Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 363
град Велико Търново, 11.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Велико Търново, седми състав, в публичното заседание на 11.09.2019 година
в състав:
Административен съдия:
Цветомил Горчев
при секретаря В.Г., като
разгледа докладваното от съдия Горчев АД № 424 по описа на съда за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано
е по жалба на В.Х.Х., ЕГН ********** *** против Решение с изх. №
1012-04-58#1/01.07.2019 г. на изпълняващ правомощията на Директор на ТП на НОИ
– Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/24.04.2019
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, с
което на основание чл. 102, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 21, ал. 1 от НПОС е
изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х.. Според
оспорващия, решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че е подал заявление на 18.01.2019 г. в ТП на НОИ, с
което е поискал преизчисляване на основание чл. 102, ал. 1 от КСО на
отпуснатата му пенсия, поради положен труд след пенсиониране. Излага аргументи,
че административният орган е задължен при преизчисляването да прецени кой е по
– благоприятния вариант за него - с включен или без включен осигурителен доход,
за който административният орган имал информация, тъй като при депозиране на
заявлението е посочил при преизчисляването да се ползват данни от регистъра на
осигурените лица. Иска отмяна на оспореното решение и да се преизчисли размера
на пенсията му, като се вземат предвид пълните данни, налични в регистъра за
осигурени лица, а именно осигурителния стаж и доход.
Ответникът
- Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител - ***М.В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира същата да бъде
оставена без уважение, съответно да се потвърди оспореното решение, като
правилно и законосъобразно.
Съдът,
като съобрази събраните в съдебното производство доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, допустимостта и основателността на разглежданата
жалба, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
14 - дневен срок /решението е съобщено на оспорващия на 08.07.2019 година, а
жалбата е депозирана 12.07.2019 година, видно от отбелязването върху нея/, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
Предмет
на оспорване е Решение с изх. № 1012-04-58#1/01.07.2019г. на изпълняващ
правомощията на Директор на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена
жалбата на В.Х. *** против Разпореждане № **********/24.04.2019 г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, с което
на основание чл. 102,
ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 21, ал. 1
от НПОС е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Х.Х..
От фактическа страна се установи следното:
Между страните не е спорно, че със заявление от 18.01.2019 г.,
Х. е предявил искане за зачитане на осигурителен стаж, придобит след
пенсионирането. Декларирал е данните за периода 16.01.2018 г. - 15.01.2019 г.
да се вземат от регистъра на осигурените лица. Към датата на заявлението,
жалбоподателят има зачетени 52 години, 10 месеца и 3 дни общ осигурителен стаж,
положен до 14.01.2018 г. С разпореждането, предвид искането на лицето, е
зачетен стаж за заявения период и общият
стаж е нараснал на 53 години, 10 месеца и 19 дни.
Претенциите на жалбоподателя в настоящото производство касаят
незачетен осигурителен доход в административната фаза на производството за
същия период, за който е зачетен осигурителен стаж. С оспореното в настоящото
производство Решение на практика е оставено в сила разпореждане № **********/24.04.2019
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, с
което на основание чл. 102, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 21, ал. 1 от НПОС е
изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х.. За да постанови
този резултат административният орган е приел, че заявлението, с което
жалбоподателят е предявил искане за преизчисляване на пенсията, представлява
искане за зачитане само на допълнително придобит след пенсиониране осигурителен
стаж. Подаденото заявление, предвид попълнения образец било за зачитане на
осигурителен стаж, но не и за зачитане на осигурителен доход. Ответникът се е
позовал на разпоредбата на чл. 102 от КСО, както и че видно от заявлението,
искането е за зачитане само на стаж, като е била посочена само разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от НПОС. По тази причина пенсионният орган е зачел само
осигурителен стаж, придобит след пенсиониране, а за зачитане и на осигурителен
доход не е било направено искане.
Така
възприетата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните
по делото доказателства – пенсионната преписка на Х., съдържаща в себе си и
тази по издаване на конкретния оспорен административен акт.
При така установената
фактическа обстановка, на база събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се налагат следните правни изводи:
Оспореният административен акт – решението на изпълняващия
правомощията директор на ТП на НОИ гр. Велико Търново е постановен от
компетентен орган, предвид Заповеди № 1016-40-666 от 03.06.2016 година и 13720
от 24.06.2019 година на Управителя на НОИ, от които може да се направи извода
за надлежно оправомощаване, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административно-производствените правила.
Процесното разпореждане е издадено в хода на административно
производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал.
1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на
което е възложено ръководството.
Неправилна е обаче преценката на решаващия орган за
законосъобразност на оспореното пред него разпореждане. Решението е постановено
при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 102 от КСО и чл. 21 от НПОС,
след промяната му с ДВ бр. 40 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.
Това
е така, защото разпоредбата на чл. 102,
ал. 1 от КСО създава право на лицата, на които е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за
инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, да поискат не
повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за
придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен
стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за
тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 – 77 КСО.
В този смисъл подзаконовата разпоредба на чл. 21 от НПОС предвижда
преизчисляването на пенсията по реда на чл. 102 от КСО за осигурителен стаж,
придобит след пенсионирането да се извършва по заявление на пенсионера не
повече от веднъж в една календарна година. Новият размер на пенсията се
определя от датата на заявлението по чл. 70, ал. 1 от КСО - за пенсиите за
осигурителен стаж и възраст, съответно по чл. 75, ал. 1 от КСО - за пенсиите за
инвалидност поради общо заболяване и по чл. 79 от КСО - за пенсиите за
инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. При така
възприетото, в действителност разпоредбата на подзаконовия нормативен акт
предвижда подаване на заявление за преизчисляване на пенсията, но и задължава
административния орган да прецени по-благоприятния вариант за заявителя -
аргумент от разпоредбата на ал. 3 на чл. 21 от НПОС, като при това в настоящият
случай, административният орган е разполагал с всички необходими доказателства
за нейното преизчисляване. Такава са се съдържали в регистъра на осигурените
лица, както е посочил и Х.. Данните, с които разполага пенсионният орган се
съдържат и в пенсионното досие на лицето, а в изпълнение на чл. 36, ал. 1 от АПК, доказателствата могат и се събират служебно от административния орган,
освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, каквото
изключение не е налице в случая.
В
случая административният орган е имал възможността и да направи справка за
осигурителен стаж и доход в системата на НОИ и в изпълнение на чл. 36, ал. 2 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата, да поиска от страната
доказателства за положен след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен
доход, ако счита, че намиращите се при него, са недостатъчни за установяване на
релевантните факти. Обстоятелството, че жалбоподателят, в заявлението, което е
подал е посочил само разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от НПОС, очевидно неактуален
образец, не следва да се тълкува в смисъл, че той няма право на преизчисляване
на пенсията съобразно осигурителния стаж и доход, ако това е по-благоприятно за
него.
С жалбата си пред директора на ТП на НОИ – Велико търново е
упражнил субективното си право да поиска законосъобразно преизчисляване на
пенсията. Вместо да изясни фактите и обстоятелствата, директорът на ТП на НОИ е
отхвърлил по същество жалбата, с което е преградил пътя на Х. да осъществи
правото си по чл. 102 от КСО в пълна степен - действия, които според настоящия
състав се явяват и в разрез с принципите за истинност и за служебното начало.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че от
представената по делото преписка не се установява на Х. да е предоставена
възможността по чл. 34 от АПК да участва в административното производство, като
изрази становище и възражение по основателността на направените от
административния орган констатации. Като не е съобразил всички тези материални
правила, ответникът е постановил решение при неправилна преценка за законосъобразност
на оспореното пред него разпореждане.
Гореизложените съображения позволяват да се формира извод, че
оспорения акт е постановен в несъответствие с целта на закона по смисъла на чл.
146, ал. 5 от АПК. Въпросната цел обективирана в нормата на чл. 102, ал. 1 от КСО и тези към които тя препраща е да осигури възможност на гражданите за
получаване на по-благоприятен размер на пенсията си, който очевидно не е дори
изследван. След като целта на законодателя е да се охранят в максимална степен
интересите на гражданите за получаване на по-благоприятен размер на пенсия, то
административния орган дължи и съответното поведение – в случая съобразяване на
по-блогоприятния режин за презчисляване пенсията на жалбоподателя.
Тези
изводи налагат административния акт да бъде отменен, като преписката се върне
за ново произнасяне.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение с изх. № 1012-04-58#1/01.07.2019г. на
изпълняващ правомощията на Директор на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е
отхвърлена жалбата на В.Х. *** против Разпореждане № **********/24.04.2019 г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1
от КСО при ТП на НОИ - гр. Велико Търново за ново произнасяне при съблюдаване
на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: