Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 18.04.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдeбно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 1877/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК. СГС е сезиран с молба от „П.И.“
ЕООД, с която се иска да се допълни решението от 01.03.2019 г. относно
претенцията за законна лихва. Сочи се от молителя, че вземането за главница е
погасено чрез плащане в хода на процеса, поради което следва да му се присъди
законна лихва от предявяване на иска до момента на плащане. Иска се от молителя
да се допълни решението и да му се присъди законна лихва от предявяване на иска
до плащането, като се присъди законна лихва върху сумата от 45 851,96 лв.
за периода от 12.09.2018 г. до 19.11.2018 г., когато е платено частично, както
и законна лихва върху сумата от 69 177,64 лв. за периода от 12.09.2018 г.
до 20.12.2018 г.
Ответникът е представил отговор, с който оспорва искането за допълване с
възражението, че при отхвърляне на иска за главница в полза на ищеца не следва
да се присъжда законна лихва.
Според
съда искането с правно основание чл.250 ал.1 ГПК е направено в преклузивния
едномесечен срок и е процесуално допустимо, поради което следва да се разгледа
по същество.
С
исковата молба са предявени от ищеца искове по чл.327 ТЗ и искове по чл.86 ЗЗД,
но е направено и искане за присъждане на законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното плащане. С решението от 01.03.2019
г. съдът се е произнесъл по исковете с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД, но не е изразил нито в мотивите,
нито в диспозитива воля досежно искането за присъждане на законната лихва. В
този смисъл съдът приема, че липсва произнасяне по искането за законна лихва, с
което е бил сезиран. Това означава, че решението е непълно относно
искането за законна лихва върху
претендираната като главница сума.
По
искането за законна лихва. Вземането за
главница по чл.327 ТЗ е било изискуемо още преди предявяване на исковете,
защото нормата на чл.327 ТЗ предвижда, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, а нормата на чл.327 ТЗ се явява специална
спрямо нормата на чл.303а ТЗ. Но дори и
вземането по чл.327 ТЗ да не бе изискуемо, с подаване на исковата молба
ответникът се поставя в забава и дължи законна лихва за периода от предявяване
на иска до окончателното плащане.
В случая искът за главница по чл.327 ТЗ в
размер на 69 177,64 лв. е отхвърлен като погасен чрез извършено в хода на
процеса безкасово плащане, което се установява от авизо за преводно нареждане
от 20.12.2018 г. Следователно за периода от подаване на исковата молба на
12.09.2018 г. до плащането на 20.12.2018 г. на ищеца се дължи законна лихва
върху вземането за главница по чл.327 ТЗ
от 69 177,64 лв.
Сметката на ищеца е заверена на 21.12.2018 г., поради което забава е
налице за периода до 20.12.2019 г.
Доколкото в съдебното заседание на 20.12.2018 г. на основание чл.214 ГПК
е допуснато изменение на иска по чл.327 ТЗ, който е намален до размера от 69 177,64
лв., съдът е сезиран с иск за главница в посочения размер, поради което е
сезиран с акцесорното искане за законна лихва само върху този размер.
Искането за присъждане на законна лихва е акцесорно, поради което
законна лихва от момента на подаване на исковата молба е допустимо да се
претендира само върху вземане, което е предявено с иска за главница. В случая
съдът след изменението по чл.214 ГПК е сезиран с иск за главница от
69 177,64 лв., поради което е сезиран и с искане за законна лихва само
върху този размер.
Първоначално
искът е бил предявен за по-висок размер, но след изменението на иска
претенцията за главница е намалена до 69 177,64 лв., поради което съдът не
е сезиран с искане за законна лихва върху сумата над 69 177,64 лв. Ищецът
няма право на законната лихва върху сумата от 45 851,96 лв., която е разликата между 69 177,64 лв. и
115 029,60 лв.
Съдът
не е сезиран с иск по чл.327 ТЗ за сумата от
115 029,60 лв., а с иск за сумата от 69 177,64 лв., поради
което решението не е непълно относно искане за законна лихва върху сумата от
45 851,96 лв., която е разликата между 69 177,64 лв. и
115 029,60 лв.
С
оглед на изложеното съдът намира, че искането с правно основание чл.250 ал.1 ГПК е частично основателно и решението следва да се допълни с произнасяне по
искането за присъждане на законна лихва, което е основателно. Ответникът следва
да се осъди да заплати на ищеца законна лихва за периода от 12.09.2018 г. до
плащането на 20.12.2018 г. върху вземането за главница по чл.327 ТЗ от 69 177,64 лв., а в останалата част
искането по чл.250 ГПК следва да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл.250 ал.1 ГПК решение от 01.03.2019 г. по т. дело № 1877/18 г. на СГС, по следния начин:
ОСЪЖДА „П.К.“ ЕООД, ЕИК *******,
гр.София, ул.“*******, да заплати на „П.И.“ ЕООД, ***,
законната лихва за периода от 12.09.2018 г. до 20.12.2018 г. върху сумата от 69 177,64 лв., представляваща неплатена
цена за продадени стоки по издадени фактури.
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл.250 ал.1 ГПК на „П.И.“ ЕООД в частта, с
която се иска допълване на решение от
01.03.2019 г. по т. дело
№ 1877/18 г. на СГС и произнасяне по искане за присъждане на
законна лихва и върху сумата от 45 851,96 лв. за периода от 12.09.2018 г.
до 19.11.2018 г.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: