РЕШЕНИЕ
№ 260028
гр.Поморие,
08.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд –
Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на шестнадесети декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Димитър
Димитров
при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като
разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 253 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН и е образувано по жалба от С.Ж.М.
***, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Петко Х., против наказателно
постановление (НП) № 251а-332/13.10.2020 г. на директора на ОДМВР – Бургас, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер 300 лв., на на
основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ),
за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от
ЗЗ,
вр. т.1, подточка 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на
здравеопозването (МЗ), допълнена със Заповед РД
-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, за това, че на
24.04.2020 г., около 22.15 ч., се намирал на открито обществено място – в
гр.Поморие, в района на бл.25, на ул. „Княз Борис І“, без поставена защитна
маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата.
В жалбата се иска от съда да отмени
атакуваното НП, като незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила и противоречащо на материалноправните
разпоредби. Претендира разноски.
АНО представя писмено становище, с което прави искане НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Жалбата е допустима. Същата е
подадена от субекта,
посочен в обжалваното НП като нарушител. НП е връчено на жалбоподателя на 25.10.2020 г., а жалбата
е подадена на 29.10.2020 г., в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
приема от фактическа и правна страна следното.
На посочената в обжалваното НП дата и час – 24.04.2020 г.,
около 22.15 ч., жалбоподателятт бил установен от полицейски органи, в лицето на
служители на РУ –Поморие при ОДМВР – Бургас, в това число актосъставителят и
свидетел в настоящото производство А. С.С.,***, в района на канал на Поморийско
езеро, разположен в близост до бл.25, на ул. „Княз Борис І“, недалеч от водите
на Черно море. Горепосоченото място на нарушението безспорно се установява от
показанията на св.С. и св.Красимир Георгиев Зайков, присъствал при извършената
на жалбоподателя проверка, при която било установено, че същият няма поставена
защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата.
За установеното при проверката св.С. съставил АУАН бл.№ 7488592/20.04.2020 г., въз основа на който издадено и процесното НП.
Посочената от съда фактическа обстановка безспорно се установява от
събраните по делото доказателства, в това число от показанията на
актосъставителя и очевидец на нарушението С., които съдът кредитира като
последователни и непротиворечиви.
Съгласно
чл. 63, ал. 1 от
ЗЗ, при непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61,
ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява
извънредна епидемична обстановка.
По силата на чл.63, ал.4 от ЗЗ, при обявена извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област.
Със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, е
допълнена Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., с която са въведени
противоепидемични мерки, като е създадена т.9, съгласно която всички лица,
които се намират в закрити или на открити обществени места (в това число
транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви,
манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата (в това число кърпа, шал и др.).
Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, въвежда санкция в размер от 300 до 1000 лв. за всеки субект на административнонаказателна
отговорност, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление или е нарушението е извършено повторно.
Според настоящия съдебен състав деянието на жалбоподателя
формално осъществява признаците на посоченото в АУАН и НП административно
нарушение, но случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Жалбоподателят се е намирал в района на канал на Поморийско езеро, в близост до водите на Черно море,
в късен час, около него не е имало други хора, освен св.Зайков, който е бил с
поставена предпазна маска, поради което нарушението, макар и такова на формално
извършване, не е поставило в опасност други лица, т.е. не са налице
допълнителни несъставомерни последици от него. Не са
налице доказателства жалбоподателят да е извършил други противоправни деяния, в
това число административни нарушения, поради което следва да се приеме, че процесната
проява е негова първа такава.
Посочените обстоятелства са смекчаващи
административнонаказателната отговорност и при липсата
на отегчаващи такива АНО е следвало да счете случая за маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН и да не пристъпва
към издаване на процесното НП, а само
да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му наложи
наказание.
Съдът
в това производство не е ограничен в самостоятелната си преценка за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и
доколкото конкретният случай се приема за такъв, то НП е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени на посоченото
основание.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
По силата на чл. 143, ал. 1
от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Предвид посоченото и с оглед изхода на делото, на
жалбоподателя се дължат разноски, представляващи заплатено адвокатско
възражение.
От друга страна по силата на чл.
63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В случая такова възражение е налице, но същото е неоснователно
тъй като заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер на
минимума по
чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, вр.с чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредбата, поради което на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени пратендираните от него разноски в пълният им размер
от 300 лв.
При този изход от спора на АНО не се дължат разноски.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – Поморие
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 251а-332/13.10.2020 г. на директора на ОДМВР – Бургас.
ОСЪЖДА ОДМВР – Бургас да заплати на С.Ж.М.,
ЕГН **********, със съдебен адреса*** адв.П. Х., сума
в размер 300 лв. (триста
лева),
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас
в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :