Решение по дело №3761/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2652
Дата: 14 април 2020 г. (в сила от 29 април 2020 г.)
Съдия: Златка Николова Чолева
Дело: 20181100503761
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  В     И М Е Т О      Н А     Н А  Р О Д А

 

№………………..гр.София, 14.04.2020г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия,  ІV-В състав в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

                                                              Мл.съдия  АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

 

 при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 3761 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение от 04.12.2017г. на СРС, ГО, 45 състав по гр.д.№ 70025/2014г., с което е отхвърлен предявеният  по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК от ЗАД ,,Б.В.И.Г.АД срещу ,,Г.И.”EООД иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.) , с предмет -  признаване за установено, че ,,Г.и.ЕООД дължи на ЗАД ,,Б.В.И.Г.сумата 453,85 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № *********/851-13, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 12.09.2014г. - до окончателното плащане на сумата, за които  е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.10.2014г. по ч.гр.д.№ 50227/2014г. по описа на СРС, ГО, 45 състав.

 

Въззивникът- ищец ЗАД ,, Б.В.И.Г.,  поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Въззивникът твърди, че от събраните по делото писмени доказателства, в това число - заключенията на първоначалната и тройна съдебно-техническа експертизи, както и от разясненията, дадени от вещите лица в съдебното заседание на 19.10.2017г., безспорно е установено, че за процесното газопроводно отклонение е налице разрешение за строеж, както и разрешение за ползване и в този смисъл същото е изградено в съответствие с нормативните изисквания. Твърди, че по делото безспорно е установено, че служителите на ,,Г.и.ЕООД не са извършили задължителното предварително съгласуване с газоразпределителното дружество преди започване на изкопните работи и на обекта не е присъствал представител на ,,О.М.ЕАД, съгласно изискването на чл.296, ал.1 от Наредбата  устройството и  безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ и чл.20, ал.3 от Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти. Поддържа, че от страна на ответника дори не е налице твърдение за извършване на предварително съгласуване, а дори и да е имало такова твърдение, тежестта за установяване на посоченото обстоятелство е върху ответника, който не е представил никакви доказателства за този факт. Твърди, че причината, поради която са извършвани изкопните работи, е абсолютна ирелевантна за спора, тъй като от значение е единствено дали е извършено предварително съгласуване с газоразпределителното дружество, а не съгласуване с водоснабдителни дружества, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Посочва, че в случая се касае за изкопни работи за поставяне на водопровод върху вече изграден газопровод, а не обратното. Счита за неоснователен извода на съда относно размера на причинените вреди. Поддържа, че всички дейности, извършени от служителите на ,,О.М. АД за локализиране и отстраняване на аварията, които са конкретизирани и установени с представените  по делото доказателства, са били необходими и наложителни за ограничаване на вредите и за възстановяване на увреждането. С така заявените доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна ,,Г.и.ЕООД, оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение по доводи, подробно развити в депозирания отговор на жалбата в срока по чл.263, ал.1 ГПК. Възразява, че от заключението на СТЕ , изготвено от вещото лице Б. се установява, че процесното съоражение не е нанесено в подземния  кадастър, поради което за него не са възникнали задълженията по Наредбите, на които ищецът се позовава.  Възразява, че от събраните по делото доказателства не се установява от негови служители да е реализирано деликтно поведение. Моли в тази връзка съдът да отчете факта, че представеният по делото доклад-констативен протокол № 67 не е подписан от него, още повече, че този доклад като частен документ не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.  Заявява искане за присъждане на разноските по делото за въззивното производство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

      При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо,  съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, като  разгледа доводите във връзка с правилността на обжалвния акт в рамките, определени от нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.) дава право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение да встъпи в  правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да възникне регресното право по чл.213, ал.1 КЗ(отм.), вр. с чл.49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните кумулативни дадени предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ възникване на застрахователно събитие, 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от страна на дружеството-ищец за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4/ предпоставките по чл.49 ЗЗД противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което от ответника е възложено извършване на някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),  поради което опровергаването на презумпцията е в тежест на ответника,  а  доказването на останалите елементи от фактическия състав, изброени по горе-  е в тежест на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК.

         Между страните по делото няма спор, а и от представената застрахователна полица № **********R00053/23.02.2012г. и добавъци към нея е видно, че между ищеца ЗАД ,,Б.В.И.Г.АД и застрахованото дружество  ,,С.Г. ЕАД е бил сключен договор за комбинирана застраховка ,,Имущества”. Към застрахователната полица е подписан добавък № 1 за разширяване на застрахователното покритие, с който към застрахованите рискове са включени щети, причинени от непредумишлени действия на трети лица /изкопни дейности/ и загуба на изпуснат газ вследствие на авария и пропуснати ползи от реализация на газа.  Безспорно установено е по делото, че в срока на застрахователното покритие - на 01.10.2013г. на застраховано имущество - газопроводно отклонение, собственост на застрахования, са нанесени щети вследствие на изкопни работи на обект, находящ се в гр.София, ж.к. Б., ул. ,,********, както и че във връзка с реализирания покрит по застраховката риск, застрахователят е заплатил на третото лице застрахователно обезщетение в размер на 453,85 лева /видно от представеното преводно нареждане от 11.11.2013г./ 

Спорният въпрос по делото е свързан с наличието на основанието по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника и по-конкретно - с наличието на противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на ответника, последица от което да са причинените на застрахованото имущество щети. Установяването на това обстоятелство е  в доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване – чл. 154, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция, с които е прието, че по делото не е доказано наличието на противоправно поведение, което да е реализирано от служители на ответника. Незаконосъобразен е извода на СРС, с който е прието, че по делото не е доказано кои точно изисквания е следвало да бъдат спазени от ответника за прокарване на водопровода в съответствие с нормативната уредба, респ.- не са представени доказателства за общия устройствен план и ПУП към него и съответните към тези планове- схеми за водоснабдяване, съответно- планове за вертикално планиране.

  Настоящият съдебен състав приема, че с раздел ІІ „Сервитути“ от Закона за енергетиката /чл. 64 – чл. 68/ урежда законови сервитути в полза на енергийните предприятия. За изградени в периода от м.юли 1999 год. /влизане в сила на отм. ЗЕЕЕ/ до м.декември 2013год. /влизане в сила на ЗЕ/ енергийни обекти – сервитутите възникват по силата на закона с отреждането на терена – чл. 60, ал. 2, т. 2 ЗЕЕЕ /отм./, а за заварени, вече изградени към м.юли 1999 год. енергийни обекти – сервитутът възниква по силата на самия закон - § 26 от ПР на ЗЕ и чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./. Сервитутите по този закон се вписват и отразяват в кадастъра при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ – чл. 31“а“ ЗКИР.   Съгласно нормата на чл.11 от Наредба № 16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти - титулярът на сервитутните права осигурява за своя сметка обозначаването, заснемането и отразяването на границите на сервитутните зони в съответните специализирани карти и регистри, както и в кадастралните карти и регистри в случаите по чл. 34, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър, включително и при промяна на границите на сервитутната зона или при прекратяване на сервитута в урбанизираните територии и извън тях.  В  разпоредбата на чл.20,ал.3 от Наредба № 16 от 09.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти  е предвидено, че строителни работи в сервитутна зона се допуска след писмено съгласие на титуляра на сервитутните права.   В издадената на основание чл. 200, ал. 1 ЗЕ и чл. 31, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите - Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ – чл. 296, ал. 1, също е предвидено, че работата над или в близост до съществуващи газопроводи и съоръжения на разпределителните мрежи се извършва след писмено съгласие на оператора на мрежата. Следователно извършващото процесните изкопни работи лице /лица/ в сервитутна зона носи отговорност за причинените имуществени вреди при нарушение на горепосоченото правило – задължение – да получи предварително  писмено съгласие на титуляра на сервитутното право, съответно- на оператора на газопроводната и разпределителна мрежа за извършване на изкопни работи в обхвата на сервитутната зона, съответно-  над или в близост до газопроводни съоражения  и съоражения на разпределителната мрежа.

От представения по делото доклад /констативен протокол/ № 67 от 01.10.2013г., преценен в съвкупност със заключението на приетата тройна съдебно-техническа експертиза, преписка по щета № **********/851-13, образувана при застрахователя, и показанията на разпитания по делото свидетел Красимир Янакиев, съставил протокола, се установява, че изкопните работи, в резултат на които е настъпила аварията на подземното газопроводно отклонение, находящо се в гр.София, кв.Б., ул. ,,*******, са били извършени от служители на ответника ,,Г.и.ЕООД.  Видно от заключението на приетите единична и тройна съдебно-технически експертизи, към датата на аварията за процесното газопроводно отклонение  е имало издадени както разрешение за строеж, така и разрешение за ползване, т.е същото е било изградено съобразно нормативните изисквания. От изричните уточненията на вещите лица от неоспорената тройна СТЕ, направени в  съдебното заседание на  19.10.2017г.  се установява, че процесното законно изградено съоражение, като част газопреносната мрежа на гр.София, за което е издадено разрешение за ползване, е нанесено в подземния кадастър, /изработен през 2006г./  към датата, на която от ответника са извършени изкопните работи, като е опровергана констатацията на вещото лице, изготвило първоначалната оспорена СТЕ- за липса на нанасяне на процесното съоражение в подземния кадастър.   Ответникът ,,Г.И.”EООД, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства, от които да се установява изпълнение на нормативно установените задължения, посочени по-горе-  за предварително съгласуване с газоразпределителното  дружество  преди  извършване на изкопните работи, както и за получаване на предварително съгласие от  титуляра на сервитутното право , нещо повече, той не и твърди  от негова страна да са предприети  действия за предварително съгласуване. С оглед така установените по делото факти, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за липса на противоправно поведение от страна на негови работници и служители, последица от което да са процесните щети, тъй като тези действия са извършени в нарушения на нормативните изисквания на чл.20, ал.3 от Наредба № 16 от 09.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти  и  на чл.296,ал.1 от  Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ. Причинените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с това противоправно поведение на служителите на ответника. Т.е. , доказано е наличието на всички елементи от фактическия състав по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД и за ищеца е възникнало регресното право за обезщетение за вредите, поради което предявеният иск се явява доказан по своето основание.  По отношение на размера на дължимото обезщетение, съдът приема, че от заключението по приетата по делото тройна съдебно-техническа  експертиза се установява, че действителният размер на причинените вреди възлиза на сумата от  408,73 лв., включващ стойността на дейностите по локализиране, ликвидиране и подготовка на ремонтно възстановителните работи – 87,32 лв., стойността на ремонтно-възстановителните работи  /в т.ч. логистика, транспорт и труд/ - от 315,88лева ,(поради грешка в пресмятането в експертизата е посочена сумата 361,00 лева) и стойността на материалите - 5,53 лева. До размера на сумата от 408,73лв. предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума- до пълния предявен размер от 453,85лв.- отхвърлен като неоснователен.

            При така изложените съображения и поради частично несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът по чл.213, ал.1 КЗ (отм.), вр. с чл.49 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 408,73 лева и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен за тази сума. В останалата обжалвана част, с която искът по чл.213, ал.1 КЗ (отм.) ,вр. с чл.49 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 408,73 лв. до пълния претендиран по делото размер от 453,85 лв.  обжалваното решение  следва да бъде потвърдено по други мотиви- изложените по-горе.

           По разноските по делото: 

 

 

 

            

При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 969,73 лв., съразмерно на уважената част от иска и разноски за въззивното производство -  в размер на 22,51 лева, съразмерно на уважената част от жалбата.     

Ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските в заповедното производство по ч.гр.дело №  50227/2014 год. по описа на СРС, ГО, 45 състав, в общ размер на 152,20 лева, съгласно  т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС.           

Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има правото на разноски за първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска и за въззивното производство- съразмерно на отхвърлената част от жалбата на ищеца, но искане за присъждане на такива от ответника и  за двете инстанции не са заявени, поради което и не му следват.

          Воден от горните мотиви, СЪДЪТ

 

                                                     Р    Е    Ш    И    :  

 

       ОТМЕНЯ решението от 04.12.2017 год., постановено по гр.дело № 70025/2014 год. по описа на СРС, ГО, 45 състав в частта, с която предявеният по реда на чл.422  от ГПК иск от З. „Б.В.И.Г.“АД срещу ,,Г.И.ЕООД  с правно основание  чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ , вр. с чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 408,73 лева, представляваща регресно вземане на ищеца за заплатено обезщетение в качеството му на застраховател по имуществена застраховка – полица „Имущества“ с № **********R00053 от 23.02.2012 год. и добавъци към нея - на „С.“ ЕАД – собственик на газопроводно отклонение, за причинени имуществени вреди от ответника при извършени на 01.10.2013год. изкопни работи в гр.София, ж.к.Б., ул. ,,********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2014 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 50227/2014 год. по описа на СРС, ГО, 45 състав,  ВМЕСТО ТОВА  ПОСТАНОВЯВА:

     

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от З. „Б.В.И.Г.“АД, с ЕИК********, срещу ,,Г.И. ЕООД, с  ЕИК********,  иск по реда на 422, ал. 1 ГПК ,  че ,,Г.И. ЕООД дължи на З. „Б.В.И.Г.“ АД, на основание чл.213,ал.1 от КЗ /отм./, вр. с чл.49 от ЗЗД -  сумата от 408,73 лева, представляваща регресно вземане на ищеца за заплатено обезщетение в качеството му на застраховател по имуществена застраховка – полица „Имущества“ с № **********R00053 от 23.02.2012 год. и добавъци към нея, на „С.“ ЕАД – собственик на газопроводно отклонение, за причинени имуществени вреди от ответника при извършени на 01.10.2013год. изкопни работи в гр.София, ж.к.Б., ул. ,,********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2014 год. до окончателното й изплащане, за която сума е  издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 50227/2014 год. по описа на СРС, ГО, 45 състав.

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.12.2017 год., постановено по гр.дело № 70025/2014 год. по описа на СРС, ГО, 45 състав, в останалата обжалвана част.

        ОСЪЖДА Г.И. ЕООД, ЕИК********, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“АД, ЕИК******** -   сумата 969,73 лева - разноски за първоинстанционното производство,  сумата 152,20 лева – разноски за заповедното производство и сумата 22,51 лева – разноски за въззивното производство.

      

 Решението е окончателно и  не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.