Р Е Ш Е Н И Е
№ 404/15.12.2021
г., град Добрич
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на шестнадесети
ноември, две хиляди двадесет и първа година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, Веселина Сандева и прокурора
при Окръжна прокуратура - Добрич, Златко Тодоров, разгледа докладваното от
съдия Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 455 по
описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на Р.В.Г. ***, срещу Решение № 260098/31.05.2021 г., постановено по нахд №
145/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 7116 от 08.01.2021 г., издадено от началник отдел в Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ .
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради неправилно прилагане на
материалния закон. Касаторът счита наказателното постановление за
незаконосъобразно, тъй като с него неправилно бил определен субектът на
отговорността. Възразява, че контролът бил осъществен самостоятелно от
служителите на АПИ без присъствието на служители на МВР, както изисквала
нормата на чл.36 от Наредба № 11 на МРРБ, възразява, че НП е издадено в
нарушение на чл.177, ал.3 от ЗДвП, който определял като компетентни органите на
МВР. Твърди, че превозвачът е заплатил квитанция за пътна такса №
126012680003647, от която било видно, че същата е издадена на
дружеството-собственик на МПС, а не на водача. Счита, че са били налице
условията за прилагането на чл.28 от ЗАНН, тъй като определя случая за
маловажен. Моли решението и потвърденото с него наказателно постановление да
бъдат отменени като незаконосъобразни.
Ответникът, Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ст.юрисконсулт ****,
изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба, за
законосъобразност на постановеното решение от районния съд и моли то да бъде
оставено в сила.
Прокурорът при
Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за законосъобразност на решението
на районния съд и пледира оставянето му в сила.
Административен
съд -Добрич, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок от лице,
участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за
него, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на
чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна.
С оспореното
пред РС - Добрич наказателното постановление на касатора е наложено,
предвиденото в чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, административно
наказание "глоба" от 1000 лв., за това, че на 10.12.2020 г. е
управлявал и е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по смисъла чл.2 във
вр. с чл.5, ал.1, т.2 и § 1, т. 1 от ДР
на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на
МРРБ. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
"а" ЗП - нарушена е въведената от законодателя обща забрана без
разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, да се извършва движение на
извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя.
За да
постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, въззивният съд е
обсъдил становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, въз основа на които е приел, че наказаното лице е осъществило от
обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, а при
индивидуализиране на предвиденото от санкционната норма наказание наказващият
орган е спазил изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като обосновано е наложил
санкция в минимално предвидения по закон размер. Счел е също така, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до цялостното
опорочаване на наказателното постановление. Обсъдил е възражението за
маловажност на нарушението и е изложил мотиви, че деянието не може да се
квалифицира като маловажно. С тези мотиви, съдът е потвърдил оспореното пред
него наказателно постановление като законосъобразно и обосновано.
Решението на
РС - Добрич е правилно, законосъобразно и не страда от визираните в
касационната жалба пороци.
Приетите по
делото доказателства установяват извършването на нарушението, което не се
оспорва, а се излагат възражения, идентични с изложените в жалбата до районния
съд, обсъдени изцяло в мотивите на обжалваното решение.
Съгласно чл.
53, ал. 1 от ЗП се наказват с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25,
чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и, ал. 5
и чл. 41 ЗП. От словесното описание на нарушението, както и от дадената правна
квалификация за водача на ППС е станало напълно ясно какво конкретно деяние му
е вменено във вина, при което той е могъл и е упражнил адекватно правото си на
защита срещу повдигнатото му обвинение.
Неоснователни
са доводите на касатора във връзка с неправилно ангажиране на отговорността на
водача на ППС по чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
от ЗП. Това възражение, както и всички останали, направени пред касационната
инстанция, както беше посочено, са обсъдени в мотивите на оспореното решение.
В чл. 53 и чл.
54 ЗП са посочени няколко групи субекти, които могат да носят
административнонаказателна отговорност при нарушаване на общата забрана за
движение на извънгабаритни и тежки ППС без необходимото разрешение: а )
физически лица, които непосредствено извършват движението, т.е. водачите, които
управляват ППС; б ) лицата, които наредят извършване на такова движение; в ) ЮЛ
или ЕТ, които се наказват с имуществена санкция съгласно чл. 54 от ЗП за
извършени нарушения по чл. 53 от ЗП. Щом физическите лица изрично са посочени в
чл. 53 от ЗП като една от групите административнонаказателно отговорни субекти,
то наказващият орган правилно е определил, че субектът на нарушението е водачът
на ППС, който е физическото лице. В мотивите на решението районният съд е извел
идентични прани изводи,които се споделят от настоящата инстанция.
Неоснователни
са доводите, че поради качеството на касатора (физическо лице), той следва да
носи отговорност по Закона за движение по пътищата по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, а
не по чл. 53, ал. 1 от ЗП. И това възражение аргументирано е отхвърлено от
въззивни съд като неоснователно. Нормите на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и чл. 53,
ал. 1 от ЗП не защитават идентични обществени отношения. Разпоредбата на чл.
177, ал. 3 от ЗДвП е свързана с целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по
пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите
и физическите лица (т.е. тяхната собственост), както и околната среда от
замърсяването от моторните превозни средства. Докато текстът на чл. 53, ал. 1,
т. 2 от ЗП, защитава обществените отношения, свързани с правото на
администрацията, управляваща пътя да прецени доколко е допустимо преминаването
на определено извънгабаритно или тежко превозно средство по конкретен път, с
оглед неговата товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за
поддръжката му впоследствие, както и да събира такса, компенсираща вредата от
движението на извънгабаритно ППС.
По тези
съображения настоящият състав приема за законосъобразни изводите на районния
съд, че става въпрос за две различни административни нарушения - по чл. 177,
ал. 3 от ЗДвП и по чл. 53, ал. 1 от ЗП, които се установяват от различни органи
и при различни условия. Водачът на ППС носи административнонаказателна
отговорност и за двете нарушения, т.е. за административното нарушение по чл.
53, ал. 1 от ЗП, също и по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП.
Компетентни да
извършат проверките и да наложат санкциите за нарушение на разпоредба на Закона
за пътищата са органите на АПИ, като компетентността им е законово установена в
чл.56, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от ЗП. Обстоятелството, че в чл.36 и чл.37 от Наредба № 11/2001г.
е предвидено контролът на извънгабаритните ППС по пътищата да се
осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура" със съдействието на
съответната служба за контрол при МВР, а в граничните контролно-пропускателни
пунктове - от Агенция "Митници", не означава, че е въведено
задължение за съвместен контрол, а за такава възможност.
Касационният
съд напълно споделя и мотивите на първата съдебна инстанция, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Нарушението не е
маловажно, тъй като засяга обществените отношения уреждащи възможностите за
материална компенсация от движението на ППС.
По делото са
представени доказателства за извършено в деня на установяване на нарушението
заплащане на необходимите пътни такси за движението на извънгабаритно ППС. Основателно
е възражението на ответника по касация, че това не е основание да се приеме, че
нарушението е маловажно и да не се наказва, защото ако не бе установено от
контролните органи, таксите не биха били платени.
В чл. 37, ал.
3 от Наредба № 11/2001 г. заплащането на таксите е предвидено като условие да
се допусне продължаване движението на тежкото и/или извънгабаритното ППС по
маршрута му, но не и като условие за ненаказуемост. Изрично в мотивите на
наказателното постановление фактът на извършеното плащане на таксите е отчетен
като смекчаващо отговорността обстоятелство, затова и глобата е определена в
минимално предвидения в нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗП размер от 1 000 лв.
По тези
съображения касационният състав намира, че решението, с което е потвърдено наказателното
постановление е постановено при правилно приложение на материалния закон и не
са налице заявените касационни основания за неговата отмяна.
Така мотивиран
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260098/31.05.2021 г. по нахд № 145/2021 година по описа на Районен съд -
Добрич.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: