№ 113
гр. Тетевен, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. С.
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. С. Гражданско дело №
20244330100037 по описа за 2024 година
Предявени са ,при условията на обективно и субективно съединяване,осъдителни
искове за заплащане на недължимо платена сума по договор за паричен заем и по договор за
предоставяне на гаранция.
Ищецът излага,че е страна по Договор за паричен заем № 4381411 / 27.01.2022 г.
сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД,.
Съгласно Договор за паричен заем №4381411 ми получава заемната сума от 600
лева, и общо дължима сума с лихва 649.55 лева, при ГПР: 39.99% и ГЛП: 35.00%, при срок
на кредита 11 вноски.
Във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № 4381411 с който да бъде
обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението което следва да заплати, за
поръчител е в общ размер на 241.45 лева или 21.95 лева за всяка вноска.
Ищецът е погасил Договор за паричен заем № 4381411 и Договор за предоставяне на
гаранция № 4381411 е заплатил по тях сумата от 600 лева главница, 10 лева лихва и 50 лева
възнаграждение по договор за поръчителство.
Счита, че така заплатената от него лихва по Договор за паричен заем № 4381411 е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 ичл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с
чл.22 от ЗПК , и следва да му бъде върната на основание чл.55 ал. 1 от ЗЗД.
1
Счита, че така заплатеното възнаграждение за гаранция по Договор за предоставяне
на гаранция № 4381411 е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на
основание чл,26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и следва да му бъде
върната на основание чл.55 ал. 1 от ЗЗД, като съображенията му за това са следните:
На първо място, Договор за паричен заем №4381411 сключен с ответниковото
дружество „ Изи Acer Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл,22 от ЗПК
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В
Договор за паричен заем № 4381411 е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на
ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест,
в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена
дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в
ГПР, изобщо нямаме никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали
е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани.
В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има
предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането
на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе,
остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи* доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От
изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при
формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е
формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
2
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват; следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в
тях. Именно и поради това, Договор за паричен заем № 4381411 поради неспазване на
изискването на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК.
Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как
точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин ищецът е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11 ,ал. 1 ,т. 10 от ЗПК,
следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер
на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР,
да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за
яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч, тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит; които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит; и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С
оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да
бъде разглеждано като елемент от обшия разход по кредита за потребителя, тъй като то е
пряко свързано с договора за потребителския кредит известно е на кредитора и се заплаша
от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като
елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде
сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за
заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването
ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на
ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен
собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Acer Мениджмънт" АД.
Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната.
3
Следва да се посочи, че печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него
търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи
Acer Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство може да заключим, че със сключване на
договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в
договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не
се цели реално обезпечаване на договора за кредит; сключен с "Изи Acer Мениджмънт" АД,
доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД
кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодагеля, което е уговорено по друго правоотношение, единствено
с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за заем и договора за поръчителство. В тази насока е й
практиката на съдилищата в страната, включително и Районен съд Пловдив: Решение №
261766 от 18.06.2021 г. по гр. д. № 16588 / 2020 г. на XXII състав на Районен съд - Пловдив,
Решение № 260182 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 9759 / 2020 г. на V състав на Районен съд -
Пловдив, Решение № 261342 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 4726 / 2020 г. на XXII състав на
Районен съд - Пловдив.
Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално
заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на
ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази
насока е последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната:
Решение № 260925 от 22.072021 г. по в. гр. д. № 575 / 2021 г. на VII състав на Окръжен
съд - Пловдив. Решение № 261152 от 12.04.2021 г. по гр. д. № 5608 / 2020 г. на XIV състав
на Районен съд - Пловдив. Решение № 261553 от 21.05.2021 г. по гр. д. № 14757 / 2019 г.
на IX състав на Районен съд - Пловдив. Решение № 262008 от 16.07.2021 г. по гр. д. №
15249 / 2020 г. на XIX състав на Районен съд - Пловдив. Решение № 261692 от 15.12.2020
г. по гр. д. № 3782 / 2020 г. на XIV състав на Районен съд - Пловдив.
По отношение на втория осъдителен иск, счита, че така сключения Договор за
предоставяне на поръчителство № 4381411 е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД,
както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, и заплатената
по него сума в размер на 50 лева следва на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД да бъде
възстановена на ищеца, като съображенията му за това са следните:
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З-то от ЗЗД е налице именно, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването
4
на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по
т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.
№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е
да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип
е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от
ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се
даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на
„добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД се е достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Когато е налице явна не еквивалентност между предоставената услуга и уговорената
цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.
Или както е прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о.
„понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност.
В настоящият случай, такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй
като сумата която се претендира чрез него е в размер на 241.45 лева и съставлява
допълнителна сума, която е в размер на над 1/2 от сумата на отпуснатия кредит от 600.00
лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Отделно от това, тази сума от 241.45 лева, се заплаща без ищецът да получава нищо
насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство
и то с предварително избрано от заемателя дружество, „Файненпгьл България“ ЕООД, за да
му бъде отпуснат заем. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига
единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 45%, без каквато и да е
насрещна престация.
На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство №4381411 сключен с
„Файненпгьл България“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1
пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.
В настоящия случая, възнаграждението което следва да се заплати по Договор за
предоставяне на поръчителство е в размер на 241.45 лв, е следвало да бъде отразен в
определение ГПР. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като
5
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит; и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Така уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е
следвало да бъде включен в ГПР.
При извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответната страна се
установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненпгьл България" ЕООД е "Изи
Acer Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки,
каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "Файненпгьл България" ЕООД,
от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик "Изи Acer Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство може да
заключим, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Изи Acer
Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора
за кредит, сключен с "Изи Acer Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на
потребителя в полза на "Изи Acer Мениджмънт" АД кредиторът плаща вземането си сам на
себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на
чл.19, ал.4 ЗГПС, което от своя страна води до недействителност на договора за
поръчителство.
На последно място, считам че Договор за предоставяне на поръчителство № 4381411
сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2
т.19 от ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за
добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по
този начин е в ущърб на доверителната ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посоченият
по-горе Договор за поръчителство не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.
В настоящият случай, такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй
като сумата която се претендира чрез него е в размер на 241.45 лева и съставлява
допълнителна сума, която е в размер на над 1/2 от сумата на отпуснатия кредит от 600.00
лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения,
6
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Отделно от това, тази сума от 241.45 лева, се заплаща без ищецът да получава нищо
насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство
и то с предварително избрано от заемателя дружество, „Файненшъл България“ ЕООД, за да
му бъде отпуснат заем. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига
единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 30%, без каквато и да е
насрещна престация.
На последно място смятам, че компетентен да разгледа настоящия спор, спрямо
разпоредбата на чл. 113 от ГПК е Районен съд Тетевен. Доколкото отпуснатия кредит на
доверителната ми, като физическо лице, представлява финансова услуга по смисъла на § 13,
т.12 от ДР на ЗЗП, доверителната ми има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.З
от ЗПК, както и по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП, т.е е приложима разпоредбата на
чл.113 от ГПК. В този смисъл са: Определение № 105 от 12.01. 2017 г. на ОС - Варна по в. ч.
т. д. № 1594/2016 г., Определение № 242 от 23.10. 2015 г. на ОС - Търговище по в. ч. т. д. №
127/2015 г., Определение от 20.05. 2010 г. на ОС - Търговище по в. ч. гр, д. № 144/2010 г.,
Определение № 166 от 7.07. 2015 г. на ОС - Търговище по в. ч. т. д. № 81/2015 г.,
Определение № 123 от 1,06. 2015 г. на ОС - Търговище по в. ч. т. д. № 71/2015 г. и много
други.
Моли, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да бъде осъден „ Изи Асет Мениджмънт “
АД, да заплати на ищеца сумата в размер на 36.36 лева/след изменение на размера на иска/,
недължимо платена като договорна лихва по Договор за паричен заем № 4381411, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на сумата.
Моли, на основание чл.55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, да бъде осъден "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, да заплати на ищеца сумата в размер на 241.45 лева/след изменение на
размера на иска/, недължимо платена като възнаграждение за гаранция по Договор за
предоставяне на гаранция № 4381411 ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба от
ответника Файненшъл България“-ЕООД-София,в който се излага,че претенцията на ищеца е
неоснователна. Ищецът и „Файненшъл България“ ЕООД са сключили договор за
поръчителство, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да обезпечи
изпълнението на задълженията на Г. С. Г. по договор за паричен заем, а Г. С. Г. се е
задължил да заплати възнаграждение за предоставената услуга. “Файненшъл България”
ЕООД е изпълнило задължението си по договора за поръчителство. Дружеството е
обезпечило изпълнението на задължението на Г. С. Г. към “Изи Асет Мениджмънт 1 ’ АД.
Полученото от дружеството възнаграждение е получено на валидно правно основание.
7
Процесният договор за поръчителство е действителен, тъй като отговаря на приложимите
изисквания на закона, тъй като е сключен валидно - между лице, което е вписано в
Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.За ЗКИ, в рамките на предмета, за който
е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и
изискваната форма. Процесният договор за поръчителство не страда от пороците, посочени
в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на договора. „Файненшъл
България“ ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите
институции по чл. За ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни
сделки по занятие. Именно в това си качество - на търговец, Дружеството сключва
гаранционни сделки (поръчителство) - обезпечава изпълнението по договори за кредит
срещу възнаграждение (по занятие).Дружеството отговаря на изискванията на закона по
отношение на лицата, които могат да предоставят гаранционни сделки по занятие.
Дружеството, сключва договори за поръчителство в рамките на дейността, за която е
регистриран.Договорът за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България“
ЕООД, урежда техните отношения по повод задължението на „Файненшъл България“ ЕООД
да обезпечи кредита на ищеца. По силата на договора за поръчителство, „Файненшъл
България“ ЕООД се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на Г. С. Г. по
договор за паричен заем, а Г. С. Г. се е задължил да заплати възнаграждение за
предоставената услуга. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на кредит. В Закона за
задълженията и договорите липсва изрична регламентация на възмездното поръчителство,
което е разбираемо, тъй като законът е обнародван през 1950 г., но и в теорията и в
практиката никога не е съществувало схващане, че възмездното поръчителство е
недопустимо или пък нарушава законова разпоредба. Твърдението, че договора за
поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК е
несъстоятелно. Искането на ищеца за обявяване на нищожност на Договора за предоставяне
на гаранция на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК е напълно неотносимо към
процесния договор, поради факта, че разпоредбата на Закона за потребителския кредит и
последиците от неприлагането им са относими единствено и само за договори за
потребителски кредит, какъвто процесният договор категорично не е. Договорът за
поръчителство/пред оставян е на гаранция, очевидно, е извън приложното поле на Закона за
потребителския кредит, определено чрез разпоредбите на чл. 1-4. В тази връзка, всякакви
твърдения за нищожност на основание разпоредби на Закона за потребителския кредит, са
напълно ирелевантни. Ирелевантни са твърденията за „свързаност“ между „Файненшъл
България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Свързаността между две юридически лица
има значение за правото само в предвидените от закона случаи. Свързаността между
„Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД не може да превърне договора
за поръчителство в договор за кредит. Основният предмет на договора за поръчителство е
различен от основния предмет на договора за потребителски кредит (да се предостави в заем
сума, която да бъде върната). Основният предмет на договора за поръчителство не става част
8
от съдържанието на договора за потребителски кредит. Свързаността между „Файненшъл
България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД не променя приложното поле на Закона за
потребителския кредит. Законът за потребителския кредит, съгласно чл. 1 - чл. 4, се прилага
за договори за потребителски кредит, договори за кредит под формата на овърдрафт, когато
кредитът трябва да бъде погасен в срок, по-дълъг от три месеца; договори за наем или
лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора;
договори за потребителски кредити, които не са обезпечени с ипотека или друго сравнимо
обезпечение върху недвижим имот и които се предоставят за ремонт на недвижим имот, с
общ размер на кредита, по-голям от 147 000 лв. Договорът за поръчителство/п ре доставян е
на гаранция е извън приложното поле на Закона за потребителския кредит. Свързаността
между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД не основание
възнаграждението по договора за поръчителство да се включва при изчисляване на
годишния процент на разходите по договора за паричен кредит. Определящо за това кои
разходи се приемат за общ разход по кредита е връзката с предмета, а не връзката между
субектите. Твърденията на ищеца, че „със сключването на договор за поръчителство се цели
едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение за
кредитодателя„в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие
ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД“ са несъстоятелни.
Възнаграждението по договорите за поръчителство, които „Файненшъл България“ ЕООД
сключва със своите клиенти е насрещната престация срещу поето задължение за
обезпечаване на кредит. Дружеството сключва гаранционни сделки по занятие. Като всяка
стопанска/ търговска дейност, същата се осъществява с цел положителен финансов резултат.
Но какъв е резултатът от извършваната от дружеството стопанска дейност, дали е
положителен или отрицателен и как се разпределя след приключване на финансовата година
е ирелевантно в процесния случай. Разпределението на евентуалния положителен резултат
от стопанската дейност на дружеството по никакъв начин не се отразява на
действителността на договора за поръчителство, поне според действащото в страната и в ЕС
законодателство. Твърдението на ищеца, че „със сключване на договора за поръчителство се
цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗП1С‘ също е несъстоятелно що се отнася
до ответното дружество. Ако ищецът, сключвайки договор за поръчителство, е целял да
заобиколи посочената разпоредба на Закона за потребителския кредит, то, моля, да имате
предвид, че ответното дружество не е знаело за тези цели и намерения на ищеца.
„Файненшъл България“ ЕООД сключва гаранционни сделки по занятие. Твърдението, че
договорът за предоставяне на гаранция е сключен в противоречие с добрите нрави е
неоснователно и неаргументирано. Преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В
тази връзка, позовавайки се на противоречие с добрите нрави ищецът следва да докаже в
какво точно се изразява противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и
доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Каквато и да било обосновка
в тази насока липсва в исковата молба, което прави претенциите за нищожност голословни и
недоказани. Доколкото понятието за добри нрави е субективно и относително, то подлежи
9
на изследване и доказване от страната, която желае да се позове на него, в случая - от
ищеца. Такива доказателства не са ангажирани. Договорът за поръчителство не нарушава
нито изрично формулиран правен принцип, нито правен принцип, проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. Договорът за поръчителство е сключен в
съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта.
Принцип на справедливостта и не/еквивалентност на престациите:
Дружеството, задължавайки се да отговаря солидарно с цялото си имущество за
задълженията на заемателя (и то за размер на дълга, който е много над уговореното
възнаграждение по Договора), не получава нещо в повече, от това което предоставя, а дори
напротив. Разбира се, като при всеки алеаторен договор, престацията по договора за
поръчителство на пръв поглед изглежда нееквивалентна. Но поръчителството се простира
върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и
разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите може да бъдат
разглеждани като нееквивалентни, но в полза на ищцовата страна, а не в полза на
Поръчителя, чиято отговорност може да бъде ангажирана в размер, надвишаващ с много
полученото възнаграждение. Дължимото им се възнаграждението по Договор за
предоставяне на поръчителство е определено след извършена преценка на риска. Ако
насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила
договора. Както споменах в началото на отговора, към момента на сключване на договора,
по времето на неговото изпълнение/действие и до приключването му спор между страните
не е съществувал. Съгласно Определение № 381 от 14.04.2016 г. по гр. д. № 1275 / 2016 г. на
ВКС, „Нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора. Когато
страните са договорили неравностойни насрещни престации, заинтересованата страна може
в едногодишен срок да иска унищожаване на договора, ако той е сключен поради крайна
нужда. Принцип на добросъвестността При сключване на договора, процесуално
представляваното от мен дружество е действало добросъвестно. Клаузите в договора за
поръчителство за формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител -
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Нещо повече, в договора за
поръчителство е предвидено, че той влиза в сила само, ако заемополучателят не представи
на кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица
или банкова гаранция. Твърденията на ищеца, че договорът за поръчителство е нищожен на
основание чл. 143 от Закона за защита на потребителите са несъстоятелни и
неаргументирани. Въвеждайки твърдения за наличие на неравноправни клаузи, ищецът
първо следва да докаже реализирането на посочените в разпоредбата на чл. 143
предпоставки, в исковата молба аргументация в този смисъл липсва. Видно от текста на
Закона за защита на потребителите, в разпоредбата на чл. 143 са изброени възможни
хипотези на неравноправни клаузи, а не основания за недействителност на договори.
Наличието на неравноправна клауза не се отразява непосредствено на действителността на
договора. Моли да се има предвид, че съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП, „Преценяването на
10
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както
и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата,
която ше бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми. В договора за поръчителство ясно и разбираемо е
написано, че „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да сключи договор за
поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с
потребителя за неговите задължения по договор за заем, а потребителят се задължава да
заплати на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение посоченото в договора
възнаграждение. Всеки потребител - относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици за него. Икономическите последици са се равнявали на сумата, която
потребителят е трябвало да заплати. В множество решения СЕС се е произнесъл, че чл.4,
параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО установява изключение от механизма за контрол по
същество на неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази директива система за
защита на потребителите, при условие, че клаузата е изразена на ясен и разбираем език.
Поради това разпоредбата на чл. 4, параграф 2 от Директивата трябва да се тълкува
ограничително /решение по дело С-26/13, т. 42; решение по дело С-96/14, EU:C:2015:262, т.
31; решение по дело С-186/16, т. 34/. Изискването за съставяне на договорната клауза на
ясен и разбираем език се прилага и по отношение на клаузата, попадаща в обхвата на
понятието „основен предмет на договора“ или „съответствие на цената и възнаграждението,
от една страна, и на доставените стоки или предоставените услуги, от друга“ по смисъла на
член 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО. При условие, че такава клауза е изразена на ясен и
разбираем език, същата не се счита за неравноправна и не се прави преценка на
неравноправния й характер /решение по дело С-186/16, т.1, изр.2 от диспозитива; решение
по дело С-484/08, EU:C:2010:309, т.32; решение по дело С-26/13, т.68/ (Решение № 60079 от
19.01.2022 г. по т. д. № 105 / 2020 г. на ВКС, 1-во тър. отделение)
С оглед на гореизложеното, моли да бъде постановено решение, с което да се
отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба и от
ответника „Изи Асет Мениджмънт“-АД,в който се излага следното:
Счита, че искът е допустим, но неоснователен. Счита, че претенциите на ищеца са
неоснователни, и следва да бъдат отхвърлени. Дружеството не е получавало суми от ищеца
без основание. Ищецът е погасявал единствено задълженията си по договор за паричен заем,
сключен с ответника. Процесният договор за паричен заем е действителен. Клаузите на
договора са в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл, 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
от Закона за потребителския кредит. Договорът за потребителски кредит е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора. Посочени са общия размер на кредита (600 лв.) и
условията за усвояването му (чл. 2, т. 9); лихвения процент по кредита (35%) ; годишния
11
процент на разходите по кредита (39,9 %) и общата сума, дължима от потребителя (649,55
лв.), изчислени към момента на сключване на договора за кредит, взетите предвид
допускания (чл. 2, т. 8), използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение Xs 1 начин; условията за издължаване на кредита от
потребителя, информация за размера (59,05 лв.), броя (11), периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски (чл. 2, т. 5), информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания (чл. 7 (1));
наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено (чл. 7 (3)), и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден (0,10%). Всяка
страница от договора е подписана от двете страни. Както се вижда от представения договор,
в него не е предвидена дължимост на възнаграждение за поръчителство или на неустойка, не
съществува изискване за сключване на договор за поръчителство; не съществува изискване
за сключване на договор за поръчителство с избрано от заемодателя дружество Твърденията
на ищеца, че е предвидена дължимост на възнаграждение за поръчителство, е предвидена
дължимост и на неустойка, че сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като
елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде
сключен са несъстоятелни. Изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно
допустимо и законно, както се вижда от разпоредбите на чл. 11, т. 18 от Закона за
потребителския кредит, от чл. 5, ал. 1, б. „н“ от Директива 2008/48/ЕО и от Закона за
задълженията и договорите. Обезпечението е правно средство, което осигурява кредитора
срещу неизпълнение и подготвя удовлетворяване на вземането му. При договорите за
кредит насрещните престации на съ-контрагентите не съвпадат по време. Кредитодателят
престира към момента на сключване на договора, а кредитополучателят престира или не в
определен момент в бъдещето. Ролята на обезпечението е да осигури кредитора срещу
неизпълнение и евентуално да подготви удовлетворяване на вземането му в периода на
„разминаване“ на престациите. Целта на исканото от страна на заемодателя обезпечение е да
се диверсифицира риска от неизпълнение на задължението за погасяване в срок на
задълженията по сключения договор за заем. На следващо място при неизпълнение на това
договорно задължение от страна на заемателя, рискът от непогасяване на задълженията по
сключения договор за заем е по-висок. Липсата на предоставена банкова гаранция или
поръчителство по заемното правоотношение, водят до висока степен на риск от
непогасяване на задълженията по процесния договор за заем. Поръчителството и банковата
гаранция са обезпечения, които са предвидени, както в българското, така и в европейското
законодателство. Кредитополучателят е можел да избира между вида на обезпечения, които
да представи. Първата възможност е да се представи банкова гаранция. Втората възможност
е да се осигурят двама поръчители. Договорът за потребителски кредит е в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал. 1 т, 10 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 11, ал.
12
1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Тази информация е налична в договора за потребителски кредит. В процесния
договор са посочени годишния процент на разходите (39,9 %), общата сума, дължима от
потребителя (649,55 лв.), взетите предвид допускания (чл.2, т. 8 от договора: “договорът ще
е валиден за срока, за който е бил сключен, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за изпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други
разходи, освен посочените в настоящия договор“). Годишният процент на разходите и
общата дължима сума са изчислени към момента на сключване на договора. Думата
„допускания“ в чл. 11, ал. 1, т. 10 от закона се използва в смисъл на предвиждания за
бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са
изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на
Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейното
изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19,ал.2 ЗПК. Чл. 11, т. 10
ЗПК не изисква да се посочи в договора и математическия алгоритъм/методика, по който се
изчислява ГПР, защото методиката за изчисляване на годишния процент на разходите по
договори за потребителски кредити е описана в Приложение 1 към Закона за потребителския
кредит, след раздел „Преходни и заключителни разпоредби“ на закона. В договора за
потребителски кредит са посочени основните данни, които са послужили за изчисляване на
ГПР. В процесния договор са посочени размер и брой на погасителни вноски, дата на
плащане на всяка вноска, обща дължима сума. Годишният процент на разходите по
договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в
съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Годишният процент на разходите по
договора е изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит
начин, като са използвани параметрите, посочени в договора за паричен заем - размер на
усвоената сума, размер и брой на погасителните вноски, дата на плащане на всяка вноска.
Съгласно Приложение 1 към Закона за потребителския кредит, „ Годишният процент на
разходите по кредита се изчислява по следната формула: т т където: X е ГПР, който може да
се изчисли по алгебричен път или чрез последователни приближения, когато другите
параметри в уравнението са известни; т - общият брой усвоявания по кредита; k - поредният
номер на усвояване по кредита, следователно 1 <к
Годишният процент на разходите не е по висок от пет пъти размера на законната
лихва.Разликата в стойностите на ГПР и годишния лихвен процент се дължи на разликата в
естеството и начина ,по който същите се определят.Несъстоятелно е твърдението,че в ГПР
следва да се включи възнаграждението ,което ищецът е договор с дружеството –
гарант.Договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение,с
различни правни субекти.Инициативата за сключване на договора за кредит е на
ищеца,ищецът е преценил възможностите си,съгласил се е с условията на ответника и не
13
може да се говори за накърняване на добрите нрави.
Моли да бъде постановено решение,с което се отхвърлят изцяло исковете,като
неоснователни и недоказани.
От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за установено
следното:
Приложен е договор за паричен заем №4381411/27.01.2022г,сключен в град
Тетевен,Лов.обл. между „Изи Асет Меиджмънт“-АД-София и Г. С. Г. от град
Тетевен,Лов.обл.,съгласно който заемодателят/първият ответник „Изи Асет Мениджмънт“-
АД/ предава в собственост на заемателя/ищецът/ парична сума в размер на 600.00 лева,като
ищецът се е задължил да върне заема на 11 вноски по погасителен план и краен срок
03.07.2022г. година. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 35 % /чл.2,т.6 от
договора/. В чл. 2,т.8 на договора е посочено, че годишният процент на разходите по
кредита е 39.99%%.
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до 3 дни от датата
на сключване на договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: две
физически лица-поръчители или банкова гаранция с бенефициент,за сумата по т.2.7 от
договора.
В изпълнение на тази клауза е сключен договор за предоставяне на гаранция №
4381411 /същия номер като договора за кредит/ от дата
27.02.2022г. /същата дата като на договора за кредит/,като същият е сключен между
„Файненшъл България“ ЕООД и ищеца Г. С. Г., за обезпечаване на задълженията по
договора за кредит, като гарантът се е задължил да обезпечи изпълнение на задълженията по
кредита, за което е договорено възнаграждение на гаранта в размер на 241.45 лева.
Дължимите вноски за погасяване на договореното възнаграждение на гаранта съвпадат
изцяло с тези по договора за паричен заем.
От представена от ответника „Изи Асет Мениджмънт“-АД справка/стр.77 от делото/
се установява,че заплатената от ищеца лихва по договора за паричен заем е в размер на
36.36 лева.
От заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвено от вещото лице Р. Х. ес
установява,че заплатената от ищеца на ответника „Файненшъл България“-ЕООД сума по
договор за предоставяне на гаранция/посочен в заключението като поръчителство/ е в
размер на 241.45 лева.
При така изложената фактология се налагат следните правни изводи:
Сключеният между ищеца и ответника „Изи Асет Муениджмънт“-АД договор за
заем/кредит/ попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в
който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.
Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на
договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче договорът не
14
отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит
задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР, респ. цялата
дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко
дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени
всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение, включително и разходите, които ще бъдат направени във връзка с
обезпечението на кредита.
В случая в договора за заем/ кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. При
липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен лихвен процент от 35.00
%, не става ясно как е формиран ГПР от 39.99 %. Това се равнява на липса на посочен ГПР.
Отделно от това следва да се посочи, че не е ясно какъв е реалния ГПР, което
възпрепятства и съдът да направи извод дали същият реално не надхвърля петкратния
размер на законната лихва, предвид забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което съдът
приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с
посочване на общата сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване
по чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Посочената разпоредба има за цел да се предостави пълна, точна
и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи потребителя във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали
да го сключи. В този см. е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива
2008/48/ЕО, където е въведено изискването, че: "се посочват всички допускания, използвани
за изчисляването на този процент".
Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите
членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на
настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в
15
чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
представлява основание за недействителност на договора за кредит.
Следва да се отчете и обстоятелството, че и без специални знания е видно, че ако в
ГПР беше включено и възнаграждението по договора за гаранция, то размерът му
неминуемо би надхвърлил максимално определения праг на ГПР от 50%. Подобни такси и
възнаграждения за получен потребителски кредит противоречи не само на българските
закони, в частност чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22
ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, но и
на Директива 2008/48/ЕО и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в
потребителските договори.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за паричен заем/кредит, сключен
между страните се явява недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19,
ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1
ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и не поражда целените правни последици.
Изцяло в горния смисъл е постановеното решение № 25 от 23.01.2023 г. на ОС-Стара
Загора по в.т.д. № 462/2022 г., 2 търговски състав и други,цитирани в исковата молба и
писмените становище на ищеца решения.
По идентични на посочените по-горе съображения съдът намира за нищожен
договора за предоставяне на гаранция №4381411/27.01.2022г на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. ал. 5 ЗЗД, тъй като единствената му цел е заобикаляне
на закона и облагодетелстване на свързани помежду си търговски дружества, за сметка на
икономически по-слабата страна в лицето на потребителя-физическо лице, домогващ да
получи потребителски кредит. Този договор противоречи и на добрите нрави съгласно чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като уговорката на възнаграждение в размер повече от почти
половината от размера на кредита е абсолютно неоснователно обогатяване на едно лице за
сметка на икономически по-слабо друго. Не само европейското законодателство не допуска
при уредбата на потребителските кредити и защитата на потребителите подобни уговорки,
но и българското законодателство също не допуска подобни уговорки – ЗПК и ЗЗП.
Затова съдът намира, че и договора за предоставяне на гаранция е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр.
чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК.
В предвид изложените мотиви досежно недействителността на цитираните
договори,съдът приема,че ищецът е доказал правопораждащите правото му факти да иска
връщане на дадено без основание на ответниците,респ.квалифицираните искове по
чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД за основателни и доказани по размер,в предвид справката от първия
ответник и заключението на съд.-счетоводната експертиза,до който размер е допуснато
увеличение на предявените осъдителни искове в последното проведено открито заседание
по делото.Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“-АД следва да бъде осъден да заплати на
16
ищеца сумата в размер на 36.36 лева,а ответникът „“Файненшъл Българлия“-ЕООД следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 241.45 лева.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 100 лв. внесена държавна такса и депозит
за вещо лице вн размер на 200.00 лева или общо сумата от 300.00 лева. От тях сумата от 50
лв. се дължат от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД по първия иск, а сумата от 250 лв.
се дължат от ответника „Файненшъл България“ ЕООД по втори иск.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. М. М. от АК-Пловдив
за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да се определи
възнаграждение в размер на 480.00 лева с ДДС по иска за връщане на платена договорна
лихва по договора за паричен заем/кредит и в размер на 480.00 лева с ДДС по иска за
връщане на платено възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция,съгласно
чл.7,ал.2,т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,платими от ответниците, с оглед осъщественото процесуално
представителство по предявения иск, на осн. чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 2, ал. 2 и
ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ. Съответно всяко от възнагражденията следва да се плати
от съответния ответник, страна по договора, предмет на иска, по подобие на разноските на
ищеца.
Поради уважаване на искове ответниците по тях нямат право на разноски
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление гр. София, Ж.К. Люлин,7,
бул.“Джавахарлал Неру“ №28,ет.2,представлявано от Г. Т. Т. и в ,да заплати на Г. С.
Г.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,сумата в размер на 36.36/тридесет и шест лева
и тридесет и шест ст./лева,дадена при липса на основание като договорна лихва по Договор
за паричен заем №4381411/27.01.2022 година.,заедно със законната лихва върху
сумата,начиная от 12.01.2024г до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, с управител П. Б. Д., да заплати на Г. С.
17
Г.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,сумата от 241.45/двеста четиридесет и един
лева и четиридесет и пет ст./лева,дадена при липса на основание като възнаграждение по
Договор за предоставяне на гаранция №4381411/27.01.2022 година,заедно със законната
лихва върху сумата,начиная от 12.01.2024г до изпращане на вземането.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул.“Джавахарлал Неру“ №28,ет.2,представлявано от
Г. Т. Т. и в, да заплати на Г. С. Г. от град Тетевен,Лов.обл.,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски по делото в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, с
управител П. Б. Д., да заплати на Г. С. Г. от град Тетевен,Лов.обл., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК разноските по делото в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул.“Джавахарлал Неру“ №28,ет.2,представлявано от
Г. Т. Т. и в да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес гр. з, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,сумата от 480.00/четиристотин и осемдесет/лева с ДДС,
за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, с
управител П. Б. Д., да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес гр. з,на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 480.00/четиристотин и
осемдесет/лева с ДДС,, за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
18