№ 143
гр. П., 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100300 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно (активно) съединени положителни установителни
искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците – В. М. С., ЕГН ********** и Н. С. С., ЕГН ********** – и двамата с
адрес в с. П., общ. П., твърдят, че са съпрузи и в режим на съпружеска имуществена
общност притежават втори жилищен етаж от 2-етажната жилищна сграда, построена в
поземлен имот с пл. № 587, за който е отреден парцел XII, в кв. 43, по плана на с. П.,
общ. П., одобрен през 1997 г., при граници на парцела – улица и парцели XI, X и XIII.
Поддържат, че собствеността им произтича от договор за продажба, материализиран в
нотариален акт с № 103/03.08.2000 г. по нот. д. № 346/00 г. на нотариус с № 287 на
Нотариалната камара. Заявяват, че в този нотариален акт изрично не са били отразени
принадлежностите на закупеното жилище, но те го следват като главна вещ. Смятат, че
тук попадат съответните идеални части от правото на строеж върху мястото и от
общите части на сградата, включително от нейния таван, както и помещенията от
приземния й етаж, представляващи складове. Изтъкват, че продавачите по
продажбената сделката по-късно са сключили договор за дарение с ответницата,
според който са й дарили цялата жилищна сграда. Считат, че дарителите не са били
носители на вещните права, касаещи втория жилищен етаж и принадлежностите му,
поради което дарението няма прехвърлителен ефект за тях. Искат постановяване на
съдебно решение, с което собственическите им права спрямо жилището, което са
1
закупили, ведно с неговите принадлежности, да бъдат признати за установени.
Претендират и съдебни разноски.
Ответницата – Ю. С. С., с адрес в с. П., общ. П., ЕГН **********, излага
доводи, че: признава правата на ищците по отношение на втория жилищен етаж от
сградата и припадащите му се идеални части от нейните общи части и от правото на
строеж върху парцела; към етажа, който двамата ищци са придобили посредством
покупко-продажбата, не се включват помещения от приземния етаж и от тавана на
сградата; самият приземен етаж е обособен като самостоятелно жилище, което тя е
придобила чрез дарението, направено в нейна полза.
Съдът приема следното:
1. Фактически и правни изводи по съществото на спора:
Уважаването на предявените искове е детерминирано от това дали ищците са
станали титуляри на собствеността върху процесното жилище и неговите
принадлежности, въз основа на сочения придобивен механизъм.
С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищците са длъжни да
установят така очертаното условие за основателността на исковите им претенции, а
ответницата трябва да докаже своето възражение, че е собственик на целия приземен
етаж от сградата, на базата на твърдения дарствен акт.
С гореупоменатия нотариален акт за продажба, съставен на 03.08.2000 г. по нот.
д. № 346/00 г. на нотариуса с № 287 на Нотариалната камара, ищцата В. С. е закупила
от С. Н. С. и от съпругата му М. С. С. посочения втори жилищен етаж от 2-етажната
сграда, разположена в описания урегулиран поземлен имот. Индивидуализацията на
имота се потвърждава и от приложената към исковата молба скица, изходяща от
Кметството на с. П., общ. П..
Двамата ищци са съпрузи, като са сключили граждански брак на 17.02.1996 г.,
съгласно удостоверение с № 034863/17.02.1996 г. на Кметството на с. П., общ. П..
Видно е от приетия като писмено доказателство нотариален акт за дарение с №
168/03.09.2019 г., издаден по нот. д. № 351/19 г. на нотариус с № 510 на Нотариалната
камара, че продавачите по продажбената сделка, сключена с ищцата С. през 2000 г.,
впоследствие са дарили на ответницата цялата 2-етажна жилищна сграда, находяща се
в поземления имот с пл. № 587, за който е отреден парцел XII, в кв. 43, по плана на с.
П., общ. П. от 1997 г.
Към доказателствения материал по делото е приобщена техническата
документация, касаеща изграждането на процесната сграда (архитектурни проекти,
одобрени на 22.01.1986 г., разрешение за строеж № 7/16.04.1986 г., протокол №
8/16.04.1986 г. за строителна линия и ниво, удостоверение № 174/24.06.1986 г. за
признато право собственост върху построена сграда и удостоверение № 121/24.02.2022
2
г. за идентичност на поземлени имоти). Разпитаните са и двама свидетели – И. С. и Х.
А.. Прието е и заключение на съдебно-техническа експертиза.
От съвкупната преценка на доказателствените източници, маркирани в
предходния абзац, се изяснява, че:
- На С. Н. С., който е баща на ищеца С. и на ответницата, е било разрешено
строителство на частна жилищна сграда, със застроена площ от 96,96 кв. м.
- Сградата е следвало да бъде позиционирана в общински парцел XI, в кв.
41 по действащия към 1986 г. план на с. П., общ. П., който е идентичен с поземления
имот с пл. № 587, за който е отреден парцел XII, в кв. 43, по плана на с. П., общ. П. от
1997 г.
- Според одобрените архитектурни проекти, в които са били нанесени
корекции, подписани от проектанта, и по които е било допуснато етапно строителство,
при условията на чл. 228 ППЗТСУ (отм.), сградата е трябвало да включва два етажа –
приземен и първи жилищен. За приземния етаж е било предвидено изграждането на
вход за сградата, стълбищна клетка, антре, гараж от 14,4 кв. м., склад от 6,07 кв. м.,
склад от 11,60 кв. м., склад от 10,15 кв. м., склад от 8,66 кв. м. и противорадиационно
укритие.
- Налице е и друг (втори) комплект от архитектурни проекти, според който
предназначението на гаража, на складовете и на противорадиационното укритие се
променя в жилищни помещения. Тези корекции обаче не са подписани от проектанта и
съответно не е ясно от кого са направени.
- Фактическата ситуация в приземния етаж на сградата, датираща поне от
около 1996 г., е следната:
= входно антре с размери 2,70 м./2,50 м.;
= складът от 6,07 кв. м. се ползва като баня с размери 2,70 м./1,67 м.;
= складът от 11,60 кв. м. е с размери 3,54 м./3,20 м. и се ползва по
предназначение;
= между складовете от 10,15 кв. м. и от 8,66 кв. м. не е изпълнена
предвидената преградна стена, при което е получено едно общо помещение с ширина –
3,55 м. в широката част и 2,55 м. в тясната част, и дължина – 6,63 м., като в широката
си част това помещение се ползва за кухня и дневна, а в тясната си част – за спалня;
= гаражът от 14,4 кв. м. е изпълнен с размери 2,60 м./5,35 м. и се
ползва за входно антре/дневна, като не е изпълнен част от преградния зид между него и
склада от 8,66 кв. м.;
= противорадиационното укритие е изпълнено с размери 2,25 м./5,40
м. и се ползва за склад;
= светлата височина на приземния етаж е 2,59 м.;
= в приземния етаж няма обособена тоалетна.
- В техническата служба на Кметството в с. П., общ. П. не е постъпвало
3
заявление и съответно не е била провеждана процедура за промяна на
предназначението на приземния етаж от сградата в жилище.
- Таванът на къщата представлява подпокривно пространство.
От страна на ответницата са ангажирани два броя удостоверения (с №
591/08.11.2021 г. на главния архитект на Община П. и с № 425/28.07.2022 г. на
заместник-кмет на Община П.), според които приземният етаж от процесната жилищна
сграда е изграден като жилищен такъв. По отношение на коментираните
удостоверения е било открито производство по чл. 193 ГПК, в тази им част, доколкото
те представляват официални удостоверителни документи и верността им досежно
посочения факт е била оспорена от ищците. Това оспорване трябва да се приеме за
успешно проведено. Както се констатира от заключението на техническата експертиза,
преустройството на приземния етаж от такъв, предвиден за гараж и складове, в жилище
е било направено при липсата на надлежно одобрен архитектурен проект. От друга
страна, отсъствието на тоалетна в приземния етаж означава, че той не отговаря на
изискванията за жилище нито към момента на изграждането му (чл. 54 от Наредба №
5/77 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.)), нито към
сегашния момент (чл.110, ал. 1 от Наредба № 7/03 г. за правила и норми за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони). Ето защо и тези два документа,
след приключването на делото, подлежат на изпращане на Районна прокуратура – гр.
Б., Териториално отделение – гр. П., на основание чл. 194, ал. 3, изр. 2 ГПК.
На основание чл. 98 ЗС във вр. с чл. 36, ал. 1 от Наредба № 5/77 г. за правила и
норми по териториално и селищно устройство (отм.), складовете от приземния етаж на
процесната сграда представляват принадлежности към жилищния етаж от нея, а
принадлежността следва главната вещ при прехвърляне (вж. Решение по гр. д. №
1441/10 г., I г. о. на ВКС, Решение по гр. д. № 401/11 г., I г. о. на ВКС и Решение по гр.
д. № 5556/13 г., I г. о. на ВКС). Затова както те, така и идеалните части от правото на
строеж върху мястото и от общите части на сградата, включително от нейния таван,
припадащи се на закупеното жилище, са били придобити от ищците въз основа на
продажбения договор от 03.08.2000 г., макар и да не са били изрично упоменати в него
(вж. Решение по гр. д. № 265/09 г., I г. о. на ВКС ).
Дарението от 03.09.2019 г., извършено в полза на ответницата, няма
транслативен ефект за жилищния етаж и за изброените му принадлежности, защото
дарителите по него вече не са били техни собственици, след като по-рано са ги продали
на ищцата С., която е била в брак с ищеца С.. Тук е нужно да се напомни, че един от
водещите принципи във вещното право (закрепен на нормативно равнище в правилата
на чл. 21, ал. 1 във вр. с 24, ал. 1 ЗЗД и на чл. 70, ал. 1, предл. 1 ЗС) е, че никой не
може да прехвърля права, които сам не притежава (вж. Решение по гр. д. № 17/12 г., I г.
о. на ВКС).
Така в обобщение може да се заключи, че е изпълнено изискването за
4
уважаването на предявените искове.
2. По съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищците (чл. 78,
ал. 1 ГПК). Те възлизат на 2 134,68 лв. и са сбор от: заплатената държавна такса за
образуване на делото (199,68 лв.), заплатената държавна такса за вписването на
исковата молба (10 лв.), платеното възнаграждение за вещо лице (720 лв.) и платения
адвокатски хонорар (1 200 лв.).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по
отношение на Ю. С. С., с адрес в с. П., общ. П., ЕГН **********, че В. М. С., ЕГН
********** и Н. С. С., ЕГН ********** – и двамата с адрес в с. П., общ. П., са
собственици, на основание договор за продажба , за който е бил съставен нотариален
акт с № 103/03.08.2000 г. по нот. д. № 346/00 г. на нотариус с № 287 на Нотариалната
камара, на втори жилищен етаж от 2-етажната жилищна сграда, построена в поземлен
имот с пл. № 587, за който е отреден парцел XII, в кв. 43, по плана на с. П., общ. П.,
одобрен през 1997 г., при граници на парцела – улица и парцели XI, X и XIII, ведно със
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото и от общите части на
сградата, включително от нейния таван, както и ведно със складовете, разположени на
приземния етаж от тази сграда.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ю. С. С., с адрес в с. П., общ. П.,
ЕГН **********, да заплати поравно на В. М. С., ЕГН ********** и на Н. С. С.,
ЕГН ********** – и двамата с адрес в с. П., общ. П., сумата от 2 134,68 лв.,
представляваща съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РАЗПОРЕЖДА, след влизане в сила на настоящото решение, заверен препис от
същото, както и копия от удостоверение с № 591/08.11.2021 г. на главния архитект на
Община П., от удостоверение с № 425/28.07.2022 г. на заместник-кмет на Община П. и
от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, да бъдат изпратени на
Районна прокуратура – гр. Б., Териториално отделение – гр. П., на основание чл. 194,
ал. 3, изр. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
5
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6