Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Сливен, 05.11.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, гражданско отделение, XI-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на трети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1643 по описа за 2020 г. на СлРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 92,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл.
99 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на
09.01.2018 г., между „Вива Кредит“ ООД като заемодател и ответника В.М.Г. като заемател бил сключен Договор за паричен
заем № 5408118, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя.
Съгласно сключения договор заемодателят се задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 1000 лева, която била предоставена реално при
подписване на договора, като самият договор играел ролята на разписка. Уговорено
било, че усвоената парична сума се олихвява с договорна лихва. Заемателят се
задължил да върне сумата от 1545,12 лв. на 18 двуседмични погасителни вноски в
размер на 85,84 лв. всяка, с падеж на първата вноска на 23.01.2018 г. и падеж
на последната вноска на 18.09.2018 г. Твърди се, че заемателят е заплатил общо
518,00 лв. и не изпълнил изцяло задължението си за връщане на заемната сума.
Излага се, че заемателят заявил и допълнителна услуга експресно разглеждане, за
която дължи 304,50 лв. Съгласно договора заемателят се задължил и в
тридневен срок от подписване на договора да представи обезпечение с поръчител
или банкова гаранция и тъй като не е представил такова се твърди, че заемателят
дължи и неустойка за неизпълнение в размер на 304,50 лв.
В съответствие с договора се твърди, че заемателят дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху просрочената главница, в размер на 32,08 лв. за
периода от 19.09.2018 г. до 30.08.2019 г., както и че ответникът се е запознал с Тарифата на „Вива Кредит“
ООД, съгласно която дължи 95,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение.
Излагат се твърдения, че по силата на подписано на 01.04.2019 г.
Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., „Вива Кредит“ ООД, прехвърлил вземанията си по
процесния договор за паричен заем на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД.
Иска се да се
признае за установено, че ответницата В.М.Г. *** дължи на ищеца „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД сумата от 851,95
лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за паричен
заем № 5408118/09.01.2018 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 01.04.2019 г. към Рамков
договор за цесия от 01.12.2016 г.; сумата от 107,67 лв., представляваща договорна лихва за периода от 23.01.2018
г. до 18.09.2018 г.; сумата от 304,50
лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи и сумата от
304,50 лв., представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението ч.
гр. д. № 4887/2019 г. по
описа на РС - Сливен до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се
разноските, направени в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не изпраща представител. В представено по делото
писмено становище е направило искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо
ответницата.
Ответницата В.М.Г.,
редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В дадения едномесечен
срок не е депозирала отговор, не е представила доказателства и не е поискала
делото да се разглежда в нейно отсъствие.
С протоколно
определение на съда от 03.11.2020 г. е прекратено производството по предявения
иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 95,00 лв., представляваща разходи
и такси за извънсъдебно събиране, както и по предявения иск по чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 32,08 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.09.2018 г. до 30.08.2019
г., поради направено оттегляне на исковете.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение. На ответницата съгласно чл. 239 ГПК са
указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно
заседание с Разпореждане № 6265/17.06.2020 г., редовно връчено на ответницата на
01.09.2020 г. Ответницата е редовно призована за насроченото открито съдебно
заседание.
Съдът счита, че исковите
претенции са вероятно основателни, с оглед изложените твърдения и представените
с исковата молба и приети по делото писмени доказателства.
Ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 400,00 лева, от които
100,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 166,09 лева заплатена държавна
такса в исковото производство и 133,91 лева - заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр. д. № 4887/2019 г. по описа на СлРС.
Решението се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.Г.,
ЕГН: **********,
с адрес ***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТЕ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 851,95
лв. /осемстотин петдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща
главница - неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № 5408118/09.01.2018
г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от
01.04.2019 г. към Рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.09.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата
от 107,67 лв. /сто и седем лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 23.01.2018
г. до 18.09.2018 г.; сумата от 304,50
лв. /триста и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща такса за експресно разглеждане на документи и на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД сумата от 304,50 лв. /триста и четири лева и
петдесет стотинки/, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 2946/12.09.2019 г. по ч. гр. д. № 4887/2019 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В.М.Г., ЕГН: **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, сумата от 400,00
лева /четиристотин лева/, представляваща разноски в общ размер, от които 266,09
лева, направени в настоящото исково производство и 133,91 лева, направени в
заповедното производство по ч. гр. д. № 4887/2019
г. по описа на СлРС.
Настоящото решение
е неприсъствено и не подлежи на
обжалване.
УКАЗВА на страната, срещу която е постановено решението - В.М.Г., ЕГН: **********,
с адрес ***, че може да поиска от Окръжен
съд - Сливен неговата отмяна при условията на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от
връчването на преписа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: