№ 16663
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110137671 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление ., чрез адв. Н., с
който е поискало да бъде установено по отношение на ответника З. К. Г., ЕГН **********, с
адрес . че същия дължи на ищеца сумата от 537,82 лв., ведно със законна лихва от
2.12.2020 г. до изплащане на вземането, която сума е формирана от следните суми: сумата
от 120,01 лв., представляваща стойността на неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за периода 15.12.2018г.-14.04.2019г. по Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочитан номер ++359*********, сумата от 77,46 лв., представляваща
неустойка по раздел III, т. 4 от споразумението, сумата от 44,08 лв.- главница,
представляваща стойността на неплатени лизингови вноски за периода 15.12.2018г.-
14.04.2019г. по Договор за лизинг на устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black, сумата от
71,37 лв., представляваща разлика между цената на устройството без абонамент, сумата от
51,50 лв., представляваща стойността на неплатени абонаментни такси и използвани услуги
за периода 15.12.2018г.-14.04.2019г. по Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочитан номер ++359*********, сумата от 62,46 лв., представляваща
неустойка по раздел III, т. 4 от споразумението, сумата от 18,98 лв., представляваща
стойността на неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 15.01.2019г.-
14.04.2019г. по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан
номер ++359*********, сумата от 59,37 лв., представляваща неустойка по раздел III, т. 4 от
споразумението, сумата от 5,96 лв.- главница, представляваща стойността на неплатени
лизингови вноски за периода 15.12.2018г.-14.04.2019г. по Договор за лизинг на устройство
TBLET nJoy Turnus 8 4G Metal, сумата от 26,63 лв., представляваща разлика между цената
на устройството без абонамент.
В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от договор за мобилни услуги и
договор за лизинг, по които ответника не е заплатил дължими суми за ползвани мобилни
услуги и дължими суми за лизингови вноски. Претендират се разноски.
В срока за отговор, ответникът по делото, чрез нанзачения по делото особен
1
представител адв. И., е депозирал такъв. Оспорва исковете по основание и размер.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, а в депозирано становище развива
съображения по същество за основателност на исковете.
Ответникът се представлява от назначения по делото особен представител адв. И.,
който моли исковете да бъдат отхвърлени.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото относими доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 60327/2020 г. по описа на СРС, е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК от 02.12.2020 г., в полза на дружеството
ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 537,82 лв., представляваща
неизплатено задължение по Договор за мобилни услуги и договор за лизинг.
По делото са представени и приети като писмени доказателства фактура
№**********/15.01.2019г., фактура №**********/15.02.2019г., фактура
№**********/15.04.2019г., Договор за мобилни услуги от 23.09.2017г., Договор за лизинг от
23.09.2017г., Приложение- ценова листа от 23.09.2017г., декларация-съгласие от
23.09.2017г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от
28.03.2018г., декларация-съгласие от 28.03.2018г., Приложение- ценова листа от
28.03.2018г., 2 бр. Договори за мобилни услуги от 05.06.2017г., Приложение- ценова листа
от 05.06.2017г., декларация-съгласие от 05.06.2017г., Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 28.03.2018г., Договор за лизинг от 05.06.2017г.,
ведно с общи условия, Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 25.09.2018г., декларация-съгласие от 25.09.2018г., Приложение - ценова листа от
25.09.2018г. и справки за детайлно потребление на мобилни услуги.
От приетите като писмени доказателства Общи условия на „Теленор България“ ЕАД
за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между оператора на мобилната мрежа и
потребителя.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и
„Теленор България“ ЕАД /понастоящем „./, са се намирали в облигационни правоотношения
по предоставяне на мобилни услуги, възникнали по силата на сключените на 23.09.2017 г. и
на 05.06.2017 г. договори и съответните допълнителни споразумения към тях - първият с
предпочитан номер ++359*********, а останалите два - с предпочитани номера
++359********* и ++359*********. Установи се, че на 23.09.2017 г. и 05.06.2017 г. страните са
сключили и договори за лизинг, като по силата на първия ищецът е предоставил на
ответника за временно и възмездно ползване мобилно устройство „Samsung Galaxy J3 2016
Black“, а по силата на втория – „Tablet nJoy Turnus 8 4G Metal“. Договорите не са оспорени
от ответника в предвидения в чл.131 вр. чл.133 ГПК 1-месечен преклузивен срок, нито
досежно авторството им, нито досежно съдържанието им, поради което съдът приема, че
отразеното в тях обвързва страните, като приложение намират и съответните общи условия,
с които ответницата е посочила, че се е запознала.
Съобразно предвиденото в чл.26 и чл.27 от ОУ към договорите за мобилни услуги,
2
заплащането на услугите става в срока, указан в издадената за целта фактура, но не по-късно
от 18 дни след датата на издаване на същата. Изрично е отбелязано и че неполучаването от
потребителя на фактура, не го освобождава от задължението му да заплати стойността на
използваните мобилни услуги. В чл. 3, ал. 2 от договорите за лизинг е уговорено, че
месечните лизингови вноски се заплащат от лизингополучателя в сроковете, посочени в
договорите за мобилни услуги и общите условия към тях.
Ищецът признава неизгодния за него факт, че по фактура № **********, включваща
вземания за мобилни услуги и лизингови вноски за периода 15.12.2018 г. – 14.01.2019 г.,
ответницата е заплатила сумата от 107,62 лв. По делото липсват доказателства ответната
страна да е посочила кое задължение погасява, поради което следва да намери приложение
чл. 76, ал. 1 ЗЗД, като се приеме, че са погасени най-обременителните задължения – в случая
тези за използвани мобилни услуги. От представените справки за потребление на мобилни
услуги се установява, че за посочения период ответникът е използвал мобилни услуги на
следните стойности: за тел. номер ++359********* - 88,22 лв. (89,71-1,49=88,22); за номер
++359********* - 89,35 лв. (94,86-5,51=89,35) и за тел. номер ++359********* - 21,32 лв.
Предвид извършеното плащане, следва да се приеме, че най-обременителният дълг за номер
++359********* е изцяло погасен, а следващото по тежест задължение за тел. номер
++359********* е погасено до сумата от 69,95 лв.
Предвид гореизложеното и съобразно представените фактури и справки за
потребление на мобилни услуги, съдът намира, че предявеният иск за дължими абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочитан номер
++359********* се явява основателен и доказан до размера от сумата от 25.82 лв. и за
периода 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер от 120,01
лв. и за периода 15.12.2018 г. – 14.01.2019 г. следва да бъде отхвърлен. Предявеният иск за
дължими абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги с
предпочитан номер ++359********* за периода 15.12.2018 г. до 14.02.2019 г., следва да бъде
уважен до сумата от 42.16 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 51,50 лв.
следва да бъде отхвърлен. Предявеният иск за дължими абонаментни такси и използвани
услуги по договор за мобилни услуги с предпочитан номер ++359********* следва да бъде
уважен до пълния предявен размер от 18,98 лв. за периода 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г., с
оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.
Съгласно Договор за лизинг от 23.09.2017 г., ответникът е получил за временно и
възмездно ползване устройство „Samsung Galaxy J3 2016 Black“ срещу обща лизингова цена
от 161,85 лв., платима на 24 месечни вноски, с първоначална в размер на 35,12 лв. и
следващи от по 5,51 лв. месечно. От представените фактури се установява, че ответникът е
заплатил 16 лизингови вноски, като по силата на чл. 2 срокът на договора е изтекъл на
23.09.2019 г., поради което ответната страна дължи на ищеца останалите 8 лизингови вноски
в общ размер от 44,08 лв., като тази претенция е изцяло основателна.
Съгласно Договор за лизинг от 05.06.2017 г., ответникът е получил за временно и
възмездно ползване устройство „Tablet nJoy Turnus 8 4G Metal“ срещу обща лизингова цена
от 69,27 лв., платима на 24 месечни вноски, с първоначална в размер на 35,00 лв. и
следващи от по 1,49 лв. месечно. От представените фактури се установява, че ответникът е
заплатил 20 лизингови вноски, като по силата на чл. 2 срокът на договора е изтекъл на
05.06.2019 г., поради което ответната страна дължи на ищеца останалите 4 лизингови вноски
в общ размер от 5,96 лв., като и тази претенция е изцяло основателна.
По отношение на претенциите в размер на 77,46 лв., 62,46 лв. и 59,37 лв.,
представляващи неустойки при прекратяване на договорите съгласно раздел III, т. 4 от
съответните допълнителни споразумения, съдът намира, че са неоснователни. Съгласно
клаузата на чл. 19б, б. „в“ ОУ при неизпълнение на задължението за плащане на дължими
суми ищецът може едностранно да прекрати индивидуалния договор. Така е уговорено
3
право на ищеца да развали договора при виновно неизпълнение от страна на ответника, като
страните са дерогирали изискването за даване на подходящ срок за изпълнение – арг. чл. 87,
ал. 1 ЗЗД. При забава в плащането страните не са уговорили автоматично прекратяване на
договора, тъй като съгласно чл. 19б ОУ при конкретните форми на неизпълнение ищецът
„има право“ едностранно да прекрати индивидуалния договор, т. е. уговорено е право на
разваляне, което следва да бъде упражнено, за да се прекрати договорната връзка. Преди
завеждане на делото няма данни волеизявление на ищеца за прекратяване на договора да е
достигнало до ответника. От спирането/ограничаването ползването на услугите не може да
се заключи, че е упражнено право на разваляне на договора. С подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК на 02.12.2020 г. е направено волеизявление за разваляне на договорите, щом се
искат последиците на развален договор - неустойка поради предсрочно прекратяване, но
към този момент вече са били изтекли уговорените срокове на действие на договорите
между страните. Не може да се развали договор, който вече е бил прекратен поради изтекъл
срок. Прекратяването представлява едностранно волеизявление, което следва да достигне до
насрещната страна, като в случая не са представени доказателства ищецът да е отправял до
ответника прекратително волеизявление, а това е от особено значение, предвид начина, по
който е уговорена претендираната неустойка: „всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяването до изтичане на срока на договора“. По делото не се доказва по
време на действието на процесните договори ищецът да е прекратявал същите, поради което
претенциите му, базирани на раздел III, т. 4 от съответните допълнителни споразумения,
следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани. Следва да се посочи, че
няма никакви данни фактурата от 15.04.2019 г., в която са начислени задължения за
неустойки, да е връчвана на длъжника или същият да е бил уведомен за нея, поради което не
може да се прецени моментът на прекратяване на облигационните връзки между страните.
Неоснователни са и претенциите за сумите от 71,37 лв. и 26,63 лв., представляващи
обезщетение под формата на разликата между цената на съответното устройство без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена. Действително, в представените
договори за мобилни услуги страните са уговорили, че при прекратяването им поради
виновно неизпълнение от страна на потребителя, ако на последният е предоставено
устройство, същият дължи и разликата между цената на съответното устройство без
абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на
прекратяване на договора и общата лизингова цена. Както се посочи и по-горе моментът на
прекратяване на процесните договори не е доказан. Наред с това, по делото не се установява
и каква е актуалната цена на предоставените на ответника апарати.
По разноските:
Предвид изхода на спора, и двете страни имат право на разноски, като само ищецът е
поискал присъждането на такива и е представил доказателства за реалното им заплащане. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 60327/2020 г. по описа на СРС, по което се е развило
заповедното производство между страните, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 308,23 лв., съразмерно с уважените
искови претенции.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. К. Г., ЕГН **********, с адрес
. че дължи на „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление ., сумата от 137,00 лв. /сто
тридесет и седем лева/, ведно със законна лихва от 2.12.2020 г. до изплащане на вземането,
4
която сума е формирана от следните суми: сумата от 25,82 лв., представляваща стойността
на неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги с предпочитан номер ++359********* за периода от 15.01.2019 г. до 14.02.2019 г.,
сумата от 42,16 лв., представляваща стойността на неплатени абонаментни такси и
използвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочитан номер
++359*********, за периода от 15.12.2018 г. до 14.02.2019 г., сумата от 18,98 лв.,
представляваща стойността на неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги
по Договор за мобилни услуги с предпочитан номер ++359********* за периода от 15.01.2019
г. до 14.02.2019 г., сумата от 44,08 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг на устройство „Samsung Galaxy J3 2016 Black“ и сумата от 5,96 лв.,
представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на устройство „Tablet
nJoy Turnus 8 4G Metal“, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 537,82 лв., а именно: за разликата до сумата от 120,01 лв. и за
периода 15.12.2018 г. – 14.01.2019 г., представляваща стойността на неплатени абонаментни
такси и използвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочитан номер
++359*********; за разликата до пълния предявен размер от 51,50 лв., представляваща
стойността на неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочитан номер ++359********* за периода 15.12.2018 г. до 14.02.2019
г.; за сумите от 77,46 лв., 62,46 лв. и 59,37 лв., представляващи неустойки при прекратяване
на договорите съгласно раздел III, т. 4 от съответните допълнителни споразумения; за
сумите от 71,37 лв. и 26,63 лв., представляващи обезщетение под формата на разликата
между цената на съответното лизингово устройство без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена.
ОСЪЖДА З. К. Г., ЕГН **********, с адрес . да заплати на „., ЕИК ., със седалище
и адрес на управление ., сумата от 308,23 лв. /триста и осем лева и 23 ст./, представляваща
направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 60327/2020 г. по описа на
СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с ч.гр.д.№ 60327/2020 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5