Р Е Ш Е Н
И Е
№ …........./14.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 210 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М.Ц.Й., ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес:***, чрез адв. Р.Н.и Д.Б. срещу
„Г.т.” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл.217, ал.1 КТ вр. чл. 317, ал. 4 КТ за осъждане на последния
да заплати на ищеца сумата 671.80 лева
/шестстотин седемдесет и един лева и 80 ст./, представляваща обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение от деня на получаване на
предписанието за трудоустрояване 10.02.2020г. до неговото изпълнение
31.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 06.01.2021г. до окончателното изплащане.
Ищецът основава исковите
си претенции на следните фактически твърдения: по силата на сключен между
страните трудов договор заемал длъжността „кондуктор" при ответника. На
04.04.2019г. по време на работа претърпял злополука, призната с Разпореждане №
5104-03-63/23.04.2019г. за трудова. Получил експертно решение на ТЕЛК №
0535/101.02.2020г., което задължило
работодателя да му осигури трудоустроена длъжност. Тъй като работодателят не е
изпълнил това си задължение, подал жалба до Инспекция по труда - Варна. Едва на
31.07.2020г., след предписание от Инспекция по труда-Варна, работодателят му
предложил да заеме длъжност „Магазинер склад авточасти и РСО“ и със Заповед №
11092/31.07.2020г. бил трудоустроен за една година, а с допълнително
споразумение назначен на длъжността. Със Заповед № 55/25.08.2020г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено. Счита, че ответникът му дължи
обезщетение в рамките на исковия период. Поради изложените съображения моли за
постановяване на положително решение по предявения иск.
В отговор на исковата молба,
ответникът оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Сочи, че
ищецът няма право на обезщетение по чл. 217 КТ. В експертното решение №0535/10.02.2020г. няма отразен процент на намалена
работоспособност, както и задължителните противопоказни условия на труд и
същото не е основание за издаване на предписание за трудоустрояване. Само ЛКК
може да издаде предписание за временно трудоустрояване до 6 месеца. За
работодателя възниква задължение да трудоустрои работника след като съответното
решение на ТЕЛК е достигнало до него, а в случая това е станало на 08.04.2020г.
Ищцата неоснователно претендира обезщетение за период преди
08.04.2020г.. На 28.04.2020г. е уведомил ищцата за наличните свободни места в
списъка на трудоустроените длъжности за 2020г., като към този момент не е имал
възможност да предложи на ищцата подходяща работа съобразена с предписанието
здравните органи. Навежда доводи, че в рамките на исковия период ищцата е
ползвала платен годишен отпуск и отпуск за временна неработоспособност,
съответно е получила възнаграждение за този период, като същите по вид вреди не могат да бъдат
обезщетявани повторно по реда на чл.217 КТ. Заявява
искане да бъде постановено решение, с което искът се отхвърли.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по
отделно, намира за установено от фактическа
страна следното:
Представено е Разпореждане №
5104-03-63/23.04.2019г., с което злополуката, станала на 04.04.2019г. с М.Й. е
приета за трудова.
С Експертно решение № ***от
зас.№ 026 от 10.02.2020г., издадено от УМБАЛ св. Марина-Варна ЕАД, М.Ц.Й. е
временно трудоустроена за една година.
С Писмо изх.№ 25-916/03.04.2020г. от РЗИ
Варна, получено от работодателя на 08.04.2020г., е връчено Експертно решение № ***от
зас.№ 026 от 10.02.2020г..
Представена е Служебна бележка изх.№
640/28.04.2020г., издадена от Г.т. ЕАД-Варна за свободните работни места в
списъка на трудоустроените длъжности за 2020г..
С писмо от Регионална здравна
инспекция-Варна, получено от работодателя на 27.04.2020г., последният е уведомен,
че М.Й. следва да бъде временно трудоустроена по преценка на лекуващия лекар с
болничен лист.
Със Заповед № 11092/31.07.2020г., М.Й. е
трудоустроена на длъжност Магазинер склад авточасти и РСО за срок от една
година, като между страните е сключено Допълнително споразумение № ***/31.07.2020г..
За установяване,
че експертното решение на ТЕЛК е било представено на работодателя преди
08.04.2020г, в полза на ищеца е
разпитан св. Генчо Генчев
Св. живее на семейни начала с ищцата. Знае, че М. е работила в Г.т. ЕАД на длъжност
„кондуктор“, както и че е претърпяла трудова злополука. На 10.02.2020г.
представила на работодателя документ за трудоустрояване.
От заключението по допуснатата ССчЕ се
установява, че в периода 10.02.2020г.-30.07.2020г. ищцата е ползвала платен;
неплатен и отпуск поради временна неработоспособност. Брутното трудово
възнаграждение на ищцата за м.03.2019г. е 671.80 лева. За исковия период ищцата
е била в платен отпуск 50 дни /15 дни през м.02.2020г.; 21 дни през м.03.2020г.
и 14 дни през м.04.2020г./, за което е получила възнаграждение в общ размер на
1871.28 лева, т.е. за периода 03.02.2020-22.04.2020г.. В периода 23.04.2020г.-07.05.2020г.
е била в неплатен отпуск, а от 08.05.2020г.-30.07.2020г. в отпуск поради
временна неработоспособност, за което е получила 94.23 лева от работодателя и
780.85 лева от НОИ. В този период ищцата е получила от работодателя и 500 лева -
храна по ведомост; ваучери на стойност 147 лева; Великденски 130 лева, както и
280.80 лева помощ за продължително боледуване.
При така установените
фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Страните не
спорят, а и от Трудов договор № 82054/26.10.2012г. (л.59) и Допълнително споразумение №
2625/01.04.2018г. се установява, че между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение, като М.Й. е приела да изпълнява длъжността “кондуктор” при основно трудово възнаграждение от 741 лева с ДТВ (клас) от 9% върху основното.
С Експертно решение № ***от
зас.№ 026 от 10.02.2020г., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ св. Марина-Варна ЕАД, М.Ц.Й.
е временно трудоустроена за една година. В мотивите за взетото решение на ТЕЛК е посочено, че следва да бъде трудоустроена за една
година на работа не свързана с движение на превозното средство – автобус;
тролейбус.
Видно от
депозираното решение на ТЕЛК, в него се
съдържат реквизитите на чл.317, ал.1 КТ
и е писмен акт, издаден от здравен орган, като в него има препоръки за преместване на работника по чл. 317, ал.2 КТ във вр. с чл.1, ал.4 от Наредбата за трудоустрояването на
друга работа съобразно тях и следва да се приемат като предписание по смисъла
на чл. 317, ал.1 КТ.
Текстът на чл.317, ал.3 КТ визира задължение на работодателя да премести работника или служителя на
подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи, в 7-дневен срок от получаването му.
Ответникът е оспорил твърденията на ищеца, че още на 10.02.2020г. е представил на
работодателя си въпросното решение на ТЕЛК № ***от зас.№ 026 от
10.02.2020г.. С достигането му до работодателя, за него възниква
задължение да трудоустрои работника. Съдът приема, че с Писмо изх.№
25-916/03.04.2020г. от РЗИ Варна, получено от работодателя на 08.04.2020г., е
връчено Експертно решение № ***от зас.№ 026 от 10.02.2020г.. Т.е., считано от
08.04.2020г., работодателят е бил длъжен да го изпълни, като трудоустрои
работника в 7-мо дневен срок, т.е в срок най късно до 15.07.2020г., което
определено не е направено в този срок, а на 31.07.2020г..
За исковия период ищцата е била в платен
отпуск 50 дни /15 дни през м.02.2020г.; 21 дни през м.03.2020г. и 14 дни през
м.04.2020г./, за което е получила възнаграждение в общ размер на 1871.28 лева,
т.е. за периода 03.02.2020-22.04.2020г.. В периода 23.04.2020г.-07.05.2020г. е
била в неплатен отпуск, а от 08.05.2020г.-30.07.2020г. в отпуск поради временна
неработоспособност, за което е получила 94.23 лева от работодателя и 780.85
лева от НОИ. Ищцата е получила от работодателя и 500 лева - храна по ведомост;
ваучери на стойност 147 лева; Великденски 130 лева, както и 280.80 лева помощ
за продължително боледуване.
По делото не се
твърди, за времето през което ищеца е ползвал платения си
отпуск и за частта от процесния период, за който
претендира обезщетение по чл.317 КТ, т.е. за времето от 10.02.2020-22.04.2020г. да не е получил полагащото му се трудово възнаграждение във
вида на възнаграждение за времето на ползване на платен годишен отпуск и то именно за заеманата длъжност. Като извън това, за заеманата длъжност е
получил 500 лева - храна по ведомост; ваучери на стойност 147 лева; Великденски
130 лева, както и 280.80 лева помощ за продължително боледуване. При което и няма как изобщо да става въпрос за възникване на право на
ищеца на обезщетение по чл.217 КТ в размер на брутното му трудово
възнаграждение от деня, в който работодателят получи предписанието за трудоустрояване. Това е така, тъй като това по вид
обезщетение е свързано със разпоредбата на чл.317, ал.2 КТ, според която
“предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава
работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а
работодателя - да не го допуска до тази работа”. То има за цел да обезщети работника за времето, през което не престира труд по трудовото правоотношение и поради това не
получава трудово възнаграждение и други плащания, свързани с
изпълняваната длъжност. Това обезщетение е заместваща трудовото възнаграждение
престация от страна на работодателя към работника и имащо за цел да обезщети
вредите, които работникът без негова вина търпи, като
не работи и не получава уговореното трудово
възнаграждение и допълнителни плащания, свъзрани със заеманата длъжност. Когато работникът получава възнаграждение,
каквото е възнаграждението за времето на ползване на платения отпуск, той не
търпи вреди, при което и няма право на обезщетение по чл.217 КТ, тъй като не са
налице претърпени и от тук подлежащи на обезщетяване вреди. Горното е относимо и за
получените 500 лева - храна по ведомост; ваучери на стойност 147 лева;
Великденски 130 лева, които ищцата не би получила, ако беше в неплатен отпуск
или отпуск поради временна неработоспособност. Както вече бе
посочено по-горе, обезщетението по чл.217 КТ се дължи вместо трудовото
възнаграждение, което работникът би получил, ако не бе се разболял и бе продължил да изпълнява работата за която е
нает. Обезщетението по чл.217 КТ е установено от законодателя и се дължи в размер на БТВ, което работникът би получил, тъй като е в невъзможност да полага труд поради предписание на
здравните органи.
Ето защо и съдът
намира, че ищецът не е претърпял никакви вреди от
неизпълнението на предписанието на здравните органи, дадено на работодателя със соченото ЕР № ***от зас.№ 026 от
10.02.2020г., тъй като не е лишен от трудово възнаграждение и допълнителни плащания
в исковия размер.
Обезщетението по
чл. 217 КТ, може да се дължи само при претърпени вреди, изразили се в това, че
като не приспособена съответната длъжност, с оглед предписанието на здравните
органи, работникът е останал без работа и доходи. Настоящият случай не попада в
тази хипотеза.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна и по изложените съображения, съдът намира за неоснователен иска по чл.217, ал.1 КТ, вр. чл.317 КТ на ищеца, за присъждане на сумата от 671.80 лева, представляваща
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на получаване
на предписанието за трудоустрояване 10.02.2020г. до неговото изпълнение
31.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 06.01.2021г. до окончателното изплащане, тъй като претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди е
претенция за конкретни вреди, а такива претърпени от ищеца вреди от вида на не
получено трудово възнаграждение, поради неизпълнение на предписанието на
здравните органи не се установи да има, поради което и като неоснователен този
иск подлежи на отхвърляне.
При този
изход на делото, ищецът няма право на разноски, а направените от него
такива остават за негова сметка. За сметка на съда остават и сторените от бюджета разноски за ССчЕ в размер на 100 лева, както и дължимата държавна такса, които не може да се възложат на
ответника, предвид отхвърляне на иска на ищеца.
Изходът на делото при настоящото
разглеждане на спора и релевираното от ответника искане за присъждане на
реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до приключване на
устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства,
обуславят основателност на искането в доказаните параметри, а именно 150 лева депозит
за вещо лице. На основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.23, т.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля предявения от М.Ц.Й., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Р.Н.и Д.Б. срещу „Г.т.”
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.217, ал.1 КТ вр.
чл. 317, ал. 4 КТ за осъждане на последния да заплати на ищеца сумата 671.80 лева /шестстотин седемдесет и един
лева и 80 ст./, представляваща обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение от деня на получаване на предписанието за
трудоустрояване 10.02.2020г. до неговото изпълнение 31.07.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 06.01.2021г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Ц.Й., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Г.т.”
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:*** сумата
от 150 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски под формата на заплатен депозит за вещо лице, както и сумата 150
лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: