Р Е Ш Е Н И Е
№4
гр. Велико Търново, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на шестнадесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 646 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят И.И.В. ***, чрез адвокат И.И. от ВТАК е
обжалвал като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-4332-003423 от 15.07.2022 година на полицейски
инспектор при СДВР, с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква
"а"„от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца, считано от 15.07.2022г.
В жалбата се прави оплакване, че
неправилно със заповедта не е признато издаденото във Великобритания на
жалбоподателя свидетелство за управление на МПС, като същото било квалифицирано
като невалидно.административният орган неправилно е приложи разпоредбата на
чл.162, ал.1 от ЗДвП, доколкото тази норма изисква чуждестранното СУМПС
следвало да е издадено към датата на влизането на съответния водач в страната, след
което в рамките на три месеца то не следва да е подменено. От самата заповед не
става обаче ясно дали този тримесечен срок е бил изтекъл към датата на
издаването и.
Ответникът по делото, полицейски
инспектор при СДВП, не изразява становище по жалбата.
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима за разглеждане по същество.
Видно е от съдържанието на самата
заповед, че същата е връчена на 29.07.2022 г. на оспорващия, като жалбата е
подадена първоначално до АССГ на 11.08.2022 година, при което е спазен
преклузивния 14 дневен срок за обжалването и. Жалбоподателят е адресат на
заповедта и последната е неблагоприятна за него, поради което е налице и
положителна процесуална легитимация.
По същество жалбата е неоснователна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда и преценени поотделно и съвкупно, се
установява следната обстановка:
От
съдържанието на представения по делото АУАН серия GA, №***/лист 36 от делото/ от 5.07.2022
година, съставен в присъствието на един свидетел се установява, че този акт е
съставен против И.И.В., който на същата дата в 16.23 часа, в град София,
ул.Резбарска с посока на движените от булевард Владимир Вазов към улица Васил
Кънчев управлява личния си лек автомобил БМВ 730 Д, с номер ***, като е
установено, че водачът не е влизал или излизал от територията на Република
България през последните три месеца, а представя СУМПС, издадено във
Великобритания с номер VESEL81110II9JA
26. Констатирано е, че български гражданин управлява МПС с чуждестранно
свидетелство за управление на МПС, без това свидетелство да е подменено след
пребиваване повече от три месеца. В акта е вписано, че жалбоподателят има
възражения, като не конкретни възражения липсват.
Въз основа на
този АУАН, на 15.07.2022г. е издадена и процесната пред съда ЗППАМ, като в
мотивите й са описани идентични фактически обстоятелства. Като правно основание е посочена
разпоредбата на чл. 171, т.2а, буква“а“ от ЗДвП. От представеният контролен талон
на автомобила се установява, че негов собственик е настоящият жалбоподател
/лист 41 от делото/.
Какви са
изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните
доказателства?
Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица“.
Според представената заповед №81213-1524/09.12.2016 година на министъра на
вътрешните работи, контрол по ЗДвП по смисъла на чл.165 от ЗДвП следва да
осъществяват три структури от МВР, сред които са Областните дирекции на МВР и
СДВР. Със заповед №513з-1618 от 26.02.2018 година на директора на СДВР, този
орган е определил да прилагат заповеди по прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, 2,
2а, 4 и 5 от закона длъжностните лица, които са държавни служители – полицейски
органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР от отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
При това положение заповедта за
прилагане на принудителната мярка е валиден административен акт, като той е
издаден от компетентен по степен, материя и територия административен
/полицейски/ орган, тъй като издателят е полицейски орган – държавен служител
по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като работи в структурата на отдел
„Пътна полиция“ при СДВР.
Оспорената ЗППАМ е издадена в предписаната
от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаване на акта. Съдът счита че в
заповедта са посочени установените от прилагащия мярката фактически
обстоятелства, а именно: като собственик на лек автомобил с номер ***,
жалбоподателят управлява същият, без да притежава СУМПС валидно за категорията,
към която спада този автомобил, като притежаваното от него британско СУМПС не е
подменено след изтичане на тримесечно пребиваване на територията на България от
страна на водача. В процесният случай, макар и лаконично, са изложени
фактическите обстоятелства, квалифицирани като нарушение, даващо правомощие за
прилагане на мярка като оспорената. В конкретният случай е разпореден правен
резултат, който е следствие на посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който
според ответника се вписва в нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като това
изпълнява изискването на закона за мотивиране на административния акт.
Наред с това, следва да се отбележи, че
съставеният при проверката от контролните органи АУАН има обвързваща съда
доказателствена сила /чл.189, ал.2 от ЗДвП/, според която сила фактите, предмет
на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в
документа.
Материалната доказателствена сила на
акта за установяване на административно нарушение представлява фактически
оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори
презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът
е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за
установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по
сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване на
административно нарушение е и изрично посочено във вече цитираната разпоредба
на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, която сочи, че редовно съставените актове имат
доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят
изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта
доказването на факти, които оборват установеното в акта. Затова обструкцията на
жалбоподателя за неустановеност на фактическите положения от прилагащия мярката
орган е неприемлива. Верността на фактическите констатации и направените въз
основа на тях правни изводи касае материалноправната, а не формалната
законосъобразност на акта. В този смисъл е например решение № 10583 от
16.08.2018 г. на ВАС, постановено по АД № 7811/2017 г.
Съдът счита, че няма съществено
нарушени административно-производствени правила, които да са повлияли на
проявлението на принципа на истинност, прогласен в чл.7 от АПК досежно тази
процесна част. Не са налице две издадени ЗППАМ, които да влизат в колизия една
с друга, тъй като административното производство във връзка с предходна ЗППАМ
от 24.01.2022г. е прекратено от органа, видно от представената справка.
Процесната ЗППАМ от 26.01.2022г. е издадена два дни след извършената от
контролните органи проверка и издаването на АУАН за констатираното нарушение,
поради което съдът намира, че не е налице забавяне от страна на органа за
издаване на ЗППАМ за постигане на законово регламентираната цел на тези мерки. Следва
да се отбележи още, че прилагането на принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП е специално производство, на които основна цел е
незабавно преустановяване на правонарушението и самата специфика на тези мерки
изключва приложението на чл.26 и чл. 34 от АПК.
Разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на
заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ
е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение,
установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на
административния процес – преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ да
изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както е регламентирано
в чл. 35 от АПК,
принципа за законност /чл. 4, ал. 2
от АПК/ и принципа за служебното начало в административния процес/чл. 9, ал. 2
от АПК/.
Заповедта съответства и на материалния
закон.
Според нормата на чл.171, т.2а, буква
„а“ от ЗДвП „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:
без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година“.
За да са налице предпоставките за
налагане на тази принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ на ЗДвП следва в хода на административното производство да е установено, че
водачът на съответното МПС не е правоспособен с оглед липсата на СУМПС, което
да е валидно за категорията, към която спада управляваното от този водач
моторно превозно средство.
Още в разпореждането си за насрочване на делото съдът разпредели
доказателствената тежест, като указа на страните какви обстоятелства следва да
установят. С оглед на материалната доказателствена сила на АУАН, в тежест на
жалбоподателя бе да установи, че е правоспособен водач, притежаващ валидно
СУМПС за управлението на лек автомобил, категория М1, включително и евентуално
за обстоятелствата по чл.162, ал.4 от ЗДвП поради факта, че от 31.12.2020
година Великобритания не е член на ЕС и не е страна по СЕИП.
Следва да се отбележи, че нито се
представиха доказателства за опровергаването на материалната доказателствена
сила на АУАН досежно посоченото в него факти и обстоятелства, нито се установи,
че жалбоподателят притежава валидно българско СУМПС за категорията автомобил,
която управлява, нито се установи, че управлява лек автомобил, категория М1 в
рамките на три месеца, считано от датата на последното влизане на територията
на страната.
По принцип разпоредбата на чл. 162, ал.
1 ЗДвП във връзка с разпоредбата на чл. 161 ЗДвП,
допуска българските граждани да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, в т.ч.
и издадено от държави, които не са членки на ЕС при определени условия, но
нормата императивно допуска това да става в рамките на решителен и окончателен тримесечен
срок, който се брои от датата на влизането на българският гражданин на територията
на България. След като с материална доказателствена сила е установено от
ответника, че този срок не е спазен, правилно последният приема, че липсва
валидно българско СУМПС за управление на моторно превозно средство, към която
спада управляваното от жалбоподателя такова.
Продължителността на срока на мярката е
определен от органа към минимума, при което не е необходимо да се излагат
допълнителни доводи за законосъобразността на заповедта досежно срока на
приложената мярка.
Следва
жалбата да се отхвърли.
Разноски по
делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не се претендират.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.В., ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-4332-003423 от 15.07.2022 година на полицейски инспектор при Столична
дирекция на вътрешните работи.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :