Р Е Ш Е Н И
Е
№ 28.02.2020
година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на
21.01.2020 година, в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
секретар:Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
326/2019г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба от "ТРЕЙС ГРУП
ХОЛД"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Триадица, ул."Никола Образописов" №12, представлявано от
изп.директор Б.С.Д., чрез гл.юриск. Ц.А., срещу решение
№ 516/04.07.2019 г. на ЯРС по гр.д.№ 5101/2018 г. по описа
на ЯРС, с което първоинстанционният съд ОТХВЪРЛЯ предявения от „Трейс Груп
Холд“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК *********, против Н.Д.М.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 20 000 лв., представляващи неимуществени вреди - накърняване на доброто му име и търговска
репутация от следните твърдения в статията озаглавена – „Защо Б.пази В.С.“ - “забравиха
20-те жертви на Трейс, загинали край Своге“.
Въззивникът обжалва решението като неправилно поради
необоснованост, противоречие със закона и допуснати процесуални нарушения като
излага съображения, че е неправилен изводът на ЯРС, че употребените в статията
изразни средства не съставляват обида, нито клеветническо твърдение, че думите:
"жертви на Трейс" означават "жертви на пътя". Като се
позовава на Официалния правописен речник на българския език, БАН, ИБЕ „Проф.
Любомир Андрейчин", Издателство „Просвета", София 2012 г.,
въззивникът твърди, че дума "трейс" не фигурира в него. Оспорва
приетото от ЯРС, че думата "трейс" е използвана в смисъл на
"път", а не като означение наименованието на търговското дружество -
ищец, с оглед факта, че думата "Трейс" е публикувана с главна буква.
Възразява, че съдът не е изследвал дали и по какъв начин е използвана думата
„Трейс" в други публикации, съдържащи се на сайта, собственост на М..
твърди, че станалата катастрофа до Своге на 25.08.2018 г., при която загиват 20
човека, е публично известен факт. Инцидентът е оповестен още същия ден от
всички медии. Отделно от това за периода от 25.08.2018 г. до 24.10.2018 г.
различни медии, сред които БНТ, БТВ, Нова ТВ информират обществеността, че
пътят край Своге, където се е случила катастрофата, е ремонтиран по проект
„Транзитни пътища V", Лот 17 от ДЗЗД „Трейс Своге", в което партньори
са „Трейс Груп Холд" АД и „Мегаинвест Холд" ЕООД, като съобщават за
акции на органите на МВР по претърсване и изземване на документи в офисите на
тези дружества. Всички тези новини са публично достъпни на електронните адреси
на тези медии в Интернет, поради което смята за необосновано заключението на
съда, че не става ясно кое от всички дружества, съдържащи в наименованието си
думата „трейс", се визира в статията. Смята за неправилен извода на ЯРС за
липса на причинно-следствена връзка между настъпилите неимуществени вреди и
написаното в материала, публикуван в електронното издание на М.. Смята, че дори
да се приеме за вярно, че авторът на статията е свид.Г., това не оневинява собственика на сайта https://news-bulgaria.info/, а би могло
да служи само за преценка от страна на съда за справедливия размер на обезщетението.
Моли ЯОС да постанови решение, с което да отхвърли изцяло Решение №
516/04.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 5101/2018г. по описа на ЯРС, и вместо
него да постави друго, с което да осъди Н.Д.М., с ЕГН **********, да заплати на
„ТРЕЙС ГРУП ХОЛД" АД, ЕИК *********, сумата от 20 000 (двадесет) лева,
частично предявена от сумата в размер на 111 111 (сто и единадесет хиляди и сто
и единадесет) лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от момента на вредоносното събитие - 25.10.2018 г.,
до момента на пълното плащане на присъденото вземане, както и направените от въззивника разноски в първоинстанционното
и въззивното производство.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден отговор
от Н.Д.М., чрез адв.С.К. ***, в който се излага подробно становище за
неоснователност на жалбата и съображения, че решението на ЯРС е правилно. Моли
въззивният съд да отхвърли въззивната жалба, да потвърди обжалваното решение
като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски.
В с.з. въззивното дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. От същото по делото е постъпила молба - писмени бележки,
с вх. № 342/20.01.2020 г., депозирана и по
факс на 17.02.2020 г. от "Трейс Груп Холд" АД, в която се
поддържа въззивната жалба. Към молбата е приложен и списък на разноските по
чл.80 ГПК.
С молба вх. № 341/20.01.2020 г., депозирана и по факс
на 17.01.2020 г., от въззивника е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на въззиваемата страна.
В с.з. въззиваемият
Н.Д.М. - редовно призован, не се явява, представлява се от адв.К., който
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС
приема за установено следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от «ТРЕЙС ГРУП ХОЛД»АД против Н.Д.М., с която се иска съдът да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата 20
000 лв. (частичен иск от общата сума от 111111 лв.), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от публикувана в сайта на ответника статия, с която се
разпространявали неверни и заблуждаващи твърдения по отношение на ищцовото
дружество, с което се накърнява доброто име и търговската репутация на ищеца.
Обезшетението се претендира ведно със законна лихва върху главницата от датата
на увредата - 25.10.2018 г., до
окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил
допустимостта и основателността на иска на търговското дружество за обезщетение
на неимуществени вреди.
От представеното копие от статия, публикувана на сайта
Нюз България Инфо, озаглавена „Защо Б. пази В. С.?“ и
констативен протокол от 28.11.2018 год. на нотариус В. Г., се
установява, че на сайта Нюз България Инфо е публикувана статия, озаглавена
„Защо Б. пази В. С.?“, в която е записано: “забравиха 20-те жертви на
Трейс, загинали край Своге“.
Представени са Извадка Статистически данни за движение
на цената на акциите при положителен финансов резултат; Констативен протокол от
29.10.2018 год. , касаещ публикация в интернет сайт с автор Т. М., в която се
посочва, че с най-голям спад от началото на годината се отличават Трейс Груп и
ПИБ; Извадка от профил на емитент.
Приложена е извадка от справка в Търговски регистър от
22.02.2019г., видно от която има
множество фирми, в чието наименование в думата "Трейс". Приложена е многобройна
писмена кореспонденция, касаеща състоянието на републиканската пътна мрежа и
конкретни пътища на територията на Община Своге.
Пред ЯРС са разпитани двама свидетели – по един на
всяка страна. От показанията на свид.Р. –
служител при ищеца, се установява, че за процесната статия е разбрала от
затворена група в интернет, до която достъп имат само служители на дружеството,
като линкът към статията бил публикуван в групата от техния колега К.. Служителите били притеснени, имало коментари, т.к.
на практика били наречени убийци. Свидетелката сочи, че в холдинга имало 11
фирми, в наименованието на които се съдържа „Трейс“. Според нея била написана
марката „Трейс“. Посочва, че марката „Трейс“ била регистрирана като търговска
марка на територията на страната, ЕС и САЩ, че думата има различни значения –
посока, трасе. В показанията си свидетелката сочи, че се припознали с
компанията, която търпи загуби от записаното в статията, че и други медии
писали за катастрофата, но не им приписвали жертвите. Свидетелката не била
чувала някой да е казвал, че пътят е некачествено изграден като причина за
катастрофата. Нямало служител на холдинга, който да бил обвиняем. Дружеството
претърпяло вреди - освен спад на акциите, имало въпроси от страна на
съконтрагенти и вложители, като се насаждало негативно отношение и нежелание за работа с дружеството.
От показанията на свид. Г. - председател на ГД“БОЕЦ“, се установява, че той е
автор на процесната статия, която написал по повод скандално изказване на В. С., както и че
статията е политически анализ. Имали други публикации за катастрофата край
Своге от 2019 г. Свидетелят сочи, че в конкретната статия давал пример за
късата памет на българското общество като много ясно изразявал своята мисъл, а
именно че това са жертви на трейс, т.е. жертви на пътя, което било общоприет
израз, като чрез Своге локализирал мястото на пътя, където са загинали. Не
визирал търговски или фирмени марки. Този материал бил качен от него в личния
блог на сдружението "Боец", откъдето бил препечатан от множество
медии. Не можел да си спомни дали името му стои под статията. Ответникът Н.Д.
категорично не му бил възлагал никакви задачи, включително и процесната статия.
До началото на 2019г. свидетелят Г.дори не
познавал ответника.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по
същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС
намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявен е иск по чл.49 от ЗЗД за обезщетение на
търговското дружество ищец за неимуществени вреди от публикуване на статия в
сайт на ответника, съдържаща неверни и заблуждаващи твърдения по отношение на
ищцовото дружество.
ЯОС намира искът за допустим. Правото на иск не е
обусловено от основателността на същия, а от наличието на положителните и
липсата на отрицателните процесуални предпоставки. То принадлежи на носителя на
материалното право, накърнено от правния спор, и е средство за неговата защита.
Жалбоподателят е твърдял, че притежава материалното право да получи обезщетение
за понесени от твърдяното противоправно деяние на ответника неимуществени
вреди, поради което е и процесуално легитимиран да предяви иска си, което
следва от правното му твърдение в исковата молба. Поради това и при наличие на
процесуална легитимация искът е допустим. Разпоредбата на чл.45 ЗЗД не съдържа
ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното
увреждане - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, в т. ч. и на юридическо лице /ЮЛ/. (така определение
№ 400 от 26.11.2013 г. по ч.гр.д.№ 6155/2013 г., II г. о., ГК)
Претенцията с основание чл.49 ЗЗД е за ангажиране
отговорността на ответника като възложител на работа, за причинени на ищеца
неимуществени вреди. Според чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Съгласно установената съдебна практика
отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за
възложителя на определена работа при наличие на следните предпоставки: да са
причинени вреди, вредите да са причинени в резултат от виновно противоправно
поведение на лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа,
както и да има причинна връзка между противоправното поведение и настъпилата
вреда.
В чл. 39 - 41 от Конституцията на република България и
в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е
прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси,
получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва
свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава
мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от
основните права на личността. То е в основата на демократичните процеси,
представлява един от най-важните принципи, върху които се гради всяко
демократично общество, като същевременно е условие за напредъка на обществото и
за развитието на всеки отделен индивид. Като клевета, съответно като
противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински
позорни обстоятелства за дадено конкретно лице или приписване на конкретно лице
извършване на престъпление. Във всеки случай следва да се прави ясно
разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на предвидените с
чл. 39-41 от КРБ ограничения, и оценъчните съждения, които са извън този обсег.
В случая съдът намира, че процесният израз: "забравиха 20-те жертви на
Трейс", предвид съдържанието на статията, е оценъчно съждение на автора за
краткотрайната памет на обществото за събитията.
По делото от свидетелските показания на свид.Г. - автор на процесната статия и председател на
ГД"БОЕЦ", категорично се установява, че ответникът не му е възлагал
написване на процесната статия. Тази статия е публикувана в блога на
ГД"БОЕЦ" и след това е взета от блога и публикувана в сайта на
ответника. При публикуване на статията, в края изрично е записано: ГД"БОЕЦ",
от което се установява, че публикацията не е първа по ред, че статията е взета
от блога на ГД"БОЕЦ" и е публикувана на сайта на ответника. Това
категорично се установява и от съдържанието на статията.
Във връзка с отговорността за вреди от изнесеното в сайта
следва да се има предвид дали става въпрос за първоначална статия, дали става
въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана
по-рано статия от друг автор/издател, съответно дали съдържанието на статията е
обидно или клеветническо. Когато съдържанието на статията съдържа фактически
твърдения, които се квалифицират като клевета, и публикацията е първа по ред,
издателят носи отговорност, защото е следвало да провери достоверността на
информацията съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Когато
става въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на
публикувана по-рано статия от друг автор/издател, както в случая, вторият
издател не може да носи отговорност за това, че се е доверил на
добросъвестността на първия. (решение №253/29.01.2014г. на ВКС по гр.дело №
1251/2012 г., трето г.о.)
Въззивния състав приема, че е основателно възражението
на въззивника, че думата "Трейс" означава наименование, предвид
изписването с главна буква. ЯОС намира, че изразът: "забравиха 20-те
жертви на Трейс" не може да се квалифицира като обиден или клеветнически
конкретно спрямо ищеца, тъй като видно от справката в търговския регистър
думата "Трейс" е част от наименованието на множество търговски
дружества и по делото не е установено, че е визирано точно ищцовото "ТРЕЙС
ГРУП ХОЛД"АД.
Предвид изложеното, ЯОС намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Въззивният състав смята, че следва да
потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
При този изход на делото на въззиваемата страна следва
да се присъдят разноски в тази инстанция. Претендираните разноски от
въззиваемия са в размер 3500лв. за платено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита от 19.08.2019г..
Въззивникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на въззиваемата страна, което ЯОС намира за частично основателно.
Предвид размера на иска - 20000лв. (частичен от общ размер 111111лв.)
минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
1130лв.. В случая ЯОС с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото преценя, че на въззиваемия, съгласно чл.78, ал.5 ГПК, следва да се
присъдят разноски в размер 1500лв..
На основание горното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 516/04.07.2019 г. на
ЯРС по гр.д.№ 5101/2018 г. по описа на ЯРС.
Осъжда "ТРЕЙС ГРУП ХОЛД"АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, ул."Никола
Образописов" №12, представлявано от изп.директор Б.С.Д., да заплати на Н.Д.М.,
ЕГН **********,***, сумата 1500лв. разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2.