РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Белоградчик, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200262 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. К. К. от с. П., обл. М., с ЕГН **********,
срещу НП № 758/15.09.2023 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е
наложено наказание „глоба” в размер на 700,00 лв., на основание чл.266 ал.1
от ЗГ, за извършено нарушение по чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ.
Жалбата на Ив. К., депозирана чрез адвокат, е бланкетна, но в с. з.
процесуален представител на жалбоподателя, излага доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му,
поради не установяване фактическата обстановка, излагана в АУАН и НП, от
една страна и твърденията на актосъставителя в с. з. - от друга, също - липса
на доказателства за авторство на деянието, неправилна – непълна
квалификация на деянието. Претендират се разноски - адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява лично, не изпраща
и процесуален представител в с. з., но такъв е депозирал по делото писмено
1
становище, в което оспорва жалбата и изразява мнение за доказаност на
извършеното нарушение, законосъобразност на АУАН и НП и за основания за
потвърждаване на издаденото НП. Прави също така искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 03.08.2023 г. служители на РДГ-Берковица – горски инспектори Д.
В. и И.И., и ст. експерт Ал. П., придружени от М. М. – лесничей в община Ч.,
следвало да извършат проверки в горските територии, собственост на самата
Община Ч.. Така, в посочения ден, те посетили землището на с. Д. Л., общ. Ч.,
обл. В.. В посоченото землище, имало имот, за който било издадено
Позволително за сеч № 700332/04.01.2023 г. С него се разрешавала сеч на 105
пл. куб. м. дървесина, в отдел 98 „ф“, землище на с. Д. ло., ОГТ, в полза на
конкретно ЮЛ – „ЕКО ЛЕС“ ЕООД, а то самото работело с лицензиран
лесовъд Ив. К.. Когато обходили територията на сечището обаче,
проверяващите установили, че в него имало отрязани дървета - смърч, без на
пъните на същите да е имало маркировка, като за добив / за сеч/. В момента на
проверката сеч не била провеждана, в сечището нямало секачи, но М. М.
обяснил на проверяващите, коя е фирмата, на която е издадено
позволителното и кои лица работят по принцип към фирмата, като реално
режещи дървета / тъй като ги бил виждал да свалят до временен склад
добивите дървета/ - жалбоподателят и друго лице, посочени като „И. и Л.“.
Така, отсечените дървета без марка , според служителите на РДГ-Берковица
били преброени като общо 5 бр., а съгласно изготвена след това сортиментна
ведомост – това се равнявало на 15 пл. куб. м. едра строителна дървесина.
Дървесина в имота, отсечена – нямало / законни или не добита/, такава била
изведена от там, с превозни билети, издавани от М. М..
В присъствието на другите представители на РДГ-Берковица и лесничея
на общината М. М., св. Д. В. съставил Констативен протокол №
147036/04.08.23 г. с подробно описание на установеното в сечището в отдел –
98 „ф“, както вписал разпореждане за съставяне на АУАН по ЗГ на
извършителите на сечта на немаркираните дървета.
След което, служителите на РДГ-Берковица провели разговор с
2
жалбоподателя Ив. К., който им казал, че е сякъл в сечището дървета, каквито
„му трябвали“.
В резултат на всички добити данни , свид. Д. В. – съставил АУАН по ЗГ
на Ив. К. – като секач, на 15.08.2023 г. - АУАН № 758/2023 г. за извършено
нарушение по чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ – отсичане, на 15 пл. куб. м. дърва от вида
смърч, без да са маркирани с КГМ. Като място на извършване на
нарушението бил посочен: отдел 98 “ф”, ДГС-Миджур, ОГТ – община Ч..
Нарушението било определено за осъществено в период от време – 07.01.23 г.
– 04.08.23 г. – момента на действие на позволителното за сеч, като начало, и
деня, след проверката от служителите на РДГ-Берковица – като крайна дата
/като самата проверка била на 03.08.23 г./. В акта било отразено, че е съставен
въз основа на констативен протокол № 147036 и сортиментна ведомост, в
присъствието на свидетел – М. М., такъв на съставяне на акта и откриване на
нарушението. Актът бил подписан от нарушителя, връчено му било копие, а в
него той не отразил възражение .
На 15.09.2023 г. въз основа на акта е издадено обжалваното НП №
758/2023 г. на Директора на РДГ-Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати някои
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната
на атакуваното наказателно постановление.
По съществото на казуса, на първо място, съдът не намира за безспорно
установени вина и авторство на деянието на жалбопод. И. К. К., приписвано
му с акта и НП /независимо от противоречивите и неясни на самите свидетели
обстоятелства – относно собствеността на ЮЛ, получило позволителното за
сеч – на самия жалбоподателя или на баща му/. Без значение са и
принципните признания на самия Ив. К. , че е добивал дървесина в отдела,
каквато и той сам прецени. Свидетелят по делото – той и актосъставител,
заяви, че в провереното от тях сечище, не имало лица, които да са
осъществявали сеч на дървета към момента на проверката, но две лица,
работещи там по принцип - са му заявени – съобщени от М. М., лесничея към
3
общината. И двамата обаче – Д. В. и М. М., също няма данни да са видели,
именно Ив. К. да е отрязал немаркираните / всички или кои точно/ дървета от
имота без позволително за сеч, и двамата свидетели заявиха, че сечището
имало достъп от две места, респ. и два пътя за извеждане на дървесина,
добита там. Необяснимо защо тогава, св. В. преценил, че именно на , и само
на него – Ив. К. следва да бъде съставен АУАН. Последният, според
свидетеля - актосъставител не е оспорил авторството на деянието. Съдът
отбелязва, че в материалите по админ. нак. преписка не му бяха представени
нито позволителното за сеч, цитирано в АУАН и НП, нито сортиментнта
ведомост, по която е определена кубатурата на нерегламентирано отсечените
дървета. Но относно последното обстоятелство – количеството дървета, не
оспорено от страна на жалбоподателя – няма пречка да се приемат за
безспорни показанията на свид. В.. А досежно позволителното за сеч – съдът
само достъпи в ел. система на ИАГ съответната част от тази система и откри
информация за издавано такова позволително, със същите номер, дата,
землище на населено място и ЮЛ, получило правата да провежда сечта.
Според съда обаче, приетата от актосъставителя фактическа обстановка
не е формирана по надлежния, законов ред, а изградена на предположения и
по този начин се внася достатъчно съмнение в автора на провинението,
вменено на Ив. К.. Актосъставителят Д. В. е приел за несъмнени фактите,
излагани му от други лица – М. М., а именно, че Ив. К. има отношение към
собствеността на ЮЛ, получило позволително за сеч, да сече маркираните
дървета в имот, попадащ в отдел 98 „ф“ в землището на с. Д.Л. общ. Ч.,
независимо – лично той притежаващ капитала на ЮЛ или негов близък, пряк
роднина /баща/, доказателства за което също не бяха ангажирани пред съда.
Но именно поради това и В. е приел за установено, че именно И. К. е отсякъл
немаркираните дървета в отдела. Не е налице обаче, според съда, безспорно
доказателство, че именно жалбоподателят в целия период на деянието – от
07.01.2023 г. до 04.08.23 г. !, е сякъл дърва, немаркирани с КГМ, в сечището,
за което едно ЮЛ има позволително за сеч. Независимо то твърдяното
самопризнание от страна на Ив. К. пред В., че първият е осъществявал
подобна дейност там. Има и доказателства – показанията на свидетелите по
делото, че освен И. К. и друго лице, заедно с него е рязало дървета в отдела.
Никой реално не е видял именно жалбоподателят, в сочения в АУАН и НП
период от време да се намира в горските имоти, собственост на община Ч.,
4
землище на с. Долни Лом. Встрани от казуса остава въпроса кой е следвало да
и защо не е контролирал сечта в имота – в частност работниците – секачи. За
съда не бе и безспорно установено е, че такава - нерегламентирана сеч, в
отдел 98 „ф“ от ГФ, землище на с. Долни Лом, е осъществена в количество на
5 бр. дървета то вида смърч, равняващи се съответно н а15 пл. куб. м. ЕСД.
Това е така, защото свид. М. съобщи на съда, че според него - присъствал
лично на проверката в сечището на 03.08.23 г. – част от сочените от свид. В. 5
бр. дървета, не е ясно дали са били без КГМ въобще, или са имали такава, но
при падането на другите, отрязани дървета, последните са забелили кората им
и са „изтрили“ така да са каже наличната КГМ. Т. .е спорно е и колко дървета
са добити нерегламентирано в сечището.
Съдът намира, че при определяне периода на приписаното нарушение
от актосъставителя – грешка повторена и от АНО, е допуснато съществено
нарушение на правилата по ангажирате админ. нак. отговорност на субекта.
Проверката от контролните органи е извършена на 03.08.23 г., а
документацията – КП, оформена на 04.08.23 г. Самите свидетели поясниха на
съда също, че към 03.08.23 г. сеч не е имало. В АУАН, респ. НП периодът на
нарушението – продължено такова, като краен е визиран с дата 04.08.23 г. –
т.е. ден след самата проверка. Което е недопустимо – едно лице да бъде
обвинено в „бъдещо“ поведение, не приключило към момента на
констатиране на същото.
На следващо място, съдът констатира, че в хода на съдебното следствие
се изнесоха факти, респ. и той прие за установена такава фактическа
обстановка – за незаконен добив на дървесина – отсичане на 5 бр. според
актосъставителя дървета, осъществена от лица, работили в сечището на
законно основание принципно – ползвали същото на база надлежно издадено
позволително за сеч. Едно от тези лица, бил жалбоподателят И. К..
Наказателната отговорност, вкл. и админ. нак. такава, е лична – всеки следва
да понесе санкция за своето, виновно, противоправно поведение, при
безспорно доказване на такова поведение - с надлежните доказателства и чрез
определените от закона средства за събирането им. От друга страна според Д.
В., К. е направил признание – че е работил в имота/отдела/, че е рязал там
дърва, вкл. и немаркирани. Но сам ли е бил, непрекъснато или в определени
дни, и с кого – не е установено от контролните органи, нито бе доказано пред
5
съда, напротив има доказателства в обратна насока – че Ив. К. и друго лица са
извозвали от сечището дървесина до временен склад. Ако жалбоподателят
действително е добивал технически – рязал, дърва в сечището с друго лице,
то съгласно правилата на наказателното производство би следвало всеки от
секачите да бъде подведен под отговорност за нерегламентирания добив на
установените 15 пл. куб. м. дървесина общо, при условията на съучастие –
съизвършителство / съгл. чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.20-22 НК/. Но в
настоящия казус, такова общо обвинение няма отправено, а към
жалбоподателя се отправя упрека, че е отрязал, сам, точно определено
количество дървета / всичките 15 пл. куб. м./. Липсват доказателства в тази
насока – ако действително И. К. е бил един от секачите в сечището с
позволително, колко дървета като брой, респ. после изчислено колко като
куб. м., е отрязал той, въпреки не маркирането им.
С така констатираните от съда пропуски и нередности при съставяне на
АУАН и издаване на НП, вкл. липсата на безспорни доказателства относно
вина и авторство на деяние, се е стигнало до опорочаване на процедурата по
ангажиране отговорността на нарушителя и до накърняване на правата му в
този процес.
Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение / под
минималния праг дори уговорено/, и предвид представените по делото
пълномощно и договор за правна защита и съдействие с адвокат,
удостоверяващи, и че възнаграждението / именно в този размер/ е платено –
отразено изрично в съответния реквизит на договора, поради което и има
доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
6
Разноските на въззиваемата страна по делото, с оглед заявяването на
такива /юрисконсултско възнаграждение/ от процесуалния й представител в
писмените бележки – следва да останат за нейна /на въззиваемата страна/
сметка, предвид решението на съда по същество на казуса, респ. искането на
тази страна по делото, в тази насока – да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 758/15.09.2023 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на И. К. К. от с. П., обл. Монтана, с
ЕГН **********, му е наложено наказание „глоба” в размер на 700,00 лв., на
основание чл.266 ал.1 от ЗГ, за извършено нарушение по чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ.
ОСЪЖДА РДГ-Берковица, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № ..., с
БУЛСТАТ *********, да заплати на И. К. К. от с. П., обл. Монтана, с ЕГН
**********, направените по делото разноски за възнаграждение на
представител по делото – адвокат, в размер на 300,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането на Директора на РДГ-
Берковица, с адрес гр. Берковица, обл. Монтана, ул. „Митрополит Кирил” №
13, за присъждане на разноски по делото /юрисконсултско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - В. в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7