№ 82
гр. Варна, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500311 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260698/09.12.2020г., постановено по гр.д. № 893/2020г. ОС
– Варна е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Г.
ЛЮБ. Т., ЕГН ********** сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян психически стрес, страх, несигурност, раздразнение, тревожност,
депресия, избухливост, гняв, вътрешно напрежение и поведенчески промени,
изразяващи се в промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, в
лесно забравяне, в самоубийствени мисли, в загуба на доверие от близки и
приятели, в компрометиране на доброто й име в обществото и влошено
здравословно състояние, които са пряка последица от неправомерно водено
срещу нея наказателно производство - по ДП № 406/2009г. на ОД МВР -
Варна, НОХД № 425/201Зг. и НОХД №227/2014г. на ВОС, ВНОХД
№354/2016г. на Апелативен съд - Варна и касационно дело №198/2017г. на
ВКС, по което с Решение №102/27.04.2017г. е потвърдена оправдателна
1
присъда на ВОС по НОХД № 227/14г., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
ведно със законната лихва върху сумата от 27.04.2017г. до пълното
изплащане на задължението, отхвърлил е иска за горницата над 50 000 лева до
претендираните 300 000 лева, както и иска на Г. ЛЮБ. Т. против
Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 46 518.52
лева, равностойност на 112 076.00 шекела, изчислена по курса на БНБ към
деня на извършеното плащане, претендирана като обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищцата медицински услуги
за лечение и материали в Израел, гр.Тел Авив, в медицински център „Асута''
ООД, в периода от 11.04.2014г. до 09.03.2016г. за онкологичното й
заболяване, възникнало в резултат на преживения стрес от същото водено
срещу нея наказателно производство, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.04.2017г. до пълното изплащане на задължението,
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от
двете страни по спора.
Ищцата Г. ЛЮБ. Т., чрез процесуален представител адв.А. от АК –
София обжалва решението в частта, в която са отхвърлени исковите й
претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди. В жалбата си излага оплаквания за неправилност на решението в тази
му част като необосновано и постановено в противоречие с материалния
закон. Счита, че при определяне размера на следващото й се обезщетение за
неимуществени вреди съдът не е отчел всички релевантни обстоятелства, а
именно установените от свидетелските показания претърпени и други болки и
страдания, освен приетите от съда, неправилно е игнорирал медийния отзвук
относно воденото срещу нея наказателно производство, неправилно е приел,
че не е доказала интензивност и/или задълбоченост на преживените от нея
душевни болки и страдания, които да обосноват присъждане на обезщетение
в претендирания размер. Сочи се, че от съвкупния анализ на доказателствата
следват изводи за доказаност на всички неимуществени вреди, поради което и
присъдената от съда сума от 50 000 лева е несъответна и не отговаря на
критерия за справедливост по см. чл.52 ЗЗД. Относно отхвърлената
претенция за обезвреда на претърпени имуществени вреди се навеждат
доводи, с които се оспорват направените от първоинстанционния съд изводи
за липса на причинна връзка между воденото наказателно производство и
полученото онкологично заболяване, за лечението на което е разходвана
исковата сума. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
обжалваното решение в посочената част и уважаване изцяло на предявените
искове.
Прокуратурата на РБ от своя страна обжалва първоинстанционното
решение в частта, в която е осъдена да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. Твърди се в жалбата, че в тази
2
му част същото е неправилно, а определеният размер е завишен, несъответен
на вредите и на установените по делото факти, относими към определяне на
справедливия размер на дължимото от Прокуратурата обезщетение. Сочи, че
доказаните от ищцата неимуществени вреди са неизбежна последица на всяко
наказателно производство, че съдът необосновано е приел, че производството
е продължило в неразумен срок, без да отчете фактическата и правна
сложност на наказателното дело, не е отчел, че по отношение на ищцата е
била наложена мярка за неотклонение „гаранция в пари“, че не са
извършвани интензивни процесуални действия с нейно участие, не е
съобразил размера на минималната работна заплата за релевантния период,
както и това, че самата оправдателна присъда дава морално обезщетение и
компенсира до известна степен претърпените страдания. Иска се от съда да
отмени оспорвания съдебен акт и определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди, съответен на конкретно
установените по делото вреди.
При извършената размяна на книжа и в срока по чл.263 ГПК е постъпил
писмен отговор само по подадената от Прокуратурата на РБ въззивна жалба, с
който ищцата Г.Т. я оспорва като неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС – Варна се е произнесъл по предявени от Г. ЛЮБ. Т. против
Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В исковата си молба ищцата е изложила твърдения, че на 17.08.2011г. е
била привлечена като обвиняема по ДП № 406/2009г. на ОД на МВР - Варна,
образувано на 10.09.2009г., като са й били повдигнати обвинения за
извършени престъпления по чл.256, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и по
чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК и наложена
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева. На
22.02.2012г. отново е била привлечена и разпитана като обвиняема, но само
по отношение на престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2
вр. чл.26, ал.1 НК и взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер
на 1 500 лева. Последвали са нови предявявания за същото престъпление и
разпити, а на 02.04.2013г. е внесен обвинителен акт срещу нея и други лица за
това, че в периода 02.10.2006г. до 29.06.2007г. в гр.Варна, при условията на
продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице, което заема
отговорно служебно положение – инспектор по приходите в ТД на ВАП и
старши инспектор по приходите е извършила престъпление по чл.282, ал.3 вр.
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК. Сочи, че образуваното по този
обвинителен акт НОХД № 425/2013г. по описа на ОС – Варна е прекратено
поради допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство и
същото е върнато за тяхното отстраняване. Половин година по-късно с
обвинителен акт от 24.02.2014г. ищцата отново е предадена на съд по
обвинения за извършване на горното престъпление. Сочи, че с присъда №
3
38/17.03.2016г. по НОХД № 227/2014г. на ОС – Варна е оправдана по
въздигнатото й обвинение. Присъдата е потвърдена с решение №
263/07.12.2016г. на АпС – Варна по ВНОХД № 354/2016г., влязло в сила на
27.04.2017г. с постановено потвърдително решение на ВКС по к.д. №
198/2017г. Твърди, че по време на цялото водено наказателно производство –
от образуването на ДП № 406/2009г. до влизането в сила на оправдателната
присъда и в резултат на незаконосъобразно предприетата срещу нея
наказателна репресия е претърпяла силни болки, страдания, стрес, нервно
напрежение, тревожност, безпокойство и страх. Преживеният стрес е повлиял
негативно на емоционалното и здравословното й състояние, на
самочувствието, на социалния й статус, на нормалното общуване с близки,
колеги, приятели и роднини. Твърди, че се е чувствала безпомощна,
изолирана, страдала от безсъние, липса на апетит, изпадала в паника, имала
фобийни изживявания, самоубийствени мисли, нарушения в концентрацията,
сърцебиене, изпитвала силни болки в корема и главата. Публичното
разгласяване на случая чрез публикации в средствата за масова информация,
сочейки я като част от престъпна група е засилило изпитваните от нея чувство
на страх, притеснение, срам и унизеност, обида от несправедливото й
обвинение и уронване на доброто й име, станала затворена, необщителна и
раздразнителна, притеснявала се, че всички я сочат с пръст и я гледат
укорително, близките и роднините й се дистанцирали от нея. Твърди още, че
в резултат на стреса, напрежението и отчаянието за липса на каквото и да е
било чувство за справедливост е развила злокачествено заболяване – рак на
яйчниците, по повод на което е претърпяла две операции и химиотерапии,
била е в продължителна нетрудоспособност. Като последица от премахването
на яйчниците и матката през 2018г. е диагностицирана с тиреодит на
Хашимото, ятрогенна менопауза, остеопения и хипогликемия. Твърди, че
последиците от воденото наказателно производство по отношение на психо-
емоционалното й състояние не са отшумели и към днешна дата. С оглед на
това е сезирала съда с искане за осъждане на Прокуратурата на РБ да й
заплати обезщетение за така претърпените от нея неимуществени вреди в
размер на 300 000 лева, както и сумата от 46 518.52 лева, претендирана като
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
проведеното лечение на онкологичното заболяване и съставляваща левовата
равностойност на 112 076 израелски шекела, заплатени вр. извършената
операция в Медицински център „Асута“ ООД, Израел и проведени курсове
химиотерапия, по подробно посочени в исковата молба фактури и квитанции.
В срока по чл.131 ГПК исковите претенции са оспорени от ответната
страна с възражения за тяхната неоснователност. Не се оспорва наличието на
водено срещу ищцата наказателно производство и повдигнати обвинения, по
които същата е била оправдана. Твърди се, че претендираните неимуществени
вреди са недоказани, а размерът на търсеното обезщетение – значително
завишен. Счита се, че следва да бъде отчетено, че наложената й мярка за
процесуална принуда не е тежка, наказателното производство е продължило в
4
разумни срокове, а началният момент, от който следва да се приеме, че
ищцата е търпяла вреди е датата на привличането й като обвиняема –
17.08.2011г. Излага се, че Прокуратурата не следва да отговаря за вреди,
претърпени от публикации в средствата за масова информация, както и за
претендираните имуществени вреди предвид липсата на причинна връзка
между онкологичното заболяване и воденото наказателно производство.
Оспорва и началния момент на претендираната лихва за забава.
По съществото на спора, съобразно наведените в жалбите оплаквания,
становищата на страните, след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа на приложимия закон, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а това е установено и от материалите по приобщеното
НОХД № 227/2014г. на ОС – Варна, че с Постановление от 08.08.2009г. на
ВОП е образувано досъдебно производство под № 406/2009г. на ОД на МВР
срещу неизвестно лице за извършване на престъпление по чл.255 НК –
избягване установяването и плащането на данъци в големи размери, като
съставил и използвал документи с невярно съдържание. В хода на
разследването е извършвана проверка и на работата на ищцата Г.Т. в
качеството й на служител в ТД на НАП - Варна, заемащ длъжността
инспектор по приходите, а по силата на допълнително споразумение от 2006г.
– старши инспектор по приходите. На 17.08.2011г. е привлечена като
обвиняема с повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.256,
ал.1 вр. ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК и по чл. 282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК. Наложена й е мярка за процесуална принуда „парична
гаранция“ в размер на 5 000 лева, изменена с определение от 23.08.2011г. по
ЧНД № 1351/2011г. на ОС – Варна на 1 500 лева и отменена поради изтичане
на максимално допустимия срок с Постановление на ВОП от 18.10.2013г. В
хода на досъдебното производство първоначалното предявено обвинение е
прецизирано като с Постановления от 22.02.2012г., 08.10.2012г. и 28.10.2013г.
Г.Т. е привличана като обвиняема само по повдигнатото й обвинение по
чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК. С обвинителен акт от 02.04.2013г. е
предадена на съд заедно с още осем лица, част от които също служители в ТД
на НАП – Варна. Образуваното НОХД № 425/2013г. е прекратено поради
допуснати неточности в обвинителния акт и процесуални нарушения и
върнато на разследващия орган за тяхното отстраняване. По повторно внесен
обвинителен акт от 24.02.2014г. е образувано НОХД № 227/2014г. С присъда
от 17.03.2016г. ищцата е призната за невиновна в извършването на
повдигнатите й обвинения поради липса на субективна и обективна
съставомерност. Присъдата е протестирана от Прокуратурата и потвърдена с
Решение от 07.12.2016г. по ВНОХД № 354/2016г. на АпС – Варна. Протестът
на Прокуратурата срещу това решение е оставен без уважение с решение на
Върховния касационен съд от 27.04.2017г., постановено по к.д. № 198/2017г.,
от която дата оправдателната присъда е влязла в сила.
5
От материалите по наказателното производство се установява още, че в
рамките на досъдебната фаза ищцата Г.Т. е била неколкократно разпитвана в
качеството й на обвиняема /17.08.2011г., 22.02.2012г., 28.03.2012г.,
08.10.2012г., 12.10.2012г., 28.10.2013г./, както и че същата е присъствала на
всички проведени открити съдебни заседания пред ОС – Варна и АпС – Варна
/общо 18 на брой/. Срещу всички обвиняеми е бил предявен и граждански иск
от държавата, чрез министъра на финансите за солидарното заплащане на
сумата от 1 758 95.86 лева.
Воденото наказателно производство е отразено и в средствата за масова
информация, като видно от публикация във в-к „24 часа“ изданието се
позовава и на факти от повдигнатото обвинение, а името на ищцата е
цитирано като един от съучастниците, облагодетелствали известна в
публичното пространство фигура, осъдена за измами с ДДС.
За установяване на твърденията относно претърпените неимуществени
и имуществени вреди по делото са ангажирани гласни и писмени
доказателства, както и са приети заключения по допуснати от
първоинстанционния съд СМПЕ и повторна СМЕ.
От приетата медицинска документация и заключението на СПМЕ
безспорно е установено, че през м.март 2014г. Т. е била диагностицирана с
карцином на десния яйчник, по повод на което е проведена хирургическа
интервенция в СБАГАЛ – Варна за отстраняване на двата й яйчника и
маточни тръби, а през м.април 2014г. е извършена нова операция в Израел,
болница АСУТА, при която са премахнати матката и лимфни възли,
проведени са и шест курса на химиотерапия. Според представените фактури
и квитанции по повод лечението й в Израел ищцата е заплатила сумата от
112 076 израелски шекела, равняващи се на претендираната по иска левова
равностойност от 46 518.52 лева.
През 2018г. са установени нови заболявания, а именно – тиреоидит на
Хашимото, ятрогенна менопауза, хипогликемия и остеопения.
От показанията на свидетелите Н. Т. и М.М., кредитирани като взаимно
допълващи и кореспондиращи си, се установява, че Г.Т. тежко преживявала
факта, че е обвинена в престъпление, което не е извършила, била съсипана,
съкрушена и уплашена, след всеки разпит била под стрес, че може да влезе в
затвора /св.Т./, сринала се психически, получавала задух и паник атаки,
страдала от безсъние, появили се и други здравословни проблеми
/констатирано било раково образувание, наложило операция и провеждане на
химиотерапии/, много от близките, приятелите и колегите й се отдръпнали от
нея, вярвайки, че щом е обвинена е виновна, изнесеното в пресата също
допринесло за узнаването на обвиненията срещу нея от повече нейни познати,
чувствала се виновна и за психическото състояние на 15-годишния си син,
който много се притеснявал от създалата се ситуация, споделяла, че делото й
6
продължило много дълго. Св.М. сочи, че ищцата също е ограничила
контактите си със своите близки и познати, отдръпнала се и отказвала да
контактува, а преди да започнат проблемите й била жизнерадостен и
контактан човек, с добро отношение на колегите, стриктна и отговорна в
работата си. И двете свидетелки заявяват, че към днешна дата ищцата не е
същата и все още не е преживяла психологическия стрес от воденото срещу
нея наказателно производство.
Коментираните показания относно психо-емоционалното състояние на
ищцата по време на наказателния процес и към настоящия момент
кореспондират и на заключението на СМПЕ, неоспорено в тази му част.
Съгласно същото по време на воденото производство при ищцата са били
налице емоционални реакции като тревожно очакване на бъдещето, страх от
опетняване на доброто й име, загуба на бизнес и доходи; в резултат на
повдигнатото й незаконосъобразно обвинение и продължителността на
негативните емоции Т. е развила протрахирана реакция с характеристика на
смесено тревожно – депресивно разстройство, подтиснато настроение,
натрапливо преживяване на ситуацията, намален апетит, нарушен сън,
изолиране и ограничаване на контактите; състоянието й на моменти се е
утежнявало, предвид поставената онкологична диагноза, с психосоматични
симптоми, с редовна злоупотреба с алкохол и суицидни идеи; към настоящия
момент се наблюдават лека тревожност, емоционална лабилност и системна
алкохолна злоупотреба без сигурни данни за зависимост, а социалното
функциониране е възстановено.
По делото не са ангажирани доказателства за провеждано лечение вр.
психичното състояние на ищцата, като според споделеното от нея пред
вещите лица същото се е подобрило с психотерапевтични консултации и
преоценка на приоритетите й. В обясненията си в с.з. вещото лице А.
/психиатър/ сочи, че ищцата притежава необходимия капацитет да се справи с
ежедневните предизвикателства успешно, поради което и към момента няма
изразена дисфункция в социалното функциониране. В същото време, както в
заключението, така и в обясненията вещото лице сочи, че Г.Т. е личност с
високи постижения, амбициозна и с високи цели, поради което и уронването
на доброто й име е много важно за себевъзприемането й.
Що се отнася до установените заболявания вещите лица по първата
СМПЕ дават заключение, че тиреоидитът на Хашимото е автоимунно
заболяване и няма връзка с отстраняването на матката и яйчниците.
Последица от претърпените оперативни интервенции са настъпилата
ятрогенна менопауза, хипогликемия и остоепения. В този смисъл е и
заключението по повторната СМЕ.
Относно развилото се към 2014г. онкологично заболяване /карцином на
яйчника/ вещите лица и по двете експертизи са категорични, че преживения
стрес от воденото наказателно производство не е първопричина за появата
7
му. В обясненията, дадени в с.з. в.л. Д. не отрича, че стресът може да се
разглежда като допълнителен, наслагващ се фактор, но не е задължително при
високи нива стрес да се развие рак. Същото се подкрепя и от заключението на
в.л. Г.. Според това заключение конкретна етиологична нокса за появата на
туморните образувания все още не е научно доказана, единствено потвърдена
медицински е наследствената предразположеност като са определени редица
гени или генни мутации, при които има завишен риск. Факторите на
външната среда /лъчения, химични агенти като атмосферни замърсители,
тютюнев дим, органични разтворители и др./ и състоянието на организма
/прием на медикаменти, вид хранене, вирусни и др. инфекции, придружаващи
заболявания и състояния/ се анализират теоретично като допълнителни
фактори, които в съчетание с генетичната предразположеност могат да
обосноват появата на анормален растеж на клетки в определен орган /появата
на тумори/. Поради това и вещото лице сочи, че участието на стреса, редом с
останалите теоретично посочени агенти, може да се разглежда в хипотетичен
план като допълнителен фактор, свързан с общата реактивност на организма,
а съчетанието на всички фактори, увеличава вероятността даден човек да
развие онкологично заболяване, но не при всеки индивид, подложен на
тяхното влияние се наблюдава появата на такова. В контекста на настоящия
казус вещото лице Г. е посочило, че при ищцата е налице установена фамилна
обремененост /това е споделила и самата ищца пред вещите лица по първата
СМПЕ, такава е приета и в приложената медицинска документация от
лечебното заведение в Израел/, но липсват данни за имунния й статус до
момента на диагностицирането на злокачественото заболяване.
Представените като доказателства данни за проведени кръвни изследвания
през 2011г., в т.ч. и туморни маркери не показват отклонения, но последните
не са и достатъчни за поставяне на диагноза. Посоченото в медицинската
документация от Израел, че съгласно проведено изследването BRCA не са
открити генни мутации според вещото лице също не дава достатъчна
информация, доколкото не са посочени такива за майката на ищцата. С оглед
на това и вещото лице дава заключение, че преживяната стресова ситуация
теоретично може да се причисли към външните фактори, но не и да се
разглежда като първопричина за появата на заболяването /обяснения на в.л. в
с.з./.
Наличието на повдигнато обвинение и постановената оправдателна
присъда ангажират отговорността на Прокуратурата на РБ, на основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ на обезщетение
подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение, т.е. на
обезвреда подлежат само онези вреди, настъпването на които е сигурно и
закономерно следствие от незаконосъобразната наказателна репресия. Такава
причинно-следствена връзка ще е налице, т.е. деянието /незаконосъобразното
повдигнато обвинение/ ще съставлява необходимо условие за настъпване на
вредата тогава, когато при типичното и закономерно развитие на процесите,
8
при неговото мислено изключване вредата не би настъпила.
От приетото по-горе е безспорно, че в резултат на воденото наказателно
производство ищцата е претърпяла неимуществени вреди, справедлив
еквивалент по см. на чл.52 ЗЗД за обезщетяването на които съдът приема, че е
сумата от 50 000 лева.
За да определи този размер, съдът отчита в съвкупност конкретно
установените по делото относими обстоятелства – доказания обем на
претърпените неимуществени вреди, техния интензитет и продължителност,
възрастта и личността на обвиняемата, отражението на воденото наказателно
производство върху здравословното състояние, личния й, професионален и
социален живот, в т.ч. и с оглед обществения отзвук на наказателния процес,
характера и тежестта на повдигнатите обвинения, наложените мерки на
процесуална принуда и извършените процесуални действия с участието на
ищцата, продължителността на наказателния процес, както и при
съобразяване общественото възприятие за справедливост на съответния етап
на обществено-икономическото развитие в страната.
В резултат на незаконно повдигнатите обвинения Г.Т. е изпитвала страх
и притеснения, както в личен план, така и за сина си /при отчитане, че тя
основно се е грижила за него/, чувство за вина за неговото психично
състояние, гняв, чувство за безпомощност, несигурност, срам, засегнато е
доброто й име, професионална репутация и авторитет, с които се е ползвала
сред колегите и близките си, появили са се нарушения в съня и апетита, задух
и паник атаки, социално дистанциране - както от страна на част от нейните
близки и колеги, които вярвали, че щом е обвинена е виновна, така и от
самата нея. Разстройството в психо-емоционалното й състояние е определено
от вещите лица като смесено тревожно-депресивно състояние, утежнявано на
моменти с оглед поставената през 2014г. онкологична диагноза,
психосоматични симптоми /алопеция/, с данни за суицидни мисли и
злоупотреба с алкохол, без установена зависимост. Макар и социалното
функциониране към настоящия момент да е възстановено, все още се
наблюдават последици в психо-емоционален аспект - налице е клинична
картина на лека тревожност, емоционална лабилност и системна употреба на
алкохол, без сигурни данни за зависимост.
Характерът и тежестта на повдигнатите обвинения, както и
продължителността и хода на наказателното производство обуславят по-
висок интензитет на претърпените неимуществени вреди, респ. присъждане
на обезщетение в по-висок размер. Първоначално на ищцата са повдигнати
две обвинения за тежки умишлени престъпления – по чл.256, ал.2 вр. ал.1 НК,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години,
конфискация на част или цялото имущество и лишаване от права по чл.37,
ал.1, т.6 и 7 НК и по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК, което е престъпление по
служба, представляващо особено тежък случай и за което също се предвижда
9
лишаване от свобода от три до десет години, както и лишаване от права по
чл.37, ал.1, т.6 НК. Първото обвинение е поддържано само в рамките на
досъдебното производство за период от 7 месеца, но отчитайки тежестта на
обвинението, същото неминуемо е оказало влияние върху интензитета на
търпените негативни преживявания от страна на ищцата Т.. Процесът по
второто обвинение е продължил 5 години и осем месеца, считано от момента
на привличането й като обвиняема – 17.08.2011г., който период е значителен
от гледна точка на продължителността на търпените негативни изживявания,
доколкото тази продължителност е обусловила развитието на смесено
тревожно-депресивното разстройство. Относими към определянето на по-
висок размер са и обстоятелството, че в рамките на досъдебното
производство обвинението по чл.282 НК е било прецизирано от фактическа
страна, което е довело до извършването на процесуални действия по
неколкократното й привличане и разпит като обвиняема, а в съдебната фаза
са проведени множество съдебни заседания, на които ищцата лично е
присъствала. Наред с това обвинението е било поддържано от Прокуратурата
и в трите съдебни инстанции, т.е. и след постановяването на оправдателната
присъда от първоинстанционния съд, респ. потвърждаващото я въззивно
решение.
Периодът от образуване на досъдебното производство през 2009г. до
повдигането на първото обвинение срещу Г.Т. не следва да бъде отчитан,
доколкото през този период макар и работата й да е била също обект на
проверка няма данни да са извършвани каквито и да било процесуално-
следствени действия с участието на ищцата, респ. такива, които пряко да са
насочени към нея.
Наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ не е
въздействала съществено върху интензитета на претърпените негативни
изживявания и засегнати нематериални блага. Същата е една от най-леките и
е действала за двегодишен срок, поради което и не е ограничила в значителна
степен правата на ищцата, освен в имущественото й състояние за този
период.
Обстоятелството, че повдигнатите обвинения са свързани с
професионалната реализация на ищцата Г.Т., при това в сфера, в която са
налице по-високи обществени очаквания и отговорности също обуславя
присъждането на обезщетение в посочения по-горе размер. В тази връзка
съдът намира, че следва да бъде отчетена и дадената гласност на случая в
средствата за масова информация с посочване на името й като една от
обвиняемите. Действително Прокуратурата не може да отговаря за дадените
от автора на статията интерпретации и коментари, но самия факт на
оповестяване на името, длъжността и предмета на обвиненията е пряко
свързан с воденото наказателно производство, което е достатъчно да се
приеме, че публичното оповестяване на същото е в причинна връзка с
10
претърпените от ищцата вреди, за обезщетяването на които отговаря
ответната страна.
Обуславящи така определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди са и обстоятелствата, че ищцата е с чисто съдебно
минало, в активна трудова възраст и ползваща се с авторитет сред колегите си
и доказани професионални качества. Видно от материалите по наказателното
производство, същата е била служител в НАП от 1996г., към датата на
инкриминирания период е заемала длъжността инспектор, съответно старши
инспектор по приходите, като за част от него е била определяна и за
ръководител на екип, има получени високи атестационни оценки. Според
заключението на СПМЕ и обясненията на в.л. А. Г.Т. е амбициозна, личност с
високи постижения и изисквания към себе си, поради което и уронването на
доброто й име е много важно за себевъзприемането й. Тази личностна
характеристика, при отчитане на естеството на деянията, за които е обвинена
– умишлено неизпълнение на служебни задължения с цел данъчно
облагодетелстване определени лица, в резултат на което са настъпили
значителни вредни последици, предпоставя и по-висок интензитет на
негативните изживявания, свързани с чувството за срам и накърнен
авторитет, чувство за несправедливост, самоограничаване в социалните
контакти.
Следва обаче да бъде отчетено, че независимо от засягането на
професионалния й авторитет незаконосъобразно повдигнатите обвинения не
са се отразили негативно на последващата й професионална реализация.
Съобразно изложеното от ищцата пред вещите лица, а и видно и от
материалите по наказателното дело Г.Т. е напуснала системата на НАП през
2010г. по собствено желание, което е преди повдигането на обвиненията -
според посоченото пред вещите лица причината е “защото реших, че е по-
добре да работя в самостоятелна счетоводна кантора“. По делото не са
наведени твърдения и ангажирани доказателства мотив за напускането да е
вече започналата проверка по образуваното досъдебно производство, както и
че повдигнатите й обвинения са се отразили негативно на осъществяваната от
нея самостоятелна счетоводна дейност. Представените доказателства са за
продължителна временна нетрудоспособност, причина за която е лечението
на установеното злокачествено заболяване.
По повод на това заболяване и значението му за подлежащите на
обезвреда неимуществени вреди и следващото се обезщетение настоящият
състав изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Дадените и от двете медицински експертизи заключения са
непротиворечиви относно значението и ролята на стреса към появата на
злокачествените туморни образувания. Посоченото от тях, че същият не е
обуславящ фактор за тяхното начало разколебава причинно-следствената
връзка между воденото наказателно производство и установения през 2014г.
11
рак на яйчниците. Предвид доказаната наследствена обремененост и
възможността заболяването да бъде проявено и без създалата се стресова
ситуация от воденото наказателно производство следва, че последното не
може да се приеме като сигурна причина за неговото настъпване.
Диагностицираните през 2018г. ятрогенна менопауза, хипогликемия и
остеопения са свързани с проведеното оперативно лечение по повод на рака,
поради което и същите не са следствие с предприетото от ответната страна
неоснователно наказателно производство.
Тиреодитът на Хашимото е автоимунно заболяване, което също не е
свързано с преживените негативни емоции от наказателното производство.
Съдът намира, че определения по-горе размер на следващото се
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени отговаря на
изискването за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД и от гледна точка на
обществено-икономическото развитие на обществото към релевантния
момент. Средната месечна МРЗ за страната за периода на
незаконосъобразната наказателна репресия срещу ищцата е 347 лева или
определеното обезщетение възлиза на 144 МРЗ /по 2.1 МРЗ месечно в
рамките на петте години и осем месеца наказателно производство/, което
според съда удоволетворява справедливото обезщетяване на претърпените
вреди, при отчитане обсъдените по-горе обстоятелства, обуславящи
интензитета на засегнатите нематериални блага и претърпени негативни
изживявания.
Ето защо искането за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди е основателно до размер на сумата от 50 000 лева, а за горницата над
тази сума до претендирания размер от 300 000 лева искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Върху присъдената главница се дължи законна лихва, считано от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда.
Предвид изложените по-горе изводи за липса на причинно-следствена
връзка между незаконосъобразно повдигнатото обвинение и установеното
онкологично заболяване неоснователен се явява и искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи за
лечение на това заболяване.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
изхода по спора с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивното производство, съобразно изявление на
процесуалния представител на ищцата в с.з., не са претендирани.
Водим от гореизложеното, съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260698/09.12.2020г., постановено по гр.д. №
893/2020г. ОС – Варна.
Решението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280 от ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13