№ 2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
Х-ти
касационен състав,
в публично заседание на 16.03. 2023 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Евелина Попова
Ралица Андонова
при секретаря Добринка Долчинкова
с участието на
прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 380 по описа на
съда за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е
по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на „Б.е.с.п.“ АДСИЦ , против решение
№ 1777/ 29.12.2022 г. по НАХД № 4352/2022 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от заместник-председателя на
Комисията за финансов надзор НП № Р-10-227/
29.09.2022 г. и дружеството-касатор е
осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
С жалбата са наведени доводи за постановяване
на обжалваното решение при допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила , довело до неправилно приложение
на материалния закон и изразяващо се в неизясняване на релевантните факти, за
които пред въззивния съд е било поискано и отказано назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, а като второ касационно основание се сочи явна
несправедливост на наложеното наказание. С тези аргументи се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяването на друго такова за отмяна
на обжалваното НП. В съдебно заседание не
се явява представител на касатора.
Ответникът Заместник-председателя
на Комисията за финансов надзор, чрез упълномощения
юрисконсулт В. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а
разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на основание чл. 65, ал.3, т. 3, пр.
І от ЗДСИЦДС на дружеството- касатор имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за
нарушение на чл. 5, ал.2 във вр. с чл. 28, ал.4 от ЗДСИЦДС , състоящо се в
сключването на 30.12.2021 г. на договор за покупко-продажба на дружествени
дялове , с който „Б.е.с.п.“ АДСИЦДС прехвърля на „З.и.“ АД, което не е ДСИЦ
инвестиращо в недвижими имоти , собствеността върху притежаваните 182 890 дружествени
дяла по 100 лв. всеки на обща номинална
стойност 18 289 000 лв. , представляващи 100 % от капитала на „Б.п.и.“
ЕООД – специализирано дружество на ДСИЦ.
За да потвърди НП , районният съд приемайки за установени описаните
в него факти е отхвърлил възражението на наказаното дружество свързано с предмета на дейност на „Б.п.и.“ ЕООД , както
и това за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Касационният
съд намира, че не са налице изложените в жалбата основания по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК за отмяна на въззивното решение - допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на
наложеното наказание.
Фактите описани
в обжалваното НП като релевантни за цитираните в него материално-правни
разпоредби на чл. 5, ал. 2 и чл. 28, ал.4 от ЗДСИЦДС, не са
били спорни в хода на въззивното производство. Преди всичко, независимо, че „Б.п.и.“ ЕООД е било придобито
от „Б.е.с.п.“ АДСИЦДС без вписан в ТР изключителен негов предмет на дейност по
смисъла на чл. 28, ал.1 , изр. І от ЗДСИЦДС /НП
съдържа признание за по-широк предмет на дейност от момента на придобиването му
до датата 30.12.2021 г./, то дружеството-касатор
не отрича в съставените от него тримесечен финансов отчет за четвърто
тримесечие на 2018 г. и в годишния консолидиран финансов отчет за 2018
г., 2019 г. и 2020 год. статута на специализирано дружество по смисъла на чл. 28,
ал.1, изр. 1 от ЗДСИЦДС на придобитото дружество „Б.п.и.“ ЕООД. На следващо
място, не е спорен факта, че дружеството- купувач по договора от 30.12.2021 г. –
„З.и. „ АД няма статута на дружество със специална инвестиционна
цел. При тези факти , първоначално повдигнатият във въззивния процес и впоследствие с
касационната жалба спор за това дали „Б.п.и.“ ЕООД е загубило качеството си на
специализирано дружество с факта на сделката и излизането на 100 % от
продаваемите дялове от патримониума на ДСИЦ
– „Б.е.с.п.“ АДСИЦ , е изцяло ирелевантен за правилното приложение
на материалния закон , поради което и поисканата в тази връзка пред районния
съд съдебно-счетоводна експертиза не е
била относима и необходима, т.е. отказа за назначаването й не сочи на допуснато
от ВРС съществено нарушение на процесуалните правила. Причината е тази, че от
значение е статута на „Б.п.и.“ ЕООД не след, а преди извършването на продажбата от 30.12.2021 г. , който въпреки
по-широкия му предмет на дейност е такъв
на специализирано дружество, обстоятелство което не е отречено видно от
съдържанието на касационната жалба – към 2018 г. когато „Б.е.с.п.“ АДСИЦ придобива „С. “ ЕООД с последващо фирмено
наименование „Б.п.и.“ ЕООД , тогава действащият ЗДСИЦ както и сега действащият
ЗДСИЦДС позволяват инвестиране от ДСИЦ в дялово участие в други дружества различни
от ДСИЦ само и единствено ако последните имат статута на специализирани
дружества или обслужващи дружества /дружества
трети лица , а безспорно е че „Б.п.и.“ ЕООД
никога не е имало статута на обслужващо
дружество/дружество трето лице, т.е. с факта на придобиването му от ДСИЦ и по силата на закона, независимо от вписания
в ТР по-широк предмет на дейност , същото придобива статут на специализирано дружество с
характерния за него изключителен предмет на дейност. Съгласно действащата към
30.12.2021 г. разпоредба на чл. 28, ал.4 от ЗДСИЦДС, дялове и акции в специализирано дружество могат да
бъдат притежавани само от дружества със специална инвестиционна цел инвестиращи в недвижими имоти, от което следва
, че процесната продажба би била законна само ако купувача „З.ф.“ ЕООД имаше
статута на ДСИЦ. Действителният факт, че
купувачът не притежава такъв статут сочи на продажба осъществена от дружеството-касатор
в нарушение на чл. 28, ал.4 от ЗДСИЦДС , което от своя страна обективира наличието на осъществен състав на адм.
нарушение по чл. 65, ал.1, т. 3 от ЗДСИЦДС , на който в случай като процесния
отнасящ се за безвиновната отговорност на ЮЛ, правилно е дадена с обжалваното
НП квалификация по чл. 65, ал.3, т.3, пр.
І от ЗДСИЦДС. Този състав на адм. нарушение се явява довършен без оглед статута
и предмета на дейност под които
придобитото чрез продажбата дружество впоследствие ще участва в стопанския
оборот , т.е. без значение за съставомерността на деянието е дали контролния
орган ще счита продажбата за нищожна като противоречаща на закона и в тази
връзка ще продължава да определя „Б.п.и.“
ЕООД като специализирано дружество или последното ще участва в стопанския
оборот с по-широко вписания в ТР негов предмет на дейност, според зачитания от
страните по сделката нейн прехвърлителен правен ефект.
По тези съображения , дадената с
обжалваното НП правна квалификация на осъществен състав на адм. нарушение по
чл. 65, ал.3, т.3, пр. І от ЗДСИЦДС е материално-законосъобразна, а при
служебно извършената проверка за правилното приложение от районния съд на материалния
закон, касационният съд изцяло споделя неговите мотиви за липсата на
маловажност на нарушението, поради което препраща към тях на основание
разпоредбата на чл. 221, ал.2, изр.2 от АПК. Така, като е потвърдил материално
законосъобразното НП, ВРС е приложил правилно материалния закон, т.е. отсъства и
касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на обжалваното
решение.
Що се касае до наложеното адм.
наказание, видно е от съдържанието на обжалваното НП, че имуществената санкция е определена в абсолютния минимален размер
предвиден в нормата на чл. 65, ал.3, т.3, пр. І от ЗДСИЦДС, а именно 20 000
лв., поради което касационното основание за явна несправедливост на наказанието
очевидно не е налице.
Освен материално законосъобразно
и постановено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и липсата на явна несправедливост на наложеното наказание, при служебно
извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на
обжалваното решение, такива пороци не се установиха , поради което същото следва
изцяло да бъде оставено в сила,
включително в частта му за разноските.
При този
изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията на ответника
за разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт В. процесуално
представителство по касационното дело ,
поради което следва да се присъдят такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ сила решение №
1777/ 29.12.2022 г. по НАХД № 20223110204352/2022 г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Б.е.с.п.“
АДСИЦ, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : **да заплати на Комисията за финансов надзор за разноски по
делото сумата от 80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :