Р Е Ш Е Н И Е
Номер 731
25.02.2020 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд Х граждански състав
На четиринадесети февруари Година 2020
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка
Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 497 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от М.Н.Б. *** ЕАД искова молба, с която се моли да бъде признато за
незаконно и да бъде отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ЧР
188/22.11.2018 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, да бъде
възстановен ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „*********”,
както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 6
389,70 лв. (след направено изменение на иска) за оставането му без работа поради
уволнението през периода 03.12.2018 г. – 03.06.2019 г., ведно със законната
лихва до изплащане на сумата. Ищецът счита, че уволнението му е незаконно, тъй
като: 1/ не е налице реално съкращение на щата, 2/ не е бил извършен подбор
между заемащите тази длъжност лица, евентуално същият е бил незаконосъобразен, 3/
допуснато е нарушение на чл. 6 от КТД, тъй като в комисията по подбора не е участвал
представител на синдиката - страна по КТД, а допълнително е заявено и нарушение
на чл. 5 от КТД. С молба от 26.03.2019 г. ищецът е въвел и ново основание на
иска за отмяна на уволнението, което изменение е прието от съда в първото
съдебно заседание, а именно допуснато от работодателя нарушение по чл. 333, ал.
1, т. 4 от КТ, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
издадена по време на ползван от ищеца отпуск по болест, без да е било поискано
и дадено разрешение от Инспекцията по труда. Ищецът се явява лично и с
процесуален представител в съдебно заседание, поддържа исковете, ангажира
доказателства, претендира присъждане на направените разноски по делото.
Така предявените искове са с правни
основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като
същите са допустими.
Ответното дружество е подало
писмен отговор, в който предявените искове са оспорени изцяло по основание и по
размер. Твърди се,
че уволнението на ищеца е законосъобразно и изцяло
съобразено с разпоредбите на КТ. Твърди се също така, че на заседание на съвета
на директорите на дружеството от 05.11.2018 г. е било утвърдено ново длъжностно
разписание, считано от 15.11.2018 г., поради което със Заповед № 409/06.11.2018
г. на изпълнителния директор на предприятието е закрита една щатна бройка от
заеманата от ищеца длъжност „*********”, след което е бил извършен подбор при
спазване на изискванията по чл. 329 от КТ, като ищецът е получил най-малко
точки. Твърди се също така, че по времето, през което е била проведена
процедурата по съкращаване на щата и уволнението на ищеца, в предприятието не е
имало действащ колективен трудов договор, поради което е неоснователно оплакването
на ищеца, че в комисията по подбора не е участвал представител на синдикатите. По
допълнително наведеното от ищеца основание на иска със становище от 02.04.2019
г. ответникът е заявил, че счита същото за неоснователно, тъй като съгласно чл.
333, ал. 7 от КТ предварителната закрила по този член се отнася към момента на
връчване на заповедта за изпълнение, а не към момента на издаването й. Предвид
законността на процесното уволнение, ответното дружество счита, че са
неоснователни и акцесорните искове за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло и да му бъдат
присъдени направените разноски по делото.
При условие на евентуалност, а именно ако предявеният иск
по чл. 225, ал. 1 от КТ бъде уважен, в отговора е направено и възражение за
прихващане между присъденото на ищеца обезщетение и сумата от 2 065,90
лв., представляваща сбор от изплатените на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1
от КТ за неспазен срок на предизвестие (1 032,95 лв.) и обезщетение по чл.
222, ал. 1 от КТ за оставането му без работа след уволнението за период от 1
месец (1 032,95 лв.), тъй като същите ще са получени на отпаднало
основание. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника,
който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.
С допълнителни становища ищецът е оспорил направеното от
ответника възражение за прихващане, като твърди, че същото е неоснователно, тъй
като се касае за вземания на различни правни основания, като същият е направил
и насрещно възражение за прихващане с негово вземане към ответника за сумата от
900 лв., представляваща неплатени парични бонуси за периода 01.10.2018 г. –
21.11.2018 г.
Делото е висящо за втори път пред настоящата инстанция
след като с Решение № V-90/15.10.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 1302/2019 г. на БОС,
въззивният съд е обезсилил Решение № 1501/13.06.2019 г., постановено по гр.д. №
991/2019 г. на БРС и е върнал делото на БРС за разглеждането му от друг състав.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложените по делото Трудов договор № 91/30.07.2014 г. и допълнителни
споразумения към него от 19.02.2015 г., от 25.02.2015 г., от 29.05.2015 г. и от
30.06.2016 г., ищецът е работил в предприятието на ответника, считано от
01.08.2014 г., като първоначално е заемал длъжността „****”, а с последното
допълнително споразумение е бил преназначен на длъжността „*********”, считано
от 01.07.2016 г. (в трудовата му книжка е допусната грешка, като е
вписано, че същият е назначен на тази длъжност от 01.07.2015 г.).
Представено е и
копие на Заповед № ЧР 188/22.11.2018 г. на изпълнителния директор на ответното
дружество, с която считано от 03.12.2018 г. е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ - поради
съкращаване на щата и след извършен подбор по чл. 329 от КТ. Със заповедта също
така е разпоредено на ищеца да бъдат изплатени обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ – за неползван платен годишен отпуск и по чл. 220, ал. 1 от КТ – за неспазен
срок на предизвестие. Препис от тази заповед е бил връчен на ищеца на
03.12.2018 г., като на същата дата му е било връчено и предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение (копие от това предизвестие с
удостоверяване датата на връчването му на ищеца е приложено на л. 107 от
делото).
По делото е
представен Протокол от неприсъствено заседание на Съвета на директорите на „БМФ
ПОРТ БУРГАС” ЕАД от 05.11.2018 г., съгласно който е било взето единодушно
решение за утвърждаване на нов щат на дружеството, считано от 15.11.2018 г.,
като са закрити общо 4 щатни бройки, една от които е за заеманата от ищеца
длъжност „********”.
В изпълнение на
горното решение, със Заповед № 409/06.11.2018 г. на изпълнителния директор на
ответното предприятие са съкратени общо 4 щатни бройки в длъжностното му разписание,
от които 3 щ.бр. за длъжността „******” в Проект „Турски поток” и 1 щ.бр. от
длъжността „******” в Силозен комплекс. Със същата заповед е наредено
извършването на подбор между работниците и служителите, заемащи еднакви или
сходни длъжности с длъжностите, предвидени за съкращение, с цел да останат на
работа тези, които са с по-висока квалификация и работят по-добре, утвърдена е
система за оценяване на служителите, описана в Приложение № 1 към заповедта –
„Критерии за подбор по чл. 329 от КТ“, назначени са комисии за подбор на
служителите.
Представени са и
копия на две разписания на длъжностите в „БМФ ПОРТ БУРГАС” ЕАД, утвърдени от
изпълнителния директор на дружеството, от които е видно, че към 01.11.2018 г. за
заеманата от ищеца длъжност е имало определени 5 щатни бройки, а считано от
15.11.2018 г. тези бройки са 4.
С
оглед на така представените заповед за съкращаване на
щата и две
щатни разписания, утвърдени от правоимащото лице, съдът намира, че към момента на
извършване на процесното уволнение действително е било налице съкращаване на 1
щатна бройка от
заеманата от ищеца длъжност, поради което твърдението на ищеца за липса на реално съкращение на щата е
неоснователно.
Видно от приложената служебна бележка от 22.03.2019 г.,
ищецът Б. е бил редовен член на синдикалната организация към КТ „Подкрепа” в
„БМФ ПОРТ БУРГАС” ЕАД.
По делото е представено копие на Колективен трудов
договор „БМФ Порт Бургас” ЕАД - 2016 г., който е действал през периода
30.09.2016 г. – 30.09.2018 г., т.е. преди релевантния за настоящия спор период
по извършване на подбора и уволнението на ищеца.
