Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ловеч, 06.06.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна
Тотева, с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Радева
адм. дело № 105/2023г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 1 във
вр. чл. 124 във вр. чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител
/ЗДСл/.
Делото
е образувано по Жалба вх. № 788/13.03.2023г. по регистъра на Административен съд гр.
Ловеч, подадена от И.И.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат Н.В. от
САК, преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Момчил Манчев“, ЕИК:
*********, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 21, ет. 1, ателие 2, представлявано
от адвокат М.Г.М., против Заповед № РД-15-030/10.02.2023г., издадена от Главния
секретар на Дирекция за национален строителен контрол, с която е прекратено
служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Първоначално жалбата е била подадена в Административен
съд София град, но с Определение № 2015 от 07.03.2023г. делото е изпратено по
подсъдност в Административен съд гр. Ловеч.
В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност и
неправилност на заповедта, като се иска отмяна на същата. Претендира се
присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят И.И.Р.,
редовно призована, се явява лично и със своя процесуален представител адв. Н.В.
от САК. Адвокат В. поддържа жалбата и в хода на делото по същество излага подробни аргументи за отмяна на обжалваната
заповед в представени писмени бележки.
Ответникът – Главен секретар на Дирекция за
национален строителен контрол
/ДНСК/, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от процесуалният
представител – главен юрисконсулт А. С., която оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и прави искане съдът да остави в сила оспорената
заповед и да присъди на ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Представени са писмени бележки от юрисконсулт Ц.И., в които са изложени
аргументи за неоснователност на жалбата и законосъобразност и правилност на
оспорената заповед с искане жалбата да бъде отхвърлена. Аргументи за
неоснователност на жалбата са изложени и в придружително писмо – становище от С.К.-Д.
– главен секретар на ДНСК.
Настоящият състав на
Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена
в законоустановеният 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, предвид
обстоятелството, че оспорената заповед е връчена на И.И.Р. на 13.02.2023г., а жалбата е подадена на 22.02.2023г.
чрез административния орган. С оспорената Заповед № РД-15-030/10.02.2023г., издадена от
Главния секретар на ДНСК е прекратено служебното правоотношение на И.И.Р. на
основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
Жалбата е подадена от надлежно
легитимирана страна, за която обжалваният административен акт е неблагоприятен.
Насочена
е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност,
съгласно разпоредбата на чл. 124
от ЗДСЛ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
След
като се запозна с доказателствата, събрани по делото и изложеното от страните,
съдът установи от фактическа страна следното:
Със
Заповед № РД-15-022/09.01.2018г. на Началника на ДНСК /л. 257/, И.И.Р.
е назначена на длъжност „Началник отдел на Регионален отдел за национален
строителен контрол, считано от 11.01.2018г., след проведен конкурс, чийто
резултат е обективиран в Протокол от 28.12.2017г., приложен на л. 290 от
делото. Със Заповед № РД-15-1439/02.12.2019г. на Началника на ДНСК /л. 200/, И.И.Р. е
преназначена на длъжност „Началник на Регионална дирекция за национален
строителен контрол Ловеч към Главна дирекция „Строителен контрол““ при Дирекция
за национален строителен контрол, с III младши ранг, за срок не по-дълъг от 4
години, считано от 02.12.2019 година.
Със
Заповед № РД-16-024/16.09.2021г. на Началника на ДНСК /л. 131-132/ е образувано дисциплинарно производство срещу И.И.Р. ***.
Със Заповед № РД-16-012/02.09.2021г. на Началника на ДНСК /л. 111-122/ на И.И.Р.
е наложено дисциплинарно наказание „понижение в по-долен ранг за срок от 1
година“. Тази заповед е обжалвана и отменена с Решение, постановено по адм.
дело № 354/2021г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, необжалвано и
влязло в законна сила.
Със Заповед № РД-16-030/24.09.2021г. на
Началника на ДНСК /л. 97-104/ на И.И.Р. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение, считано от 27.09.2021
година. С Решение № 14 от 07.02.2022г., постановено по адм. дело № 365/2021г.
по описа на Административен съд гр. Ловеч е отменена Заповед №
РД-16-030/24.09.2021г. на Началника на ДНСК. Това решение е оставено в сила с
Решение № 539 от 17.01.2023г. по адм. дело № 3803/2022г. на Върховния
административен съд, което е окончателно.
С
Молба вх. № РД-2372-01-096/25.01.2023г. /л. 43/ И.И.Р. е уведомила Началника на
ДНСК, че има издаден Болничен лист № Е2023674454/11.01.2023г. от МБАЛ Плевен,
който изтича на 10.02.2023г., на която дата следва да се яви на преглед. С
молбата Р. е направила искане да бъде
възстановена на длъжност, считано от датата на изтичане на срока на болничния
лист, а именно след 10.02.2023 година.
Със
Заповед № РД-15-029/10.02.2023г. на Главният секретар на ДНСК /л. 66/, И.И.Р. е
възстановена на предишната длъжност „Началник на РДНСК гр. Ловеч“ с дата на
започване на работа – 13.02.2023 година.
Със Заповед №
РД-15-030/10.02.2023г., издадена от С.К.-Д.- Главен секретар на ДНСК /л.
10-11/, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено, считано от 14.02.2023г.,
служебното правоотношение с И.И.Р. ***. Мотивите за прекратяването на
служебното правоотношение, изложени в заповедта, са че съгласно изискванията на
актуализираните длъжностни характеристики за длъжността „Началник на РДНСК“,
утвърдени от Началника на ДНСК на 01.09.2022г., за да бъде заемана длъжността
„Началник на РДНСК“ е необходимо служителят да притежава минимална
образователна степен „Магистър“, професионална област – технически науки и
професионално направление „архитектура, строителство и геодезия“, а
образованието на И.И.Р. не отговаря на посочените специфични изисквания за
заемане на длъжността, съгласно новата длъжностна характеристика. В заповедта е
отразено, че Р. е с професионална квалификация „Магистър електроинженер“ в
професионална област „Технически науки“ и в професионално направление
„Електротехника, електроника и автоматика“, което не съответства на изискваното
в новата длъжностна характеристика професионална направление „Архитектура,
строителство и геодезия“. Предвид това е прието, че се налага освобождаването
на И.И.Р. от длъжността „Началник на РДНСК“ на основание чл. 107, ал. 1, т. 5
от ЗДСл, поради обективна невъзможност същата да изпълнява служебните си
задължения. Заповедта е връчена на Р. на 13.02.2023 година.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна (адресата на заповедта), чиито права и законни интереси са
засегнати неблагоприятно от волеизявлението на административния орган в
заповедта.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта
е издадена в изискуемата от закона писмена форма, от компетентен орган – С.К.-Д.–
Главен секретар на ДНСК, която е оправомощена да издава актове за възникване,
изменение и прекратяване на служебните правоотношения с държавните служители в
ДНСК по реда, предвиден в ЗДСл, по силата на Заповед № РД-13-376/24.10.2022г.
на Началника на ДНСК /л. 32/. Като правно основание за издаване на заповедта е посочено
разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - Органът по назначаването
прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице
обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1,
т. 3, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност.
Съдът намира за безспорно доказано по делото,
че жалбоподателката И.И.Р. е с професионална квалификация „Магистър електроинженер“ в
професионална област „Технически науки“ и в професионално направление
„Електротехника, електроника и автоматика“, което е видно от приложените по
делото писмени доказателства. Безспорно установено е също, че съгласно Длъжностна
характеристика за длъжността „Началник на РДНСК“ /л. 12-15/ в т. 10 – Изискване
за заемане на длъжността е посочено: т. 10.1 – Минимална образователна степен:
магистър; т. 10.2 – Професионална област: технически науки; т. 10.3 –
Професионално направление: архитектура, строителство и геодезия. Предвид
изложеното съдът приема, че И.И.Р. не притежава образование в професионално
направление, съответстващо на изискваното такова по длъжностна характеристика
за длъжността „Началник на РДНСК“, утвърдена на 01.09.2022 година.
Съдът счита обаче, че административният орган
е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и закона, като на първо
място не е изпълнил решението на съда да възстанови И.И.Р. на заеманата от нея
длъжност след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение
поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Въпреки, че е налице Заповед №
РД-15-029/10.02.2023г., издадена от Главният секретар на ДНСК за възстановяване
на Р. на предишната длъжност „Началник на РДНСК“, в която е отразено, че датата
на започване
на работа е 13.02.2023г., преди настъпване на тази дата, е издадена оспорената
Заповед № РД-15-030/10.02.2023г., с която на Р. е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1,
т. 5 от ЗДСл. Основателни са изложените аргументи от адв. Н.В. в представените
писмени бележки, че двете заповеди – за възстановяване на работа и за
прекратяване на служебното правоотношение, са от една и съща дата –
10.02.2023г., с последователни номера и са предявени за подпис и връчени на И.Р.
на 13.02.2023 година. Налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 122, ал. 1
от ЗДСл, съгласно която при отменяне на заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител
се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация
в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното
решение. В конкретният случай жалбоподателката Р. е изпълнила своето задължение
да се яви в сградата на ДНСК, дори и не в законовия 14-дневен срок, поради
наличие на ползване на отпуск за временна неработоспособност, за което е
уведомила ДНСК, но не е била допусната до работното си място, не е била
включена в поименното разписание на длъжностите и работните заплати в ДНСК.
Основателно е отразеното от адв. В. в писмените бележки, че Заповед №
РД-15-029/10.02.2023г. за възстановяване на работа на И.Р. е формално издадена,
без на практика Р. да е възстановена на предишната длъжност „Началник на РДНСК гр.
Ловеч“ с дата на започване на работа – 13.02.2023г., както е посочено в самата
заповед. Видно от приложеният на л. 45-46 от делото Констативен протокол №
РД-2372/13.02.2023г., именно на тази дата при явяването си в сградата на ДНСК, И.Р.
е била запозната с новата длъжностна характеристика и е било поискано от нея да
представи информация дали отговаря на посочените нови специфични изисквания за
длъжността. Към тази дата – 13.02.2023г. обаче, вече е налице издадена заповед
за прекратяване на служебното правоотношение на Р. на основание чл. 107, ал. 1,
т. 5 от ЗДСл, а именно оспорената по настоящото дело Заповед № РД-15-030/10.02.2023г.,
издадена от Главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол.
На следващо място прекратяването на
служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква
осъществяването на три кумулативни предпоставки – 1. да е налице нова
фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява
задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази
невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението, т. е.
обективната невъзможност следва да е породена от причини, за настъпването на
които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга
степен. Изрично в разпоредбата на чл.
108, ал. 1, изр. второ от ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на
служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и
фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение
на служебните задължения. В конкретният случай като фактическо основание за
издаване на оспорената заповед е посочено, че с Доклад изх. №
ИН-Д-32/19.08.2022г. на Инспектората към Министерството на регионалното
развитие и благоустройството длъжностните характеристики на служителите,
заемащи служебно правоотношение за длъжността „Началник на РДНСК“ в ДНСК са
приведени в съответствие с ПМС № 125/24.06.2002г. за утвърждаване на
Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления.
Посочено е, че съгласно изискванията на актуализираните длъжностни
характеристики за длъжността „Началник на РДНСК“ – вариант 3, утвърдени от
Началника на ДНСК на 01.09.2022г., за да бъде заемана длъжността „Началник на
РДНСК“, служителят е необходимо да притежава минимална образователна степен
„Магистър“, професионална област – „Технически науки“ и професионално
направление „Архитектура, строителство и геодезия“.
Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, на която
органът по назначаването се позовава, изисква промяна в обстоятелствата, която
възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по
правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на
конкретната длъжност. В случая не може да се приеме, че промяната на условията
за заемане на длъжността, е обстоятелство извън волята на органа по
назначаването. В административната преписка не е приложен Доклад изх. №
ИН-Д-32/19.08.2022г. на Инспектората към Министерството на регионалното
развитие и благоустройството и нито за съда, нито за оспорващият, е ясно какво е
неговото съдържание. Тук съдът следва да отбележи, че с определението за
възлагане на доказателствената тежест е указал на ответника по жалбата, че носи
доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването
му. В оспорената заповед е отразено, че с този доклад, длъжностните
характеристики на служителите, заемащи длъжност „Началник на РДНСК“ са
приведени в съответствие с ПМС № 125/24.06.2002г. за утвърждаване на Класификатор
на областите на висше образование и професионалните направления. Съдът служебно
се запозна с този Класификатор на областите на висше образование и
професионалните направления и установи, че в т. 5 от същия: Технически науки са
включени както: т. 5.2. Електротехника, електроника и автоматика –
професионално направление, което И.И.Р. притежава, така и т. 5.7. Архитектура, строителство и геодезия
– професионално направление, което се изисква по силата на новата длъжностна
характеристика за длъжността „Началник РДНСК“. Въведеното ново изискване по
отношение на професионалното направление в новата длъжностна характеристика –
т. 10.3. е настъпило не по силата на някаква нормативна промяна в изискванията
за заемане на длъжността, а по преценка и по разпореждане на органа по
назначаването, поради което съдът приема, че не представлява обективен фактор, водещ
до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. Въвеждането на нова
компетентност като елемент от съдържанието на длъжността и липсата на
притежавана такава компетентност от служителя биха могли да бъдат фактическо
основание, относимо към прекратяването по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, само и
единствено при условие, че изменението в длъжността е нормативно установено,
същото не зависи от и не е възникнало по волята на административния орган и в
резултат от въвеждането му държавният служител бива поставен в обективна
невъзможност да изпълнява задълженията си по съответната длъжност. В случая не
се установяват подобни обстоятелства.
