Номер 54918.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико ТърновоXIV състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20204110201489 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „С.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. Велико Търново, ул. “Козлодуй” № 33А, представлявано
от управителя ******* с ЕГН *****, против наказателно постановление №
476691-F517579 от 13.11.2019 година, издадено от Ж.И.А. - Началник на
отдел “Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на
Национална агенция по приходите, с което за извършено административно
нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр.
с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, на основание чл. 53, вр. с чл. 27 /83/ и чл. 3, ал. 2
от ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание –
„Имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.
185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се твърди, че в хода на
административно наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения на императивни процесуални норми, вследствие на
което е нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател.
Алтернативно се сочи, че случаят е маловажен. Моли се наказателното
постановление да бъде отменено в цялост като незаконосъобразно,.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се
1
представлява. От извършена справка в Търговски регистър се установява, че
адреса на управление и седалището на дружеството жалбоподател е именно
посочения в жалбата – *****, но от приложената по делото призовка се
установява, че на посочения адрес не е намерен офис и представител на
дружеството. Поради това, съдът даде ход на делото в отсъствието на
жалбоподателя на основание чл. 61, ал. 1 от ЗАНН. По делото не са
представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания
от жалбоподателя.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, редовно призована, се
представлява от старши юрисконсулт Н.Н. – редовно упълномощена. Същата
излага доводи, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
В хода на съдебното следствие съдът установи следната фактическа
обстановка:
На 19.10.2019 год. около 14.30 часа, екип от контролни органи на НАП
в състав ст. инспектор Б.М.Б. и ст. инспектор Д.А.Ц., са извършили проверка
в търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Велико
Търново, ул. „Васил Левски” № 6, стопанисван от „С." ЕООД с ЕИК ******.
При проверката св. Б. е извършил контролна покупка на 1 бр. лупа на
стойност 1,50 лв., заплатени в брой от него, като за покупката е бил издаден
от продавач-консултанта фискален бон № 0005644/19.10.2019 г., от
монтираното в обекта фискално устройство, модел DATECS DP-150, ИН на
ФУ DT773483, ИН на ФП 02773483. След извършване на покупката
контролните органи са се легитимирали. При извършена проверка на
издадения фискален бон, контролните органи установили, че същия не
съдържа задължителните реквизити на фискална касова бележка от ФУ -
наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки.
Издаденият Фискален бон № 0005644/19.10.2019 г. съдържал наименование
на закупен артикул „ДРУГИ", за сумата 1.50 лв. и обща сума 1.50 лв. За
установените факти и обстоятелства е бил съставен Протокол за извършена
проверка /ПИП/ cep. АА №0008770/19.10.2019 г. и приложения към него.
Въз основа на така съставния протокол, на 22.10.2019 год. ст. инспектор
2
Б. М. Б. в присъствието на свидетеля Д.А.Ц. и в присъствието на управителя
на дружеството *******, съставил АУАН № F517579 от същата дата срещу
от „С.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Велико
Търново, ул. “Козлодуй” № 33А, за това, че на 19.10.2019 г., в 14:30 часа, е
извършена проверка, на търговски обект - магазин за промишлени стоки,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски” № 6, стопанисван от
„С." ЕООД, ЕИК ******, като при проверката е установено, че при
извършена контролна покупка на 1 бр. лупа на стойност 1,50 лв., заплатени в
брой от Б. М. Б. - СИП, е издаден фискален бон № 0005644/19.10.2019 г. от
монтираното в обекта фискално устройство, модел DATECS DP-150, ИН на
ФУ DT773483, ИН на ФП 02773483. Същият фискален бон не съдържа
задължителните реквизити на фискална касова бележка от ФУ - наименование
на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки. Издаденият
Фискален бон № 0005644/19.10.2019 г. съдържа - наименование на закупен
артикул „ДРУГИ", за сумата 1.50 лв. и обща сума 1.50 лв. За установените
факти и обстоятелства е съставен ПИП cep. АА № 0008770/19.10.2019г. и
приложенията към него.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
АУАН е бил връчен по съответния ред на управителя на дружеството,
който го е подписал без възражения. В законоустановения тридневен срок по
чл. 44 от ЗАНН, от дружеството са били депозирани писмени възражения
пред наказващия орган, които са били разгледани в съответствие с чл. 52, ал.
4 от ЗАНН.
Въз основа на описания АУАН на 13.11.2019 год. Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ Велико Търново в Централно управление на
Национална агенция за приходите, е издал процесното Наказателно
постановление № 476691-F517579, с което за извършено административно
нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр.
с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, на основание чл. 53, вр. с чл. 27 /83/ и чл. 3, ал. 2
от ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание –
„Имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.
185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС. НП е било връчено лично на управителя и
3
представляващ дружеството на 18.09.2020 год., който го е обжалвал по реда
на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят Б. М. Б. и свидетеля при установяване на нарушението,
съставяне и връчване на АУАН – Д.А.Ц.. Същите поддържат напълно
описаната в АУАН фактическа обстановка, като потвърждават, че към
момента на извършване на проверката е била извършена контролна покупка
на дребна стока – един бр. лупа на стойност 1.50 лв., като за покупката е
издаден фискален бон, който в нарушение на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-
18/2006 год. на МФ не е съдържал задължителните реквизити, а именно
наименованието на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки,
като вместо това във фискалния бон се съдържало наименованието на
закупената стока „други”. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй
като същите са безпротиворечиви и кореспондират с останалите писмени
доказателства по делото /приложеното към ПИП копие от фискалния бон/.
След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че жалбата е допустима - подадена е от активно
легитимирано лице в законоустановения срок, но атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН и на НП,
които да водят до тяхната отмяна.
Неоснователни са доводите изложени в жалбата, че при издаване на НП
са допуснати съществени нарушения на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН, като в същото не било посочено точно коя от хипотезите по чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС е осъществена в конкретния случай и с това неуточняване на
конкретната хипотеза от разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС от страна па
наказващия орган, се осуетява възможността да се установи състава на
нарушението, което е прието за осъществено or “С." ЕООД, като тази
невъзможност да се индивидуализира деянието, води до липса на
задължителен елемент от съдържанието на наказателното постановление и до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. Разпоредбата на ал. 2 на
чл. 185 от ЗДД гласи, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
4
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева,
а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1. От твърденията в жалбата не става ясно за коя точно от
хипотезите се твърди, че не е посочена – дали хипотезата за извършване или
допускане да бъде извършено нарушение от физическо лице или юридическо
лице, или пък за хипотезата, за неотразяване на приходи и налагане на
санкция по ал. 1. Ако жалбоподателя е имал предвид хипотезата дали се касае
за физическо или юридическо лице нарушител, то доколкото е ангажирана
административно-наказателната отговорност на юридическото лице „С.”
ЕООД, то не буди съмнение, че формата на изпълнителното деяние е
извършителство, доколкото допустителството е възможно само и единствено
по отношение на физическо лице. Оттук става ясно и обстоятелството, че е
ангажирана отговорността на юридическото лице „С.” ЕООД. Ако
жалбоподателя е имал предвид хипотезата за приложението на ал. 1 на чл. 185
от ЗДДС, то в процесното НП ясно е посочено, че нарушението не е довело до
неотразяване на приходи и става пределно ясно, че е наложена санкцията по
ал. 1 именно поради това обстоятелство и е приложена тази хипотеза.
Неоснователни са и твърденията в жалбата, че не били посочени и
приложени доказателства, от които по несъмнен начин да се установи, че
действително е извършено нарушението. Към материалите по АНП е
приложено заверено опие от ПИП № 0008770 от 19.10.2019 год. ведно с
приложените към него иззети доказателства при извършената проверка в
търговския обект. Същия представлява доказателство по силата на ДОПК за
действията и изявленията извършени от и пред органите по приходите и
установените в протокола факти и обстоятелства, както и иззетите
доказателства. Към тези доказателства е и процесния фискален бон №
0005644/19.10.2019 г. /л. 10 от делото/, който е доказателството за
извършеното нарушение. От същия е видно, че действително той не съдържа
наименованието на стоката, която е била закупена, а вместо това във
фискалния бон е изписано „други”. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 т. 7
от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
5
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, фискалната касова бележка от ФУ трябва
да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да
съдържа задължително следните реквизити: наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко
идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки
от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока
се отразява поотделно със съответната стойност. От иззетата при покупката
фискална касова бележка се установява, че същата не съдържа
задължителните реквизити на фискална касова бележка от ФУ - наименование
на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки. По този начин
категорично се установява допуснатото нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от
наредбата.
По отношение изложените в жалбата доводи, че конкретния случай
може да бъде квалифициран като маловажен, съдът намира, че не са налице
такива предпоставки. Установеното нарушение не представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от
подобен вид, същото е типично за вида си и не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай. Същото е от типа на формалните нарушения и за
съставомерността му законодателят е предвидил, че не е необходимо да
настъпят някакви обществено вредни последици.
Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговеца жалбоподател за
извършеното нарушение.
От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление са законосъобразни - съставени в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен след констатиране на нарушението.
Същият се явява годна основа за издавеното на НП, с което е наложено
наказание – "Имуществена санкция" в размер на 500 (петстотин) лева.
Същото е наложено на основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, във вр. с
6
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и е в минималния предвиден в закона размер, поради
което не може да бъде намаляван. Съответно, за неизпълнението на
конкретното законово уредено задължение, съобразно чл. 83 от ЗАНН, на
юридическото лице „С.” ЕООД е наложена имуществена санкция в случай
изрично предвиден в закон - чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС. Правилно е
приложена санкционната разпоредба на чл. 185 ал. 2 от ЗАНН и тъй като
нарушението не води до неотразяване на приходи, е наложено наказанието
предвидено в ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. Така ангажирана, като изключение от
общия принцип на ЗАНН за личната административнонаказателна
отговорност на физическите лица, отговорността на „С.” ЕООД е обективна,
безвиновна, поради което не подлежи на изследване и обсъждане въпросът за
вината. Достатъчно е със санкционираното деяние да са осъществени
обективните елементи от състава на административното нарушение, което в
случая е и сторено. Така наложеното наказание според настоящия съдебен
състав е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за
постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, поради което не
следва да бъде изменян.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, а съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. В конкретния случай въззиваемата страна като юридическо
лице е представлявана от надлежно упълномощен юрисконсулт, като е
представен списък на направените разноски в съответствие с чл. 80 от ГПК. В
настоящия случай са направени разноски от въззиваемата страна, като е
7
заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 (сто и двадесет)
лева, което не се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото и няма искане от насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. С оглед изхода на
делото, а именно потвърждаване на процесното НП, съдът намира, че следва
да се присъдят на страна направените от нея разноски в размер на 120 (сто и
двадесет) лева.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 476691-F517579 от
13.11.2019 год., издадено от Ж.И.А. - Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново в Централно управление на Национална агенция
за приходите, с което на „С.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. “Козлодуй” № 33А, представлявано от
управителя ******* с ЕГН *****, за извършено административно нарушение
по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр. с чл. 118,
ал. 4, т. 4 от ЗДДС, на основание чл. 53, вр. с чл. 27 /83/ и чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание –
„Имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.
185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр.
с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, „С.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. “Козлодуй” № 33А, представлявано от
управителя *******, ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция по приходите –
гр. София с ЕИК по Булстат 1310631880291, направените разноски по делото
в размер на 120,00 лева (сто и двадесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
8
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9