Р Е Ш Е Н И Е № 38
Гр. Сливен, 24.02.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора Христо Куков
и при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Жекова административно дело № 11
по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Образувано е по искова молба от И.С.С., ЕГН **********, с адрес *** срещу Областна дирекция на
МВР - Сливен за присъждане на обезщетение в размер на 400,00 (четиристотин)
лева, които вреди са претърпени от направени разходи за адвокатско
възнаграждение по водено в Районен съд Сливен АНД № 1135/2019 г., приключило с
отмяна на издадено срещу С. Наказателно постановление № 19-0804-001031/14.05.2019
г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен.
В исковата молба се
твърди, че по жалба против издаденото Наказателно постановление №
19-0804-001031/14.05.2019 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Сливен било образувано АНД № 1135/2019 г. по описа на Районен съд Сливен
и същото е приключило с Решение № 410/27.09.2019 г. С този съдебен акт
наказателното постановление било отменено, а в хода на производството С. бил
защитаван от адвокат, за чиито услуги заплатил адвокатски хонорар в размер на 400,00
(четиристотин) лева. Решението влязло в законна сила на 23.10.2019 г. Моли съда
да осъди ответника Областна дирекция на МВР - Сливен да му заплати така
направените разноски като обезщетение за нанесени имуществени вреди. Претендира
и направените в настоящото съдебно производство разноски.
В с.з. ищецът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з. ответникът
по исковата молба Областна дирекция на МВР Сливен, не се представлява. В
писмено становище заявява недоказаност на иска. Твърди, че договорът за правна
защита следва да отговаря на изискванията на Закона за счетоводството, който
бил приложим, независимо от обстоятелството, че в Закона за адвокатурата
липсвала препратка към ЗСч. Моли съда да отхвърли иска като недоказан,
алтернативно – да редуцира адвокатското възнаграждение до минималния размер,
предвид реално предоставената адвокатска услуга.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за недоказаност
на иска.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
С Наказателно
постановление № 19-0804-001031/14.05.2019 г. на Началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Сливен на И.С. ***, за нарушение по чл. 20 ал. 2 и на
основание чл. 179 ал. 2 предл. първо от Закона за
движението по пътищата било наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200,00 (двеста) лева. По жалба на С. срещу това наказателно постановление в
Районен съд – Сливен било образувано АНД № 1135/2019 г., приключило с Решение №
410/27.09.2019 г., с което НП било отменено като незаконосъобразно. Решението
не било обжалвано пред касационна инстанция и влязло в законна сила на 23.10.2019
г. В хода на съдебното производство пред Районен съд Сливен С. бил защитаван от
адв. П.П. ***, съгласно
Договор за правна защита и съдействие, с договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 (четиристотин) лева. Жалбата по
делото била изготвена от пълномощника, като процесуално представителство в съдебно
заседание не било осъществено.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Исковата молба е
процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява и основателна и като
такава следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
В процесния случай предявеният иск е с правно основание чл. 1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно тази
норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност,
като с оглед чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Първата от
цитираните по – горе разпоредби визира актове, действия или бездействия с
административен характер, при и по повод административна дейност, чиято
незаконосъобразност е установена по съответния ред, както и вреда от такива и
причинна връзка между акта, действието или бездействието и настъпилия
вредоносен резултат. Искът е осъдителен и в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно предпоставки, при наличието на които се ангажира
отговорността на държавата, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред, както и настъпили вреди и
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. За да се осъществи хипотезата на цитираната
норма, тези предпоставки трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата
на която и да било от тях прави иска неоснователен и игнорира възможността за
прилагане на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Такава липса настоящият съдебен състав не
установи. На първо място, нормата изисква наличие на незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнявана
административна дейност. Във връзка с това следва да се приеме, че издаването
на наказателни постановления от нормативно оправомощени
длъжностни лица съставлява упражнена от административни органи изпълнителна
(административна) функция в рамките на държавната власт. Макар и да не е
упоменато в нормата на чл. 21 ал. 1 от АПК като административни актове,
наказателното постановление следва да се приеме като издадено от
административен орган във връзка с упражняваните от него правомощия,
следователно – като властнически акт на органите на администрацията. Издаването
му е резултат от упражняване на административна правосубектност,
т.е. от извършване на административна дейност. Административният характер на
издаване на наказателно постановление, както и действията по налагане на
административно наказание, при или по повод на които са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, в който смисъл е и приетото в Тълкувателно
постановление по тълк. д. № 2/2014 г. на ОС на ВКС и
ВАС. Следователно, първата от изискуемите предпоставки е налице. От
доказателствата по делото се установява, че е налице и втората такава –
наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в
законна сила Решение № 410/27.09.2019 г., постановено по АНД № 1135/2019 г. по
описа на Районен съд Сливен. При преценка на доказателствата по делото и относимите правни норми, съдът намира, че в случая са
налице е другите две изискуеми предпоставки, визирани в чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ –
нанесена на ищеца вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилия вредоносен резултат. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г.
по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, след като в производството по
обжалване на наказателно постановление ищецът е ползвал адвокатска защита,
защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за осъществяване на
тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последица от него. Действително, плащането на адвокатско
възнаграждение е по силата на облигационно правоотношение между ищеца и
адвоката, но наличието на пряка причинна връзка е безспорно, доколкото поводът
за упълномощаването и извършения разход за процесуална защита е именно
издаденото наказателно постановление. Както е посочено в тълкувателното
решение, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Според ВАС,
безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единственото средство за
защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. Изплатеното адвокатско възнаграждение се явява вреда,
тъй като е налице намаляване на имуществото на ищеца в резултат на
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, а ангажираната
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на
собствените права и интереси. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е както
основателен, така и доказан.
На следващо място,
претенцията е и доказана. Видно е от представения по АНД № 1135/2019 г. договор
за правна защита и съдействие, подписан от двете страни (адвокат и клиент), че
договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, в който случай не са
необходими други писмени доказателства, удостоверяващи извършеното плащане.
Такива биха били необходими само ако е договорено заплащане на сумата по сметка
на процесуалния представител, какъвто настоящият случай не е. Относимите към формата на този вид договор разпоредби са тези
на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно чийто чл. 1, размерът на възнаграждението за
оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз
основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения
в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. Следователно,
изискуемата форма на този договор е писмена, като законодателят не е въвел
други задължителни реквизити. На следващо място, като основателно се преценява
искането на процесуалния представител на ответника за намаляване размера на претендираното обезщетение. Съгласно мотивите на Тълкувателно
постановление № 1/15.03.2017 г. на ВАС, в производства като настоящото съдът
следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с
помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след
това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал. 2 от Закона за
адвокатурата – да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен
на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която
и да е от страните в производството. Тълкувателните постановления и
тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата. Ето защо
следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на платеното
адвокатско възнаграждение по повод обжалването на отмененото като
незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от НП, а
сторените от страната разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и
непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В случая
размерът на наложената с НП глоба е 200 лв. Съгласно чл. 18 ал. 2 и ал. 3 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатският хонорар за една инстанция по административнонаказателни
дела при материален интерес до 1000 лв. е 300 лв., същият е и в останалите
случаи, когато се налагат други видове наказания. Ето защо заплатеното от ищеца
С. адвокатско възнаграждение от 400,00 лв. за една съдебна инстанция е завишен,
тъй като надхвърля определеното минимално възнаграждение за защита по
административно-наказателни дела, с оглед защитавания материален интерес. От
доказателствата (АНД № 1135/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен) се установява,
че адв. П. единствено е изготвила жалбата до съда,
като не е осъществила процесуално представителство в нито едно открито съдебно
заседание, нито е представяла писмени бележки или становища, каквито
процесуални действия биха могли да обосноват завишен размер на адвокатския
хонорар. При тези съображения съдът
счита, че разумния, обоснован и справедлив размер на обезщетението съобразно
критериите на чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата, който е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и следва да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от ответника непозволено
увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от
страните в производството, следва да е в размер на 300,00 лв. Предвид това,
настоящият иск следва да се уважи за сума от 300,00 лева, а за разликата до
400,00 лева - да се отхвърли като неоснователен.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че са налице изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените
от И.С.С. имуществени вреди, като Областна дирекция
на МВР - Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 300,00
лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по АНД № 1135/2019 г. по описа на Районен
съд Сливен, приключило с Решение № 410/27.09.2019 г., влязло в законна сила на 23.10.2019
г., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0804-001031/14.05.2019
г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен.
С оглед изхода на
делото с уважаване на исковата молба, основателна се явява претенцията на ищеца
за присъждане на направените по делото пред настоящата съдебна инстанция
разноски, съставляващи държавна такса, възлизаща на 10,00 (десет) лева, които
следва да се възложат в тежест на ответника. Ищецът претендира и присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, но доказателства за такъв разход не са
представени по делото.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Сливен да заплати на И.С.С., ЕГН **********,
с адрес *** обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300,00
(триста) лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 1135/2019
г. по описа на Районен съд Сливен.
ОТХВЪРЛЯ исковата
молба на И.С.С., ЕГН **********, с адрес *** за
присъждане на обезщетение за сумата над 300,00 лева.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Сливен да заплати на И.С.С., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 10,00 (десет) лева, представляващи направените по делото
разноски.
Решението подлежи
на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: