№ 217
гр. П., 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720103433 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Фронтекс Интернешънал“ ЕАД срещу А.Й.Й...
Ищецът твърди, че между праводателя му по договор за цесия – „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника бил сключен договор за потребителски паричен
кредит CREX-16661305 от 13.12.2018 г., по силата на който на А.Й. бил предоставен
паричен заем в общ размер 379 лв., с уговорен фиксиран лихвен процент 27,96%. Съгласно
погасителния план кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит, заедно
с лихвите на 12 месечни вноски, с уговорен краен срок 05.01.2020 г., но кредитополучателят
преустановил плащанията си на 05.04.2019 г. На 19.08.2019 г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и ищцовото дружество сключили договор за цесия, като с Приложение № 1
от 05.03.2020 г. били индивидуализирани и прехвърляните вземания. Ищецът извежда
материалноправната си легитимация да претендира от ответника процесните вземания като
цесионер по сключения договор. Ищецът депозирал срещу ответника заявление по реда на
чл. 410 ГПК, като издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, което обуславя и правния му интерес от търсене на защита чрез установителен иск по
реда на чл. 422 ГПК.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че А.Й.Й.. дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД суми в размер на 352,34
лева – главница, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението на
25.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 41,46 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 05.04.2019 г. до 05.01.2020 г., 42,41 лева – лихва за
забава, начислена за периода от 06.04.2019 г. до 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. до 13.11.2020 г.
1
Претендират се разноски.
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор, в съдебно заседание не се явява,
не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предназначението на института на неприсъственото решение е да насърчи активните
действия на страните при осъществяването на тяхната защита, респ. служи като своеобразна
санкция за пълното процесуално бездействие на една от тях. В чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени
три предпоставки, изведени по негативен начин, при наличието на които се поражда правото
на ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника – в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба, не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие и не се явява в първото по делото заседание.
За да бъде постановено неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, първо, на
страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание (което е свързано с принципите на
концентрационното и служебното начало), и второ, необходимо е претенцията да е вероятно
основателна, с оглед изложените с исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В настоящия случай така предпоставките, по чл. 238 ГПК са налице: ищецът е
направил искане за произнасяне с решение по реда на чл. 238 ГПК; ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с
връченото му разпореждане на съда по чл. 131 ГПК, редовно е призован за първото по
делото съдебно заседание, не се явява, нито изпраща представител, като не е направил и
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице са предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от
представените от ищцовата страна документи (договор за потребителски кредит и
приложения към него, копие от фактура, рамков договор за прехвърляне на вземания,
потвърждение и уведомление за извършена цесия, обратна разписка, както и данните от
приетата съдебно-счетоводна експертиза) предявеният иск е вероятно основателен. Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено решение, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да му бъдат присъдени в
доказания размер, а именно 25,00 лева за заплатената държавна такса, 100 лв. – депозит за
вещо лице, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.
78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съобразно
вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75
лева, които също следва да му бъдат присъдени.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6, срещу А.Й.Й.., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„**** и настоящ адрес гр. П., ул. „****, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕАД, ЕИК ********* съществува изискуемо вземане по отношение на
А.Й.Й.. за сумите 352,34 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от депозиране
на заявлението на 25.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 41,46 лева –
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.04.2019 г. до 05.01.2020 г., 42,41 лева –
лихва за забава, начислена за периода от 06.04.2019 г. до 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. до
13.11.2020 г., съгласно договор за потребителски паричен кредит CREX-16661305 от
13.12.2018 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, и договор за цесия от
19.08.2019 г. и Приложение № 1 от 05.03.2020 г.
ОСЪЖДА А.Й.Й.., ЕГН ********** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНАЛ“
ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 225,00 лева – разноски
пред Районен съд П..
ОСЪЖДА А.Й.Й.., ЕГН ********** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНАЛ“
ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75,00 лева – разноски пред
Районен съд П. в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК и не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3