Представен е и КТД от 2018 г. с период на действие
26.11.2018 г. - 26.11.2020 г., страна по който е и СС „Подкрепа“, в която е
членувал ищецът.
Липсва обаче КТД,
който да е действал към датата на издаване на заповедта за съкращаване на щата
(06.11.2018 г.), към датата на извършване на подбора (12.11.2018 г.) и към
датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца
(22.11.2018 г.) в ответното предприятие не е имало действащ КТД. С оглед на
това съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца за незаконност на
уволнението му, поради допуснати нарушения на цитираните от него чл. 5 и чл. 6
от КТД.
По делото е представено копие на болничен лист за
временна нетрудоспособност от 22.11.2018 г., съгласно който ищецът е бил в
отпуск по болест през периода 22.11.2018 г. – 30.11.2018 г., но липсват
твърдения и доказателства ищецът да е бил в отпуск по болест към датата, на
която му е била връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение –
03.12.2018 г. Поради това и тъй като на осн. чл. 333, ал. 7 от КТ закрилата
по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение, следва да се приеме, че ищецът не се е ползвал със закрилата по чл. 333,
ал. 1, т. 4 от КТ и не е било нужно работодателят да иска предварително
разрешение от инспекцията по труда. Поради това и така наведеното от ищеца
допълнително основание на иска му за отмяна на уволнението е неоснователно и
недоказано.
По отношение твърдението на ищеца за липса на извършен от
работодателя подбор, евентуално за незаконност на същия, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ при
извършване на уволнение поради съкращаване на щата работодателят има право на
подбор, при който да прецени кои точно работници да уволни, водейки се от
тяхната квалификация и от качеството им на работа. Когато обаче се съкращават
една или няколко щатни бройки от повече еднородни длъжности в предприятието,
какъвто е настоящият случай, правото на подбор се превръща
в задължение за работодателя. В този случай той е длъжен да извърши подбор
измежду всички работници, заемащи същата или сходни длъжности,
и да уволни тези от тях, които са с най-ниска квалификация и работят
най-некачествено. Въпреки, че работодателят не е задължен да
документира писмено подбора, той следва да докаже пред съда, че подборът е
извършен съобразно критериите на чл. 329 от КТ. В противен случай уволнението
следва да бъде признато за незаконно, като съдът следи служебно дали е извършен
законосъобразен подбор.
Видно от
приложеното поименно щатно разписание на ответното дружество към 20.02.2019 г.,
в него са вписани 4 щатни бройки за длъжността „*******” в Силозен комплекс,
които са били заети от лицата В.Р. Г., К. М. М., С. А. Я. и Т. Я. Г.. Не е
представено поименното щатно разписание, което е било в сила към периода на
подбора и към процесното уволнение, но страните не спорят, че именно тези лица
са работили на останалите 4 щ.бр. за заеманата от ищеца длъжност към момента на
подбора.
По делото е представено копие на Протокол № 1 от проведено на 12.11.2018 г. заседание на комисията за извършване на
подбора, от което е видно, че същата е заседавала в определения от
изпълнителния директор на дружеството състав, а именно: Г. Л. – Директор
експлоатация, ПТ „Бургас Изток 2”, Д. Х. – Ръководител Силозен комплекс и М. Д.
– експерт ТРЗ и човешки ресурси. Както бе посочено по-горе в решението, в
случая не е било задължително в състава на комисията да бъде включен и
представител на синдикатите, тъй като към момента на извършеното съкращение на
щата и към извършване на подбора в предприятието не е имало действащ колективен
трудов договор, който да е предвиждал такова задължение за работодателя.
Предвид липсата на действащ към момента на уволнението
КТД, неоснователно е и твърдението на ищеца за незаконност на подбора, поради
неспазване на чл. 5 от КТД.
В протокола за извършения подбор е посочено, че същият е
бил извършен между петимата работника, заемащи съществуващите преди
съкращението на щата 5 щ.бр. за длъжността „******“, като ищецът
е бил оценен с 5 точки, а останалите четирима работника – с по
8 точки, поради което е предложено да бъде прекратено трудовото правоотношение
именно с него.
Към протокола за подбор е приложена Обща карта за подбор,
в която са вписани поставените на всеки от работниците оценки по отделните
критерии, зададени от работодателя.
Видно е, че по критерия „Притежавана степен на
образование и професионална квалификация“ всички работници са оценени с равен
брой точки – по 1 т.
По критерия „Придобит трудов стаж и професионален опит на
заеманата длъжност“ единствено К. М. е получил 2 точки, а останалите четирима
работника, включително ищецът, са получили по 1 точка. Видно от утвърдените от
изпълнителния директор на дружеството критерии за извършване на подбора, при
стаж и опит до 3 години се поставя оценка 1 т., от 3 до 5 години – 2 т., от 5
до 10 години – 3 т. и над 10 години – 4 т.
По делото са приложени копия на трудовите книжки на
включените в подбора работници, като от тях се установява, че действително само
К.М. има на 3 години трудов стаж на длъжността „*****“, а останалите четирима работници, вкл. ищецът, имат по-малко от 3 години
трудов стаж на тази длъжност. С оглед на това съдът намира, че при оценяването
на работниците по този критерий не е допуснато нарушение от комисията.
По следващия критерий „Качество на извършваната работа“
трима работници са били оценени с по 2 точки, а ищецът и К. М. са получили по 1
точка.
По критерия „Самостоятелност и отговорност при изпълнение
на поставените задачи“ всички работници, освен ищецът, са получили по 2 т., а
ищецът е бил оценен с 1 т.
По последния критерий „Личен принос при работата в екип“
ищецът отново е получил 1 т., а останалите четирима работници – по 2 т.
При така дадените им оценки, общата оценка на ищеца е 5
точки, а другите четирима работника са получили по общо 8 точки.
За извършване на преценка относно обективността на
дадените от комисията оценки по последните три критерия и относно това дали тези оценки отговарят на действително
притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа, съдът съобрази представените по делото в тази насока
писмени и гласни доказателства, а именно:
По делото са приложени три докладни записки на Д. Х. -пряк
ръководител на ищеца Б., до ръководството на предприятието – от 13.02.2017 г.,
02.10.2018 г. и 08.11.2018 г., в които са изложени твърдения за допуснати от
ищеца нарушения на трудовата дисциплина.
В открито съдебно заседание на 20.05.2019 г. са разпитани
водените от ищеца свидетели Я. Я. (без родство) и Б. Б. (съпруга на ищеца),
както и допуснати свидетели на ответника – Г. Л. (без родство) и Д. Х. (без
родство).
Свидетелят Я. твърди, че е работил в „БМФ ПОРТ БУРГАС“
ЕАД до началото на м. февруари 2018 г., когато се е пенсионирал. Заявява, че е
заемал длъжността „******“, като 1-2 години е работил заедно с М.Б. на тази
длъжност. Според свидетеля, Б. е бил един от най-добрите специалисти в работата
си като електротехник, като той е обучавал младите работници. Твърди също така,
че и той, и ищецът са били викани на работа нощно време, когато е имало аварии.
Заявява, че никога не е чувал да е имало забележки във връзка с работата на
ищеца.
Във връзка с дадените от св. Я. показания, ответното
дружество е представило като доказателства по делото копия на три допълнителни
споразумения към трудовия договор, който е бил сключен между него и св. Янев,
както и заповедта за прекратяване на трудовото им правоотношение, от които се
установява, че от 01.07.2015 г. до 01.02.2018 г., когато е било прекратено
трудовото им правоотношение, свидетелят е заемал длъжността „*****“ в Дирекция
„Експлоатация“ – Терминал „Бургас Изток 2“, а не длъжността „****“, както той
твърди. С оглед на това и тъй като свидетелят не излага свои лични впечатления
от работата на ищеца на длъжността „********“, нито твърди да е работил с него
на тази длъжност, а заявява, че двамата са работили на длъжността „*****“
(твърдение, което бе опровергано от представените от ответника писмени
доказателства), съдът намира, че показанията на този свидетел не следва да
бъдат кредитирани, както поради факта, че същите са ирелевантни за спора по
делото и не допринасят с нищо за изясняване на качеството на извършваната от
ищеца работа на длъжността „*******“ и професионалната му квалификация, така и
поради факта, че тяхната достоверност бе опровергана от ответника с писмени
доказателства.
Според св. Б* ищецът е работил като оператор на силози,
като тя знае, че той е обучавал и други работници. Твърди, че през вечер – две
са му се обаждали по телефона други работници, за да го питат какво да
направят, като той непрекъснато им давал указания по телефона както при аварии,
така и без да е имало аварии. Според нея се е случвало ищецът да ходи вечер на
работа, когато не е на смяна, за да оправя аварии, като за него не е имало
почивен ден. Свидетелката заявява, че съпругът й не е бил наказван, докато е
бил на тази длъжност, както и че не знае той да е предизвиквал аварии и
задръствания. Заявява, че когато е бил съкратен, съпругът й е бил в отпуск по
болест, тъй като има дископатия и го болял кръстът. Последните 3-4 месеца преди
уволнението ищецът бил много изнервен и много се ядосвал, защото работата не
вървяла, като споделил с нея, че има нов ръководител и от там тръгнали
проблемите. Заявява, че не познава колегите на съпруга си, нито знае кой точно
му се е обаждал по телефона, но от съдържанието на разговорите им тя си правила
извод, че се обаждат негови колеги.
Св. Л. твърди, че от 2014 г. работи в предприятие на
ответника като Директор експлоатация и силозният комплекс „Изток 2 А“ попада
под неговото управление. Заявява, че ищецът първоначално е работил към
енергоотдела на силозния комплекс, а две години по-късно е бил преназначен като
оператор. Свидетелят твърди, че ищецът не е обучавал новите работници, а
тяхното обучение се е извършвало в лицензиран учебен център. Заявява също така,
че не му е било докладвано и не е чувал в последните 3-4 месеца преди
уволнението ищецът да е имал конфликти с прекия си ръководител. Докладвано му
било за неносене на предпазни средства от ищеца, а той лично е констатирал
негови закъснения за работа и отсъствия и нееднократно му е правил забележки.
Заявява, че познава и останалите четирима работници, включени в подбора и има наблюдения
върху работата им, като според свидетеля всички те са изпълнявали работата си
по-добре от ищеца. Твърди също така, че при ищеца не е имало съпричастност към
работата и на него не можело да се разчита, като е имало случаи, в които
свидетелят лично се обаждал на ищеца при аварии, но той не се отзовавал.
Твърди, че до края на 2018 г. в предприятието не са били плащани бонуси, като
такава бонусна система е била въведена в началото на 2019 г. Заявява също така,
че през ноември 2018 г. е имало авария, докато ищецът е бил нощна смяна, като е
можело тя да бъде отстранена за 15 минути и свидетелят е разчитал на познанията
на ищеца, но ищецът не се е намесил компетентно – не е установил конкретната
причина за аварията, поради което отстраняването й е продължило 4-5 часа.
Св. Х. заявява, че от края на м. август 2018 г. е бил
пряк началник на ищеца. Твърди, че двамата не са имали постоянни спорове и са
работили добре в екип, но когато той не бил там, не било сигурно дали ищецът ще
изпълни поставената му задача. Поради това свидетелят правил забележки на ищеца
за неизпълнени задачи, както и пускал докладни във връзка с такива случаи.
Според свидетеля, останалите четирима машинни оператори работели по-добре от
ищеца, а последният неглижирал ситуации на аварии - не реагирал адекватно и по
възможно най-бързия начин за отстраняването им и не можело да се разчита на
него. Имало също така случаи, в които ищецът закъснявал или си тръгвал по-рано
от работа, като това се установявало от системата за допуск в пристанището.
Имало и случаи, в които ищецът ходил на работа без предпазни средства – ходил с
чехли, а трябвало да е с професионални обувки, за да бъдат предотвратени
наранявания. Свидетелят заявява, че ищецът не е бил обучител на нови работници,
а останалите четирима работници са били обучавани в учебния център. Свидетелят
заявява, че по време на аварии ищецът отивал да вземе гаечни ключове с
разхождаща се походка и чоплейки семки, което представлява неглижиране на
работата. Твърди, че е участвал в комисията по подбора като пряк ръководител на
ищеца и е дал реална оценка за неговата работа. Заявява също така, че системата
за бонуси в предприятието е била въведена в началото на 2019 г., като отрича на
26.10.2018 г. да е давал на М.Б. плик с бонус от 1 150 лв.
При така събраните по-горе доказателства във връзка с
извършения подбор, съдът намира, че и по последните три критерия за подбор,
зададени от работодателя, комисията е дала реални и обективни оценки, които
отговарят на притежаваната
от работниците квалификация и на нивото
на изпълнение на работата. В тази връзка следва да се посочи, че и двамата
свидетели на ответника, които са ръководители на ищеца, заявяват, че останалите
четирима работници работят по-добре от ищеца, а той в известна степен неглижирал
работата си, както и допускал нарушения на трудовата дисциплина, като
закъснявал или си тръгвал по-рано от работа, не носел задължителни предпазни
средства, не участвал активно и адекватно при отстраняване на възникнали
аварии. В обратния смисъл са показанията на св. Б., а именно, че ищецът
постоянно е бил търсен за съвети по телефона, както и често е ходил на работа в
извънработно време, за да отстранява аварии, но съдът намира, че тези показания
са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото, а освен това
следва да се ценят с оглед евентуалната заинтересованост на свидетелката от
позитивен изход на делото за ищеца, предвид факта, че същата е негова съпруга.
Ето защо и тези показания, както и показанията на другия свидетел на ищеца –
св. Я., не следва да бъдат кредитирани.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че по делото не
се доказа при извършване на подбора да са допуснати нарушения, които да водят
до неговата незаконосъобразност, като същият е проведен при спазване изискванията
на чл. 329 от КТ. В този смисъл е и заключението на назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е установило, че подборът
е извършен съобразно критериите на чл. 329 от КТ.
При
така ангажираните от страните доказателства, съдът намира за недоказани твърденията на ищеца за допуснати от работодателя нарушения,
водещи до незаконосъобразност на уволнението. С оглед на
това съдът счита, че искът за признаване уволнението
на ищеца за незаконно и за неговата отмяна е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид
неоснователността на главния иск, следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните
иск на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от
КТ - за възстановяването му на заеманата
от него преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 255, ал. 1 от КТ.
Предвид
отхвърлянето на исковете и на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него
съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 1 340 лв., от които 1 300
лв. - платено адвокатско възнаграждение и 40 лв. – депозит за призоваване на
свидетел.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от М.Н.Б., ЕГН **********,***,
против „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Княз Александър Батенберг” № 1, представлявано от Б. В. Б., искове за признаване за
незаконно и за отмяна
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ЧР
188/22.11.2018 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, за
възстановяване на ищеца
на заеманата от него преди уволнението длъжност „*****” в Дирекция Експлоатация – Терминал „Бургас Изток 2“ – Силозен комплекс,
както и за осъждане
на ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 6 389,70 лв. (шест хиляди
триста осемдесет и девет лв. и седемдесет ст.) за оставането
му без работа поради уволнението през периода 03.12.2018 г. – 03.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
М.Н.Б., ЕГН **********,***,
да заплати на „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Княз Александър Батенберг” № 1, представлявано от Б.В. Б., сумата от 1 340,00 лв. (хиляда триста и четиридесет лв.), представляваща
направените от ответника съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в
двуседмичен срок от обявяването му на 25.02.2020
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА