Решение по дело №18107/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1646
Дата: 27 май 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Мирослава Данева
Дело: 20213110118107
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1646
гр. Варна, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20213110118107 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото , за да се произнесе , взе
предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.535 от ТЗ.

Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищеца Р. П. К. ЕГН **********, с адрес: с. Долище, община Аксаково, обл.
Варна срещу ответника ИВ. СЛ. ИВ. ЕГН ********** , с адрес с.Д., общ.А.,
обл.Варна осъдителен иск с правно основание чл.535 от ТЗ за осъждане на
ищеца да заплати на ответника сумата от 10000,00 лв., представляваща
главница по Запис на заповед, издаден на 10.06.2021 г., с падеж 01.08.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата подаване на исковата молба в
съда - 21.12.2021г. до окончателното й изплащане.
Претендират са направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се , че на 10.06.2021г. ищецът е предоставил на ответника
заем в размер на 10 000 лева. За обезпечаване на вземането, ответникът е
издал в полза на ищеца запис на заповед от същата дата. Понастоящем,
непогасената сума по записа на заповед е в исковия размер. Въпреки
настъпилият падеж на паричното задължение към 01.08.2021г., изпълнение от
страна на ответника не е последвало, поради което дължи и обезщетение за
1
забава върху неизпълненото главно задължение в размер на законната лихва ,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда. Моли за
постановяване на положително решение по предявения иск.
По изложените съображения, се моли да бъда уважен предявения
иск и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответницата ИВ. СЛ. ИВ. ЕГН ********** , с адрес с.Д.,
общ.А., обл.Варна , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба , в който се признава предявения иск.
Ответницата не оспорва обстоятелството, че сумата в размер на
10000 (десет хиляди) лева е предоставена от ищцата, за което на 10.06.2021г.
е подписала запис на заповед и договор за заем. Излага се, че към датата на
падежа на задължението й към ищцата ответницата не е разполагала със
средства, за да й върне предоставената й от нея сума. Сочи се, че поради
липсата на финансова възможност към датата на падежа, не е върнала
предоставената в заем сума.
В хода на производството по делото ищцата поддържа предявения
иск и моли за постановяване на решение по делото при признание на иска ,
което е обективирано в постъпилата по делото молба с вх.№ 26878/20.04.2022
г. , с оглед заявеното от ответницата признание на основателността на
предявения иск , на основание чл.237, ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са приобщени към доказателствения материал следните
писмени доказателства, представени от ищцовата страна, а именно: запис на
заповед с издател ответницата и поемател ищцата за сумата в размер на
10000,00лв. , издаден на 10.06.2021 г., с падеж 01.08.2021г., , както и договор
за заем от 10.06.2021г., сключен между страните, по силата на който ищцата е
представила в заем на ответницата сумата от 10000,00 лв., като ответницата е
поела задължение да върне заетата сума в срок до 01.08.2021г. , които
доказателства не са оспорени от ответната страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.1 ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно
да укаже, че то се основава на признанието на иска.
СЪДЪТ, като взе предвид, заявеното от ответницата признание на
предявената срещу нея искова претенция и релевираното от ищцата искане за
постановяване на съдебно решение при признание на иска, като съобрази
приобщения по делото съвкупен доказателствен материал, както и предвид
наличието на изискванията , обективирани в разпоредбата на чл.237 ал.3 от
ГПК, а именно: че признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави и че ответникът не се е разпоредил с право, с което не може да
се разпорежда, намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК.
2
Съдът намира, че в конкретния случай , предвид съвкупния
доказателствен материал, предявеният иск с правно основание чл.535 от ТЗ е
допустим , като са налице императивните изисквания , обективирани в
разпоредбата на чл.237 ал.3 от ГПК. С оглед на гореизложеното, съдът
намира,че съдебното решението по делото следва да бъде основано на
признанието на иска, на основание чл. 237, ал.1 и 2 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да бъде уважена
предявената искова претенция.
При произнасяне по дължимите разноски, съдът съобрази, че
настоящото производство е образувано , предвид липсата на изплащане на
исковата сума, което е поведение на ответницата, дало повод за завеждане на
делото. По аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК, реализираните от
ищеца разноски по делото,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, ,
приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи, както и
приложимите законови разпоредби. С оглед на това съдът намира,че на
ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски в общ размер на сумата от 1100,00 лв., от които
сумата от 400,00 лв.-представляваща държавна такса за настоящото
производство и сумата от сумата от 700,00 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, като същите следва да бъдат възложени в тежест
на ответницата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. СЛ. ИВ. ЕГН ********** , с адрес с.Д., общ.А.,
обл.Варна ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. К. ЕГН **********, с адрес: с. Долище,
община Аксаково, обл. Варна сумата от 10000,00 /десет хиляди/ лв.,
представляваща главница по Запис на заповед, издаден на 10.06.2021 г., с
падеж 01.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата подаване на
исковата молба в съда - 21.12.2021г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.535 от ТЗ.

ОСЪЖДА ИВ. СЛ. ИВ. ЕГН ********** , с адрес с.Д., общ.А.,
обл.Варна ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. К. ЕГН **********, с адрес: с. Долище,
община Аксаково, обл. Варна сумата от 1100,00 /хиляда и сто/ лв.,
представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.


РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните
по делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл.
7, ал. 2 от ГПК.






Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4