О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..............2019 г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.дело
№251 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 от ГПК.
Образувано по повод подадена
частна жалба от „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.България № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Радина
Иванова Илиева срещу Разпореждане №226 от 21.02.2019г. по ч.гр.д. №52 по описа
за 2019г. на Районен съд-Луковит, с което е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за претендирано
договорно възнаграждение от 877.96 лева за периода от 15.04.2018г. до
15.04.2019г.; възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 2
590.83 лева и такси за извънсъдебно събиране в размер на 30.00 лева. Жалбоподателят
е навел подробни доводи относно неправилните изводи на заповедния съд, като е
посочил, че не е в неговите правомощия да се произнася по валидността на
сделката и в тази насока се позовава на действието на Директива 2008/48,
Директива 2009/22 и решение С-618/СЕС. Твърди, че следва да се има предвид
практиката на СЕС, която съобразява принципа за състезателност в процеса
например с Решения СЕС С-472/11 и СЕС С-243/08, но в рамките на заповедното
производство, с оглед на целената с него бързина и опростеност липсва
процесуална възможност за провеждане на този квази-процес
относно процеса. Твърди, че правната уредба регламентираща заповедното производство
създава достатъчни гаранции за правото на защита на длъжника, които са достъпни
за всички субекти, още повече че формулярът се връчва на длъжника едновременно
със заповедта, като се съобрази и че след Решение С-618/10 на СЕС са настъпили
законодателни промени в ГПК, с които се създават допълнителни гаранции срещу
неприсъственото стабилизиране на заповедта за изпълнение.
В условията на евентуалност, в
случай, че съдебния състав прецени, че следва да има произнасяне по съществото
на спора, моли да се имат предвид следните уточнения: Принципът на свободното
договаряне – чл.9 от ЗЗД, съгласно която разпоредба страните по своя воля са се
съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от 41.17% и ГПР
в размер на 49.89%. В случая Й.С.Д. е приел предоставянето на допълнителен
пакет услуги.
Сочи за известен факт, че лихвите
при небанковите институции са по-високи с оглед риска, който поемат да отпуснат
финансов ресурс, предвид ниската кредитоспособност на длъжниците.
Развити са съображения относно
критериите на понятието „добри нрави”, като се твърди, че в случая уговорените
с договора клаузи не са в противоречие с добрите нрави, при което не следва да
се прилага правната последица от тяхното нарушаване – чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че
законодателят е предвидил регулация на предоставените от търговците кредитни
услуги, като е ограничил размера на възнаградителната лихва съгласно чл.19,
ал.4 от ЗПК, което в конкретния случай е съобразено.
Твърди, че длъжникът Й.С.Д.
предварително е посочил параметрите на желания от него кредит и съответно е бил
запознат с възможностите, които предоставя кредиторът. Допълнителния пакет от
услуги е изрично уговорен – страните са изразили съгласието си и кредитополучателят
е могъл да влияе на определени фактори от кредитния договор. Счита, че клаузите
за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги не са недействителни и
не противоречат на добрите нрави.
Моли да бъде отменен съдебния акт
в обжалваната му част и да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение
за отхвърлените вземания на „Профи Кредит България”ЕООД.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, от
заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението в обжалваната
част, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по ч.гр.д.№52/2019г. по описа на Районен съд
- Луковит е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 от ГПК подадено
от „Профи Кредит България”ЕООД,
ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.България № 49,
бл.53Е, вх.В за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника Й.С.Д., ЕГН
********** *** за парично вземане в размер на
сумата 2 460.32 лева – главница,
877.96 лева – договорно възнаграждение; 2 650.83 лева -
допълнителен пакет от услуги; 30.00 лева - такси начислени по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, за
периода от 16.04.2018г. до 03.07.2018г. – датата на предсрочната изискуемост;
30.19 лева - за законна лихва за забава
от 16.04.2018г. до 03.07.2018 година, законната лихва за забава, както и
съдебни разноски в размер на 121.79 лева държавна такса и 150.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане №226 от 21.02.2019г. постановено по ч.гр.д.№52
по описа за 2019г. Районен съд - Луковит е уважил заявлението, като разпоредил
да се издаде заповед за изпълнение за посочените суми за главница, лихва за
забава за периода от 16.04.2018г. до 03.07.2018г., законната лихва от датата на подаване на
заявлението до датата на окончателното изплащане на вземането и разноски по
делото в размер на 99.81 лева. Заповедният съд е отхвърлил заявлението относно претендираното договорно
възнаграждение, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси
за извънсъдебно събиране, поради противоречие със закона.
Окръжен съд - Ловеч след като се запозна с данните по
делото констатира, че в т.12 - обстоятелствата, от които произтича вземането,
се сочи Договор
за потребителски кредит №**********,
който е подписан при Общите условия. Заявителят
твърди, че договореното възнаграждение е при Общите условия и е предварително
определено с договора. Сключено е и Допълнително споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължи
възнаграждение, което става изискуемо с подписването му. От страна на Й.С.Д. не
са изпълнени поетите задължения, като е направил само 6 погасителни вноски,
след което е изпаднал в забава.
При така заявените обстоятелства за
заповедния съд не е било ясно как са индивидуализирани претенциите за: размера
на отпуснатия кредит; съдържанието на „допълнителния
пакет услуги”; какъв е размерът на „договореното възнаграждение”. С
допълнителна молба „Профи
Кредит България”ЕООД е уточнила размера на отпуснатия кредит – от 3 000.00
лева; позовал се е на чл.4 от Общите условия за дължимото договорно
възнаграждение, като за задълженията
произходящи от допълнителния пакет услуги сочи сключеното Споразумение.
С така постъпилата молба правилно Районен съд
– Луковит не е приел, че заявителят е индивидуализирал претенциите си. Относно искането
за договорно възнаграждение изобщо не е ясно на каква база то се определя, кога
се дължи, как се формира от отделни вноски или еднократно и в тази си част, и
само на това основание заявлението е нередовно и следва да бъде отхвърлено,
съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК. По отношение на таксата за извънсъдебно
събиране на задължението в размер на 30
лева, същите се претендират като обезщетение за евентуално направени разноски.
В случая разходите са посочени общо и не се твърди да са реално направени. Тази
неопределеност на задължението налага извода, че така претендирани, те са в
противоречие с принципа за добросъвестност в отношенията между страните.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК
съдът извършва проверката дали искането не е в противоречие със закона или с
добрите нрави, като правилно заповедния съд е приел, че таксите за извънсъдебно събиране на
вземанията в размер на 30.00 лева и за допълнителния пакет от услуги не съответстват на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК - кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Допълнителните
услуги са част от договорното правоотношение между страните. В случая е
безспорно, че допълнителната услуга е предоставена във връзка и единствено, и
само заради сключения договор, тя е свързана с усвояването и управлението на
кредита и не е от категорията на такси и комисионни, регламентирани с нормата
на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Изложените от жалбоподателят доводи, че длъжникът е
подписал договора при свобода на договарянето и при личната си преценка да
поеме задължението, не могат да бъдат споделени от съда, тъй като се касае до
заобикаляне на закона по смисъла на чл.33 от ЗКП. На основание чл. 21, ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора в тази му част. Така
договорените възнаграждения съпоставени с останалите поети задължения по
основния договор за кредит, надхвърлят законоопределения
лимит, въведен с чл.19, ал.4 от ЗПК. Претендираните възнаграждения
общо в размер на 3 468.79 лева, за които се твърди, че са акцесорни задължения към главното, са в повече от размера
на предоставения заем от 3 000.00 лева, което е в противоречие с добрите нрави.
При
гореизложеното Окръжен съд - Ловеч
счита, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в
частта, с която са отхвърли претенции на заявителя е правилно, при което следва
да бъде потвърдено обжалваното разпореждане.
Водим от
горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №226 от 21.02.2019г. по ч.гр.д. №52 по описа за
2019г. на Районен съд-Луковит, с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за претендирано
договорно възнаграждение от 877.96 лева за периода от 15.04.2018г. до
15.04.2019г.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 2 590.83 лева и такси за извънсъдебно събиране в размер на 30.00 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: