Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на девети февруари през 2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.АНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия А.андрова гр.д.№ 2241 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 301341 от 13.12.2019
г. СРС, 25 с-в, по гр.д.№ 22711/2018 г. е отхвърлил предявения от „Г.“ ООД
срещу Н.Е.Р. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.266, ал.1 ЗЗД за установяване дължимост на вземането в размер на 2 328
лв., представляващо незаплатено възнаграждение по неформален договор за
изработка, доставка и монтаж на дограма по фактура № ********** от 01.11.2017
г., за която сума по ч.гр.д.№ 334/2018 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Г.“ ООД с
оплаквания, че същото е недопустимо в частта, с която съдът се e произнесъл по договор за възнаграждение на предпазна
козирка.Въззивникът твърди, че в доклада първоинстанционният съд правилно е
квалифицирал процесния договор като неформален договор за изработка, доставка и
монтаж на дограма.Излага доводи, че облигационните отношения между страните,
касаещи възлагането и изграждането на предпазна козирка не са предмет на
предявения иск, тъй като ищецът е изпълнил задълженията си по този договор и е
получил изцяло плащане от ответницата.Поддържа становище, че предмет на
договора е само договор за изработка, доставка и монтаж на дограма.Излага
оплаквания, че решението е непълно, като съдът не е обсъдил в мотивите, че с
исковата молба е предявена и претенция с правно основание чл.86 ЗЗД за законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането и не се е произнесъл в диспозитива на решението по тази
претенция.Твърди, че решението е необосновано, постановено е в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
без да са обсъдени всички доказателства по делото и доводите на страните.Оспорва
извода на съда, че всяка една от дейностите по изпълнение на процесния договор,
остойностени във фактура № ********** от 01.11.2017 г., следва да е предмет на
отделен договор между страните, и че втората сума по фактурата е за дейност по
първи етап на договора, а първа и трета сума-по втори етап от договора.Неправилно
съдът е приел, че ищецът не е изложил твърдения и не е провел доказване за
цената на договора, без да съобрази приетата техническа експертиза, и че с
процесната фактура се претендира сума над договорената предварителна цена.Твърди,
че съдът е постановил решението си въз основа на противоречиви показания на
свидетелите на ответницата и обяснения на същата по реда на чл.176 ГПК и не е
взел предвид останалите представени по делото доказателства, както и че съдът
се е произнесъл по възражения, че претендираната сума е допълнителна цена извън
договорената, които са преклудирани.Първоинстанционният съд не е коментирал
молбите на третото лице-помагач и приложените към тях фактури, нито е посочил в
решението, че е конституирано трето лице-помагач.Поддържа, че е провел пълно
доказване на наличието на облигационно отношение с ответницата, изпълнение на
задълженията си по него, приемане на извършената работа и договорената цена, а
ответницата не е доказала нито плащане, нито надлежно предявяване на възражения
за недостатъци и некачествено изпълнение на процесния договор.Моли съда да отмени
решението и да уважи иска със законната лихва след подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл.410 ГПК.Претендира разноски.
Ответницата
по въззивната жалба- Н.Е.Р. оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че дейностите по процесната фактура не са предмет на отделен
договор между страните, а представляват
част от етапите по изпълнение на сключения договор за затваряне на външна
тераса с дограма и изграждане на предпазна козирка на терасата, и че ищецът не
е доказал конкретна договорена цена по отделните етапи.Твърди, че съдът
правилно е разпределил доказателствената тежест на страните, и че ищецът следва
да докаже претенцията си.Оспорва като неоснователни оплакванията на въззивника,
че съдът не е взел предвид молбите на третото лице-помагач, като поддържа становище, че ЕТ „Т.-А.Г.“ не е бил
конституиран в такова качество в процеса, а е бил задължен да представи
документи по реда на чл.192 ГПК.Твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, относими към спора поотделно и в
тяхната съвкупност.Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.266, ал.1,
изр.първо ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Г.“ ООД твърди, че на 03.08.2018 г. е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.Е.Р.,
по което е образувано ч.гр.д.№ 334/2018 г. по описа на СРС, 25 с-в.Срещу
издадената заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК,
поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на иск за
установяване на вземането.Твърди, че с ответницата са сключили неформален
договор, по силата на който ищецът се е задължил да закупи, достави и монтира
ПВЦ дограма, с която да остъкли външната тераса/балкон на жилището, находящо се
в гр.София, ул. „********, респ. да демонтира стария метален парапет срещу
възнаграждение, включващо цената на закупената от ищцовото дружество нова ПВЦ
дограма и цената на услугата по монтаж на дограмата, респ. демонтажа на стария
метален парапет.Ищецът твърди, че в изпълнение на договора е закупил поръчаната
от ответницата нова ПВЦ дограма, за което е издадена фактура № 708/25.10.2017
г. и е ангажирал работници, които да качат дограмата до жилището на
ответницата, да изрежат и демонтират стария метален парапет и да поставят
новата дограма.Твърди, че монтажните дейности са извършени на 23.10.2017 г. в
присъствието на ответницата, която не е направила никакви забележки за
дограмата и е приела изпълнените дейности.За извършената работа ищецът е издал
фактура № **********/01.11.2017 г., по която ответницата не е извършила
плащане.В предоставения с нотариална покана рег.№ 15115/24.11.2017 г., връчена
на 25.11.2017 г. срок за плащане ответницата не е погасила задължението си по
процесната фактура, нито е направила възражение във връзка с извърешния монтаж.Моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че Н.Е.Р. му дължи
сумата от 2 328,00 лв. с ДДС-главница по фактура № **********/01.11.2017
г. със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Ответницата-Н.Е.Р.
оспорва иска.Твърди, че през месец юни 2017 г. е възложила на управителя на
ответното дружество-А.Д.А. да извърши ремонт в жилището й, изразяващ се в
затваряне на външна тераса с дограма и изграждане на предпазна козирка на
терасата.Твърди, че договорената цена за закупуването, доставката и монтажа на
дограмата е била 1 500 лв. със срок за изпълнение до три седмици от
заплащането й, и че е заплатила сумата в брой в началото на месец юли 2017 г.,
а монтажът е бил извършен през м.октомври 2017 г. от работници на фирма ЕТ „Т.-А.Г.“,
като работата е била извършена неточно, за което тя е направила възражения.Твърди,
че за фактура № **********/01.11.2017 г. е узнала едва с получаването на
исковата молба и не е изразявала съгласие с дейностите и стойностите, посочени
в нея.
Със заявление
вх.№ 30000797/03.01.2018 г. „Г.-П.“ ООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.Е.Р. за
процесната сума.На 10.01.2018 г. СРС, 25 с-в, по ч.гр.д.№ 334/2018 г. е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК.Заявителят е получил съобщението за предявяване на иск
за установяване на вземането си на 06.03.2018 г.Исковата молба е подадена на
04.04.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК.
По делото е
представена фактура № 708/25.10.2017 г. на ЕТ „Т.-А.Г.“ с получател „Г.“ ООД за
изработка, доставка и монтаж на дограма на стойност 1 699,93 лв. с ДДС с
фискален бон за извършено плащане.
Представена е и фактура
№ **********/01.11.2017 г., издадена от ищцовото дружество с получател- Н.Е.Р.
за сумата от 2 328,00 лв. с ДДС, от която 1 770,00 лв. без ДДС-за
изработка, доставка и монтаж на дограма, 80,00 лв. без ДДС-за рязане и демонтаж
на метален парапет и 90,00 лв. без ДДС-
качване на дограмата 5 етажа.
С нотариална
покана с рег.№ 15115/2017 г. , връчена на 25.11.2017 г., „Г.-П.“ ЕООД е поканил
Н.Е.Р. да му заплати в 7-дневен срок сумата по посочената фактура.
На 01.09.2017 г.
е сключен консултантски договор между „Г.“ ООД като възложител и Д.М.Р.като изпълнител,
по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да посети
обект, находящ се в гр.София, ул. „********, собственост на Н.Р. и да направи
консултация по въпроса за монтаж на метална конструкция, покрита с термопанели
върху тераса и начин на поставяне на дограма, без да бъде нарушена
конструкцията на сградата и съобразно изискванията на собственика на обекта
срещу възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Първоинстанционният
съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните на обстоятелството, че през 2017 г. Н.Р. е възложила на „Г.“ ООД да
извърши ремонт в жилището й, състоящ се в затваряне на външна тераса с дограма
и изграждане на предпазна козирка на терасата.
Разпитаният по
делото свидетел Ц.Д.твърди, че работи като майстор в „Г.“ ООД от близо две
години, включително и на обекта на ул. „А.ей Рилец“ през 2018 г.Първо са
демонтирали старата дограма на едната тераса /в имота има общо три тераси/,
след това са започнали работа и по другите, демонтирали са парапетите,
монтирали са навес с панели.Вътре в самия апартамент е имало шпакловане и
гипсокартон, топлоизолация на едната тераса.Всичко това се е случило за около 2
месеца.Ответницата не е правила забележки.В сградата няма асансьор и дейностите
по демонтиране и изнасяне са се извършвали по стълбите.Първата тераса е била с
дограма, която са демонтирали, а другите две тераси са имали парапет, който е
трябвало да се демонтира, за да може да се постави дограмата.Свидетелят не е
присъствал, когато е се е монтирала дограмата на голямата тераса.Правени са
забележки от ответницата за прогорени плочки на едната тераса, на фасадата на
която е поставена дограмата и козирката, където са били повредени плочките в
минимална степен при рязане на металната конструкция на парапета.До завършване
на задълженията са работили без забележки.
Свидетелката Б.П.твърди,
че е била при ответницата през м.юни-юли 2017 г., когато е дошъл майсторът, за да
вземе парите за дограмата.Свидетелката не е следила какво си говорят и какво са
си разменили, но знае, че ищцата е давала 1 500 лв., но не е видяла
конкретната сума.
Свидетелят Д.Р.заявява,
че през лятото на 2017 г. ищецът го е
поканил да направи оглед на обекта на конкретна тераса, която е по-дълга,
извита и с по-странна форма.Ходил е няколко пъти на обекта, тъй като терасата е
с по-особена форма и е трябвало да се направи метална конструкция, която да
поема натоварванията както от покрива, който се затваря, така и от мястото,
където се монтира дограмата.Ответницата е осигурявала достъп, няма спомен да е
правила възражения.Стоманената конструкция се е монтирала от вътрешната страна
на борда, но дограмата е трябвало да стъпи върху борда.Последният път, когато е
бил на обекта, не е имало възражения от страна на госпожа Р., че нещо не е
направено както трябва.Консултантският договор е бил сключен за козирката,
която е цяла стоманена конструкция, която поема всички товари и ангажиментите
му не са били свързани с това кой ще направи дограмата.Свидетелят е посещавал
обекта само по отношение на стоманената
конструкция.
Свидетелката Ю. Г.
твърди, че е съседка на ответницата, знае за ремонта, който е правила, тя е
свързала ищцата с А., но не е присъствала на договорки между страните.Имало е
конфликт между тях за недовършени работи и за претенции за заплащане на
допълнителни разходи.Дограмата е била доставена със закъснение през м.октомври
2017 г.Ответницата й се е оплаквала от некачествено свършена работа и
свидетелката е видяла, че плочките вътре и на балкона са нагорели.Н. й е
казала, че според нея дограмата не е довършена.Според свидетелката дограмата е
била предплатена на 100%, като стойността й е 2 300 лв.
Разпитана по реда
на чл.176 ГПК ответницата е заявила, че е имала среща с А.Д.А. /управител на
ищцовото дружество/ за уточняване финансовите и времеви параметри на работата и
са се уговорили ремонта по цялостното затваряне на голямата тераса заедно с
дограмата и всички съответстващи работи да е 5 400 лв.Не са договаряни
допълнителни разходи за възнаграждение на подизпълнители, вкл. храна на
работници и сума за гориво.Впоследствие е заплатила допълнителни дейности извън
първоначално договорената цена на стойност 380 лв.
От заключението
на приетата по делото техническа експертиза на вещото лице В.Г.е установено, че
цената на монтираната процесна PVC дограма по цени за 2017 г. възлиза на 1 554 лв. с
ДДС, но тази цена не е меродавна поради разнообразието на фирми, материали,
ценообразуване, отстъпки, намаления и др. и предвид липсата на документи,
издадени от фирмата изпълнител, установяващи цените на отделните модули.При
това положение според вещото лице посочената във фактура № 708/25.10.2017 г.
може да се приеме за обща реална стойност на изработената, доставена и
монтирана дограма в размер на 1 699,93 лв. с ДДС.Единствената видима част
от парапета изглежда като тръба, положена върху масивната част на
конструкцията, поради което вещото лице го е приравнило като вид СМР „изрязване
на тръби“, като със самото изрязване става и отстраняването на тръбите.Стойността
за демонтирането на металния парапет възлиза на 45,00 лв.Изнасянето на
отпадъците става по време на строителството.Когато в обекта има остъклен балкон
с винкели, тогава има изнасяне на метални отпадъци, но конкретният случай не е
такъв. Всички фирми, в които вещото лице е направило проверка, включват в
цената си изработка, доставка и монтаж.В цените на отделните модули, на
отделните прозорци, от които е съставен даден елемент, е калкулирана и цената
за доставка на място.Вещото лице не може да даде отделна цена за услугата
„качване на непоставена все още дограма“ независимо дали е с асансьор или не
доколкото всички фирми калкулират тази сума в цената на дограмата, един от елементите
на която е и доставката.По принцип фирмата, която изработва дограмата, я
доставя на място, вещото лице не е видяло оферти, които да диференцират етажи,
на които се доставя дограмата или това дали сградата е с асансьор или не.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да
отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено
сключването на договор за изработка за затваряне на голямата тераса на жилището,
като дейностите, остойностени с фактура № **********/01.11.2017 г., не са
предмет на самостоятелен договор между страните, а са част от двата етапа на
изпълнение на сключения договор.Съдът е приел, че втората сума във фактурата е
за дейност от първия етап на договора, а първата и третата сума са за дейности
от втория етап на изпълнение на договора.Не е доказано сключването на различни
договори за отделните етапи на
извършване на СМР и остойностените с процесната фактура дейности като
част от общо дължимите СМР по договора между страните с предмет затваряне на
външна тераса с дограма и изграждане на козирка на терасата подлежат на
заплащане в рамките на общо дължимото възнаграждение, а не самостоятелно.
От събраните
доказателства се установи, че страните са били обвързани от облигационно
правоотношение по договор за изработка, доставка и монтаж на дограма на
голямата тераса в процесния апартамент.Съгласно чл.264, ал.1 ЗЗД поръчващият е
длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
Видно от представената
фактура № *********/25.10.2017 г. ищцовото дружество е заплатило за изработка,
доставка и монтаж на дограмата на ЕТ „Т.-А.Г.“, демонтирало е стария метален
парапет и е извършило монтаж на дограмата, като за посочените дейности е наел и
подизпълнител.Доколкото договорът не е сключен с оглед личността на изпълнителя
няма пречка същият да използва услугите на други изпълнители.От събраните
гласни доказателства се установи, че дограмата е била доставена и монтирана на
голямата тераса в процесния апартамент, като за целта е било необходимо да се
демонтира съществуващия метален парапет.Не се установи ответницата да е правила
възражение по отношение на така извършените дейности нито след монтажа, нито
след получаване на нотариалната покана.Твърденията на свидетелите Ц.Д.и Ю. Г.
за направени забележки за прогорени плочки не касаят качеството на монтираната
дограма, а изложеното от свидетелката Г., че дограмата е недовършена,
възпроизвежда споделеното мнение от ответницата.При липса на доказателства за конкретно
направени възражения по отношение на извършените работи по изработка, доставка
и монтаж на дограмата с оглед разпоредбата на чл.264, ал.3 ЗЗД следва да се
приеме за доказано, че ищцата е приела работата.
Съгласно нормата
на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата
работа.Доколкото по делото е спорен въпроса за дължимото възнаграждение за
приетата работа по демонтаж на металния парапет и изработка, доставка и монтаж
на дограма с оглед разпоредбата на чл.162 ГПК следва да се кредитира
заключението на приетата по делото техническа експертиза, от която е установено,
че посочената във фактура № 708/25.10.2017 г. сума представлява реална стойност
на изработената, доставена и монтирана дограма в размер на 1 699,93 лв. с
ДДС, а стойността за демонтирането на металния парапет възлиза на 45,00 лв.Не
се установи страните да са постигнали съгласие за заплащане отделно
възнаграждение за качването на дограмата, нито е установен по-висок размер на
извършените СМР от установените от техническата експертиза.
Поради изложените
съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за
изработка на процесната дограма и с оглед липсата на доказани възражения от
страна на ответницата за некачествено изпълнени дейности съдът счита, че
работата е извършена качествено и ответникът дължи заплащане на приетата работа,
която възлиза на 1 744,93 лв.Ирелевантно е обстоятелството, че страните са
имали сключен договор за изработка и за други ремонтни дейности доколкото по
делото е установено наличие на съгласие за изработка, доставка и монтаж на
процесната дограма, които дейности са самостоятелни и не са свързани с
останалите договорени между страните СМР, за които е било извършено плащане и същите
не са предмет на настоящия спор.
Съдът
намира за недоказани твърденията на ответницата за извършено авансово плащане
на извършените ремонтни работи по монтаж на процесната дограма.По делото
липсват писмени доказателства за извършено плащане, а свидетелката Б.П.не
посочва името на лицето, на което се твърди да е платено, същата не е чула
разговора му с ищцата, нито е видяла
дали и каква сума е платена и на какво основание, а възпроизвежда
твърдения на ищцата за извършено плащане.
Неоснователни са
оплакванията на въззивника за недопустимост на решението.Макар в мотивите на
решението да се съдържат изводи за наличие на два етапа от договора, един от
които е изграждане на предпазна козирка, първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на заявения петитум и
е отхвърлил иск за установяване на вземане за възнаграждение по договор за
изработка, доставка и монтаж на дограма за сумата по процесната фактура и не е
налице произнасяне свръхпетитум.
Несъстоятелно е
възражението на въззивника за липса на мотиви в обжалваното решение по
отношение на иск по чл.86 ЗЗД за лихва от датата на подаване на заявлението.Присъждането
на законната лихва от датата на подаване на заявлението е законна последица от
уважаване на иска, искането за присъждането й не представлява предявяване на самостоятелен
иск /по арг. от чл.214, ал.2 ГПК/ и по него съдът не се произнася при
отхвърляне на иска.
Неоснователен е и
доводът на въззивника, че съдът не е посочил, че делото е постановено при
участие на трето лице.По делото не е правено искане, нито е било конституирано
трето лице-помагач.Задължаването на ЕТ „Т.-А.Г.“ да представи документи по реда на чл.192 ГПК не придава на това
трето неучастващо в процеса лице качеството на подпомагаща страна в процеса.
Поради изложеното
искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.266, ал.1, изр. първо ЗЗД и
чл.79, ал.1 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 1 744,93 лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 2 328,00 лв. същият следва да се
отхвърли като неоснователен.
Поради частично
разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се отмени в частта, с която е отхвърлен иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.266,
ал.1, изр. първо ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 744,93 лв., както и
в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски на ответницата за сумата
над 125,23 лв. до 500 лв., като вместо него се постанови решение, с което искът
в тази част се уважи.В останалата част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да
заплати на въззивника сумата от 335,04 лв.-разноски за настоящата инстанция,
сумата от 259,76 лв.-разноски за заповедното производство, както и сумата 519,40
лв.-разноски за първата инстанция или общо 1 114,20 лв., а въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на въззиваемата-адвокат М.М. сумата
от 98,42 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Съдът намира за неоснователно
искането на въззивника за присъждане на разноски за нотариална покана, тъй като
те не са направени във връзка със съдебното производство.Основателно е обаче
възражението за прекомерност, заявено своевременно от ответницата пред първата
инстанция, тъй като съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения адвокатският хонорар възлиза на 392,96
лв., а съгласно чл.7, ал.8 от цитираната наредба-на 200 лв., тъй като по делото
са били проведени четири съдебни заседания /на 10.12.2018 г., на 18.02.2019 г.,
на 30.05.2019 г. и на 16.09.2019 г./.При това положение претендираният
адвокатски хонорар в размер на 746,56 лв. се явява прекомерен и следва да бъде
намален до размера на 692,96 лв.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 301341
от 13.12.2019 г. на СРС, 25 с-в, по гр.д.№ 22711/2018 г. в частта, с която е
отхвърлен предявения от „Г.“ ООД с ЕИК********срещу Н.Е.Р. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за установяване дължимост на вземането в
размер на 1 744,93 лв., представляващо незаплатено възнаграждение по
неформален договор за изработка, доставка и монтаж на дограма по фактура №
********** от 01.11.2017 г., за която сума по ч.гр.д.№ 334/2018 г. на СРС, 25
с-в е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, както и в частта, с която „Г.“ ООД с
ЕИК********е осъден да заплати на Н.Е.Р. с ЕГН ********** разноски над 125,23
лв. до 500,00 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266,
ал.1, изр. Първо ЗЗД, предявен от „Г.“ ООД срещу Н.Е.Р., че Н.Е.Р. с ЕГН ********** и с адрес: *** дължи на „Г.“ ООД с ЕИК********и
със седалище и адрес на управление:***, офис 2.2 сумата от 1 744,93 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение по неформален договор за изработка,
доставка и монтаж на дограма по фактура № ********** от 01.11.2017 г., за която
сума по ч.гр.д.№ 334/2018 г. на СРС, 25 с-в е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението-03.01.2018 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА Н.Е.Р. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК на „Г.“ ООД с ЕИК********и със седалище и адрес на управление:***,
офис 2.2 сумата от 1 114,20 лв.
ОСЪЖДА „Г.“ ООД с ЕИК********и
със седалище и адрес на управление:***, офис 2.2 да заплати на адвокат М. Б.М.
с личен № ********* и с адрес на упражняване на дейността: гр.София, бул. „*************на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА сумата от 98,42 лв.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.