Решение по дело №812/2021 на Районен съд - Сливен

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 260394

 

гр. Сливен, 29.06.2021  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

 Сливенски районен съд, гражданско отделение - Х-ти граждански състав в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА Т., като разгледа докладваното от  съдията гр. дело № 812/2021 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от С.П.К., ЕГН: ********** ***, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.  129, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД и  чл. 92 ЗЗД против  С.С.М., ЕГН: ********** ***.

Ищцата твърди, че на 30.11.2015 г. ответникът в качеството си на продавач бил прехвърлил на нея в качеството й на купувач неговите собствени 50 дружествени дяла от капитала на „Агро-БГ” ООД, ЕИК *********, като сделката била обективирана в договор за прехвърляне на дружествени дялове с рег. № 4728/30.11.2015 г. Другият съдружник Живко Янков Станков също й бил прехвърлил неговите 50 дружествени дяла и ищцата била станала едноличен собственик на капитала на дружеството. Твърди, че в т. 10. 1 от договора било предвидено, че ако дружеството бъде санкционирано по предвидения в закона ред след сключване на договора за действия от създаването на дружеството до датата на договора продавачите се съгласяват да заплатят размера на тази санкция в 10 дневен срок от получаване на писмено уведомление от страна на купувача. Посочва, че с Ревизионен акт от 27.11.2018 г.  на Органа по приходите на ТД на НАП Бургас дружеството било санкционирано със сума в общ размер на 23 017.01 лв. Ревизионният акт бил обжалван и пред ВАС, но с решение № 2771/20.02.2020 г. по адм. д. № 11106/2019 г. на ВАС жалбата им била оставена без уважение. Налице била предвидената в т. 10, т. 1 от договора хипотеза, тъй като санкция била наложена за период преди прехвърлянето на дружествените дялове. Била изпратила нотариална покана до ответника, която му била връчена чрез уведомление на 16.06.2020 г. Въз основа на т. 10, 1 от договора купувачът могъл да претендира и неустойка в размер равен на санкцията от 23 017.01 лв. Съгласно т. 6 от договора продавачите били декларирали, че нямат непогасени задължения към трети лица и в т. 10, 3 се били съгласили, че в случай, че бъдат установени такива за период предхождащ датата на сключване на договора да погасят тези задължения в 10 дневен срок от връчването на поканата. На 30.05.2013 г. дружеството било сключило в качеството си на наемател два наемни договора с „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ” АДСИЦ, по които се било задължило да заплати наемна цена в общ размер на 5141 лв. и била уговорена неустойка в размер на наемната цена.  Правоприемникът на наемодателя „РОФАРМ КОМПАНИ” ООД било предявило иск срещу дружеството и било образувано гр.д. № 6158/2017 г. на РС-Бургас, което било прекратено, тъй като дружеството било заплатило обща сума в размер на 7348,19 лв. на 08.12.2017 г. Продавачът Живко Янков Станков бил заплатил половината от сумата, а ответникът бил отказал. По отношение и на това задължение била изпратена нотариална покана, която била получена от ответника на 24.01.2018 г. Съгласно т. 10,3 от договора при неизпълнение на задължението си продавачът бил дължал и неустойка в размер на 3674,07 лв. равна на размера на установените и непогасени задължения. 

Моли съдът да осъди  ответникът да й заплати  следните суми : сумата от 3000 лв., съставляваща част от общо дължимата сума от 23 017,01 лв. на основание т. 10.1 от договора за прехвърляне на дружествени дялове, съставляваща санкция –установени задължения с ревизионен акт от 27.11.2018 г. на Органа по приходите към ТД на НАП Бургас, сумата от 3000 лв., съставляваща част от общо дължимата сума от 23 017,01 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на задължението по т. 10.1 от договора, сумата от 3674,07 лв., съставляваща сума, която се дължи по т. 10.3 от договора и сумата от 500 лв., като част от общата сума от 3674,07 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на задължението по т. 10.3 от договора ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-06.10.2020 г. до окончателното плащане.

Моли да й бъдат присъдени разноски сторени в исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК отговор  е депозиран от ответника. Заявява, че предявения иск е недопустим, тъй като ищцата била заявила от свое име в качеството си на ФЛ претенциите, а не в качеството си на управител на дружеството и неоснователен. Не оспорва сключения договор за прехвърляне на дружествени дялове между страните. Посочва, че съгласно чл. 10 от договора като регистриран земеделски производител дружеството имало право на финансово подпомагане за 2015 г. в размер не по-малко от 50 000 лв., като с тази сума купувачът се бил съгласил да заплати годишният коропоративен данък начислен до датата на подписване на договора. Позовава се на чл. 10, т. 2 от договора съгласно която при установени непогасени задължения за периода предхождащ договора и неописани в предходните точки купувачът има право, а продавачите се съгласяват сумата от получената субсидия да послужи за погасяването на тези задължения до пълният им размер включително и за задълженията по чл.10, т.1 , като само при условие, че задълженията са в по-голям размер от този на изплатената субсидия продавачите се задължават да погасят тези задължения в срок до 10 дни от уведомяването им чрез получаване на покана. Съгласно т. 10, т. 4 от договора  ако задълженията по т. 10, 1 и 2 са в по-малък размер на този на изплатените субсидии купувачът се задължава след приспадане на дължимото за погасяването им да заплати остатъка на продавачите. На дружеството му била изплатена субсидия за 2015 г., с която били погасени всичките задължения. Възразява, че претендираната от ищеца сума за наемната цена по договорите за наем е била погасена по давност, тъй като задължението било възникнало на 07.05.2014 г. и била приложима кратката тригодишна давност. Заявява, че не е бил конституиран като участник в ревизионното производство и бил лишен от възможността да се защити и да представи доказателства. Прави възражение за нищожност на уговорената неустойка и прави възражение за погасяването й по давност, като се позовава на кратката тригодишна погасителна давност. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове и претендира сторените разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е договор за покупко – продажба на дружествени дялове от 30.11.2015 г. с нотариална заверка на подписите, като по силата на този договор двамата съдружници и собственици на капитала на дружество с ограничена отговорност „Агро-БГ“ ООД ответникът С.С.М. и Живко Янков Станков продават на ищцата собствените си 50 дяла от записания и внесен дялов капитал и става едноличен собственик на капитала на дружеството.В т. 10. 1 от договора е предвидено, че ако дружеството като регистриран земеделски производител бъде санкционирано по предвидения в закона ред след сключване на договора за действия от създаването на дружеството до датата на договора продавачите се съгласяват да заплатят размера на тази санкция в 10 дневен срок от получаване на писмено уведомление от страна на купувача. С Ревизионен акт от 27.11.2018 г.  на Органа по приходите на ТД на НАП Бургас дружеството е санкционирано със сума в общ размер на 23 017.01 лв. Ревизионният акт е обжалван и пред ВАС, но с решение № 2771/20.02.2020 г. по адм. д. № 11106/2019 г. на ВАС жалбата им била оставена без уважение. Ищцата е изпратила нотариална покана до ответника, която му е връчена чрез уведомление на 16.06.2020 г. Въз основа на т. 10, 1 от договора купувачът могъл да претендира и неустойка в размер равен на санкцията от 23 017.01 лв. Съгласно т. 6 от договора продавачите са декларирали, че нямат непогасени задължения към трети лица и в т. 10, 1 се съгласили, че в случай, че бъдат установени такива за период предхождащ датата на сключване на договора да погасят тези задължения в 10 дневен срок от връчването на поканата. На 30.05.2013 г. дружеството е сключило в качеството си на наемател два наемни договора с „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ” АДСИЦ, по които се е задължило да заплати наемна цена в общ размер на 5141 лв. и е била уговорена неустойка в размер на наемната цена.  Правоприемникът на наемодателя „РОФАРМ КОМПАНИ” ООД е предявил иск срещу дружеството и е образувано гр.д. № 6158/2017 г. на РС-Бургас, което е прекратено, тъй като дружеството е заплатило обща сума в размер на 7348,19 лв. на 08.12.2017 г. Продавачът Живко Янков Станков е заплатил половината от сумата, а ответникът е отказал. По отношение и на това задължение е изпратена нотариална покана, която е получена от ответника на 24.01.2018 г. Съгласно т. 10.3 от договора при неизпълнение на задължението си продавачът бил дължал и неустойка равна на размера на установените и непогасени задължения.

Съгласночл. 10, т. 2 от договора при установени непогасени задължения за периода предхождащ договора и неописани в предходните точки купувачът има право, а продавачите се съгласяват сумата от получената субсидия да послужи за погасяването на тези задължения до пълният им размер включително и за задълженията по чл.10, т.1 , като само при условие, че задълженията са в по-голям размер от този на изплатената субсидия продавачите се задължават да погасят тези задължения в срок до 10 дни от уведомяването им чрез получаване на покана. Съгласно т. 10, т. 4 от договора  ако задълженията по т. 10, 1 и 2 са в по-малък размер на този на изплатените субсидии купувачът се задължава след приспадане на дължимото за погасяването им да заплати остатъка на продавачите.

Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза ТД „АГРО-БГ“ ЕООД е получило субсидии от ДФ „Земеделие“ за 2015 г. в общ размер на 291 630,21 лв., като през 2015 г. получените суми са 108 413,40 лв., а през 2016 г. са 183 216,81 лв. С полученото от дружеството финансово подпомагане за 2015 г. в общ размер на 291 630,21 лв. са били погасени задължения на дружеството по договор за банков кредит в размер на 234 000 лв. С остатъка от субсидията дружеството е могло да покрие корпоративен данък в размер на 33 139,11 лв. за 2015 г., който е бил напълно погасен. Плащането на корпоративния данък не е било директно извършено със средства от полученото финансиране, а от авансови вноски и от прихващане. Разликата, която е в размер на 24 491,10 лв., която остава от финасовата субсидия след приспадане на банковия кредит и корпоративния данък е била достатъчна да покрие установените с Ревизионния акт от 27.11.2018 г. на ТД НАП Бургас задължения в размер на 21 832,05 лв.  и частично да погаси дължимите суми към „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД-главница, лихви и държавни такси в размер на 7348,14 лв. Вещото лице представя два варианта в зависимост от тълкуването на съда на чл. 10.2 и чл. 10.3 от договора. При първия вариант ако съдът прецени, че с размера на субсидията или с остатъчния размер на същата купувачът не е длъжен да покрие задълженията по чл. 10.1 и чл. 10.2 от договора то тези задължения имат следните размери: сумата от 21 832,05 лв., съставляваща задължение по Ревизионен акт, като размера на пропорционалната част от 50 % за всеки един от съдружниците е 10 916,03 лв., сумата от 21 832,05 лв., неустойка по чл. 10.1 от договора, като размера на пропорционалната част от 50 % за всеки един от съдружниците е 10 916,03 лв., сумата от 7348,14 лв., погасени към „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД-главница, лихви и държавни такси, като размера на пропорционалната част от 50 %  за всеки от съдружниците е 3674,07 лв., същият е й размера на задължението за неустойка по чл. 10.3 от договора. При втория вариант ако съдът приеме, че купувачът е бил задължен да покрие задълженията по чл. 10.1 и чл. 10.2 от договора с размера на субсидията или с остатъчния размер на същата то след погасяване на банковия кредит, покриване на корпоративния данък за 2015 г. и задълженията по ревизионния акт и част от задълженията към „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД остава частично непогасено задължение по чл. 10.2 от договора в размер на 4689,09 лв., като размера на пропорционалната част от 50 % за всеки един от съдружниците е 2344,55 лв. и размера на неустойката по чл. 10.3 от договора, ако не бъде заплатено в 10 дневен срок от получаване на писмената покана е 4689,09 лв., като размера на пропорционалната част от 50 % за всеки един от съдружниците е 2344,55 лв.

Видно от изготвената по делото допълнителна съдебно-икономическа експертиза в случай, че от размера на общите приходи бъде изваден размера на получената субсидия през 2016 г. то данъчния финансов резултат би бил данъчна загуба в размер на 174 106,76 лв. и размера на корпоративния данък би бил 0 лв. за 2016 г.  Вещото лице е установило, че на 25.11.2015 г. дружеството е изплатило дивидент на ответника в размер на 134 000 лв., което е било отразено в счетоводните регистри на дружеството и данъкът върху дивидента в размер на 5 % или 13 100 лв. е бил преведен на 18.11.2015 г. към ТД на НАП, като плащането на този данък също е било отразено в счетоводните регистри на дружеството.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно и кумулативно съединяване частични осъдителни искове с правно основание чл.  129 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, вр.чл. 318 ТЗ

Ищецът следва да установи по безспорен начин наличието на договорни отношения между страните – договор за прехвърляне на дружествени дялове и наличието на задължения на ответника по този договор по т. 10, тяхната изискуемост и техния размер.  По предявения акцесорните искове за заплащане на неустойки също следва да докаже наличието на валидна неустоечна клауза, осъществяването на фактическия състав на основанието на всяка една от претендираните неустойки и техния размер.

Ответникът следва да докаже изплащането на субсидии в полза на дружеството за 2015 г. в размер, който е достатъчен да бъдат погасени задълженията на продавача по т. 10 от договора в пълен размер. Следва да докаже и възраженията си за изтеклата тригодишна погасителна давност на задълженията за заплащане на наемната цена  по двата договора за наем и за погасяване по давност на претендираните неустойки.

На 30.11.2015 г. е сключен договор за покупко – продажба на дружествените дялове, по силата на който ответникът и неговият съдружник продават на ищцата своите дялове от търговското дружество. Договорът е сключен съобразно изискванията на закона за действителност - писмена форма с едновременна заверка на подписите и съдържанието, на осн. чл. 129, ал. 2 ТЗ. Така изложеното налага единствено възможния извод, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът се е разпоредил със своя дружествен дял в полза на ищцата. Ответникът и неговият съдружник в същото това търговско дружество  на осн.  чл. 129, ал. 1 ТЗ са взели решение да прехвърлят своите дялове от капитала на ищцата като същата стана единствен собственик на капитала.

Гореизложеното налага извода, че страните са обвързани във валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на дружествени дялове, съответно ответникът е изпълнил задълженото си по договора да прехвърли собствеността върху дяловете си в дружеството на ищцата. Правният ефект от сделката е настъпил, като последиците са надлежно вписани.

Съобразно клаузите на договора в т. 10. 1 от договора е предвидено, че ако дружеството като регистриран земеделски производител бъде санкционирано по предвидения в закона ред след сключване на договора за действия от създаването на дружеството до датата на договора продавачите се съгласяват да заплатят размера на тази санкция в 10 дневен срок от получаване на писмено уведомление от страна на купувача.

В случай, че продавачите не заплатят санкцията в този срок, купувачът има правото да претендира размера на същата по съдебен ред ведно с неустойка в размер на дължимата санкция.

По смисъла на тази клауза в договора продавачите са поели задължение да заплатят санкцията, в случай, че бъде наложена такава, като това тяхно задължение е било обезпечено със задължение за заплащане на неустойка в размера на санкцията

С Ревизионен акт от 27.11.2018 г.  на Органа по приходите на ТД на НАП Бургас дружеството е санкционирано със сума в общ размер на 23 017.01 лв., като тази сума съставлява санкция по см. на чл. 10.1 от договора.

Съгласно чл. 10, т. 2 от договора в случай, че се установят непогасени задължения на дружеството за период предхождащ настоящия договор и неописани в предходните точки, то купувачът има правото, а продавачите се съгласяват сумата от получената субсидия да послужи за погасяване на тези задължения до пълния им размер, включително и тези задължения по т. 10.1 от договора. В случая към тази точка се отнасят задълженията към третото лице наемодател „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД в общ размер от 7348,14 лв., от които е непогасен остатък от 4689,09 лв.

Съгласно чл. 10.3 от договора ако задълженията по чл. 10.2 са с по-голям размер от този на заплатената субсидия продавачите се задължават да погасят тези задължения в срок от 10 дни от получаване на писмената покана от купувача. При неизпълнение на това задължение купувачът по съдебен ред има право да предяви иск срещу продавачите за изплащане на размера на тези задължения, както и да претендира неустойка в размер равен на установените и непогасени задължения.

Съгласно чл. 10.4 от договора ако задълженията по чл. 10.1 и чл. 10.2 са в по-малък размер от този на изплатената субсидия купувачът се задължава след приспадане на дължимото за погасяването им да заплати остатъка на продавачите.

Съдът счита, че по смисъла на тази разпоредба на договора и тълкувайки същата на основание чл. 20 ЗЗД във взаимовръзка с останалите клаузи на договора, че тази разпоредба предоставя право, а не вменява задължение на купувача да погаси с пълния размер на субсидията или с нейния остатък задълженията на дружество по чл. 10.1 и чл. 10.2Единственото задължение, което се вменява на купувача е това по чл. 10.4 от договора ако задълженията по чл. 10.1 и чл. 10.2 са в по-малък размер от този на изплатената субсидия след приспадане на дължимото за погасяването им да заплати остатъка на продавачите. В случая се установи от кредитираната от съда съдебно-икономическа експертиза, че задълженията по чл. 10.1 и чл. 10.2 са в по-голям размер от този на изплатената субсидия и в този случай остават като уговорени между страните единствено задължения за продавачите по чл. 10.1 и чл. 10.2, тъй като за купувачът по смисъла на изрично посоченото в чл. 10.2 от договора е налице право, но не и задължение да погаси с остатъка на субсидията задълженията на дружеството.

С оглед изложеното съдът, счита, че следва да приеме първия вариант на изготвената по делото съдебно икономическа експертиза съобразно който с размера на субсидията или с остатъчния размер на същата купувачът не е длъжен да покрие задълженията по чл. 10.1 и чл. 10.2 от договора то тези задължения имат следните размери: сумата от 21 832,05 лв., съставляваща задължение по Ревизионен акт, като размера на пропорционалната част от 50 % за всеки един от съдружниците е 10 916,03 лв., сумата от 21 832,05 лв., неустойка по чл. 10.1 от договора, като размера на пропорционалната част от 50 % за всеки един от съдружниците е 10 916,03 лв., сумата от 7348,14 лв., погасени към „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД-главница, лихви и държавни такси, като размера на пропорционалната част от 50 %  за всеки от съдружниците е 3674,07 лв., същият е й размера на задължението за неустойка по чл. 10.3 от договора.

С оглед на изложеното главните частични искове по чл. 129 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД се явяват основателни и доказани в пълен размер засумата от 3000 лв., съставляваща част от общо дължимата сума от 23 017,01 лв. на основание т. 10.1 от договора за прехвърляне на дружествени дялове, съставляваща санкция –установени задължения с ревизионен акт от 27.11.2018 г. на Органа по приходите към ТД на НАП Бургас и за сумата от 3674,07 лв., съставляваща сума, която се дължи по т. 10.3 от договора.

Тези суми са станали изискуеми след изтичане на 10 дневния срок предвиден в чл. 10.1 и чл. 10.2 от договора от получаването на нотариалните покани от страна на ответника, като по отношение на главницата по чл. 10.1 от договора същата е станала изискуема на 11.07.2020 г., тъй като нотариалната покана е била връчена на ответника на 01.07.2020 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, главницата по чл. 10.2 е станала изискуема на 03.02.2018 г., тъй като нотариалната покана за тази главница е била получена от ответника на 24.01.2018 г. По см. на уговореното от страните на тези дати са станали и изискуеми акцесорните задълженията за заплащане на неустойки, поради което се явява неоснователно възражението на ответника за изтичане на тригодишна погасителна давност по отношение на тях, тъй като настоящото производство е образувано на 06.10.2020 г.

По отношение на възражението за нищожност на уговорените неустойки в размера на установените и непогасени задължения.

Направено е възражение за прекомерност на уговорената неустойка.Съгласно чл.309 от ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката,дължима по търговска сделка,сключена между търговци.В случая сделката безспорно е търговска,но едната страна-приобретател на дружествените дялове не е търговец.Според чл.287 от ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат  и за двете страни,когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго по закон.Следователно,доколкото не е предвидено законово изключение за настоящия случай,то следва да се прилага разпоредбата на чл.309 от ТЗ,която забранява намаляване на прекомерно високата неустойка по правилото на чл.92 ал.2 от ЗЗД по отношение на търговската сделка.

 

   Възражението за нищожност на неустойката,поради противоречие с добрите нрави се споделя от съда.  Както е разяснено в ТР №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, преценката за противоречие на размера на уговорената неустойка с добрите нрави е винаги конкретна.Основният критерий за определяне на неустоечното задължение като нищожно,поради противоречие с добрите нрави е констатацията,че единствената цел на уговорката е  неустойката да излезе извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция и да се превърне в средство за неоснователно обогатяване на изправната страна.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Като съобрази посочените критерии, настоящият състав намира, че чрез уговаряне на неустоечна клауза в размер на договорно задължение на продавачите по чл. 10. 1 и чл. 10.3се накърняват добрите нрави и принципа на справедливостта. В случая уговорената неустойка се явява средство за несправедливо обогатяване на кредитора, а един от корективите на последното е предвидената от законодателя в чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД възможност за прогласяването ѝ за нищожна.

Действително неустойката е обвързана от пълното виновно неизпълнение на задълженията на продавачите, но въпреки това преценяван към момента на сключване на договора, размерът на уговорената от страните неустойка, съпоставен със стойността на очакваните вреди от евентуалното неизпълнение на задълженията на ответника, води до извод, че целта, за която е уговорена, излиза извън обезщетителната, а и санкционната функции на неустойката.     В случая вземането на изправната страна не е обезпечено чрез учредяване на лично или реално обезпечение, при което обезпечителната функция на неустойката е единственото защитно средство срещу неизпълнение на задълженията от страните по договора. Налице е пълно неизпълнение на ответника по делото-не се касае до частично или неточно изпълнение. Неустойката е уговорена като предварително определен размер по съгласие на двете страни по договора,които са били  наясно за размера и параметрите й. Във възможностите на неизправния длъжник е било предотвратяване на санкцията по договора, ако беше изпълнил задълженията си точно и в срок. Размерът обаче на уговорената неустойка съпоставен със стойността на очакваните вреди от неизпълнението, които в случая се равняват на законната лихва за забава води до извода, че клаузата за уговорената неустойка е нищожна и противоречи на добрите нрави.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие. Нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 10.1 и чл. 10.3 от договора, поради което исковете за неусточено вземане са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на разноските:

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в общ размер на 531,35 лв., с оглед частичното уважаване на исковата претенци В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 412,81 лв., с оглед частичното отхвърляне на акцесорните искове.Съдът, счита, че е неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ответника, тъй като минималния размер с оглед цената на исковете се определя по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ и се равнява на 835,22 лв., а уговореното възнаграждение от 1000 лв. е съответно на фактическата и правна сложност на спора.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 129 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД С.С.М., ЕГН: ********** *** да заплати на С.П.К., ЕГН: ********** *** от 3000 лв., съставляваща част от общо дължимата сума от 23 017,01 лв. на основание т. 10.1 от договора за прехвърляне на дружествени дялове, съставляваща санкция –установени задължения с ревизионен акт от 27.11.2018 г. на Органа по приходите към ТД на НАП Бургас, както и сумата от 3674,07 лв., съставляваща сума, която се дължи по т. 10.3 от договора ведно със законната лихва  върху главниците от датата на подаване на исковата молба-06.10.2020 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените акцесорни искове по чл. 92 ЗЗД от С.П.К., ЕГН: ********** *** срещу С.С.М., ЕГН: ********** *** за заплащане на сумата от 3000 лв., съставляваща част от общо дължимата сума от 23 017,01 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на задължението по т. 10.1 от договора и сумата от 500 лв., като част от общата сума от 3674,07 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на задължението по т. 10.3 от договора като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН: ********** *** да заплати на С.П.К., ЕГН: ********** *** сумата от 531,35 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно уважената част на исковете.

ОСЪЖДА С.П.К., ЕГН: ********** *** да заплати на С.С.М., ЕГН: ********** *** сумата от 412,81 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: