Решение по адм. дело №915/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Образувано е по жалба на Г. И. А. [ЕГН], с адрес гр. Казанлък, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. С. Б. от АК-Стара Загора, против Заповед № 1879 от 15.10.2024г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която заповед, на основание чл.65, ал.1 от ЗОбС, е разпоредено да се изземе от владението на Г. И. А. следния недвижими имот - частна общинска собственост: 62кв.м, находящи се в североизточната част от поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък, граничещ от изток с [ПИ] по КККР на гр. Казанлък, на север с [улица], от юг с [ПИ] по КККР на гр. Казанлък, съгласно графично изображение, неразделна част от заповедта.

В жалбата са изложени доводи за нищожност, недопустимост и незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят поддържа, че с издаването на заповедта спрямо него е осъществена правно, процесуално и фактически недопустима противозаконна принуда, тъй като със заповедта се цели по правно недопустим начин да се предреши изхода от гражданскоправен спор между Г. А. и Община Казанлък по исково производство, предмет на разглеждане по гр. дело № 1660/ 2024г. по описа на Районен съд – Казанлък. Твърди, че с искова молба, подадена от него в РС – Казанлък преди издаване на обжалваната заповед, са предявени обективно съединени искове, а именно: установителен иск срещу Община Казанлък, че на основание чл.79, ал.1 от Закона за собствеността от Г. А. е придобито право на собственост на основание осъществено непрекъснато давностно владение в продължение на повече от десет години върху ПИ с площ от 62кв.м, находящ се от запад на ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък, с административен адрес гр. Казанлък, [улица] иск за установяване на неистинност и невярност на Акт за частна общинска собственост №4275 от 20.12.2022г., в частта му относно актуването като недвижим имот - общинска собственост частта от ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък с площ от 62 кв.м., придобита в собственост от А. по давностно владение. Жалбоподателят счита, че при наличието на съдебно предявен спор за собственост, за който Община Казанлък е била надлежно уведомена, в нарушение и при неправилно приложение на закона е образувано и проведено административно производство по реда на чл.65 от ЗОбС и съответно издадена обжалваната заповед за изземване на имота като държана/владяна от Г. А. без основание общинска собственост. Обосновава, че не са изпълнени в кумулативност нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗОбС свързва упражняването на правомощието за изземване на недвижими имот – общинска собственост. По подробно изложени в жалбата и в представеното писмено становище от пълномощника на жалбоподателя съображения, за формалната, процесуалната и материалната незаконосъобразност на оспорената заповед, вкл. за постановяването й в несъответствие с целта на закона и с основни правни принципи, е направено искане за прогласяване нищожността на обжалвания административен акт и в условията на алтернативност - за отмяната му като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Казанлък, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗОбС и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Във връзка с констатирана липса на доброволно изпълнение на влязла в сила Заповед № 1862/ 03.11.2022г. на Кмета на Община Казанлък, с която на Г. А. е разпоредено да премахне незаконен строеж – пристройка, изградена от западна страна на жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък, в [ПИ] и в [ПИ] по КККР на гр. Казанлък, с възлагателно писмо изх. № 94-К-2686-1≠28/ 21.06.2024г. на Заместник кмета на Община Казанлък, на Директора на Общинско предприятие „КД И ПИС“ е възложено изпълнението на принудителното премахване на строежа на 04.07.2024г. и представяне на количествено-стойностна сметка за извършените разходи.

С вх. рег. № 9487/ 02.07.2024г. в Районен съд – Казанлък е постъпила искова молба, подадена от Г. И. А. чрез пълномощника му адв. С. Б., с която срещу Община Казанлък са предявени два обективно съединени установителни иска, както следва: 1. Установителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността - за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че на основание чл.79, ал.1 от ЗС от Г. А. е придобито право на собственост на основание осъществено непрекъснато давностно владение продължило повече от десет години върху ПИ с площ от 62кв.м, находящ се от запад от ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък, с посочени граници и съседи, с административен адрес гр. Казанлък, [улица] 2. Установителен иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК - за постановяване на решение за установяване на неистинност и невярност на Акт за частна общинска собственост №4275 от 20.12.2022г., в частта му относно актуването като недвижим имот - общинска собственост частта от ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък с площ от 62 кв.м., придобита в собственост от Г. А. по давностно владение. По подадената искова молба на 02.07.2025г. е образувано гр. дело № 1660/ 2024г. по описа на Районен съд – Казанлък. Исковата молба е вписана в Служба по вписванията гр. Казанлък с вх. рег. № 4095/ 08.07.2024г., Акт № 187, том 2, дело 1388/ 2024г. (л.48 и сл. по делото).

По повод уведомление изх. № 94-К-2686/ 21.06.2024г. на Заместник кмета на Община Казанлък, за насрочено на принудително изпълнение на Заповед № 1862/ 03.11.2022г. на Кмета на Община Казанлък за премахване на незаконен строеж „Пристройка“, изградена в [ПИ] и в [ПИ] по КККР на гр. Казанлък, от Г. А. е подадено в Община Казанлък уведомление вх. № 94-К-2686-1≠29/03.07.2024г., относно предприетите от А. действия по подаване на искова молба срещу Община Казанлък и предявените с нея установителни искове, с искане да бъде отменено насроченото принудително изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж. Към уведомлението са приложени заверено копие на подадената в РС – Казанлък от Г. А. срещу Община Казанлък искова молба с вх. № 9487/ 02.07.2024г., ведно с издадено от Казанлъшкия районен съд удостоверение за образуваното въз основа на исковата молба гр. дело № 1660/ 2024г. (л.56 и сл. по делото).

От фактическа страна не е спорно по делото, че принудителното изпълнение на влязла в сила Заповед № 1862/ 03.11.2022г. на Кмета на Община Казанлък за премахване на незаконния строеж, е осъществено на 04.07.2024г., за което от Директора на ОП „КД и ПИС“ е изготвен и представен в Община Казанлък Доклад вх. № 94-К-2686-1≠30/ 09.07.2024г.

На 10.07.2024г. длъжностни лица от отдел „Технически и инвестиционен контрол в строителството“ при Община Казанлък са извършили повторна проверка след принудителното премахване на строежа. Съгласно съставения Констативен протокол (л.81 по делото), установено е, че след извършеното на 04.07.2024г. принудително премахване на строежа, лицето Г. И. А. отново е заградил част от ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък – частна общинска собственост, като заграждането се състои от четири броя метални колове с кръгло сечение, заварени към планки в земята, с височина около 2.40м и ажурна ограда с приблизителна височина 1.50м и дължина около 10.00м. Към констативния протокол е приложен снимков материал.

С Възлагателно писмо от 26.08.2024г., от Община Казанлък е възложено на Общинско предприятие „КД и ПИС“ във връзка с ограждане на общински [имот номер], намиращ се на [улица], да бъде монтирана ажурна ограда с метална мрежа с цел ограждането на имота. Срещу така предприетите от общинска администрация действия, от Г. А. е подадено уведомление – възражение вх. № 194-Г-3524-1/ 11.09.2024г., с искане да бъде разпоредено преустановяването на действията по поставяне на ограда от северната страна на владения от А. собствен поземлен имот, до приключването с влязло в сила съдебно решение на производството по гр. дело № 1660/ 2024г. по описа на РС – Казанлък, образувано по подадената от Г. А. искова молба и предявените с нея искове срещу Община Казанлък, вкл. установителен иск за собственост.

С Доклад вх. № 68-4451-79 от 30.09.2024г. Кметът на Община Казанлък е уведомен, че на 10.09.2024г. работници от ОП "КД и ПИС" са започнали изграждане на ажурна ограда пред общинския имот, намиращ се на [улица]между № 19 и № 21, срещу които действия е възразил гражданин – собственика на имота с № 19, като същият е възпрепятствал довършването на дейностите по ограждането на имота. Изграждането на оградата е продължило на 17.09.2024г., като същият гражданин е бил на мястото с адвоката си, оспорвайки правото да бъдат предприети каквито и да е било действия по поставяне на оградата.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 1879/ 15.10.2024г., издадена от Кмета на Община Казанлък, на основание чл.65, ал.1 от ЗОбС във вр. с Доклад вх. № 68-4451-79 от 30.09.2024г., е разпоредено да се изземе от владението на Г. И. А. следния недвижими имот - частна общинска собственост: 62кв.м, находящи се в североизточната част от поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък, граничещ от изток с [ПИ] по КККР на гр. Казанлък, на север с [улица], от юг с [ПИ] по КККР на гр. Казанлък, съгласно графично изображение, неразделна част от заповедта. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения от длъжностни лица от отдел „Технически и инвестиционен контрол в строителството“ при Община Казанлък Констативен протокол от 10.07.2024г., за осъществено от Г. А., след извършеното на 04.07.2024г. принудително изпълнение на Заповед № 1862/ 03.11.2022г. на Кмета на Община Казанлък за премахване на незаконен строеж, заграждане на част от ПИ с [идентификатор] – общинска собственост, чрез монтаж на четири броя метални колове и ажурна ограда и паркиране на МПС. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че във връзка с разпоредено на ОП „КД и ПИС“ ограждане на общинския имот, е установено, че неправомерният ползвател е паркирал МПС с големи габарити по начин, който възпрепятства изпълнението на задачата и отказва да го премести с твърдението, че е собственик. В заключение е прието, че е налице хипотезата на чл.65 от ЗОбС – общински имот, който се държи без основание от друго лице, чрез поставяне на автомобил с големи размери и поставяне на метални колове с мрежа около част от общинския имот. Разпоредено е изземването да се извърши на 16.10.2024г. от 10.00 часа от Комисия от служители на общинска администрация – Казанлък съвместно с органите на РУ – Казанлък, чрез преместване на паркирания в имота автомобил и ограждане с ажурна ограда на северната част на [ПИ] по КККР на гр. Казанлък по начин, възпрепятстващ навлизането на пътни превозни средства. На Г. А. е предоставена възможност до датата и часа на изземването доброволно да премести паркираното в имота МПС.

По делото са приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната Заповед № 1879/ 15.10.2024г., както и документи, представени от жалбоподателя.

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Съгласно приетото като доказателство заключение на СТЕ, свободната незастроена площ на ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък се ползва за паркиране и гариране в поставените в имота 16 броя гаражни клетки. В момента на огледа не е имало паркирани коли, но ограждащата мрежа в западната част на имота е била свалена, за да могат да влизат автомобили. Към заключението е приложена и схема на разположението на гаражните клетки (л.176 и сл. по делото).

По делото е допусната и изпълнена и съдебно-почеркова експертиза, заключенията по която съдът възприема като компетентно изготвени, обективни и обосновани. Съгласно заключеният подписът, положен за издател на административния акт и в двата представени по делото оригинални екземпляра на оспорената Заповед № 1879/ 15.10.2024г., е изпълнен лично от лицето, посочено като негов автор - Г. Г. С. – Кмет на Община Казанлък.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалваната заповед и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.65, ал.4 от ЗОбС, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповед № 1879/ 15.10.2024г., с която е разпоредено изземването на имот – частна общинска собственост, находящ се в гр. Казанлък, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Казанлък, съобразно законово регламентираното му правомощие по чл. 65, ал.1 от ЗОбС.

Оспореният акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие (чл.65, ал.1 от ЗОбС), така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване възприетото от органа наличие на материалноправните предпоставки по чл.65, ал.1 от ЗОбС за разпореденото изземване на имота. С оглед на което съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа и от правна страна.

Обжалваната заповед обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Следователно упражняването на правомощието по чл.65, ал.1 от ЗОбС, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1) Недвижим имот – общинска собственост и 2) Общинският имот да се владее или държи без основание; да се ползва не по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала.

Първият елемент от правопораждащия фактически състав за упражняване на компетентността по чл.65, ал.1 от ЗОбС, е имотът, по отношение на който се разпорежда изземването, да е общинска собственост – т.е реализирането на регламентирания в ЗОбС правен способ за защита на собствеността в рамките на облекчената административна процедура, е обусловено от принадлежността на правото на собственост на общината върху изземвания имот. Константна е съдебната практика, че нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС предоставя възможност общината да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица, при обуславяне прилагането на облекченият ред на защита на правата на общината върху собствените й имоти от условието изземваният имот да е безспорна общинска собственост. Еднозначно в съдебната практика се приема и че при наличието на съдебно предявен спор за собствеността/притежанието на ограничени вещни права върху имота - обект на изземване, кметът на общината не може да упражни правомощията си по чл. 65, ал. 1 ЗОбС (в този смисъл Решение № 5582 от 28.05.2025г. на ВАС по адм. д. № 2218/2025г., Решение № 5197 от 23.04.2021г. на ВАС по адм. д. № 1042/2021г., Решение № 3498 от 20.03.2018г. на ВАС по адм. д. № 13590/2017г., Решение № 13894 от 10.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 5245/2020г. и др.).

В случая от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че още към момента на образуване на административното производство по реда на чл.65 от ЗОбС (със съставения от длъжностни лица от отдел „Технически и инвестиционен контрол в строителството“ при Община Казанлък Констативен протокол от 10.07.2024г.), е бил налице съдебно предявен и висящ гражданскоправен спор по отношение на собствеността на частта от ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък – обект на разпореденото с обжалваната заповед изземване от владението на жалбоподателя Г. А.. Както беше посочено, с вх. рег. № 9487/ 02.07.2024г. в Районен съд – Казанлък е постъпила искова молба, подадена от Г. А., с която срещу Община Казанлък е предявен установителен иск, с искане за постановяване на решение с което да бъде признато за установено, че на основание чл.79, ал.1 от ЗС от Г. А. е придобито право на собственост на основание осъществено непрекъснато давностно владение продължило повече от десет години върху ПИ с площ от 62кв.м, находящ се на запад от ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък, с посочени граници и съседи, с административен адрес гр. Казанлък, [улица]. От направеното в исковата молба описание на имота – предмет на предявения от Г. А. против Община Казанлък установителен иск за собственост и описанието в обжалваната заповед на изземваната част от ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък, ведно с графичното изображение, представляващо неразделна част от заповедта, по несъмнен начин се установява, че разпоредените за изземване с оспорения акт 62 кв.м от ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък, съставляват поземления имот с площ от 62кв.м – предмет на предявения от Г. А. установителен иск за собственост. По подадената искова молба, на 02.07.2024г. е било образувано гр. дело № 1660/ 2024г. по описа на Районен съд – Казанлък, като исковата молба е вписана в Служба по вписванията гр. Казанлък с вх. рег. № 4095/08.07.2024г., Акт № 187, том 2, дело 1388/2024г. (л.48 и сл. по делото).

Следователно преди датата на издаване на оспорената Заповед № 1879/ 15.10.2024г. на Кмета на Община Казанлък, е бил налице съдебно предявен от Г. А. материалноправен спор за собственост по отношение на частта от ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък – обект на изземване. Предявеният по см. на чл.125 от ГПК с постъпването на исковата молба в съда установителен иск срещу Община Казанлък досежно собствеността на част от ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък, релевира наличието на гражданскоправен спор за собственост върху посочената част на имота, който спор е предмет на разглеждане в производството по гр. дело № 1660/ 2024г. по описа на РС – Казанлък. Това обстоятелство, в контекста на посочената по-горе съдебна практика, обуславя извод, че липсва изискуемото се условие за упражняване на административното правомощие по чл.65, ал.1 от ЗОбС, а именно изземваният имот да е безспорна общинска собственост.

Не води до друг правен извод наличието на съставен за имота Акт за частна общинска собственост № 4275/20.12.2022г. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1 от ЗОбС общината удостоверява правото си на собственост върху недвижимите имоти с акт за общинска собственост. Но АЧОС, макар и официален свидетелстващ документ, няма правопораждащо действие (чл.5, ал.3 от ЗОбС) т.е не представлява правопораждащ юридически факт по отношение правото на собственост на общината. А в случая не само че собствеността на Община Казанлък върху частта от имота – обект на изземване, е оспорена чрез предявен от Г. А. срещу Община Казанлък установителен иск за собственост. Този иск, релевиращ съдебно предявен материалноправен спор за собственост, е бил кумулиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК - за установяване на неистинност и невярност на АЧОС №4275 от 20.12.2022г., в частта му относно актуването като недвижим имот - общинска собственост частта от ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък с площ от 62 кв.м., претендирана като придобита в собственост от Г. А. по давностно владение. И двата установителни иска са предмет на разглеждане на образуваното и висящо към датата на издаване на обжалваната заповед производство по гр. дело № 1660/ 2024г. по описа на РС – Казанлък. В този смисъл независимо от наличието на съставен АЧОС за изземвания имот, в случая, с оглед процедираното от Г. А. преди постановяването на обжалваната заповед оспорване по исков ред на правото на собственост на Община Казанлък върху този имот, собствеността на общината не се явява установена по безспорен начин. А законосъобразното упражняване на правомощието по чл.65, ал.1 от ЗОбС изисква или липсата на спор относно декларираните в АОС права на съответната община, или предварителното (преди издаването на акта по чл.65, ал.1 от ЗОбС) разрешаване на този спор по реда на гражданското съдопроизводство по начин, обвързващ страните със силата на присъдено нещо. В случая не е изпълнено нито едно от обуславящите материалната законосъобразност на заповедта по чл.65, ал.1 от ЗОбС изисквания.

Следва да се отбележи и че преди издаването на оспорената Заповед № 1879/ 15.10.2024г., жалбоподателят Г. А. двукратно е уведомил Община Казанлък (с подадени уведомление вх. № 94-К-2686-1≠29/03.07.2024г. и уведомление – възражение вх. № 194-Г-3524-1/ 11.09.2024г.), относно предприетите от него действия по подаване на искова молба и предявените с нея срещу Община Казанлък установителен иск за собственост и иск за установяване на неистинност и невярност на АЧОС №4275 от 20.12.2022г. в частта му относно актуването като общинска собственост на 62кв.м от ПИ с [идентификатор], при прилагане на копие от входирана в РС – Казанлък искова молба и издадено от КРС удостоверение за образуваното въз основа на исковата молба гр. дело № 1660/ 2024г. Доколкото Кметът на Община Казанлък без съмнение е бил наясно преди издаването на заповедта за наличието съдебно предявения материалноправен спор по отношение на изземвания имот, то административният орган е бил длъжен да изчака решаването му с влязло в сила съдебно решение на компетентния граждански съд, преди да пристъпи към упражняване на правомощието по чл.65, ал.1 от ЗОбС.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че след като собствеността на общината върху изземвания имот не е безспорно установена, наличието на първата материалноправна предпоставка, с която законът свързва издаването на заповед по чл.65, ал.1 от ЗОбС, не е доказана по несъмнен начин.

Втората предпоставка за упражняване на правомощието по чл.65, ал.1 от ЗОбС, изисква алтернативното наличие на някоя от следните хипотези: общинският имот да се владее или държи без основание; да се ползва не по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В случая жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че към момента на издаване на обжалваната заповед е упражнявал фактическа власт върху иззетите 62кв.м от ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък. Но предвид инициираното от Г. А. преди издаването на заповедта съдебно исково производство – предмет на разглеждане по образуваното гр. дело № 1660/ 2024г. по описа на РС – Казанлък по предявения от А. срещу Община Казанлък установителен иск за собственост, очевидно до приключването с влязло в сила решение на това съдебно производство, приетото от административния орган неправомерно и без основание упражняване на фактическа власт върху разпоредения за изземване имот от страна на жалбоподателя, като нормативно регламентирано материалноправно основание за упражнената компетентност, също се явява недоказано.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че не са налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл.65, ал.1 от ЗОбС за разпореденото от Кмета на Община Казанлък изземване на процесните 62кв.м от ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък, като владяна без правно основание част от имот – частна общинска собственост. Това обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед.

Налице е и отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК - оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на регламентираните в АПК процесуални изисквания и правила. На първо място в представената преписка липсват каквито и да е било данни, че в съответствие с изискванията на чл.26 и на чл.34 от АПК, Г. А. е бил уведомен за образуваното административно производство и за възможността за упражняване на процесуалните права, които законът му дава. На следващо място, с оглед подадените от Г. А. уведомление вх. № 94-К-2686-1≠29/03.07.2024г. и уведомление – възражение вх. № 194-Г-3524-1/ 11.09.2024г., относно подадената искова молба и предявените с нея срещу Община Казанлък установителен иск за собственост и иск за установяване на неистинност и невярност на АЧОС №4275 от 20.12.2022г., с искане да не бъдат предприемани действия по отношение на частта от имота – предмет на съдебно предявения гражданскоправен спор, при прилагане на копие от входирана в РС – Казанлък искова молба и издадено от Казанлъшкия районен съд удостоверение за образуваното въз основа на нея гр. дело № 1660/ 2024г., очевидно е била налице процесуална пречка по см. на чл. 54, ал.1, т.5 от АПК за процедирането по образуваното производство по реда на чл.65 от ЗОбС, респ. за издаването на обжалваната заповед. Доколкото по изложените по-горе съображения установяванията на статута на изземвания имот като безспорна общинска собственост и дали същият се държи (владее) без основание, е обусловено от изхода на съдебно предявения от А. материалноправен спор за собственост върху този имот, очевидно упражняването на административното правомощие по чл.65, ал.1 от ЗОбС е следвало да бъде извършено след приключването на производството по гр. дело № 1660/ 2024г. по описа на РС – Казанлък с влязло в сила съдебно решение. Съответно водещият административното производство орган е бил длъжен да постанови неговото спиране в хипотезата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК, като издаването на акта по чл.65, ал.1 от ЗОбС при наличието на процесуалната пречка по чл. 57, ал.1, т.5 от АПК за приключване на производството, обуславя извод и за процесуална незаконосъобразност на обжалваната заповед.

В тази връзка следва да се отбележи, че поддържаната от процесуалния представител на ответника липса на преюдициалност на съдебно предявения граждански правен спор спрямо упражненото с оспорената заповед правомощие по чл.65, ал.1 от ЗОбС, при позоваване на постановения от настоящия съдебен състав отказ за спиране на производството по делото до приключването на производството по гр. дело № 1660/ 2024г- по описа на РС – Казанлък в хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, се основава на превратно тълкуване на произнасянето на съда и на обуславящите това произнасяне мотиви. Видно от мотивите на протоколно определение от 09.04.2025г. (л.153 по делото), приетото от съда, че решението по гр. дело № 1660/ 2024г. по описа на РС – Казанлък не се явява от значение за правилното решаване на спора – предмет на настоящото дело, се основава на съображения за предметния обхват на осъществявания от административния съд контрол за законосъобразност на оспорения акт. Тази преценка в случая включва дали и доколко с оглед образуваното и висящо преди издаването на обжалваната заповед исково производство по съдебно предявен от Г. А. спор за материално право, е била налице процесуална пречка за провеждането и приключването на производството по чл.65 от ЗОбС и съотв. за доказаността съществуването на материалноправните предпоставки по чл.65, ал.1 от ЗОбС към момента на постановяването на заповедта. Съдът е приел, че доколкото законосъобразността на оспорения административен акт се преценява към момента на неговото издаване, в случая тази преценка не е обусловена от приключването и съотв. от изхода на образуваното повече от четири месеца преди постановяването на обжалваната заповед производство по гр. дело № 1660/ 2024г. по описа на РС – Казанлък. Следователно отказът на съда да спре производството по настоящото дело в хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, не се основава на съображения за липса на преюдициалност на съдебно предявения от Г. А. срещу Община Казанлък преди издаването на обжалвания акт материалноправен спор за собственост, по отношение упражняването на административното правомощие по чл.65, ал.1 от ЗОбС, в какъвто смисъл са доводите на пълномощника на ответника. Както вече беше посочено константна е съдебната практика, че наличието на съдебно предявен преди издаването на заповедта по чл.65, ал.1 от ЗОбС материалноправен спор за собственост, е достатъчно обстоятелство за констатацията, че собствеността на общината не е установена по безспорен начин, което означава, че административният орган неправилно е приложил чл. 65, ал. 1 ЗОбС, тъй като не е установено безспорно имотът да е общинска собственост, държан или ползван без основание от адресата на заповедта.

С оглед на гореизложеното обжалваната заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и постановена в несъответствие и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Относно оспорването в частта му по искането за прогласяване нищожността на Заповед № 1879/ 15.10.2024г. на Кмета на Община Казанлък:

Според константната съдебна практика, основание за обявяване (прогласяване) на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. Нищожни са актовете, постановени в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност; постановените при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи. Изведено от съдебната практика, като критерий за нищожност на акта може да се приеме засягане на установената от закона форма, когато нарушението е толкова съществено, че може да се приравни на липса на акт – т.е в хипотезата на липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената от закона форма волеизявление; пълна липса на мотиви (фактически и правни основания) в акта или в преписката по неговото издаване или липса на съществени реквизити, имащи за последица невъзможност да се установи органът – издател на акта или неговия адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му последици. В случая такива нарушения не се констатират. Съответно доколкото с оспорената заповед е упражнена материална компетентност на кмета на общината по чл.65, ал.1 от ЗОбС, обжалваният акт нито е лишен от законова опора, нито е издаден при липса на нормативно основание за упражненото административно правомощие, като не се констатира и нарушаване на императивни норми с характер на основни правни принципи. Нарушенията на административно - производствените правила, дори и да са от категорията на съществените, не могат да опорочат оспорения акт до степен на нищожност. Несъответствието с целта на закона би могло да се разглежда като основание за нищожността на административния акт, само когато целта на разпоредените с акта правни последици е несъвместима със законовата цел, за която е регламентирано упражняването на правомощието за издаването на акта. В случая не се констатира с издаването на обжалваната заповед да се преследва цел, несъвместима със законовата, поради което не е налице и хипотезата на превратно упражняване на власт.

Доколкото не се установяват пороци, дисквалифициращи Заповед № 1879/ 15.10.2024г. като валиден административен акт, оспорването в частта му по искането за прогласяване нищожността на обжалваната заповед, се явява неоснователно.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Община Казанлък следва да бъде осъдена да заплати на Г. А. сумата от 3 125 лева, представляваща 10лв. внесена държавна такса; 2 115 лева внесени суми за възнаграждения за вещи лица за изпълнените по делото експертизи и 1000 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат по представения в последното по делото съдебно заседание договор за правна защита и съдействие от 09.12.2024г. В полза на жалбоподателя не следва да бъде присъждана сумата от 500 лева – допълнително адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.09.2025. В заседанието, в което е приключено съдебното дирене (17.09.2025г.) този договор не е бил представен (в посоченото с.з за удостоверяване на заплатен адвокатски хонорар е представен единствено договора за правна помощ и защита от 09.12.2024г.), като липсва и направено изявление от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в полза на А. на разноски за заплатено допълнително адвокатско възнаграждение и съотв. за предоставяне на възможност за представяне на документа, удостоверяващ плащането на сумата по договорено допълнително възнаграждение за адвокат. Договорът от 17.09.2025г., удостоверяващ заплащането на допълнително адвокатско възнаграждение, е представен по делото ведно с писмената защита, на 01.10.2025г. С оглед на което съдът приема, че към момента на приключване на устните прения не е доказано извършен от Г. А. разход за заплатено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие от 17.09.2025г., поради което и посочената сума не следва да бъде включвана в присъжданите в полза на жалбоподателя разноски по делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. И. А. [ЕГН], с адрес гр. Казанлък, [улица], в частта й по оспорването с искане за прогласяване нищожността на Заповед № 1879/ 15.10.2024г. на Кмета на Община Казанлък, като неоснователна.

ОТМЕНЯ по жалба на Г. И. А. [ЕГН], с адрес гр. Казанлък, [улица], Заповед № 1879/ 15.10.2024г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която на основание чл.65, ал.1 от ЗОбС е разпоредено да се изземе от владението на Г. И. А. следния недвижими имот - частна общинска собственост: 62кв.м, находящи се в североизточната част от поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък, граничещ от изток с [ПИ] по КККР на гр. Казанлък, на север с [улица], от юг с [ПИ] по КККР на гр. Казанлък, съгласно графично изображение, неразделна част от заповедта, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на Г. И. А. [ЕГН], с адрес гр. Казанлък, [улица], сумата от 3 125лв. (три хиляди сто двадесет и пет лева) - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.