№ 59
гр. Варна, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора С. Ив. К.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600088 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по жалба от процесуалния представител на подс.А. А. Б.-адв. Ч. от
ВАК против присъда №3 от 08.01.2025г. по НОХД№1001/2024г. по описа на
Окръжен съд –Варна.
С атакувания съдебен акт въззивникът А. Б. е признат за виновен в това,
че на 06.06.2024год. и на 12.06.2024год. в гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик", бл.406, при условията на продължавано престъпление, без
надлежно разрешително по ЗКНВП, държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество- фентанил, с общо нетно тегло 2,57гр., на
стойност 350,31лв. и 0,5мл., на стойност 12,00лв., всичко на обща стойност
362,31лв., от които на 06.06.2024 год. разпространил 0,20 гр. фентанил, на
стойност 27,26 лв. на С.А.Р. и на 12.06.2024год. разпространил 0,5 мл.
фентанил, на стойност 12,00 лв. на Б.Я.Д., като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.354а, ал.2, т.4,
вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 НК му е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ, както и наказание ГЛОБА в размер на 30 000
лв./тридесет хиляди лева/. На основание чл.59 от НК е зачетено времето, през
1
което подсъдимия А. Б. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, както и „Домашен арест“. С присъдата съдът се е произнесъл по
веществените доказателства и направените по делото разноски.
Защитникът на подс.Б. претендира за отмяна на присъдата и
оправдаване на подсъдимия като алтернативно се предлага връщане на делото
за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Като основания се сочат
неправилност и незаконосъобразност, т.к. присъдата е постановена при
неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.
Във връзка с наведените основания се оспорва процесуалната годност на ОА,
без да са посочени конкретни нарушения; оставяне без уважение на
доказателствени искания от защитата; кредитиране показанията на
полицейските служители в разрез със забраната по чл.118 от НПК и тяхното
противоречие с показанията на св.Р. и св.Д.; липса на мотиви на съдебния акт
и незаконен съдебен състав; оспорва се законосъобразността на проведения
оглед на местопроизшествието и протокола за претърсване и изземване;
липсата на писмени доказателства за обединяване на двете досъдебни
производства. Счита се, че обвинението не е доказано по безспорен и
категоричен начин, което налага отмяна на постановения съден акт и
оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание представителят на апелативна прокуратура счита
жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна.
Защитникът на подс.Б. поддържа жалбата на изложените в нея и в
допълнителните съображения основания.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от
НПК, настоящия състав намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. А. Б. живеел в гр. Варна, употребявал наркотични
вещества от дълго време и не работел. За да се снабди със парични средства,
подсъдимия решил да разпространява наркотични вещества, която дейност
осъществявал и преди изтъпяване на наказание, наложено по НОХД
№1352/2022г. на ВОС.
Подсъдимият постигал договореност със своите „клиенти“ по мобилния
си телефон. Предаването на наркотичните вещества се извършвало предимно в
близост до жилищния блок, където живеел.
Едно от лицата, което закупувало редовно наркотични вещества от
подсъдимия бил св.С. Р.. На 06.06.2024год. около 8,00часа свид.Р. поискал да
закупи от подсъдимия фентанил. Двамата се срещнали пред входа на блока, в
който живеел подсъдимия в ж.к. „Възраждане". Подс.Б. предал на свидетеля
2
прозрачно найлоново пакетче, което съдържало 0,20 гр. фентанил, за което
свидетеля заплатил поисканата сума и двамата се разделили. Предаването на
наркотичното вещество било възприето от полицейските служители: св.Г.Н. и
св.П.Г., които извършвали наблюдение по линия на „престъпления свързани с
разпространение и употреба на наркотични вещества" в сектор „КП" при
Трето РУ- Варна. Непосредствено след като се разделили, полицейските
служители задържали св.Р., който им предал доброволно наркотичното
вещество, което закупил от подс.Б., като подробно им разяснил тези
обстоятелства. Било образувано ДП №683/2024г. по описа на III РУ МВР –
Варна с разпита на свидетел, на осн. чл.212,ал.2 от НПК.
На 12.06.2024год., около 17:30 часа, отново в изпълнение на своите
задачи по установяване на наркотични вещества и тяхното разпространение,
респ. съпричастността на подс.Б. към тази дейност, полицейските служители в
сектор „КП" при Трето РУ - Варна: свидетелите П.Г. и М.Ч. осъществявали
наблюдение на блока, в който живеел подсъдимия, а св.Г.Г. и св.Ж.С.-
наблюдение по-далеч. Около 19:20 часа, към подс.Б. се приближил св.Б. Д.,
който редовно закупувал от подсъдимия наркотично вещество. След като
двамата осъществили контакт, подс.Б. влязъл във входа на блока, приклекнал в
близост до входната врата и непосредствено след това излязъл, като подал на
св.Д. наркотик. След като последния го получил и заплатил, двамата се
разделили. Подсъдимият се върнал на пейката пред входа, а св.Д. се насочил
към намиращите се в близост храсти, за да употреби наркотичното вещество.
В момента, в който разтопил веществото и напълнил спринцовка за да си го
инжектира, към него се приближили полицейските служители- св.Г.Г. и Ж.С..
Св.Д. решил да съдейства на органите на реда, като доброволно предал
спринцовката с намиращата се в нея течност, в която впоследствие е
установено, че съдържа фентанил. Полицейските служители: свидетелите П.Г.
и М.Ч. пристъпили към задържането на подсъдимия и запазили
местопроизшествието до пристигането на разследващите органи.
При извършения оглед на местопроизшествието били открити и иззети
следните вещи, имащи отношение към предмета на доказване, а именно: зад
входната метална врата на вход №2 на бл. 406 в ж.к. "Владислав Варненчик"-
4бр. специфично сгънати полиетиленови пликчета, с различна големина,
съдържащи светлокафяво вещество и в съседна на входа беседка 1 бр.
мобилен апарат с ИМЕЙ1:35692358133314/02 и ИМЕЙ2:359484411333142/02.
При извършено претърсване и изземване в обитавания от подсъдимия
апартамент №32, находящ се в същия вход, били намерени и иззети 3бр.
отрязъци от полиетиленов плик, един от които сгънат по специфичен начин в
единия край.
Образувано било ДП №706/2024г. по описа на III РУ МВР – Варна, с
3
първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие. На
13.06.2024г. в качеството на обвиняем е привлечен А. А. Б..
След експертна проверка на иззетите вещи- прозрачни полиетиленови
пакетчета и 1бр. пластмасова спринцовка се установило, че в предадените за
изследване обекти се съдържа високорисково наркотично вещество фентанил,
както следва: в пакетчетата - фентанил с общо нетно тегло 2,37 гр., а в
спринцовката- фентанил 0,5 мл./вж физико-химична експертиза на л. 69-73, т.1
от ДП/.
От изготвената по делото СОЕ се установява стойността на
високорисковото наркотично вещество - фентанил, с общо тегло - 2,37 грама и
0,5 мл., който към датата на деянието е в общ размер на 335,05 лв.
С постановление на прокурор при ОП– Варна от 14.06.2024г. са били
обединени материалите по двете досъдебни производства, като делото е
продължило да се води по номера на последното ДП №706/2024г. по описа на
III РУ МВР – Варна.
Изложената от въззивния състав фактическа обстановка е сходна с
установената от първоинстанционния съд. Същата се доказва от цялата
доказателствена съвкупност. Преди да пристъпи към проверка на същата,
настоящия състав дължи отговор на направените възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения, което ще предопредели и разглеждане на
делото по същество.
На първо място се поставя въпроса за незаконен съдебен състав, който се
аргументира с мотивите, с които първоинстанционния съд е отказал на уважи
направените от защитника доказателствени искания в проведеното РЗ. Според
защитата, съдът е проявил пристрастие, изразяващо се в израз на
предварително формирано мнение. Видно от мотивната част на
определението, съдът аргументирано е оставил без уважение направените от
защитника доказателствени искания, като е уточнил, че в хода на съдебното
следствие, при констатиране на противоречия и неясноти в събраната
доказателствена съвкупност може да преосмисли това свое решение.
Вън от съмнение е, че разглеждането на делото от независим и
безпристрастен съд е едно от основните проявления на правото на справедлив
процес съобразно чл.6 от ЕКПЧ. Съгласно практиката на ЕСПЧ,
„безпристрастност“ означава липса на предубеденост или предразсъдъци по
отношение на страните, като тестът за последното е в две форми: субективен
и обективен. За да бъде съдът субективно безпристрастен е нужно нито един
от членовете му за не е проявил с поведението си и отношението си към
страните предразсъдъци, предубеденост или пристрастност, а за да е и
обективно безпристрастен, е нужно да не съществуват установими и
4
подлежащи на проверка факти, извън поведението на членовете на съда,
позволяващи създаване на основателно съмнение в безпристрастността на
съдията или съда.
В случая липсват обективни данни сочещи предубеденост на когото и
да е от членовете на първоинстанционния съдебен състав съобразно
субективния тест. Изразеното от съда становище за липсата на необходимостта
от събиране на нови доказателства на този ранен етап от съдебното
производство-разпоредително заседание, преди да бъдат събрани
доказателствата, визирани в обвинителния акт, на първо място несъмнено е в
неговата компетентност и на следващо е обосновано мотивирано.
Упражняване на посочените права и задължения на съдията-докладчик не
налага извод за твърдяната от защитата доказателствена непълнота, която е
извън обхвата на изчерпателно визираните в чл.248,ал.2 от НПК въпроси,
предмет на обсъждане от съответния орган и несъмнено е преодолима при
разглеждане на делото от първостепенната и въззивна инстанции, в
централната фаза на наказателното производство - съдебният процес.
Липсват твърдения от страна на жалбоподателя, като не се и
установява лична заинтересованост на член от съдебния състав от изхода на
делото.
В рамките на обективния тест съдебния състав също е представил
достатъчно убедителни гаранции на страните по делото, както и на
обществото, които успешно изключват всяко легитимно съмнение в това
отношение най-вече с проявените доказателствени усилия съобразени с
доказателствените стандарти по чл.13,14 и чл.107 от НПК.
Критиката към първоинстанционния съд, че е игнорирал
доказателствените искания на защитата не може да произведе целения от
жалбоподателя отменителен ефект, тъй като видно от материалите по делото,
съдът е проявил необходимото процесуално усърдие извършвайки и
допълнителни съдебни следствени действия в контекста на процесуалното
изискване за провеждане на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото /разпит на св.Ж.Г. и проведени очни ставки/.
Съдът е уважил и доказателственото искане на защитата за провеждане на
очна ставка, от което същата впоследствие се е отказала. Разпитите на всички
свидетели са били проведени в условията на състезателност и
непосредственост, с участие на подсъдимия и защитника му, с което съдът е
гарантирал справедлив съдебен процес. Непротиворечива е съдебната
практика, че не всеки отказ на съда да се събират доказателствени материали
по искане на някоя от страните води до извод за накърнени процесуални права,
а само този, който е осуетил установяване на обстоятелства по чл.102 от НПК
/вж Решение №145 от 8.07.2019г. на ВКС по н. д. №534/2019г., IIн.о., НК,
5
докладчик съдията Т.С./.
Настоящата инстанция не установи неравно третиране на
подсъдимия. Събрани са всички относими доказателства, но не може да бъде
даден приоритет на защитната теза пред обвинителната, както и обратното,
тъй като основната цел е установяване на обективната истина, а не
провеждане на процеса съобразно субективното виждане и цели на една или
друга от страните, било то подсъдимите или пък държавното обвинение.
Първата инстанция не се е отклонила нито за миг от предмета на доказване,
като съвсем естествено е била ограничена от рамките на обвинението и
необходимостта да се потвърди, или отхвърли обвинителната теза.
В заключение, извършвайки проверка на плоскостта на посочените
критерии в аспекта на заявените от жалбоподателя обстоятелства, настоящия
състав не констатира основания, които да породят съмнение относно
безпристрастността на съдията-докладчик, или на член от съдебния състав.
Както и ЕСПЧ приема в своята практика, съмнения за предубеденост на
съда биха били налични, ако в рамките на упражнения от него контрол съдът е
демонстрирал че за него съществува „много висока степен на яснота по
въпросите на вината“, по които отношение може да бъде взето едва в
крайния съдебен акт. Процесуалното становище по посочените въпроси
следва да бъде взето по начин и със степен на категоричност, навеждащи на
вече предварително становище на съдията относно виновността на едно лице
и убеденост в достоверността на доказателствата, послужили като аргумент за
това становище. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.
В посочения смисъл не са налице и основанията на чл.29,ал.2 от НПК за
отвод на съда, респ. твърденията за незаконен състав са неоснователни.
По отношение на твърдяно нарушение на правилата за разследване по
ДП, следва да се отбележи следното.
Прокурорът носи цялата отговорност за своевременно и
законосъобразно извършване на дейността на досъдебната фаза на процеса.
Той може да извършва отделни процесуални действия по разследването, както
и да извършва цялостно разследване по всяко дело, когато прецени, че това би
било целесъобразно/чл.46,ал.2,т.2 от НПК/. Видно от приложената докладна
записка на л.3 от ДП, разследващия полицай е докладвал материалите по
делото на дежурния прокурор при ВОПр-В.Р., който е провел лично част от
последващите процесуално-следствени действия: двукратно привличане на
лицето като обвиняем, неговия разпит и предявяване на разследването.
Прокурорът е обединил и двете ДП с Постановление от 14.06.2024г./л.25 от
ДП 683/2024г./. Действително по делото няма приложено писмено мнение на
разследващия съгласно чл.235 от НПК, но практиката на съда по въпросите,
6
свързани с изпращане делото на прокурора, изключва допуснатите нарушения
на предвидения ред да се третират като съществени такива, ограничаващи
процесуалните права на страните в процеса.
На следващо място е поставен въпроса за допуснати процесуални
нарушения в хода на досъдебното производство при извършените
процесуално-следствени действия: оглед на местопроизшествието и
претърсване и изземване от домът, ползван от подс.Б.. Излагат се съмнения за
участието на поемни лица, за намерени и иззети вещи, респ. досежно
годността на протоколите за извършените процесуални действия.
Настоящият състав намира тези твърдения за неоснователни по
следните съображения.
Наведеното оплакване е декларативно заявено, без да е посочено в
какво конкретно се състои опорочеността на протоколите, но въпреки това е
необходимо да се отбележи следното:
Протоколът за оглед на местопроизшествието е съставен по реда на
процесуалните правила и е годно доказателствено средство. Изпълнени са
всички изисквания на чл.129,чл.155 и чл.156 от НПК. Огледът е извършен в
присъствието на две поемни лица /И.К. и Ш.С., подробно идентифицирани по
ЕГН и адрес/ и с участието на специалист-технически помощник-младши
експерт в сектор БНТЛ при ОД МВР Варна, които с цел удостоверяване на
посоченото в протокола за оглед са положили подписите си, без да е направят
искания, бележки или възражения. В протокола за оглед на
местопроизшествието се съдържат релевантните и най-значими за предмета на
доказване обстоятелства, като датата и мястото на деянието, времето, когато
са започнали действията по разследването и съответно кога са завършили,
състоянието на местопроизшествието, описание на намерените наркотични
вещества и местоположението на същите. Същото е надлежно отразено и в
приложения албум.
Изясняване на обстоятелството „от къде са намерени“ тези поемни лица,
в каквато насока е възражението на защитата е ирелевантно в процеса.
Същото се отнася и до твърдението, че на визираното процесуално-следствено
действие не е присъствал обвиняемия, тъй като законът не поставя такова
изискване.
Направеният извод се налага и по отношение на протоколът за
претърсване и изземване в жилището на подсъдимия. Последният е
присъствал лично и е подписал протокола без възражения, като саморъчно е
вписал обяснения за намерените отрязъци от полиетиленов плик.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение на съда с отказа за удовлетворяване на направените от защитата
7
доказателствени искания.
Тук съдът следва отново да припомни, че правото на страните да
поискат събиране на доказателства не е безконтролно. Съдът разполага с
правомощието сам да преценява необходимостта от допълнително събиране на
доказателства и не е длъжен да уважи всяко едно искане на страните. При
надлежно направено искане, съдът има задължението да се произнесе и да го
уважи, ако счете че то има отношение и ще допринесе за разкриване на
обективната истина, или да го отхвърли мотивирано.
Вярно е, че всички доказателствени искания на защитата /без
извършване на очна ставка/ са били отклонени от съда в хода на съдебното
следствие. По този начин обаче не е допуснато нарушение на чл.13 от НПК,
респективно и на чл.6 от КПЧОС. Правото на справедлив процес не задължава
съда да уважи едно или друго доказателствено искане. Отказът за събиране на
нови доказателства, или на способ за тяхната проверка не може да се смята
несправедлив сам по себе си, щом като категоричността и обективността на
останалите събрани доказателствени източници позволява да се направи
еднозначен извод, че обективната истина е била разкрита.
За да отклони доказателствените искания, първоинстанционния съд е
съобразил от една страна, че част от тях са изцяло неотносими към главния
факт: например искането за събиране на доказателства за състоянието на
жилището на подсъдимия, след извършеното претърсване и изземване, както
и разпита на нови свидетели, установяващи факта на задържане на
подсъдимия от полицейските служители и неговото неучастие в огледа на
местопроизшествието, които са установени безспорно по делото. От друга
страна, по делото са били събрани разнородни по своя вид доказателствени
материали /показания на сочени от обвинението свидетели, различни по вид
експертизи и писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства/, които са позволили еднозначното и недвусмислено заключение, че
констатациите на съда отразяват правилно обективната действителност, до
която се отнасят.
Правилен е отказът на съда от събиране на нови доказателства с мотива,
че вече е налице достатъчен по обем и съдържание доказателствен материал
относно фактите, които защитата е целяла да бъде установен, чрез исканите
доказателствени средства. По отношение на обстоятелствата по задържането
на подсъдимия и извършените в негово отсъствие процесуални-следствени
действия, както и състоянието на неговото жилище съдът вече взе отношение.
По отношение на отхвърленото искане за разпит на поемни лица следва
да се отбележи, че когато се прави такова искане е абсолютно задължително да
се посочат какви обстоятелства ще бъдат установени и доколко те са във
връзка с предмета на делото. Подсъдимият и защитата не са конкретизирали
8
кои обстоятелствата биха могли да се установят единствено чрез разпита на
поемните лица и как исканият разпит би могъл да допринесе за изясняване на
делото. Както беше разяснено, не всяко искане на страна следва безусловно да
бъде уважавано от съда, доколкото преценката за относимостта на
доказателството към главния факт в процеса принадлежи на органа, който го
ръководи. Страната, сочеща определено доказателство, следва да установи
връзката му с предмета на доказване, която не следва да е хипотетична и
декларативно заявена, а напротив - достатъчно обоснована. В случая, въпреки
че е бланкетно заявено доказателственото искане за разпит на поемните лица,
с отбелязване, че протокола за оглед не бил съставен съгласно изискванията на
НПК/без изложени аргументи/ следва да се отчете, че това твърдение не
намира подкрепа в делото. На следващо място обстоятелствата, свързани с
тези твърдения са категорично опровергани от цялата доказателствена
съвкупност. Когато доказателственото искане е самоцелно, декларативно
заявено и не е подкрепено с конкретика, свързана с предмета на доказване, при
отказ на съда да уважи доказателственото искане, правото на защита на
подсъдимия не е нарушено, какъвто се явява настоящия казус.
Същият извод се налага и по отношение на провеждането на
следствен експеримент. След като е установено по безспорен начин, че
процесните пликчета са намерени в уплътнението на входната врата, надлежно
документирано в огледния протокол и подкрепено от показанията на
полицейските служители, провеждането на следствен експеримент не е бил
необходим.
По изложените съображения се налага извода, че доказателствената
основа, върху която съдът е могъл да изгради вътрешното си убеждение е
била достатъчна по обем, като е липсвала необходимост от разширяването й
чрез събиране на нови доказателства за изясняване на обективната истина по
делото. Отказът на съда да се събират нови доказателства нито го е поставил в
невъзможност правилно да реши спора, нито е нарушил правата на
подсъдимия и неговия защитник. Последните, на база на наличните по делото
доказателствени материали, са могли да реализират в пълен обем правата си и
адекватно да следват линията на защита, което е видно от последователното й
отстояване пред съдилищата по фактите.
По отношение възражението за процесуалната допустимост на
показанията на полицейските служители, предвид тяхното участие при огледа
и извършеното претърсване, съдът съобрази следното.
Служебното качество на свидетелите, като полицейски служители, не
изключва априори дадените от тях показания. Писмените доказателствени
средства удостоверяват, че процесуалните действия са извършени от
конкретно посочен разследващ орган по смисъла на чл.52,ал.1,т.2 от НПК.
9
Присъствието на полицейските служители при реализирания съгласно чл.163
от НПК способ, не ги прави разследващ орган по смисъла на закона, поради
което не обосновава заключение за недопустимост на техните показания на
основание чл.118,ал.2 от НПК. В този смисъл съдът преценява това
възражение като неоснователно. Не е налице и процесуалната забрана за
участието като свидетели на лица, които са провели разузнавателни беседи по
смисъла на ЗМВР. В случая полицейските служители са снели обяснения от
свидетели по делото, в който смисъл не е нарушена посочената забрана, като в
същото време те са възпроизвели и непосредствено възприетото от тях
поведение на свидетелите и на подсъдимия по инкриминираните деяния.
По отношение на процесуалната годност на обвинителния акт,
инициирал производството пред първата инстанция настоящият състав
намира, че са спазени напълно изискванията на чл.246 от НПК относно
неговото съдържание, с оглед ангажираното с него фактическо обвинение, по
което подсъдимият се е защитавал, описани са ясно и пълно всички
обстоятелства относно обективните и субективни елементи на предявеното му
обвинение, позволяващи правния им анализ във връзка с правилното
приложение на материалния закон. Пред настоящата инстанция
коментираното възражение е маркирано от жалбоподателя най-общо, без
конкретни доводи в тази насока и същото като неоснователно следва да бъде
оставено без уважение.
Настоящият състав намира, че първоинстанционния съд е изпълнил
задълженията си да обследва обективно, всестранно и пълно всички
доказателствени материали, няма превратно оценени или пренебрегнати,
оценката им е според действителното им съдържание и правилата на
житейската логика, проверката им е извършена както с оглед тезата на
обвинението, така и доколко те са в полза на подсъдимия, като са получили
убедителен и законосъобразен отговор всички изложени от него и защитника
му възражения, поради което не е налице основание по чл.335,ал.2 вр.
чл.348,ал.3 от НПК за намеса на настоящата инстанция и за връщане на делото
за новото му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Що се отнася до възражението, че св.Р. не е привлечен като обвиняем,
респ. подсъдим по делото следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл.127
от Конституцията на РБългария изрично е записано правомощието на
българската прокуратура единствена да "привлича към наказателна
отговорност лицата, които са извършили престъпления и поддържа
обвинението по наказателни дела от общ характер". Този основен принцип
в областта на наказателното съдопроизводство е намерил своето развитие в
разпоредбата на чл.46 от НПК. Съдът няма правото да указва на обвинителите
кои лица и за какви престъпления да бъдат привличани към наказателна
10
отговорност, при данни за извършено престъпление от общ характер.
Пред настоящата инстанция беше посочено още едно обстоятелство, за
което се твърди, че е процесуално нарушение от категорията на съществените,
довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия- непредявяване на
веществените доказателства.
От доказателствения материал по делото е установено, че
предявяването на веществените доказателства е извършено в съдебно
заседание, проведено на 31.01.2025/л.206 от първоинстанционното дело/.
Въпреки твърденията на защитата за непровеждане на това съдебно действие
/позиция изразена едва пред въззивната инстанция/, не се установяват данни
за същото.
Известно е, че съобразно правилата на чл.311 вр. чл.129 и чл.131 от
НПК, съдебният протокол е доказателствено средство за извършване на
съответните действия и за реда по който са извършени, като същия се ползва с
присъщата му доказателствена стойност, когато са спазени изискванията
относно условията и реда за неговото съставяне. Стриктното спазване на тези
правила има значение за формиране на изводи в редица посоки, както и с
оглед застъпените възражения за липса на предявяване на веществените
доказателства. Видно от изготвения протокол от съдебно заседание, същия
изцяло покрива тези законови изисквания. В определения законен срок
защитата не е направила възражение за съдържанието на съдебния протокол и
не е поискала поправката му.
На следващо място трябва да се отбележи, че не трябва да се
пренебрегва обстоятелството, че веществените доказателства са намерили
своето отражение както в експертната справка, така и в изготвената физико-
химична експертиза. При предявяване на разследването /л.111 от ДП/
обвиняемият и неговият защитник са се запознали с материалите по делото,
сред които и тези експертни заключения и са заявили, че нямат искания,
бележки и възражения. Липсва генерирана активност от някоя от страните,
които вече са били запознати със съдържанието на обсъжданата експертиза по
отношение на материала, по който тя е работила и с нейните изводи.
Ето защо не може да се твърди, че е ограничено правото на участие
на подсъдимия и неговата защита в процеса, а и дори да се приеме наличието
на процедурно нарушение, то не е повлякло такава процесуална
незаконосъобразност, че да следва да се отмени атакуваният съдебен акт на
това основание.
След като разгледа визираните от защитата процесуални нарушения
съдът намира, че обстоятелствата по делото са изяснени правилно и
законосъобразно е приложен материалния закон.
11
Без да е необходимо да се преповтарят показанията на разпитаните по
делото свидетели /както е сторил проверявания съд/, настоящия състав
намира, че липсва твърдяното от защитата противоречие между тези,
депозирани от полицейските служители и св.св. Р. и Д..
По отношение показанията дадени от св. С. Р. в хода на съдебното
следствие, действително са налице някои празноти по отношение на
обстоятелствата, къде точно се е извършило предаването на наркотичното
вещество и в колко пликчета се е намирало същото. Доколкото тези празноти
са преодолени с преки доказателства, които като обем и качество на
съдържащата се в тях информация са достатъчни да подкрепят обвинението,
този порок не е довел до твърдяното нарушение на процесуалните правила /вж
показанията на св.Николов и св.Георгиев/.
Първоинстанционният съд е дал мотивиран отговор и защо е кредитирал
показанията на св. Б. Д., дадени в хода на ДП, а не в съдебно заседание,
поради които настоящия състав не следва да ги преповтаря. В допълнение
следва да се отбележи, че в саморъчно дадените обяснения на свидетеля в
протокола за доброволно предаване е отразено, че процесния наркотик е
«закупен за сумата от 20лв. от А. Б.,бл.406» / вж протокол за доброволно
предаване на л.53, от ДП/. Този протокол е бил предявен на свидетеля в
съдебно заседание, който е потвърдил, че положения подпис е неговия. В този
смисъл са били и изявленията на свидетеля пред полицейските служители,
част от които са възприели непосредствено предаването на процесния
наркотик. Същият е експертно изследван, при което е установено наличие на
наркотична субстанция Фентанил, поради което правилно съдът не е възприел
твърденията на свидетеля, направени в с.з., че държал «капачки с вода»/вж
показания на л.108,гръб от делото/.
Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че правилно
първоинстанционния съд е ценил показанията, които свидетеля е дал на ДП,
надлежно приобщени по делото. Макар че това процесуално действие е
извършено по реда на чл.281,ал.4 вр.ал.1 от НПК, същите следва да се
кредитират, т.к. не са единствените доказателства по отношение на
установените факти /вж показанията на св. Георгиев и св.Чобанов и ФХЕ/.
В останалата част, показанията на свидетелите са подробни,
непротиворечиви и установяват по безспорен начин авторството на деянието.
Не са останали без внимание и обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на съдебното следствие, преценени с оглед двояката им същност.
Твърдяната от подсъдимия «провокация» от страна на свидетеля Р., който го
«мотивирал» да продава наркотици е изолирана и неподкрепена от нито едно
доказателство по делото. По отношение на «срещата» със св. Б. Д.,
аргументирано съображение за недостоверност е изложил проверявания съд.
12
На следващо място обясненията на подсъдимия се опровергават от целия
доказателствен материал.
Правилно деянието е квалифицирано по чл.354а, ал.2, т.4, вр.ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, като осъждането му по НОХД№1352/2022г., обуславя
квалификацията по чл.29,ал.1,б.»а» от НК.
По правилното приложение на материалния закон при определяне
на наказанията.
Видно от мотивите към проверяваната присъда, съдът е конкретизирал
определени обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието по отношение на подс. Б., спрямо част от които настоящия състав
изразява резерви и на следващо място не е отчел други.
Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени
данните от съдимостта на подсъдимия /извън квалификацията „опасен
рецидив“/, лоши характеристични данни, които се установяват от справката от
МВР и от свидетелските показания за продължителна престъпна деятелност
по разпространение на наркотични вещества, престъпната упоритост при
осъществяване на деянията и тяхната еднородност.
В същото време, по отношение съдимостта на лицето следва да се има
предвид, че част от деянията, предмет на отделните присъди, са в отношение
на съвкупност, поради което следва да се считат за едно осъждане, като в
приложената справка за съдимост присъства отбелязване за постановен
съдебен акт, с който е определено общо наказание/л.7 от ДП/. В този смисъл
извън тези, обуславящи квалификацията опасен рецидив остават три
осъждания. Съдебно обмисляне в тази насока е необходимо в контекста на
преценката, че подсъдимия е осъждан многократно, интерпретирано от
предходната инстанция като обстоятелство със значителна тежест при
индивидуализацията на наказателната му отговорност.
По отношение липсата на критичност следва да се отбележи, че същата
не би могла да се отчете като отегчаващо обстоятелство, доколкото
подсъдимият не е длъжен да дава обяснения по обвинението, както и да
признава вината си, от което обаче не могат да следват негативни последици
за него /арг. от чл.115,ал.4 от НПК/. Настоящият състав вметва, че е вярно
обратното- проявеното разкаяние и съдействие за постигане на обективната
истина са смекчаващи обстоятелства, тъй като рефлектират върху степента на
обществена опасност на дееца. В конкретния случай подсъдимият
последователно отрича съпричастност към деянието, поради което липсва и
основание за различен извод.
Не следва да бъде ценено като отегчаващо обстоятелство и липса на
трудова ангажираност, доколкото от данните по делото се установява, че
13
съгласно ТЕЛК решение №878/20.03.2019г., подсъдимия е с определена 100%
трайна нетрудоспособност, поради наличието на хронични заболявания /вж
Решение на ТЕЛК на л.82 от делото/.
Като смекчаващо обстоятелство е прието влошеното здравословно
състояние на подсъдимия, но са останали неотчетени сравнително невисоката
стойност и ниското количество на наркотичните вещества, както и
формираната у подсъдимия зависимост към тях.
Правилно съдът е отчел висока степен на обществена опасност на
деянието. В конкретния случай, правнозащитеният обект на посегателство,
свързан със здравето на гражданите се ползва с интензивна наказателно-
правна защита, намерила отражение в размера и вида на предвидената в
специалната норма санкция. Степента на засягането му с извършеното от
подсъдимия деяние е значително, като този извод следва от вида на
разпространения наркотик-фентанил, който в конкретната доза от 2мг, според
вещото лице е смъртоносна и същият е 100 пъти по-силен от хероина.
Наличието на предходни осъждания на подсъдимия за извършени
престъпления, касаещи притежаване на високорискови наркотични вещества,
с цел разпространение е още едно основание престъплението- предмет на
настоящото дело да бъде оценено като такова с по-висока степен на
обществена опасност.
Произтичащите от обремененото съдебно минало негативни
констатации за личността на подсъдимия обуславят извод за завишена
обществена опасност и на дееца, особено на фона на обстоятелството, че
конкретното престъпление е било извършено в кратък период /четири месеца/
след освобождаването на подсъдимия /на 12.02.2024г./ от местата за лишаване
от свобода по изтърпяване на наказание по НОХД№1352/2022г. на ВОС и
установената по делото липса на поправително- превъзпитателен ефект на
наложените на подсъдимия до момента наказания.
Настоящият състав намира за нужно да обсъди действителното значение
на здравословното състояние на подсъдимия, което макар и отчетено като
смекчаващо обстоятелство, следва да бъде правилно оценено за определянето
на справедливо наказание.
Действително не са налице множество смекчаващи обстоятелства, но
следва да се анализира другата хипотеза, обуславяща приложението на чл.55
от НК- наличието на смекчаващо обстоятелство с изключителен характер,
което може да бъде и само едно на брой. В хода на ДП е била назначена СМЕ,
която е установила наличие на множество хронични заболявания: дилативна
кардиомиопатия, тахикардия и левостранна сърдечна недостатъчност;
хероинова зависимост; носителство на ХИВ, хроничен С хепатит и състояние
след белодробна туберкулоза. Към този момент /юни 2024г./ вещото лице не е
14
отчело симптоми, изискващи спешно лечение или хоспитализация, като е
приело, че заболяванията са хронични, което налага провеждане на
поддържащо лечение и периодично проследяване на някои основни
показатели.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие, във връзка с
влошаване здравословното състояние на подсъдимия и неколкократно
хоспитализиране в специализирани заведения е била назначена и изслушана
повторна съдебномедицинска експертиза /л.166 от НОХД№1001/2024г. на
ВОС/. На база наличната обилна медицинска документация по делото и след
извършен преглед, вещото лице е установило, че подс.Б. е с прояви на силно
изразена ЛК дисфункия и прояви на СНIII функ.клас, с висок риск за ритъмни
нарушения и опасност от реализиране на ВСС /внезапна сърдечна смърт/,
въпреки провежданата патогенетична терапия. Видно от поясненията на
вещото лице в с.з., от проведената ехокардиография е установено, че при
подсъдимия има прогресивно влошаване на сърдечната му функция, което се
дължи на прогресията на заболяването. През м.юли 2024г. подсъдимия е бил
приет по спешност в интензивно кардиологично отделение с клиника на
кардиогенен шок /животозастрашаваща камерна аритмия/, която според
вещото лице, ако не бъде овладяна в рамките на 15-30минути може да
приключи с леталитет. Според експерта, причината за установената сърдечна
недостатъчност е употребата на наркотични вещества, като абстинентни
състояния могат да доведат до животозастрашаващи аритмии, каквито вече е
реализирал по време на процеса /м.юли 2024г./. При такива пациенти, рискът
от развитие на внезапна сърдечна смърт е 35-40%. Към момента на изготвяне
на експертизата, поддържащото лечение/медикаментозно/ е адекватно и не
следва да бъде прекъсвано.
Съобразявайки изложеното, настоящия състав счита, че наличните
заболявания на подсъдимия, в частност сърдечно съдовото, обуславят висок
риск от настъпване на рязко обостряне и влошаване с възможни
сърдечносъдови и дихателни усложнения, реално застрашаващи живота му и
са с неблагоприятна прогноза, поради прогресивния ход на протичане и
тенденция за неблагоприятно развитие във времето независимо от
провежданото лечение.
Установеното влошено здравословно състояние на подсъдимия се
явява обективна характеристика на личността му, която на самостоятелно
основание значително понижава неговата лична обществена опасност и следва
да намери адекватно отражение при индивидуализацията на наказанието му
като изключително смекчаващо обстоятелство. Същата, ведно с останалите
смекчаващи обстоятелства обосновава извод, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание, би се явило прекомерно тежко за дееца.
15
В подкрепа на влошеното здравословно състояние на подсъдимия са
и множеството прегледи и хоспитализации в специализирано заведение по
време на съдебния процес.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав прие, че
всички цели на чл.35 от НК в настоящия случай напълно успешно могат да се
постигнат и с наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА
„лишаване от свобода“, отмерено при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК, в
какъвто смисъл следва да се измени атакуваната първоинстанционна присъда.
Наказанието, което деецът е необходимо да понесе за извършено от
него престъпление, следва да бъде неизбежно, но и хуманно. То не бива да се
превръща в разправа и възмездие, нито да поставя под угроза здравето и
живота на дееца. Доколкото според заключението на съдебно-медицинската
експертиза прогнозата при подсъдимия е за неблагоприятно развитие във
времето на заболяванията му, настоящия състав намира, че определеното
наказание следва да бъде намалено до посочения размер, именно с цел да
бъдат постигнати както на неизбежността на наказанието, така и всички цели,
заради които то се налага, включително и личната превенция на подсъдимия.
Наказание в такъв размер не пренебрегва задачите на общата превенция, но не
се явява и прекомерно сурово за извършителя, с оглед влошеното му
здравословно състояние.
По отношение наложеното на подсъдимия наказание глоба,
настоящата инстанция счита, че следва да намери приложение разпоредбата
на чл.55,ал.3 от НК. Същото е съобразено с обстоятелствата по чл.47 от НК-
подсъдимият е с влошено здравословно състояние-призната 100%
инвалидност, съгласно решение на ТЕЛК №92733 от 29.10.2024г., респ.
противопоказания за труд, не работи и няма установени доходи.
Изменението на съдебния акт в посочените части по необходимост води
до корекция на първоинстанционната присъда с намаляване размера на
наказанието и отмяна на наложеното наказание „глоба“.
В останалите си части обжалвания съдебен акт следва да бъде оставен в
сила.
Водим от горното и на основание чл.337,ал.1,т.1 и чл.338 от НПК,
въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №3 от 08.01.2025г. по НОХД№1001/2024г. по описа
на Окръжен съд –Варна В ЧАСТТА, досежно определеното наказание на
16
подсъдимия А. А. Б., като при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК НАМАЛЯВА
наложеното наказание от осем години “лишаване от свобода“ на ТРИ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА “лишаване от свобода“ и ОТМЕНЯ
наложеното наказание „ГЛОБА“, на осн. чл.55,ал.3 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от
съобщаването му пред ВКС на
РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17