РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Враца, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Искра П. Касабова
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20211420201027 по описа за 2021 година
Д. ИЛ. АНГ. от с.**** обл.Враца, ул.“Христо Ботев“ №15, с
ЕГН:**********, е обжалвал ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ
№1795зз-364 от 15.10.2021 г., издадена от **** – мл. ПИ при РУ Враца към
ОДМВР Враца, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, вр. чл.194, ал.1
НК, е бил задържан за срок от 24 часа.
В жалбата и в съдебно заседание чрез адвокат М.Б. – ВрАК се оспорва
издадената заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателят
твърди, че процесната заповед е издадена от орган, които няма качеството на
мл. ПИ при РУ Враца в каквато връзка моли съда да я отмени, като издадена
от ненадлежен орган.
Ответникът по делото **** в качеството му на полицейски орган при
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, гр.Враца, оспорва
жалбата и поддържа издадената от него заповед, като моли за отхвърляне на
жалбата.
Производството по делото е по реда на чл.59 - 63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От административната преписка се установява, че е било образувано
ЗМ №1001/2021г., като на 15.10.2021 г. жалбоподателят Д. ИЛ. АНГ. е
задържан за срок от 24 часа, с посочено фактическо основание за
задържането, че в периода от 15.09.2021г. до 09.10.2021г. в с.****,
1
обл.Враца, на ул.“ПОЛЕТО“ №13 е извършил кражба на един бр. Домашно
кино марка „Самсунг“, един бр. разклонителен кабел и два броя ръчно
направени казани от ламарина собственост на – **** от с.****.
В заповедта е посочен часа на издаване 10:00 часа на 15.10.2021 г., като
в административната преписка са представени декларация от 06.10.2020 г.,
съставена в 13:40 часа, че жалбоподателят е запознат с правото на адвокатска
защита по негов избор и за негова сметка и че не желае такава, като не желае
защита и от служебен адвокат, че има здравословни проблеми, че желае
медицински преглед, желае член на семейството му да бъде уведомен за
задържането, уведомен е за правото му на свиждания, да получава колети и
храна, както и че няма нужда от специална хранителна диета.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по
смисъла на чл.147, ал.1 АПК, съдържа необходимите форма и реквизити,
поради, което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е ЗАПОВЕД ЗА
полицейско ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ №1795зз-364 от 15.10.2021 г.,
издадена от **** – мл. ПИ при РУ Враца към ОДМВР Враца, на основание
чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Издателят на процесната заповед ********* е
служител на ОДМВР Враца, като видно от приложеното Удостоверение от
Сектор „КАП и човешки ресурси“ при ОДМВР Враца/л.40/, към датата на
издаването на заповедта е заемал длъжността полицай ВПА в група ООР към
РУ при ОДМВР Враца вместо посочената в заповедта длъжност - младши
полицейски инспектор към РУ при ОДМВР Враца.
В случая независимо от некоректното посочване на длъжността на
издателя на заповедта в документа - ЗАПОВЕД ЗА полицейско
ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ №1795зз-364 от 15.10.2021 г., това неправи
същата незаконосъобразна, нито извършеното съобразно посоченото в нея
задържане на лицето Д. ИЛ. АНГ. се явява незаконосъобразно.
Това е така защото издателят и` - **** макар и да не е изпълнявал
длъжността - младши полицейски инспектор към РУ при ОДМВР Враца към
процесната дата 15.10.2021 г. е заемал длъжността полицай ВПА в група ООР
към РУ при ОДМВР Враца по силата, на която същият е имал качеството на -
полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 ЗМВР и е имал правомощия да
извършва задържане по чл.72, ал.1 ЗМВР, с оглед на което съдът приема, че
заповедта е издадена от компетентен орган. Същата е издадена при спазване
на установената форма и реквизити, предвидени в чл.74, ал.2 ЗМВР.
Същевременно и съгласно чл.74, ал.3 ЗМВР задържаното лице е попълнило
2
декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да
упражни или да не упражни правата си по ал.2, т.6, букви "б" – "е"
включително и на правото си да ползва медицинска помощ като Заповедта е
подписана от полицейския орган и от задържаното лице.
Жалбоподателят е отведен на медицински преглед, който е
приключил с издаването на медицинско направление с отразен час на
издаване 13.17ч., а не както се твърди: „че е отведен едва в посочения час
въпреки, че е бил задържан в 10.00ч.“, като въпреки наведените съображения
от страна на процесуалният представител на жалбоподателя, че заповедта
превишава целите на закона, тъй като за реализиране на наказателната
отговорност на жалбоподателя, нямало необходимост същият да бъде
задържан, настоящият съдебен състав намира,че Заповедта за полицейско
ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ е съобразена и с приложимия материален закон.
Тя е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, според която
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление и по своята същност е принудителна
административна мярка (ПАМ) – „задържане за срок от 24 часа“. За
прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни
доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението е достатъчно, за да може при условията на оперативна
самостоятелност административният орган да наложи мярката т.е. тези данни
може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство.
В разглеждани случай към момента на предприемане на задържането
полицейският орган е имал данни, с които да може да се обоснове
предположение, че има вероятност лицето да е извършило престъпление, с
което на практика са изпълнени целите на закона и необходимостта от
задържане, в този смисъл наведените възражения са неоснователни. При това
съдът няма основание да приеме, че към момента на задържането,
полицейският орган не е имал данни какво е било поведението на А. и дали
същото може да обоснове предположение, че има вероятност да е извършено
престъпление.Нещо повече - макар наличието на данни, обосноваващи
предположение за извършване на престъплението от жалбоподателя да е
3
достатъчно основание за прилагането й, осъществяването на
административна принуда в настоящия случай е била и необходима, тъй като
деянието, за което е провеждано разследването, е криминализирано по
действащото право – престъпление по чл.194, ал.1 НК. По делото са налице и
доказателства за образувано ЗМ №1001/2021 г. по описа на РУ за извършено
по чл.194, ал.1 НК престъпление, което също е самостоятелно основание за
прилагане на процесната ПАМ. Тук следва да се посочи и че За разлика от
регламентираните в НПК мерки за процесуална принуда, чието налагане е
допустимо единствено по отношение на фигурата на обвиняемия във
воденото наказателно производство, то административното задържане може
да се осъществи спрямо всеки гражданин, за когото са налице
обстоятелствата на чл.72, ал.1, т.1 - 7 от ЗМВР. Налагането се осъществява
от полицейски, а не от съдебен орган, като е без значение дали след
задържането срещу лицето е образувано досъдебно производство или не -
достатъчно е към момента на издаване на заповедта по чл.72 от ЗМВР да са
били налице данни за престъпление. Според константната практика на ВАС
приложението на тази принудителна административна мярка е в рамките на
оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за
наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление.
По изложените съображения, съдът намира, че заповедта е
законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, в съответствие с материалния и процесуален закон и с целта на
закона, поради което жалбата на Д. ИЛ. АНГ. , като неоснователна следва да
се отхвърли.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д. ИЛ. АНГ. от с.****
обл.Враца, ул.“Христо Ботев“ №15, с ЕГН:**********, против ЗАПОВЕД
ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ №1795зз-364 от 15.10.2021 г., издадена от ****
– мл. ПИ при РУ Враца към ОДМВР Враца, с която на основание чл.72, ал.1,
т.1 ЗМВР, вр. чл.194, ал.1 НК, А. е бил задържан за срок от 24 часа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВРАЧАНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14/ четиринадесет/ дневен срок от
уведомяването на страните.
4
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5