Напротив, от данните по делото и в
частност от самата Длъжностна характеристика за длъжността „Началник на РДНСК“
/л. 12-15/ се налага извода, че въведеното "ново" специфично изискване
за длъжността по отношение на професионалното направление, не стои извън волята
на административния орган, а тъкмо обратното – извършено е по негово изрично
волеизявление с утвърждаване на длъжностната характеристика на 01.09.2022
година. На последната страница на длъжностната характеристика е отразено, че
същата като вариант № 3 е разработена от инж. Г.Д.– Главен директор на Главна
дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, съгласувана е от: С.К.-Д.– Главен
секретар на ДНСК, М.А.– Директор на Дирекция АИФСО при ДНСК и М.А.– Директор на
Дирекция „Правна“ при ДНСК, както и че е утвърдена от арх. Д.П.– И.Д. Началник
на ДНСК. Основателно е изложеното от адв. В. в писмените бележки, че изменението
в изискването за заемане на длъжността се свежда до заменяне на професионалното
направление, без това да е основано на промяна в условията за изпълнение на
функциите и задачите, която промяна да произтича от някое от условията по чл. 8
от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители. Основателно
е и изложеното от адв. В., че при съпоставка на задачите, обективирани в
длъжностните характеристики, действащи до 01.09.2022г. и след 01.09.2022г. няма
промяна в условията за изпълнение на функциите и задачите.
Прави
впечатление, че в приложеният на л. 45-46 от делото Констативен протокол №
РД-2372/13.02.2023г. е отразено, че при явяването си в сградата на ДНСК на
13.02.2023г. И.Р. е била запозната с новата длъжностна характеристика и е било
поискано от нея да представи информация дали отговаря на посочените нови
специфични изисквания за длъжността. Отразено е, че Р. е заявила устно, че не
притежава завършена магистратура в професионална област „технически науки“,
направление „Архитектура, строителство и геодезия“. От така отразеното се
налага извода, че административният
орган е узнал на дата 13.02.2023г. от И.И.Р. за това, че тя не притежава
посоченото и изискуемо от новата длъжностна характеристика професионално
направление. Въпреки това към тази дата – 13.02.2023г. вече е била налице
издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Р. на
основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, а именно оспорената по настоящото дело
Заповед № РД-15-030/10.02.2023г., издадена от Главния секретар на ДНСК. Това за
съдът е индиция, че административният орган само формално е издал Заповед №
РД-15-029/10.02.2023г. за възстановяване на И.И.Р. на предишната длъжност
„Началник на РДНСК гр. Ловеч“, без на практика да е имал намерението да изпълни
както тази заповед, така и съдебното решение.
Освен в
противоречие с материалноправните разпоредби, оспорената заповед е издадена и при
несъответствие с целта на закона, тъй като правомощията на органа за
прекратяване на служебното правоотношение са упражнени субективно и
недобросъвестно. Административният акт е издаден дори преди формалното
възстановяване на служителя на длъжността, при игнориране на влезлите в сила
съдебни решения по адм. дело № 365/2021г. на Административен съд гр. Ловеч и
адм. дело № 3803/2022г. на Върховния административен съд за отмяна на предходна
заповед за прекратяване на служебното правоотношение със същия служител.
По изложените
аргументи съдът счита, че жалбата на И.И.Р. се явява основателна и като такава следва да
бъде уважена, а оспорената Заповед № РД-15-030/10.02.2023г., издадена от
Главния секретар на ДНСК като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, следва да бъде уважена претенцията на оспорващата да й бъдат
присъдени сторените от нея разноски по делото в общ размер 1010.00 лева,
съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК, от които 10.00 лева – за
платена държавна такса и 1000.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно представените Договор за правна защита и съдействие № 4 от
14.02.2023г., Анекс към него, преводно нареждане от 17.02.2023г. и Фактура № 4
от 14.02.2023 година.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК,
Ловешки административен съд, пети административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-15-030/10.02.2023г., издадена от С.К.-Д.- Главен секретар на Дирекция за
национален строителен контрол, с която е прекратено служебното
правоотношение на И.И.Р., ЕГН: **********, на длъжност „Началник на РДНСК гр.
Ловеч“, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител.
ОСЪЖДА Дирекция за национален
строителен контрол, гр. София – 1606, бул. „Христо Ботев“ № 47, да заплати на И.И.Р.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 1010.00
- хиляда и десет лева, представляваща направени разноски по делото за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано чрез Административен съд гр. Ловеч пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: