№ 44535
гр. София, 01.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20241110124131 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Уникредит Лизинг” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево” №14,
представлявано от изп. директори Иван Апостолов и Илия Семерджиев , чрез адв. Н. Д. -
член на САК , със съдебен адрес - гр. София, ул. „Ивайло“ № 12, ет. 5, ап. 8, против ЕТ
"Столетник Стойков, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Кремиковци, кв. „Враждебна“, ул. „2-ра“ № 69, представлявано от управителя Столетник И.
Стойков.
След проверка на исковата молба по смисъла на чл.129, ал.1 от ГПК, съдът е приел, че
исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК и чл.128 от ГПК и е
разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок,
е депозиран отговор на исковата молба, с който исковите претенции се оспорват по
основателност.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК и като заявена от лице, което описва и
твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Твърди се, че ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди се, че ответникът е възразил срещу
същата, поради което и се предявява заявения иск.
Твърди се, че ответникът е подписал Договор за финансов лизинг № STLST—2-001 от
1
01.10.2004 г. между „Ейч Ви Би Лизинг“ ЕООД, ЕИК *********, като лизингодател и ЕТ
„Столетник Стойков“, ЕИК *********, като лизингополучател.
Ищецът „Уникредит Лизинг” ЕАД, с ЕИК ********* посочва, че е правоприемник на
лизингодателя „Ейч Ви Би Лизинг“ ЕООД, ЕИК *********.
Твърди се, че по силата на сключения договор за финансов лизинг лизингодателят се е
съгласил да придобие собствеността и да предостави за ползване на лизингополучателя
следните лизингови обекти: - Товарен автомобил - влекач, Марка ДАФ, Модел 95XF
430, Рама: XLRTE47XS0E565264, рег. № С2340ХК; - Товарен автомобил - влекач, Марка
ДАФ, Модел 95XF 430, Рама: XLRTE47XS0E565155, рег. № С2341ХК.
С договора лизингополучателят се задължил да заплаща определените съгласно чл. 4 от
договора лизингови вноски. От общите условия към договора следвало, че
лизингополучателят е длъжен да сключи договор за застраховка на лизинговите вещи за своя
сметка и в полза на лизингодателя, по който лизингополучателят да се задължи да заплаща
застрахователните премии и всички други разходи по него през целия срок на договора за
лизинг до момента на връщането на вещта от лизингополучателя на лизингодателя или до
момента на прехвърляне на собствеността върху обекта на лизинга.
Лизинговите обекти били предадени за ползване на лизингополучателя, за което бил
съставен приемо-предавателен протокол. Първоначално лизингополучателят изпълнявал
договорните си задължения, но впоследствие преустановил плащанията и изпаднал в забава.
Въпреки изтичането на срока на действие на договора на 01.10.2007 г. и изплащане на
определените лизингови вноски, лизингополучателят не упражнил правото си да придобие
активите и собствеността върху тях не му била прехвърлена по надлежния ред. Лизинговите
активи не били върнати на лизингодателя и превозните средства продължавали да се държат
и използват от лизингополучателя.
Ищецът твърди, че ответникът не е придобил правото да придобие лизинговите
обекти, тъй като не е бил заплатил всички дължими суми към момента на изтичане на срока
на договора. В случай че лизинговите обекти не бъда придобити от лизингополучателя,
последният дължал незабавното им връщане на лизингодателя.
В общите условия било предвидено още, че всички данъци, такси и други
задължения, платими във връзка със сключването и изпълнението на договора за лизинг, се
понасят от лизингополучателя, включително данъци, такси и други задължения, които
възникват за лизингодателя. Поради това, доколкото лизингополучателят към момента на
предявяване на иска все още не е бил придобил собствеността върху лизинговите обекти,
последният бил неизправна страна, държал вещите без основание и бил длъжен да погаси
възникналите задължения.
Като лизингодател и собственик на вещите, за времето от 08.06.2021 г. до 08.09.2023
г. дружеството „Уникредит Лизинг“ ЕАД е направило разходи в общ размер от 21 668,24
лева за заплащане на застраховка „Гражданска отговорност“ и данък върху превозните
средства за двата товарни автомобила, обект на договора за лизинг.
2
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено
в правоотношенията между „Уникредит Лизинг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево” №14, представлявано от изп. директори Иван
Апостолов и Илия Семерджиев и ЕТ „Столетник Стойков“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Кремиковци, кв. „Враждебна“, ул. „2-ра“ № 69,
представлявано от управителя Столетник И. Стойков, че съществува вземане на „Уникредит
Лизинг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Гюешево” №14, представлявано от изп. директори Иван Апостолов и Илия Семерджиев и
ЕТ "Столетник Стойков“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Кремиковци, кв. „Враждебна“, ул. „2-ра“ № 69, представлявано от управителя Столетник
И. Стойков дължи на „Уникредит Лизинг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Гюешево” №14, представлявано от изп. директори Иван
Апостолов и Илия Семерджиев сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 33231/4.11.2023 година, издадена по ч.гр.дело №
57802/2023 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от общо 21 668,24
лева (двадесет и една хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и 24 ст.), включваща: 9
138,16 лева - платена застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ за т.
а. - влекач, Марка ДАФ, Модел 95XF 430, Рама: XLRTE47XS0E565155, per. № С2341ХК за
периода от 2021 г. до 2023 г.; 8 224,30 лева - платена застрахователна премия по застраховка
„Гражданска отговорност“ за т. а. - влекач, Марка ДАФ, Модел 95XF 430, Рама:
XLRTE47XS0E565264, per. № С2340ХК за периода от 2021 г. до 2023 г.; 1 913,68 лева -
платен данък МПС за т. а. - влекач, Марка ДАФ, Модел 95XF 430, Рама:
XLRTE47XS0E565155, per. № С2341ХК за периода от 2022 г. до 2023 г.; 2 392,10 лева -
платен данък МПС за т. а. - влекач, Марка ДАФ, Модел 95XF 430, Рама:
XLRTE47XS0E565264, per. № С2340ХК за периода от 2022 г. до 2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Прави се искане за присъждане на разноски от исковото и заповедното производство.
С отговора на исковата молба са заявени възражения по основателността на
предявените искове.
Ответникът твърди, че е поискал лизинговите обекти да му бъдат прехвърлени, но
ищцовото дружество не е изпълнило това свое задължение.
Посочва, че ищецът е уведомил ответника само за една от полиците за заплатена
застраховка „Гражданска отговорност“, тази с номер BG/23/123000116806, която полица е
била заплатена от ответника, съгласно приложено платежно нареждане. Ответникът твърди,
че останалите полици не са му били изпращани.
Ответникът посочва, че претенцията за заплащане на данък върху превозните средства
е неоснователна, доколкото според ЗМДТ този данък се дължи от собственика на превозното
средство, а ответникът не бил нито собственик, нито се е бил задължил да заплаща този
данък по валиден договор.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
3
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно, кумулативно
съединяване по реда на чл. 422 от ГПК следните искови претенции:
- по иска за главница – правната квалификация е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 345,
ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл. 342, ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл. 232,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за законна лихва за забава – правната квалификация е чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават
Ответникът признава, че е сключил договор за финансов лизинг на 01.10.2004 г. с
праводателя на ищеца – дружеството „Ейч Ви Би Лизинг“ ЕООД, ЕИК *********.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – Не се нуждае от доказване като
общоизвестно правоприемството между дружеството „Ейч Ви Би Лизинг“ ЕООД, ЕИК
********* и „Уникредит Лизинг” ЕАД, ЕИК: *********, доколкото обстоятелството е
вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно
главно доказване 1) по иска за главница: че между праводателя на ищеца и ответника е
възникнало валидно облигационно правоотношение по процесния договор за финансов
лизинг, в изпълнение на което лизингодателят е предоставил на ответника лизинговите
обекти, а последният се е задължил да заплаща разходите, свързани с ползването на вещите,
че разходите за заплащане на полиците по застраховка „Гражданска отговорност“ и данък
върху превозните средства действително са извършени, че договорът е бил в сила към
момента на извършване на разходите от ищеца, че е настъпил падежът на задължението на
ответника да заплати извършените разноски; 2) по акцесорния иск ищецът следва да
установи възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава и периода на забава.
За ответника
Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение, респ.
настъпването на правопрекратяващи или правопогасяващи юридически факти относно
задължението му по договора за финансов лизинг за понасяне за своя сметка на сторените
разноски във връзка с лизинговите обекти.
По доказателствените искания
По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на
представените писмени такива и приобщаване на ч.гр.дело № 57802/2023 година по описа
на Софийски районен съд – съдът счита, че същите са относими и следва да бъдат
допуснати от съда.
4
Ответникът е заявил доказателствени искания – на основание чл.190, ал. 1 от ГПК
съдът да задължи ищеца да представи доказателства за правоприемство между ищцовото
дружество и „Ейч Ви Би Лизинг“ ЕООД, доказателства, че ЕТ „СТОЛЕТНИК СТОЙКОВ“ е
бил уведомен за сключените застраховки и полиците са му били предоставени, доказателства
за собственост върху процесните ППС.
Съдът приема, че ищецът не следва да представя доказателства за правоприемството,
доколкото това обстоятелство е вписано в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, вписванията в който имат оповестително и
доказателствено действие.
Въпросът за собствеността на ППС не е относим към предявените претенции,
доколкото упражняването на право на собственост върху процесните лизингови вещи не е
необходимо условие за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ или за
заплащане на данък върху превозните средства, поради което се оставя без уважение.
Доказателственото искане за представяне на доказателства от ищеца за уведомяване на
ответника за сключените договори за застраховка и доказателства за предоставяне на
полиците е допустимо и съдът ще се произнесе по представените доказателства в открито
съдебно заседание, след становище на ищеца.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата
молба писмени доказателства, като приобщава ч.гр.дело № 57802/2023 година по описа на
Софийски районен съд, 143-ти състав.
На основание чл.190, ал.1 от ГПК задължава ищеца да представи доказателства,
че ответникът е бил уведомен за сключените договори за застраховка и полиците са му
били предоставени.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл. 159, ал. 1 от ГПК.
Отхвърля като неоснователни исканията на ответника съдът да задължи ищеца
да представи доказателства за правоприемство между ищцовото дружество и „Ейч
Ви Би Лизинг“ ЕООД и доказателства за собственост върху процесните ППС.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
5
относно заявените претенции размерът на дължимата държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес: http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37
от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28
6
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК:
Лицето, извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи
електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното
изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие.
При извършване на процесуално действие в електронна форма лицето може да се
съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в
производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие,
се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки
и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване се
удостоверява със: 1. електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; 2. електронен запис на
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги – при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; 3. потвърждение, че съобщението е получено – при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на държавните
учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на посочен от
тях електронен адрес.
7
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 29.01.2025 година от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на
исковата молба.
Указва на ответника да изрази становище дали желае връчване по реда на чл.38 и
чл.38А от ГПК изрично с нарочна молба по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8