Решение по дело №29/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК)

Образувано е по жалба на Л. И. К. от [населено място], [жк], [адрес], против Решение № 2153-11-2/06.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което жалбата на оспорващата срещу Разпореждане №*********/18.10.2024г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана е приета за неоснователна и същото е потвърдено.

В жалбата се поддържа, че административният акт постановен от Директора на ТП на НОИ – Монтана е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон, необоснован и в нарушение на административнопроизводствените правила. В жалбата е посочено, че неправилно и необосновано, стажът за периода 01.04.1998г.-01.01.2004г. на длъжност Главен специалист в РИОСВ-Монтана и за периода 01.04.2004г.-20.06.2026г. на длъжност Главен експерт в Изпълнителна агенция по околна среда при МОСВ не е признат за втора категория. В жалбата е посочено, че административното производство е проведено формално, като административният акт е постановен без да са изяснени всички релевантни за случая факти и обстоятелства. В съдебно заседание оспорващата, чрез процесуалните си представители адвокат Ц. и адвокат Д., поддържа жалбата по изложени в нея доводи и моли да бъде уважена при подробни доводи изложени в писмена защита. В съдебно заседание, оспорващата претендира присъждане на разноски по делото съобразно представен списък на разноските.

Ответникът по оспорването, чрез процесуалният си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като развива доводи, че оспореният административен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден. В представено писмено становище излага подробни съображения по законосъобразността на оспорения административен акт.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, при следните доводи:

Със заявление за отпускане на пенсия с вх. №2113-11-560 от 20.06.2024г. (л.21-24 по делото), оспорващата е подала искане да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж, а именно: Трудова книжка № 1101/28.09.1978г. (л.25, 26 по делото), Трудова книжка №1101- продължение (л.27, 28 по делото), както и други заповеди, длъжностни характеристики и др. писмени документи свързани с установяване на осигурителния стаж.

С писмо изх.№2113-11-560/3 от 18.07.2024г. (л.73 по делото), от оспорващата са изискани да представи допълнителни писмени доказателства установяващи осигурителния стаж. С писмо вх.№2113-12-5606/16.08.2024г. (л.75 по делото), оспорващата е Удостоверение обр.УП-3 от Община Чипровци (л.76 по делото), 3 броя Удостоверение обр.3 от РИОСВ-Монтана (л.77-79 по делото – едното анулирано от осигурителя), Удостоверение обр.3 от Изпълнителна агенция по околна среда при МОСВ (л.80 по делото) и Удостоверение обр.2 от РИОСВ-Монтана (л.81 по делото).

С Разпореждане №********* от 18.10.2024г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана, на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО на оспорващата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в месечен размер от 580,57 лв. В Разпореждане №********* от 18.10.2024г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана е посочено, че осигурителния стаж на оспорващата от втора категория е 0 години 10 месеца и 00 дни, от трета категория 38 години, 00 месеца, 15 дни, като общия осигурител стаж превърнат към трета категория труд е 39 години, 00 месеца и 15 дни.

С жалба вх.№1023-11-123 от 30.09.2024г., оспорващата е оспорила Разпореждане №********* от 18.10.2024г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана пред Ръководителя на ТП на НОИ – Монтана. С Решение № 2153-11-2/06.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана жалбата на оспорващата срещу Разпореждане №*********/18.10.2024г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана е приета за неоснователна и същото е потвърдено. Видно от известие за доставяне на л.197 по делото, административния акт е надлежно връчен на оспорващия на 09.01.2025г., тоест жалбата с вх.№154/22.01.2025г., с която е оспорен административният акт, е подадена в законоустановения срок.

Въз основа на така описаната фактическа страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетите съдебни експертизи, съдът, намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, тъй като съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т. 2, буква „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на ТП се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, тоест оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност.

Административният акт е издаден при спазване изискванията за писмена форма и съдържа фактически и правни основания мотивирали издаването му, тоест отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по във вр. с разпоредбата на чл.117, ал.5 от КСО.

Не се установява да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е нарушило правото на оспорващия да упражни правата си във воденото административно производство. Оспорващият е участвал в административното производство, като от него са изисквани доказателства свързани с подаденото заявление. Обстоятелствата свързани с тълкуването на събраните от административния орган писмени доказателства не установяват особено съществен порок свързан с нарушение на административнопроизводствените правила, а и не могат да се обвързват като такъв.

По разбиране на настоящият съдебен състав административният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон.

На първо място следва да се посочи, че спора между страните е свързан с определената категория на труд на оспорващата, като периода по отношение на който е претенцията, че труда следва да бъде признат за втора категория е изрично конкретизиран от оспорващата с жалбата срещу Разпореждане №********* от 18.10.2024г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана и жалбата срещу Решение № 2153-11-2/06.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, а именно стажът за периода 01.04.1998г.-01.01.2004г. на длъжност Главен специалист в РИОСВ-Монтана и за периода 01.04.2004г.-20.06.2026г. на длъжност Главен експерт в Изпълнителна агенция по околна среда при МОСВ, който е административният орган счита, че е от трета категория.

На следващо място следва да се посочи, че по делото не е спорно, че в периода 01.04.1998г.-01.01.2004г. оспорващата е заемала длъжност Главен специалист в РИОСВ-Монтана, а периода 01.04.2004г.-20.06.2026г. е заемала длъжност Главен експерт в Изпълнителна агенция по околна среда при МОСВ. С оглед изясняване на работната среда и спецификата на работната среда на оспорващата, като свидетел по делото бе разпитана А. К. Г.. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира свидетелските показания на този свидетел като обективни и безпристрастни. Свидетеля А. Г. изяснява, че работното място на оспорващата е в лабораторията за радиационни изпитания, като в тази лаборатория имало създадено специално помещение, в което се съхраняват радиационни източници, които оспорващата използва ежедневно в работния процес. Този свидетел изяснява, че калибрирането на използваните от оспорващата уреди за изследване е свързано с работа с радиационни източници, като описва процеса на работа с радиоактивни източници за непрекъснат в работата на оспорващата. Свидетеля изяснява, че оспорващата участва и в набирането на проби за извършваните изследвания, като посочва, че всяко извършване на проверка на апаратурата е свързано с ежедневно използване на радиоактивни източници на уредите както за пробонабиране, така и за изследване на пробите. Свидетеля изяснява, че оспорващата е подложена непрекъснато на йонизиращи лечения, като дава информация, че всяка година е ползвала различен режим на работно време, безплатна храна и напитки. Показанията на свидетеля А. Г., които са свързани с работната среда на оспорващата и ползваните придобивки във връзка с характера на работата извършвана от нея, се потвърждават от приетите по делото Заповед №12/16.01.2013г., Заповед №227/29.08.2014г., Заповед №156/07.07.2016г., Заповед №41/25.01.2017г., Заповед №54/07.02.2018г., Заповед №10/20.01.2020г. и Заповед №266/30.08.2023г. (л.285-297 по делото) за осигуряване на безплатна храна и добавки към нея, Заповед №11/16.01.2013г., Заповед №59/19.02.2015г., Заповед №42/25.01.2017г., Заповед №11/20.01.2020г. и Заповед №267/30.08.2023г. (л.208-307 по делото) за определяне на намалено работно време от 7 часа на работещите в среда с йонизиращи лъчения, Заповед №14/17.05.2005г., Заповед №189/15.09.2010г., Заповед №226/29.08.2014г. и Заповед №67/06.03.2015г. (л.308-316 по делото), с които е определен персонала работещ непосредствено с източници на йонизиращо лъчение, Заповед №62/24.02.2021г. и Заповед №132/10.11.2008г. (л.318-321 по делото) за допълнителен платен годишен отпуск, както и фактури и справки за ползвана храна, добавки към нея и тонизиращи напитки (л.323-340 по делото). Тези устни и гласни писмени доказателства разгледани в съвкупност водят до извода, че в релевантния за делото период, оспорващата е полагала непрекъснато трудова дейност в среда с йонизиращо лъчение при наличието на радиоактивни източници.

С оглед специфичния характер на полаганият труд от оспорващата и за изясняване на релевантни за спора въпроси по делото бяха назначени съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Б. Ц. и съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице Ю. К., като настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключенията на вещите лица, като професионални, обективни и професионално изготвени. Вещото лице Б. Ц. изяснява в своето заключение, че оспорващата е работила в йонизираща среда, като потвърждава констатациите, че заради характера на работата си, който е свързан с йонизиращи лъчения, е ползвала намалено работно време от седем часа, което се установява и от посочените по-горе заповеди. В същата насока е установеното от вещото лице Б. Ц., че оспорващата е ползвала допълнителен отпуск заради специфичния характер на работата си свързан с йонизираща среда. Пълнотата изисква да се отбележи, че установеното от вещото лице Б. Ц., че оспорващата не е била осигурявана при условията на втора категория труд и не е получавала допълнително възнаграждение за работа в йонизираща среда е след проверка от вещото лице на фишове за работна заплата и проверка на платежно –разплащателна ведомост за изчислено и заплатено трудово възнаграждение на оспорващата, но това установяване следва да се съпоставя и анализира в контекста на установените от вещото лице обстоятелство свързано с работа в йонизираща среда и ползваните от оспорващата социални придобивки под формата на храна, добавки към нея, тонизиращи напитки, намалено работно време и ползване на допълнителен платен годишен отпуск.

Пълното установяване на характера на работа на оспорващата и на средата в която е полагала труд през релевантния за делото период е дадено от вещото лице Ю. К., което изрично сочи, че оспорващата е работила ежедневно и постоянно в пряка и взаимна връзка с източници на йонизиращо лъчение. Вещото лице изтъква обстоятелството, че оспорващата непосредствено и непрекъснато е била подложена на мониторинг на работното място, чрез индивидуален дозиметър, като анализирайки длъжностните характеристики за длъжността на оспорващата и комплексната оценка на работното и място дава категорично заключение за непрекъснатия режим на работа в среда с йонизиращо лъчение. На л.16 от приетата експертиза и в ОСЗ на 10.04, вещото лице изяснява, че разпространението на източници на йонизиращи лъчи в работната среда, независимо от предприетите мерки, тоест лъчението съществува, а оспорващата работи непосредствено с тях чрез пипане с ръце си, като това определя: - Първа степен буква „В" - „хората работещи, които извършват ремонт и ремонтни дейности с източници но йонизиращи лъчения до 2 ГБек Това се определя във ВТОРА СТЕПЕН -100 точки; - втора степен група Б - т, 12. „Работещи със закрити гама източници с активност до 2 ГБек и т.19. „Работещи по дозиметрия, лъчезащита и радиационна безопасност в надведомствени и ведомствени служби и лаборатории". Това се определя във ВТОРА СТЕПЕН - 225 точки. Вещото лице сочи, че източници на йонизиращо лъчение оценката по фактор ИЙЛ - II степен група Б - т.12. „Работещи със закрити гама източници с активност до 2 гигабекерела" и т.19. „Работещи по дозиметрия, лъчезащита и радиационна безопасност в надведомствени и ведомствени служби и лаборатории", като това се определя във ВТОРА СТЕПЕН - 225 точки. При тези установявания, вещото лице е категорично, че оспорващата е консумирала в своята всестранна дейност посочените рискови фактори на работната среда, а именно: микроклимат, прах, източници на йонизиращи лъчения и риск. защото тя е в постоянна, пряка и взаимна връзка с факторите, за да изпълни вменените й задължения от работодателя. Вещото лице изяснява, че през 2011 година стойностите на групите със степените за йонизиращите лъчения са осъвременени и се запазват единствено в предишните граници - II степен, група Б - ВТОРА СТЕПЕН - 225 точки, а минималната стойност от 70 точки в група I степен буква А се отнася до други работници и служители.

Диференциация на категориите труд е направена в ПКТП (отм.) до 31.12.1999г. и в НКТП след тази дата, съобразно спецификите на отделните производства и дейности. Съгласно чл.2, т.12 от НКТП от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, специалисти и ръководни служители, работещи постоянно в среда с йонизиращи лъчения, без включените в чл. 1, т. 5 и 6 /касаещи въздухоплаване и А. /. Предвид приложимата правна уредба, за да е налице работа в среда с йонизиращи лъчения – ИЙЛ, следва да са установени следните кумулативно задължителни предпоставки: работа постоянно в среда с йонизиращи лъчения; поставена при комплексното оценяване на условията на труд бална оценка по елемент "йонизиращи лъчения" 70 и повече точки съгласно Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд; включване на длъжността в представен в ТП на НОИ списък по чл.9, ал.22 от Инструкция № 13 на работните места, длъжностите и професиите на работниците и служителите, чиито задължения налагат постоянна работа в среда с йонизиращи лъчения. В чл.9, ал. 20 от Инструкция №13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП са конкретизирани правоимащите по т.12 от Наредбата – работещи в А. "К. ", във фирма "Редки метали", на обекти, използващи източници на йонизиращи лъчения, при пречистване на уранова руда и др. В чл.9, ал.21 от Инструкция № 13 законодателят е регламентирал, че участието в осъществяването на видовете работи и дейности по ал. 20 се доказва със: трудови договори; длъжностни характеристики, заповеди и други, регламентиращи задължения за работа; първична документация, доказващи плащания, свързани с реализирането на такава дейност. Към доказателствата за плащанията се включват и допълнителните възнаграждения за работа в реда с йонизиращи лъчения на основата на комплексното оценяване на условията на труд, ако балната оценка по елемент "йонизиращи лъчения" е 70 и повече точки съгласно Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд. При наличието на установеното по делото и даденото заключение на вещото лице, че оспорващата има бална оценка от 225 точки по елемент „йонизиращо лъчение“ следва да приеме, че полагания от нея труд съответства на изискванията на втора категория.

С оглед горните доводи, настоящият съдебен състав счита, че в случая незаконосъобразно стажа на оспорващата за периода 01.04.1998г.-01.01.2004г. на длъжност Главен специалист в РИОСВ-Монтана и за периода 01.04.2004г.-20.06.2026г. на длъжност Главен експерт в Изпълнителна агенция по околна среда при МОСВ е приет от административния орган за трета категория. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на ВАС по адм.дело №2280/06.03.2023г. по адм.дело №5402/2022г., което разглежда категорията труд на абсолютно идентична длъжност на оспорващата, в което е посочено, че работните места и видовете дейности и производства, които служат като основание за зачитане на положения на тях труд, като осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени изчерпателно в съответните точки от ПКТП (отм.) и в НКТП, като въз основа на тази нормативна регламентация следва извода, че причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория и само формалното наличие на което презумира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в Раздел "Общи разпоредби", т. 67 ПКТП (отм.) и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че дори и да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в раздел I и II на правилника, то след като работата е свързана със същата вредност и тежест на труда, се причислява към съответната категория.

От събраните по делото доказателства се установява, че положения от оспорващата труд в периода 01.04.1998г.-01.01.2004г. на длъжност Главен специалист в РИОСВ-Монтана и за периода 01.04.2004г.-20.06.2026г. на длъжност Главен експерт в Изпълнителна агенция по околна среда при МОСВ е от втора категория, което налага административния акт да бъде отменен и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите в съдебното решение. В тази връзка следва да се посочи, че съобразно чл.8, ал.2 от АПК при еднакви условия сходни случай следва да се третират еднакво, тоест настоящият съдебен състав отбелязва, че административния орган следва да съобрази адм.дело №2280/06.03.2023г. по адм.дело №5402/2022г., с което е даден конкретен отговор на въпроса каква е категорията полаган от труд на оспорващата за заеманите длъжности.

При този изход на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващата за присъждане разноски по водене на съдебното производство изразяващи се в заплатено възнаграждение за един адвокат размер на 500 лева и заплатена разноски за допуснати и назначени съдебни експертизи в размер на 1494 лева – общо претендирани разноски от 1994 лева, ответника следва да заплати на оспорващата разноски по делото в претендирания размер от 1994 лева, като настоящият съдебен състав счита, че договорено и заплатено адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото и процесуалните действия на пълномощника на ответника.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение № 2153-11-2/06.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което жалбата на оспорващата срещу Разпореждане №*********/18.10.2024г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана е приета за неоснователна и същото е потвърдено е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а административната преписка върната на административния орган за ново произнасяне, като на оспорващата се присъдят претендираните разноски по делото, предвид което на основание чл. 173, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № 2153-11-2/06.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана.

ВРЪЩА преписката на Директора на ТП на НОИ – Монтана за ново произнасяне в едномесечен срок, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-Монтана да заплати на Л. И. К. от [населено място], [жк], [адрес], [ЕГН] разноски по делото в размер на 1994 (хиляда деветстотин деветдесет и четири) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.