Присъда по дело №655/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 283
Дата: 5 юни 2023 г.
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20221110200655
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 283
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
СъдебниХРИСТИЯН Р. ГЕОРГИЕВ

заседатели:РАДКА ИВ. КЪНЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
и прокурора И. Ив. К.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Наказателно дело от
общ характер № 20221110200655 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА П. Й. П., родена на ***г. в гр.***, българка, български
гражданин, неосъждана, постоянен адрес в гр.***, настоящ адрес ж.к. „***,
ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че:
За времето от неустановена дата през месец юни 2018 г. до 03.07.2018 г.
включително в гр. София, в съучастие като съизвършител с неустановено по
делото лице - извършител, с цел да набави за себе си и за другиго /за
неустановеното по делото лице - извършител/ имотна облага, поддържала
възбуденото на неустановена дата през месец юни 2018 г. у А. К. М.
заблуждение от неустановеното по делото лице - извършител, което обяснило
на М., че кандидатствайки за кредит с чистото си кредитно досие, той /М./ ще
помогне на колегата си Елена Миткова Спасова да й бъде оказано съдействие
за отпускане на кредит въпреки лошото й кредитно минало и че парите, които
1
ще бъдат изтеглени като кредит ще минат през фирмата на неустановеното
лице и веднага след това ще бъдат върнати в банката за погасяване на
изтегления кредит, като П. Й. П., поддържайки създаденото у М.
заблуждение, му заявила, че отпуснатите по кредита пари следва да бъдат
предадени на нея, като уверявала М., че „няма причина да се притеснява за
кредита, той ще бъде върнат“, като с това П. Й. П. и неустановеното по делото
лице причинили на А. К. М. имотна вреда в размер на 19200 лева -
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и
на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК ѝ налага наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА П. Й. П. да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР
сумата от 550, 45 /петстотин и петдесет лева и четиридесет и пет стотинки/
лева.
Веществените доказателства приемо-предавателни протоколи и
договори за потребителски ипотечен кредит следва да останат по делото.
Присъдата подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 15-
дневен срок от датата на постановяването ѝ.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда от 31.05.2023г. по НОХ дело № 655 по описа за 2022г.
на Софийски районен съд

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в Софийски
районен съд против подсъдимата П. Й. П., с което й е повдигнато обвинение
за престъпление от общ характер по състава на престъпление по чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това че за времето от неустановена дата
през месец юни 2018 г. до 03.07.2018 г. включително в гр. ***, в съучастие
като съизвършител с неустановено по делото лице – извършител, с цел да
набави за себе си и за другиго (за неустановеното по делото лице –
извършител) имотна облага, поддържала възбуденото на неустановена дата
през месец юни 2018 г. у А. К. М. заблуждение от неустановеното по делото
лице - извършител, което обяснило на М., че кандидатствайки за кредит с
чистото си кредитно досие, той (М.) ще помогне на колегата си *** да й бъде
оказано съдействие за отпускане на кредит въпреки лошото й кредитно
минало и че парите, които ще бъдат изтеглени като кредит ще минат през
фирмата на неустановеното лице и веднага след това ще бъдат върнати в
банката за погасяване на изтегления кредит, като П. Й. П., поддържайки
създаденото у М. заблуждение, му заявила, че отпуснатите по кредита пари
следва да бъдат предадени на нея, като уверявала М., че „няма причина да се
притеснява за кредита, той ще бъде върнат“, като с това П. Й. П. и
неустановеното по делото лице причинили на А. К. М. имотна вреда в размер
на 19 200 лева.
По делото е проведено съдебно следствие по реда на глава двадесет и
седма от НПК, чл. 371, т. 2 от НПК по направено искане от подсъдимата и
нейния защитник. Съдът с протоколно определение е одобрил изразеното
съгласие, след като е констатирал, че даденото признание обхваща всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и че същото
се подкрепя от събраните в досъдебната фаза и приобщени по реда на чл. 283
от НПК в съдебната фаза доказателствени материали.
Софийска районна прокуратура чрез своя представител поддържа така
повдигнатото обвинение, като намира обвинението за доказано от обективна
и субективна страна, предвид направеното от страна на подсъдимата
признание на фактическите обстоятелства от обвинителния акт и събраните
по делото доказателства. Изтъква като утежняващо отговорността на подс. П.
обстоятелство високата стойност на причинената имуществена вреда, а като
смекчаващо - чистото съдебно минало на подсъдимата. Моли съдът да
наложи предвиденото за престъплението наказание лишаване от свобода при
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Счита,
че наказанието лишаване от свобода за срок от две години, което след
редуциране по реда на чл. 58а от НК на една година и четири месеца, се явява
съответно на извършеното престъпление и за постигане целите на
наказанието. Намира, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и
моли наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено за
изпитателен срок от три години. Моли съдът да възложи разноските по
изготвените експертизи да подсъдимата.
Защитата моли да бъде определено лишаване от свобода в по - нисък
1
размер, което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК предвид
признанието на подсъдимата, чистото й съдебно минало, желанието й да
съдейства и безукорното й процесуално поведение.
Подсъдимата признава в цялост фактите и обстоятелствата от
обвинителният акт по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Разбира последиците, че
самопризнанието й ще бъде ползвано от съда при постановяване на крайният
съдебен акт, без да се събират други доказателства. Поддържа изложеното от
своя защитник. В последната си дума моли да й бъде наложена по - лека
присъда.
Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства и направеното по реда на чл. 371, т.
2 от НПК признание от подсъдимата на обстоятелствената част от
обвинителния акт приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата П. Й. П., ЕГН **********, е родена на ***г. в гр.***,
българка е, български гражданин е, неосъждана е, с постоянен адрес в гр.***,
бул. „***“ №32, ет. 5, ап. 14, с настоящ адрес ж.к. „***“ №9.
Св. А. К. М. работил като електромонтьор в „Столичен
електротранспорт“ ЕАД. През месец юни 2018г. с него се свързала неговата
колежка св. Елена М. Спасова и го помолила да й съдейства за получаване на
кредит. Св. Спасова обяснила на св. М., че кредитът трябва да бъде изтеглен
на негово име, но след това веднага ще бъде погасен. По - нататък в разговора
св. Спасова пояснила на М., че се е свързала с лице, представило се с имена
„Ангел Христов“, което й обяснило, че въпреки лошата й кредитна история,
може да й уреди отпускане на кредит, но за целта му трябва човек с чисто
кредитно досие. Св. Спасова помолила М. за съдействие, като поискала от
него да говори с лицето, представило се с имена „Ангел Христов“.
Първоначално св. М. отказал съдействие, но в последствие се съгласил св.
Спасова да предостави телефонният му номер на непознатото лице и да
проведе телефонен разговор със същото.
В неустановен момент в периода от месец юни 2018г. до 03.07.2018г.
включително със св. М. по телефона се свързало неустановено по делото
лице, представило се с имена „Ангел Христов“. В проведения помежду им
разговор неустановеното лице обяснило на М., че кандидатствайки за кредит
с чистото си кредитно досие, той (М.) ще помогне на колегата си Елена М.
Спасова да й бъде оказано съдействие за отпускане на кредит въпреки лошото
й кредитно минало и че парите, които ще бъдат изтеглени като кредит, ще
минат през фирмата на неустановеното лице и веднага след това ще бъдат
върнати в банката за погасяване на изтегления кредит. Мотивиран от думите
на непознатото лице и без да подозира, че същите не отговарят на истината,
св.М. взел решение да изтегли кредит на свое име.
Няколко дни след описания по горе разговор, в неустановен момент в
периода от месец юни 2018 г. до 03.07.2018 г. включително, лицето,
представило се с имена „Ангел Христов“ отново провело телефонен разговор
с М., като в хода на разговора непознатото лице обяснило на М., че ще
изпрати при него хора, които ще му обяснят по - подробно нещата, свързани с
предстоящото теглене на кредита.
2
Още на следващия ден, в гр. *** св. М. се срещнал с изпратените от
лицето, представило се с имена Ангел Христов, две лица, а именно подс. П.
Й. П. и неустановено лице от мъжки пол, представило се само с малко име
„Ангел“ (различно от лицето, което му се е представило по телефона с имена
„Ангел Христов“), което управлявало автомобила и с което подс. П.
пристигнала на срещата. В проведения между св. М. и подс. П. разговор,
последната подробно му обяснила какви действия следва да предприеме във
връзка с отпускането на кредита.
На следващия ден (03.07.2018г.) в гр. *** св. М. отново се срещнал с
подс. П. и с неустановеното по делото лице от мъжки пол, представило се с
малко име „Ангел“, като последният ги закарал до клон на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, находящ се в гр. ***. В посочения
банков клон, св. М. сключил договор за паричен заем, като още същия ден
сумата по кредита била преведена по банковата сметка, посочена от св. М..
Последният изтеглил отпуснатата по кредита сума на 03.07.2018г. и още
същия ден предал изтеглените пари в размер на 19200 лв. на подс. П., тъй като
преди да й предаде сумата, тя му заявила, че отпуснатите по кредита пари
следва да бъдат предадени на нея, като го уверила, че „няма причина да се
притеснява за кредита, той ще бъде върнат“.
След гореописаните действия, св. М. провел по един телефонен
разговор с лицето, представящо се с имена Ангел Христов и с подс. П.,
интересувайки се какво се случва с непогасения кредит, като след
проведените разговори М. загубил връзка с извършителите на престъпното
посегателство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на самопризнанието на подс. П. Й. П. относно всички факти, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и от събраните съгласно
чл.136 от НПК доказателства и доказателствени средства, намиращи се по
досъдебно производство № 3384 ЗМИП 15154/2018 г. по описа на 09 РУ -
СДВР, пр. пр. № 48540/2018 г. по описа на СРП, а именно:
1) писмени доказателства и доказателствени средства - справка от А1
(л.55); протокол за очна ставка; протокол за извършена графическа
експертиза №249/2020г. (л.103-109); информация за банкова сметка (л.115-
116); протоколи за доброволно предаване; приемо-предавателни протоколи от
03.07.2018г. /л. 25, 112-114/, договор за потребителски паричен кредит от
03.07.2018г. с приложения /л. 32-44/; заявления за издаване на документи за
самоличност (л.130-141); справка от МВР (л.152); протокол за разпознаване
на лице ведно с фотоалбум (л.162-163); протокол от КСППЕ (л.168-175);
банкова информация (л.198-212); справки съдимост;
2) веществени доказателства – приемо - предавателни протоколи за
парични суми (л.25, 112, 113, 114); договор за потребителски кредит (л.31-44)
3) гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите А. К.
М. (л.26-27, л.100, л.193-195) ); *** (л. 45); *** (л.47); *** (л.48); А. (л.49);
***.а (л.50); *** (л.51); *** (л.165); *** (л.166);
4) способи за доказване- разпити; вземане на образци за сравнително
изследване; очна ставка; графическа експертиза; разпознаване на лица;
КСППЕ.
3
Доказателствената съвкупност е еднопосочна, логична и
последователна, което е дало основание на съда да приеме, че
самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.
При така установените фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Подсъдимата П. Й. П. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
като за времето от неустановена дата през месец юни 2018 г. до 03.07.2018 г.
включително в гр. ***, в съучастие като съизвършител с неустановено по
делото лице – извършител, с цел да набави за себе си и за другиго (за
неустановеното по делото лице – извършител) имотна облага, поддържала
възбуденото на неустановена дата през месец юни 2018 г. у А. К. М.
заблуждение от неустановеното по делото лице - извършител, което обяснило
на М., че кандидатствайки за кредит с чистото си кредитно досие, той (М.) ще
помогне на колегата си *** да й бъде оказано съдействие за отпускане на
кредит въпреки лошото й кредитно минало и че парите, които ще бъдат
изтеглени като кредит ще минат през фирмата на неустановеното лице и
веднага след това ще бъдат върнати в банката за погасяване на изтегления
кредит, като П. Й. П., поддържайки създаденото у М. заблуждение, му
заявила, че отпуснатите по кредита пари следва да бъдат предадени на нея,
като уверявала М., че „няма причина да се притеснява за кредита, той ще бъде
върнат“, като с това П. Й. П. и неустановеното по делото лице причинили на
А. К. М. имотна вреда в размер на 19 200 лева.
Обект на престъплението са обществените отношения, които защитават
нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими
или недвижими вещи, а също и тези, свързани със свободното формиране на
воля при разпореждане с движимо или недвижимо имущество.
За осъществяване на състава на престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна извършителят в
съучастие с друго лице да възбуди или поддържа у някого заблуждение, т.е.
да въздейства върху съзнанието на измаменото лице, като в резултат на това у
него се създава или се поддържа вече формирана невярна представа за
определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с
основанието или условията, при които се осъществява имущественото
разпореждане. Престъплението е резултатно, като във всички случаи
измаменото лице осъществява акт на имуществено разпореждане, свързан
именно с неправилната представа относно основанията или условията за това
разпореждане, в резултат на което за него самия или за трето лице настъпва
имотна вреда. Ако не беше създадена тази невярна представа, пострадалото
лице не би се разпоредило с имуществото си. Във формата на поддържане на
заблуждение невярната представа следва да е възникнала у измаменото лице
без съдействието на дееца, но да е експлоатирана от извършителя, за да
предприеме измаменият съответно поведение. От субективна страна е
необходимо деецът да действа с пряк умисъл и користна цел.
От събраните по делото гласни доказателствени средства, които
напълно кореспондират с признанието на подс. П., по несъмнен начин се
установи, че невярната представа е формирана у св. М. неустановено по
4
делото лице, представило се с имена Ангел Христов, което в неустановен
момент в периода от месец юни 2018г. до 03.07.2018г. включително се
свързало с него по телефона и убедило М., че кандидатствайки за кредит с
чистото си кредитно досие, ще помогне на колегата си Елена М. Спасова да й
бъде оказано съдействие за отпускане на кредит въпреки лошото й кредитно
минало и че парите, които ще бъдат изтеглени като кредит ще минат през
фирмата на неустановеното лице и веднага след това ще бъдат върнати в
банката за погасяване на изтегления кредит. По този начин неустановеното по
делото лице е оформило една невярна картина, въз основа на която М. взел
решение да изтегли паричен заем.
Впоследствие св. М. се срещнал с изпратени от неустановеният
извършител две лица, а именно подс. П. Й. П. и неустановено лице от мъжки
пол, представило се само с малко име Ангел (различно от лицето, което му се
е представило по телефона с имена Ангел Христов), като подс. П. подробно
му обяснила какви действия следва да предприеме във връзка с отпускането
на кредит и го уверила, че нямало причина да се притеснява за кредита, той
ще бъде върнат. С това подсъдимата П. поддържала въведеното заблуждение
от неустановеното трето лице у пострадалия М.. Именно с тази нагласа св. М.
изтеглил отпуснатата по паричния заем сума и се е разпоредил със същата,
предавайки изтеглените пари в размер на 19200 лв. на подс. П..
Следва да се посочи, че престъплението е довършено с неоснователното
излизане на имуществото от патримониума на пострадалия или на друго лице,
с чието имущество се разпорежда измаменият. Същото в конкретната
хипотеза е получено именно от подс. П., на която св. М. е предал фактически
процесната сума от 19 200 лева. По този начин за времето от неустановена
дата през месец юни 2018г. до 03.07.2018г. включително в гр. *** подс. П. е
поддържала възбуденото от неустановения по делото извършител
заблуждение у А. К. М. в резултат на което последният се е разпоредил с
имуществото си, с което е настъпила за него имотна вреда в размер на 19 200
лева. Налице е и пряката причинно-следствена връзка между невярната
представа у адресата и причинения с деянието резултат, тъй като измамливите
действия се намират в причинно-следствена връзка с настъпването на
имотната вреда.
Св. М. категорично е разпознал подсъдимата като лицето, за което се
отнасят показанията му и на което е предал парите, поради което и с оглед
самопризнанията не възниква съмнение относно авторството на деянието.
Видно от договора за потребителски паричен кредит PLUS- 16210563,
сключен на дата 03.07.2018г. между БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А. и А.
К. М., на св. М. е отпуснат кредит в общ размер от 20 000 лева, като с оглед
на таксата ангажимент за разглеждане на кредита по сметката, посочена от М.
са преведени 19 300 лева. Видно от движението в извлечението на банковата
сметка на св. М. на 03.07.2018г. е постъпил превод от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А в размер на 19 300 лева с основание „Съгласно договор PLUS-
16210563, който договор. В същия ден сумата е изтеглена от св. М., като за
същата банкова операция св. М. е платил 94,50 лева такса. Сумата от 19 200
лева е предадена от св. М. на подс. П. същия ден с пет броя приемо-
предавателни протокола, всеки от които за сумата от 3 840 лева, от които
само четири са приобщени към доказателствената съвкупност чрез протоколи
5
за доброволно предаване от св. М.. В същите протоколи са отразени личните
данни на А. Г. Герганова като получател на процесната сума. Съгласно
изготвената графическа експертиза на л.103-109 от досъдебното
производство, на която съдът се доверява като обоснована и изготвена от
лице, притежаващо съответните знания, подписите в графи „ПРИЕЛ : /А. Г.
Герганова/“ на четирите броя приемо- предавателни протоколи са положени
от подс. П. Й. П., а ръкописните текстове и подписите в графи ПРЕДАЛ: /А.
М./“ на същите тези протоколи са написани, респ. положени от А. К. М..
Предвиди изложеното, както съдът е приел в определението си по чл. 371, ал.
4 от НПК самопризнанието на подсъдимата се подкрепя категорично от
събраните в досъдебното производство доказателства.
От субективна страна по отношение на причинената имотна вреда подс.
П. е действала с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК - предвиждала
е, че нейното въздействие върху св. М. ще затвърди вече възникнали у него
неправилни представи около обстоятелствата, свързани с отпуснатия заем.
Освен това е предвиждала, че св. М. ще извърши акт на имуществено
разпореждане и че в резултат на този акт неговото имущество ще бъде
увредено. Наред с това подсъдимата е извършила деянието с користна цел,
като е целяла имотна облага за себе си или за неустановеното по делото лице,
като е съзнавала неизбежността на настъпилата имотна вреда като последица
от разпореждането.
Обстоятелството, че подсъдимата е съзнавала, че осъществява измама
съвместно с друго неустановено по делото лице, което също действа
умишлено, и е искала настъпването на престъпния резултат сочи общност на
умисъла за увреждане на имуществото на измамения.
По отношение на наказанието:
По силата на чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на
НК и намалява определеното наказание с една трета.
За извършеното престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест
години.
Като отегчаващо отговорността на подс. П. обстоятелства съдът намира
високата стойност на причинената имотна вреда, равняваща се на 19 200лв.,
значително надвишаваща минималната работна заплата към момента на
извършване на деянието.
Такъв род обстоятелство съдът намира и извършването на деянието в
съучастие, тъй като общият умисъл на съизвършителите за осъществяване на
конкретната измама значително увеличава възможностите за създаване и
поддържане на невярната представа у заблуденото лице, а оттук и за
причиняването на имотна вреда. Като утежняващо обстоятелство съдът
отчита също и използването на личните данни на св. Антонина Георганова от
подс. П. при предаване на сумата, за прикрие авторството на деянието си.
По отношение на подс. П. съдът установява като смекчаващо
отговорността обстоятелства чистото й съдебно минало. Съгласно ТР 1/2009
г. на ОСНК на ВКС самопризнанието не е смекчаващо отговорността
6
обстоятелство, а елемент от фактическия състав на диференцирана процедура
на Глава Двадесет и седем от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК и
същото се отчита повторно при индивидуализация на наказанието само в
случай, че съставлява елемент от цялостно и обективно процесуално
поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и
неговия извършител. Това в случая не е така, тъй като това самопризнание е
направено едва с хода на съдебното производство след като в досъдебната
фаза вече е била събрана подкрепящата го доказателствена съвкупност.
Съдът намира, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са
многобройни, а няма сред тях и изключителни по своята същност, за да бъде
приложен чл. 55 от НК при определяне на наказанието на отделно основание.
Съдът намира, че отегчаващите отговорността обстоятелства следва да
бъдат взети предвид при индивидуализацията на наказанието, като същото
следва да бъде в достатъчно съответна на обществената опасност на деянието
степен превишаващо допустимия минимум. Извършването на деянието от
неосъждано лице макар и достатъчно укоримо и обществено опасно, е
основание за индивидуализация на наказанието под средния допустим размер.
Поради изложеното наказанието е определено от съда между средния и
минималния допустим размер, а именно за срок от две години. Така
определеното наказание ще окаже превъзпитателно и поправително
въздействие върху осъдената към спазване на законите и добрите нрави и ще
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото.
Предвид разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното
наказание лишаване от свобода съдът намали с една трета на една година и
четири месеца.
По отношение на определеното наказание лишаване от свобода съдът
счита, че са налице всички законови предпоставки за приложението на чл.66
ал.1 от НК, а именно- наложено с оглед вида на наказанието и срока му до три
години, тъй като подсъдимата не е осъждана на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и най-вече за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправяне на осъдената не е наложително да изтърпи
наказанието. Предвид невисоката степен на обществена опасност на
подсъдимата и наличието на констатираното смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът направи извода, че условното осъждане ще бъде
достатъчно средство за превъзпитание на осъдената, поради което на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на определеното наказание
лишаване от свобода за срок от 3 (три) години.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата
следва да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 550, 45
лева (петстотин и петдесет лева и четиридесет и пет стотинки),
представляващи разноски по изготвената експертиза.
Веществените доказателства – приемо-предавателни протоколи и
договор за потребителски кредит – на основание чл.112, ал. 4 от НПК следва
да останат по делото.
Воден от горното Съдът постанови присъдата си.

7
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8
Съобщи за изтекли лични данни