Решение по дело №705/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна срещу Решение № 241/13.02.2023г. постановено по НАХД № 20223110204268/2022г. по описа на ВРС, ХХХVІІ състав, с което е отменено НП № 03-2200513/22.06.2022г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.

В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено, издаденото наказателно постановление. Сочи, че при постановяване на оспореното решение въззивният съд неправилно е неправилно е приложил и тълкувал материалноправните разпоредби, поради което решението се явява неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че не може да се приемат изводите, че лицето е било на обекта, за да полага труд в полза на работодателя си „Поли Йорд“ ЕООД, тъй като на този обект дружеството не извършва работа. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Ответникът - Д.Н.М., е депозирал отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за неоснователност на същата. В съдебно заседание се представлява от адв. Г., който моли решението на ВРС да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Отправено е искане за присъждане на сторените разноски.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 241/13.02.2023г. постановено по НАХД № 2022311024268/2022г. по описа на ВРС, ХХХVІІ състав, с което е отменено НП № 03-2200513/22.06.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което е наложена на Д.Н.М. глоба, на основание чл.416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал1, вр. чл.1, ал.2 от КТ в размер на 1500 лева.

За да постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 13.05.2022 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е извършена проверка на строителен обект – жилищен комплекс „Сезони“, магазин № 7, находящ се в гр. Варна, ул. „А.ф“ № 18. При проверката е установено лицето и.н.д, който монтира гипскартон. Д е дал писмени обяснения, в които е посочил, че е на длъжност „монтажник на гипскартон“, нает е от Д.М. да монтира гипскартон в магазина от 13.05.2022 г., с определено работно време от 8.00 ч. до 17.00 ч. и с договорено трудово възнаграждение в размер на 575,00 лв. за монтаж на 125 кв.м. гипскартон. Проверяващите приели, че Д.М. в качеството си на работодател е допуснал И. Д. да престира труд в негова полза, преди да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение. На 30.05.2022 г. за констатираното е издаден АУАН, с който извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 2 от КТ във връзка чл. 1, ал. 2 от КТ.

На 09.06.2022г. в ИТ били внесени възраженията на г-н М., в които е посочено, че не е работодател на Д., а между страните има сключен договор за услуга, който е приложен по преписката. Въпреки посоченото възражение АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.

За да отмени наказателното постановление, ВРС в мотивите си е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидения от закона срок и съдържат всички реквизити, посочени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е счел, че не е установено по несъмнен и категоричен начин да са налице всички основни елементи на трудовото правоотношение между И.Д. и Д.М..

Касационната инстанция прецени решението на районния съд за валидно и допустимо и правилно.

От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение /ТПО/ – работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по ТПО.

Противно на изложеното в касационната жалба, от събраните във въззивното производство доказателства не се установява, че Д. е извършвал трудовите функции на посочената от АНО длъжност в полза на санкционираното физическо лице. Напротив, налице са данни за възникнало между страните облигационно правоотношение. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, т. е. предмет на трудовия договор е самият труд на работника или служителя. Предмет на гражданския договор е постигане на конкретен резултат, който е свързан с предоставянето на услуга при пълна самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на облигационен договор. Основната разлика между трудовия договор и договора за услуга се състои в елементите: работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархична зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат, т. е. възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол.

В конкретния случай доказателства, установяващи елементите на трудово правоотношение, не са събрани по делото. Такива елементи не са установени както от събраните писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Неправилно административният орган не е кредитирал при издаване на НП, представеният още в хода на документалната проверка, граждански договор. Съдържанието на гражданския договор изцяло кореспондира с представеното по преписката обяснение на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, изготвено от И.Д., както и с възражението, депозирано от Д.М. в хода на административнонаказателното производство. От цитирани документи се установява, че лицето И Д. е наето по договор за изработка – монтаж на гипскартон и конструкция по стени и таван в размер на 125 кв. метра. Не е налице продължително и многократно изпълнение на трудова функция, срещу което е налице право на гарантирано трудово възнаграждение, каквито се дължат по трудов договор, а между страните по гражданския договор е уредено еднократно възнаграждение, чийто размер е определен в чл. 2 от договора – 575 лева, без определена периодичност за получаването му.

От показанията на свидетеля Д. се установява, че не е имал определено работно време, напротив той сам е решавал кога да отиде на обекта и колко време да работи. В този смисъл, не се установява да е налице характерната и задължителна за трудовото правоотношение йерархична подчиненост на работника спрямо работодателя. С оглед на изложеното правилно и законосъобразно ВРС е счел, че не са налице всички елементи на трудовото правоотношение между Д. Д. и Д.М..

При съобразяване на горното касационната инстанция приема, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което 241/13.02.2022г. постановено по НАХД № 20223110204268/2022г. по описа на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Въпреки благоприятния за ответника по касация изход от делото, лишена от основание е заявената с подаденото от него възражение срещу касационната жалба претенция за присъждане на разноски, тъй като по делото не са налице доказателства за извършването на такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

ОСТАВА В СИЛА Решение № 241/13.02.2023г. постановено по НАХД № 20223110204268/2022г. по описа на ВРС, ХХХVІІ състав.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: