочава до степен, налагаща отмяната му, тъй като по този начин се ограничава правото на защита на адресата, както и се препятства съдът да извърши качествен съдебен контрол за законосъобразност на акта. Твърди се, че е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. оспорващият не е уведомяван за проверките. Сочи се, че от УП не става ясно как органът е установил недопустимостта на конкретно посочената площ, както и дали дружеството не е спазило базови изисквания, дали не са спазени други изисквания или изисквания за управление. Твърди се, че в уведомителното писмо не са посочени и правните основания за издаването му. Иска се отмяна на оспорения акт и се претендира присъждане на разноски в полза на оспорващата. В съдебно заседание оспорващият ЕТ „Л.Л.Н.“, представляван от адв. М. С., поддържа жалбата на изложените в нея основания, както и искането за присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответникът – Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Д.М., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Като становище по същество на спора се преценява и това от 05.04.2023 г., подписано от Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, представено с придружителното писмо, с което жалбата, ведно с преписката, са изпратени в съда. В него се посочва, че със заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер /УИН/ ****оспорващата ЕТ „Л.Л.Н.“ е кандидатствала за четвърта поредна година по направление „Биологично растениевъдство“ /БР/ от мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за площи с размер 0,73 ха с код на дейност БР 12 – „За биологично растениевъдство“ – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза, съгласно Приложение № 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020. Посочва се, че от органа е извършена проверка на заявената за подпомагане площ от 0,73 ха, при което е установено, че тази площ представлява над 100% спрямо установената допустима за подпомагане площ /0 ха/. Органът се позовава на разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 г., според който при процентно отношение на недопустимата площ над 50% - санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период /3 години/ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ /наддекларираната площ/. Посочва се, че предвид последното на кандидата е наложена санкция за бъдещ период в размер на 100% или /изразено в цифри/ 795,25 лева. В заключение се посочва, че органът не намира законосъобразно основание да промени или отмени оспореното УП. В съдебно заседание, освен че поддържа становището за неоснователност и недоказаност на жалбата, представляващия ответната страна отправя възражение за прекомерност на размера на претендираното от оспорващия ЕТ адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане в полза на ответника на направените в производството разноски.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, изхожда от надлежно легитимирана страна с правен интерес /участник в административното производство, който е адресат на акта/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Видно от приложеното на лист 7 от административната преписка известие за доставяне/връчване на УП, същото е съобщено на едноличния търговец по електронен път на 13.03.2023 г., а жалбата срещу него е изпратена по куриер на 27.03.2023 г., т.е. в рамките на установения в чл. 149, ал.1 АПК 14-дневен срок.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Едноличен търговец „Л.Л.Н.“ е регистриран като земеделски производител с УИН ****и е одобрен за участие по няколко схеми и мерки за подпомагане по ПРСР за периода 2014 – 2020 г., между които и по Мярка 11 „Биологично земеделие“ с един парцел с номер от ИСАК **** с площ от 0,73 ха, находящ се в землището на с------------, засаден с култура с код 222010 /сливи/. Кодът на дейността е БР 12 със ставка 1089,3806 лв./ха.

На 15.05.2019 г. лицето е подало заявление за подпомагане за 2019 г. УРН 645995 /л. 59 гръб - л. 61 от преписката/. Информацията в заявлението относно схемите и мерките е редактирана с подадено на 10.06.2019 г. ново заявление /л. 69 – л. 70 от преписката/.

За изясняване на относимите факти са извършени редица проверки, сред които проверка за допустимост на декларираните площи и други.

Със Заповед № 394096/26.09.2019 г. /л. 54, гръб от делото/ е разпоредено да се извърши проверка на място на 24 парцела, обработвани от оспорващия ЕТ, сред които и процесният парцел **** /****/, находящ се в землището на ------------, засаден със сливи. Данните от проверката на място чрез дистанционен контрол на 18.09.2019 г. са обективирани в доклад, приложен от л. 55 до л. 69 от делото, като в същия доклад са обективирани и резултатите от същевременно извършената на 02.10.2019 г. и бърза проверка на място за площите, за които дистанционният контрол не е могъл /чрез сателита и видеонаблюдението/ да установи дали културата е точна, дали самото замерване е точно. По отношение на процесния имот не са установени несъответствия между декларираните и установени площи. За резултатите от проверката, включително бързата проверка земеделският производител няма данни да е получил уведомление – предвид докладната записка на л. 93 от делото и изрично заявеното от процесуалния представител на ответника – л. 95, гръб от делото.

Ответникът заявява и представя доказателства, че въз основа на Докладна записка № 07-1400/3378 от 01.10.2019 г. от Дирекция ПИ /л. 44 от адм.пр./ на Ц. Ц., главен експерт в отдел „Предварителни условия“, ТУ-ЦУ е възложена задача заедно с друг колега да окажат съдействие и помощ на ОД на МВР, сектор „Икономическа полиция“ – Търговище относно заявените площи на определен брой кандидати, сред които и оспорващият ЕТ, като е било изрично изискването кандидатите да не бъдат информирани за предстоящите посещения на заявените за подпомагане площи. По делото е представено писмо от 09.09.2019 г. от Директора на ОД на МВР Търговище /л.192 от делото/, от което се установява, че е изискана информация относно няколко дружества, включително оспорващия ЕТ, както и е изразена необходимост от извършване на съвместни проверки на място на парцелите, с които са кандидатствали въпросните лица. Ответникът сочи, че физическата проверка на площите на оспорващия е извършена на 15.10.2019 г., като данните от нея е част от разследването на МВР, а не от документацията на ДФЗ, но ответникът заявява, че е констатирано, че парцелът /площите на оспорващия/ с трайни насаждения – сливи, е в лошо агротехническо състояние.

Въз основа на Заповед № *** от 29.10.2019 г. /л. 71 от делото/, е разпоредено на старши експерт Ц. Г. Ц. да извърши в периода от 29.10.2019 г. до 28.11.2019 г. проверка на място на същите 24 парцела, находящи се на територията на ---------. Процесуалният представител на ответника посочва процесната проверка като контролна проверка, извършвана от Технически инспекторат. За проверката на място е съставен само контролен лист /л. 71, гръб от делото/, които според данните от ИСАК /л. 176 от делото/ е попълнен на 31.10.2019 г. В него като забележка е отбелязано, че при извършване на контролната проверка по отношение на проверявания парцел, за който е заявено, че е засят с култура сливи, е установено, че е недопустим за подпомагане по причина, че междуредията са силно затревени. Останалите парцели в заявлението са проверени коректно и промени в заявената площ или култура не се налага.

В контролния лист /л. 71, гръб от делото/ е отразено, че експертът е уведомил кандидата за проверката на място, а същевременно в графа „забележки“ е посочено и че кандидатът не е уведомен за контролната проверка и не присъства на проверката. Посочено е в контролния лист, че кандидатът не е поставил дата и не е подписал контролния лист, като е отразено и че експертът е дал обяснения, ако липсва подпис на контролния лист от кандидата. Такива обяснения на експерта не са приобщени по делото. Изрично ответникът заявява, че след приключване на проверката до ЕТ не е изпращано уведомление за резултата, т.к. служителят на ДФЗ се е придържал към изискването, заложено в Докладна записка с № 07-1400/3378 от 01.10.2019 г.

По повод на същата проверка от ст. експерт Ц. Ц. е изготвена докладна записка вх. № 07-1400/3378–14 от 04.11.2019 г. /л. 72 от делото/ до директора на дирекция „Технически инспекторат“. В нея най-общо е възпроизведено съдържанието на забележката от контролния лист като се пояснява, че „земеделски парцел № **** със заявена площ 0,73 ха и заявена култура сливи е недопустим за подпомагане. Междуредията са силно затревени, липсват следи от косене или друга грижа за поддържане на площта в добър стопански вид“. Върху докладната записка с ръкописен текст е поставена резолюция: „Да. За отразяване в ИСАК“.

От извадката от ИСАК /л. 176 от делото/ се установява, че на 04.11.2019 г. е инициирана промяна в статуса на заредените данни в ИСАК, като на 05.11.2019 г. е отразена промяна на статуса, а именно „За нанасяне на корекции“, а на 11.11.2019 г. са нанесени корекции.

Ответникът заявява /л. 102 от делото/, че за контролната проверка – ***, е използван снимковият материал, направен при посещението на площите със служителите на МВР – сектор „Икономическа полиция“. Представеният на съда диск съдържа 6 бр. изображения. Първото изображение е на уред GPS, от което се установява, че е за парцел **** /който номер на парцел, съдът установява, че е идентичен със „земеделски парцел с композитен номер ****“ – предвид отбелязаното в Доклад за проверка на площи на л. 66, гръб от делото/. Останалите 5 броя изображения на диска са на дръвчета сред затревена площ, с дата на заснемане – 02.10.2019 г., и дата на създаване на файловете – 07.03.2023 г.

На 20.02.2023 г. Зам.–изпълнителният директор на ДФЗ издава оспореното УП изх. № 02-250-2600/2386 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020г. за кампания 2019, с което ЕТ „Л.Л.Н.“ е информиран, че по подаденото заявление /УИН/: ****и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020 за него е оторизирана субсидия в размер на 0 лева. В писмото са посочени като неразделна негова част включените две таблици: Таблица № 1 с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“, и Таблица № 2 - "Извършени плащания". В Таблица № 1 ответникът посочва, че процесният имот с цялата си площ от 0,73 ха представлява 100% наддекларирана площ /виж колони 2, 4 и 5/. Във връзка с това е определена санкция в размер на 795,25 лв. /виж колони 14 и 24/. Под таблицата допълнително е изложен кратък коментар относно посочената във всяка колона информация. Относно колона 14 е посочено: „намаление и санкция за наддеклариране в лева – сборът на колона 4 и колона 6, умножени по ставката за съответната дейност“.

Към административната преписка и допълнително по указание на съда ответникът представя по делото доказателства за надлежното оправомощаване на издателя на оспорения акт да издаде процесното УП.

От правна страна съдът съобрази следното:

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, предвид следното:

Функциите на управляващ орган на ПРСР се изпълняват от дирекция „Развитие на селските райони“ на Министерство на земеделието и храните – Решение № 792 от 17.12.2013 г. на МС – л. 25 и 26 от делото.

С Договор за делегиране на функции по прилагане на ПРСР 2014-2020 г. № РД50-74/09.04.2015 г. – от л. 27 до л. 33 от делото, изменен със Споразумение № РД50-74/26.07.2016 г. – л. 34 и л. 35 от делото, Ръководителят на Управляващият орган /РУО/ възлага на ДФЗ – Разплащателна агенция изпълнението на дейностите по прилагането на мерките по програмата, включващо процедурата по отпускане на помощ, в т.ч. приемане на заявления за подпомагане, извършване на проверки на място и административни проверки на допустимостта на кандидата, на критериите за допустимост, ангажиментите и другите задължения по операцията, за която се иска подпомагане, на критериите за подбор на допустимостта и основателността на разходите, по одобряването или отхвърлянето на заявленията за подпомагане и други.

Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда - чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП.

Със Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. /л. 47 и 48 от преписката/ на изпълнителния директор на ДФЗ последният е делегирал на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ редица свои правомощия, в т.ч. да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни и пчелни семейства, както и за неизпълнените ангажименти по мерки 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“ /т. I - 2/.

Предмет на оспорване в настоящото производство е УП /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019 г., с което е оторизирана сума в размер на 0,00 лева и по своята същност е отхвърлено заявлението за изплащане на поисканото подпомагане, респ. отказано е изплащане на субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., което се явява в обхвата на дейност на ДФЗ.

Издател на оспореното решение е зам.-изпълнителният директор на ДФЗ, поради което решението е постановено от компетентен административен орган, при условията на валидно делегиране на правомощия.

Писмото е издадено в изпълнение на изискването по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания, в рамките на компетенциите на ДФЗ - РА по чл. 11а ЗПЗП - да проверява и взема решения по заявления за подпомагане, и по чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП - да намалява размера на плащане или отказва плащане, когато кандидатът е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане.

По аргумент от чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП ИСАК включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място, като административните проверки се извършват чрез съпоставяне на данните от заявленията с данните от регистри и резултатите от тях се отразяват само в административният акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Съгласно чл. 26а, ал. 1 ЗПЗП проверките на място се извършват от структурите на РА, министерство на земеделието и други административни звена към министъра на земеделието, както и от други организации, с технически и кадрови капацитет. Нормите на чл. 26б, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП създават задължение за издаване на заповед за всяка проверка на място и за изготвяне на доклад за извършената проверка на място, който следва да се подпише от проверяващите и от проверяваното лице или него представител, като когато проверяваният откаже да подпише доклада, проверяващите следва да отбележат в него това обстоятелство. Изискване за съставяне на доклад за проверка, който дава възможност да се прегледат детайлите на извършените проверки и да се направят заключения относно спазването на критериите за допустимост, ангажиментите и другите задължения, се съдържа и в чл. 41 от Регламент /ЕС/ 809/2014. С нормата на чл. 41, § 3 от Регламент /ЕС/ 809/2014 е въведено задължение на бенефициера да се дава възможност да подпише доклада по време на проверката, за да удостовери присъствието си по време на проверката и да добави забележки, като когато бъде установено неспазване, бенефициерът получава копие от доклада за проверката.

Подпомагането по Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се предоставя под формата на годишно плащане при спазване на изискванията на посочените в чл. 1, ал. 3 нормативни актове.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. ДФЗ – РА, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности, като проверките на място се извършват съгласно Регламент /ЕС/ 809/2014.

Оспореното УП е издадено в предвидената от закона писмена форма, но без изискуемите мотиви, представляващи единство на фактическите и правни основания за издаване акта, а и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Административният орган не е спазил императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. Непосочването на всички фактически основания, въз основа на които органът е извел своите изводи и наличието на неяснота относно дадената от органа правна квалификация на определените като недопустими площи водят до ограничаване на правото на защита на адресата на уведомителното писмо. С неяснотата на мотивите на акта се ограничаване правомощието на съда да извърши проверка за съответствието на волята на органа с материалния закон доколкото тази проверка предполага съдът да прецени налице ли са визираните в нормативната уредба материални предпоставки и кореспондират ли те с приложената от органа правна регламентация.

В случая от съдържанието на уведомителното писмо не стават ясни фактическите и правни основания за постановяването му. Обясненията към таблицата /под нея/ не внасят допълнителна конкретност и обоснованост на акта, което сочи на пълно отсъствие на фактически и правни основания за издаването му. От таблиците и разясненията към колоните в уведомителното писмо не може да се установи кои конкретно изисквания не са спазени от земеделския производител и кои от законовите хипотези за отказа за кампания 2019 са налице. Наведените в жалбата оплаквания за липса на мотиви в оспореното УП са основателни. От съдържанието на оспореното УП не може да се установи причината /конкретните факти/ поради която е отказано подпомагането по конкретната мярка 11 за имота в ------------. От органа не са посочени и правните основания – кои точно правни норми са нарушени, с които мотивира крайните си изводи.

С нормата на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /приложима и за мярка 11, предвид чл. 1, ал. 3, т. 9 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г./ е въведено задължение ДФЗ – РА да уведомява кандидата чрез УП за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Съдът съобрази, че ЗПЗП и посочената наредба не отменят изискването за мотивиране на акта, закрепено в чл. 59, ал.1 и ал.2 АПК.

В разглеждания случай едва в депозираното с административната преписка Становище изх. № 02-250-2600/ 2386 от 05.04.2023 г. /л. 8 и 9 от преписката/, т. е. след издаване на акта, от органа са дадени някакви насоки за основанието за издаване на оспореното УП, които са крайно лаконични, за да го обосноват от правна и фактическа страна. Едва от него става ясно, че санкцията в размер на 100% или 795,25 лв. е наложена на едноличния търговец за бъдещ период /3 години/. Такива данни липсват в самото УП, което се потвърждава и от аргументите, изложени в жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция. Освен това в уведомителното писмо е посочено, че 2019 г. е четвърта последна година от поетия от ЕТ ангажимент по процесното направление. Изложените във вид на легенда „мотиви“ под Таблица № 1, неразделна част от УП, най-общо сочат каква информация следва да съдържа всяка колона от таблицата без да са посочени и коментирани факти, относими към конкретния случай и конкретния имот. Дори да се допусне, че с оглед дадените постановки с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, по-късно представеното становище на ответника допълва мотивите на оспорения акт /което съдът намира за недопустимо да се приеме/, изложените в него обстоятелства нито по своя обем, нито по своята конкретика, са достатъчни да заменят липсващите мотиви на оспорваното УП.

В изготвеното във връзка с жалбата становище, площта с код БР 12 в размер на 0,73 ха само е заявено, че представлява 100% спрямо установената допустима за подпомагане площ /0 ха/, но не са изложени конкретни мотиви как и въз основа на коя конкретна проверка е направен този извод. Едва след изрично изисканото от съда уточнение ответникът посочва този извод се основава на установеното при контролната проверка, за която е съставен контролния лист /л.71, гръб от делото/.

Никъде в административната преписка не е цитирано конкретно правило и конкретно правно основание, въз основа на което площта е интерпретирана като недопустима за подпомагане. Освен това констатациите от проверка, извършена месец октомври 2019 г. биха били относими към изискванията по чл.9, ал.1, т.2 и ал.3 от Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ – почвената повърхност в междуредията да се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи /угарна, чимово-мулчирана, мулчирана или ливадно зачимяване/, като следва следи от дейностите да са разпознаваеми през цялата календарна година, но ответникът не се позовава на такова основание, а и е недопустимо за пръв път в съдебното производство да се извежда и обосновава подобен извод и да се преценя относимостта му към мярка 11.

Съдебната практика е безпротиворечива в становището, че е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат предполагани или допълвани от съда след приключила процедура по неговото издаване и неговото съобщаване въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното оспорване.

Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е основание за отмяната му. В този смисъл е и практиката на ВАС - Решение №4303 от 24.04.2023г. по адм. д. № 4470/2022 г., Решение № 2023 от 23.02.2023 г. по адм. д. № 6646/2022 г., Решение № 10244 от 14.11.2022 г. по адм. д. № 2528/2022 г., Решение № 2064 от 24.02.2023 г. по адм. д. № 6292/2022 г., Решение № 7362 от 05.07.2023 г. по адм. д. № 6966/2022 г., Решение № 972 от 30.01.2023 г. по адм. д. № 5715/2022 г. и др.

Отделно, заради начина, по който са извършени, приключени, документирани и оповестени извършените проверки на място, не може да се приеме и че фактическите и правни основания за издаване на обжалваното УП, се съдържат, обосновават и извличат от приложените към административната преписка доказателства.

В хода на проверките на място са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили недопустимо правото на защита на търговеца и са опорочили производството по издаване на УП, до степен, обосноваваща неговата отмяна.

За проверка № *** е съставен контролен лист, приложен на гърба на л. 71 от делото. Същият е подписан единствено от ст. експерт Ц. Ц.. Липсва подпис на бенефициера. Пред съда, в проведеното на 19.09.2023 г. о.с.з., процесуалният представител на ответника заявява, че докладът от извършената проверка № ***** е съставен във вид на контролен лист – процесният контролен лист /л. 71, гръб от делото/, като в „Забележка“ към него са отразени констатираните нередности - проверяваният парцел, за който е заявено, че е засят с култура сливи, е недопустим за подпомагане, тъй като междуредията са силно затревени.“ От страна на ответника не са представени доказателства както за уведомяване на бенефициера за предстоящата проверка № ****, така и за запознаването му с констатациите от същата преди издаване на оспореното УП.

В конкретния случай неуведомяването на бенефициера ЕТ„Л.Л.Н.“ за извършване на проверка № *** ответникът обяснява с Писмо на ОД на МВР – Търговище рег. № 363000-15392 от 09.09.2019 г. /л. 192 и 193 от делото/ с искане за извършване на съвместни проверки на няколко бенефициера, участващи в ПРСР 2014 – 2020, между които и оспорващият едноличен търговец. Действително искането на ОД на МВР е проверките да се извършат „без да се уведомяват или присъстват бенефициерите и/или техни представители“, но така постановеното изискване е неотносимо към извършването на последвалата проверка № ***.

В Правилника на дейността на Дирекция „Технически инспекторат“ Версия 08, подробно е разписана цялата процедура по извършване на проверките. Видно от съдържанието на Правилника, дори и по изключение, същият не допуска проверки на място да се извършват без предварително уведомяване на бенефициера, както е процедирано в разглеждания случай. Дори и да се приеме за основателна тезата на ответника, че в случая органът се е съобразил с искането на ОД на МВР – Търговище за извършване на проверките без уведомяване и без присъствие на бенефициерите и/или на техни пълномощници като форсмажорно обстоятелство, видно от съдържанието на писмото, от ОД на МВР – Търговище не е поставяно условие същите лица да не бъдат уведомявани за резултатите от извършените проверки.

Задължителността на условието за запознаване на бенефициера със съдържанието на изготвения доклад от проверката се потвърждава от чл. 26б, ал.4 от ЗПЗП, съгласно който проверяващите изготвят доклад за извършената проверка на място, който се подписва от тях и от проверяваното лице или негов представител. Когато проверяваният откаже да подпише доклада, проверяващите отбелязват в него това обстоятелство. Задължение за уведомяване на извършването на процесната проверка и за резултатът от проверката – докладът, е въведено и с чл. 41 от Регламент /ЕС/ 809/2014. Като не е спазено това изискване на приложимата правна регламентация земеделският производител е лишен от възможността да направи възражения пред органа срещу констатациите от проверката преди издаване на окончателния акт, което, според съществуващата правна теория и практика, винаги представлява съществено процесуално нарушение, достатъчно да обоснове извод за процесуална незаконосъобразност на акта - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.

Според приложения по преписката контролен лист от контролната проверка /л. 71, гръб от делото/, при извършване на тази проверка е установено, че парцел ****, заявен със култура - сливи, е недопустим за подпомагане по причина – „междуредията са силно затревени“. Налице е несъответствие между съдържанието на Заповед № ***/29.10.2019 г. и докладът във вид на контролен лист, т.к. със заповедта е разпоредена проверка на общо 24 бр. парцели, а докладът се отнася само за един от парцелите.

Съществено несъответствие съдът установява по отношение на следните обстоятелства: 1. ответникът заявява, че физическата проверка на място е част от разследването на МВР е и извършена на 15.10.2019 г. /л. 101 от делото/; 2. ответникът заявява и че проверката е извършена на 02.10.2019г. /л. 191 от делото/; 3. заснемането на парцел **** е извършено на 02.10.2019 г., предвид снимковият материал на диска /л. 195 от делото/; 4. Заповед № *** за извършване на проверката на място на въпросния парцел е от дата 29.10.2019 г.

Началната дата на проверката Заповед № *** от 29.10.2019 г. е 29.10.2019 г., а крайната дата за извършване на проверката – 28.11.2019 г. В същото време ответникът заявява, че фактическата съвместна с ОД на МВР Търговище проверка на място е извършена на 15.10.2019 г., както и че за констатациите в контролния лист от 31.10.2019 г. е ползван снимков материал от проверка на 02.10.2019 г. Тоест и към 02.10.2019 г., и към 15.10.2019 г. е липсвало валидно разпореждане /основание/ за извършване на тази проверка.

Едва в докладна записка вх. № 07-1400/3378#14/04.11.2019 г. /л. 72 от делото/ е направен опит за прецизиране на констатациите от проверката в контекста на изискванията за подпомагане, като е добавено уточнение към контролния лист от контролната проверка, че „липсват следи от косене или друга грижа за поддържане на площта в добър стопански вид.

Така констатираните от съда несъответствия препятстват обосноваване на безспорен извод, че докладът във вид на контролния лист на л. 72, гръб от делото е съставен в рамките на контрола по чл. 37, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП и при спазване на изискванията за извършване и документиране на този контрол. Предвид констатациите в доклада само по отношение парцел ****, недоумение буди констатацията в Контролния лист /л. 71, гръб от делото/ от контролна проверка, че „останалите парцели в заявлението са проверени коректно и промени в заявената им площ или култура не са необходими“.

Посочените неточности при извършване на проверка *** на процесния парцел, разгледани в съвкупност с факта, че проверяваното лице не е уведомявано за проверката, както и за резултатите от проверката, както и в съвкупност с липсата на мотиви в обжалваното УП, препятстват установяването на действителната воля на административния орган и ограничават недопустимо правото на защита на лицето.

При тези нарушения и при липсата на мотиви в обжалваното УП, оспорващият не е бил наясно с причините за отказа и извършените намаления от страна на ДФЗ, обоснован с констатациите от тези проверки, поради което правото му на защита е недопустимо и съществено ограничено - така и в Решение № 5298 от 18.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6287/2022 г. и Решение № 13272 от 08.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15293/2018 г.

С оглед изложеното съдът приема, че административното производство по заявлението на оспорващия ЕТ „Л.Л.Н.“ е проведено и при неспазване на чл. 26б, ал. 4 ЗПЗП и чл. 34, ал. 3 АПК, поради което оспореното УП се явява издадено и при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита, участие и информация на заявителя.

Следва да се отбележи и че констатациите, направени в хода на контролната проверка по Заповед № ***/29.10.2019 г. /л. 71 от делото/ следва да се интерпретират като относими само към периода, в който е извършена проверката, поради което същите в случая не са в състояние да обосновават основанията за отказ или за намалено финансиране за кампания 2019. Констатациите от извършената бърза проверка на място на 02.10.2019 г. и от последвалата контролната проверка, възложената с посочената по-горе заповед от 29.10.2019 г. се отнасят за състоянието на парцела към момента на извършването на проверките, а това е след началото на новата стопанска година по смисъла на § 2, т.3 от ДР на Закона за арендата в земеделието – т.е. след 01.10.2019 г. Съществува разлика между понятията „календарна година“ и „стопанска година“. Всяка стопанска година започва от 01.10. и завършва на 01.10. от следващата календарна година. Всички проверки – дистанционни и на място, извършени в периода на стопанската 2019 г. сочат единствено на липса на нередности относно процесния парцел #**** /****/ в ****, обработван от едноличния търговец. Нередности за първи път са обективирани от ДФЗ едва при проверката, извършена въз основа на Заповед № *** от 29.10.2019 г. /л. 71 от делото/, тоест след изтичане на стопанската 2019 година. Според настоящата съдебна инстанция представлява нарушение на процесуалните правила данни, относими към изплащане и още повече към отказ от изплащане на субсидии за конкретна стопанска година /кампания/, каквато в случая е кампания 2019, да се установяват с проверки, извършени след нейното изтичане, тъй като констатациите от 29.10.2019 г. са относими за следващата стопанска години /кампания/ – т.е. за 2020. Това е така и защото периодът на активна вегетация на растенията е преминал, а при осъществяване на биологично земеделие затревяването на междуредията е неизбежно, тъй като идеята на биологичното земеделие е да не се допуска използването на химични препарати за третиране на нежеланата растителност.

Не на последно място следва да се посочи, че твърденията на органа за наличие на нередности в земеделския имот в ------------, към края на м. октомври 2019 г., остават недоказани. Факт е, че една единствена проверка /проверка на място, разпоредена със Заповед № ***/29.10.2019 г./ съдържа констатации за наличие на нередности. Всички останали проверки не установяват такива. Тезата на ответника относно наличие на нередности в процесния парцел #**** /****/ се разколебава и от представения към доказателствата Констативен протокол № 002181 от 08.11.2019 г. /л. 85,гръб и л. 8/, т.е. съставен е почти седмица след коментираната проверка на място и четири дни след депозиране на докладната записка /л. 72 от делото/, от съдържанието на който е видно, че „няма установени нарушения“ в същия парцел в ***.

Обжалваното УП с изх. № 02-250-2600/2386 от 20.02.2023 г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора основателно се явява искането на оспорващия едноличен търговец „Л.Л.Н.“ за присъждане на разноски по делото. Съдът взе предвид направеното от ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, невисоката фактическа и правна сложност на спора – делото е разгледано в две съдебни заседания без да са назначавани и изслушвани съдебни експертизи, както и с оглед размера на материалния интерес – 795,25 лв., намира, че в полза на оспорващия следва да се присъдят разноски на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 450 лв., от които 50 лв. – ДТ, и 400 лв. - адвокатски хонорар

На основание чл. 172, ал. 2, вр. с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/2386 от 20.02.2023 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е извършена оторизация и изплатено на оспорващия годишна финансова помощ в размер на 0 лева по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019, за заявената от ЕТ „Л.Л.Н.“, ЕИК ***** с УИН: ****площ от 0,73 ха.

ВРЪЩА преписката на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на ЕТ „Л.Л.Н.“, ЕИК ***** с УИН: ****за кампания 2019 при спазване на указанията по тълкуване и приложение на закона в настоящото решение, като определя 14-дневен срок за новото произнасяне на ответника, считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на ЕТ „Л.Л.Н.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление --------------------, разноски за производството в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: