Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1658 Година 27.11.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на дванадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
С. Х.
Прокурор
Дарин Христов
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 2080 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба подадена от
Т.Х.И. *** против решение № 260007/10.08.2020г., постановено
по н.а.х.д. № 2405/2020г. по описа на Районен съд Бургас. Съдебното решение се
обжалва като неправилно, постановено в противоречие с процесуалните правила.
Оспорва авторството на деянието и възразява, че неправомерно е ангажирана
административнонаказателната и́ отговорност. Иска се отмяна на съдебното
решение и на потвърдения електронен фиш.
Ответникът – ОД на МВР гр.Бургас,
редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на
съдебния акт.
Административен съд Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас е
потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система № 2967289
на ОД на МВР гр.Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП на
касатора е наложена глоба в размер на 400 лева, на основание чл.189, ал.4, вр.
с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като електронният фиш е по утвърден образец на МВР и
съдържа законоустановените реквизити. По същество е обосновал извод за
съставомерност на деянието, като е намерил нарушението за безспорно установено,
чрез допустимо от закона, изправно техническо средство, с оглед на което е потвърдил
издадения електронен фиш.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Нарушението
за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на максимално
разрешената скорост за движение в населено място - 90км/ч., в участък
сигнализиран с пътен знак Е-24, в какъвто смисъл е и текста на посочената като
нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 ал.1 от ЗДвП.
От
събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността
на констатираното деяние, тъй като автомобилът на И. е заснет при движение със
скорост от 122 км/ч, с автоматизирано техническо средство в гр.Бургас, ПП-Е773,
км.491 до бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв.Ветрен към КПП-1, като е
отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3км./ч. при измерване на скоростта,
при въведено ограничение от 90 км/ч. От данните по делото, в частност снимка № 049,
се установява, че първоначално установената скорост, с която се е движел
автомобила на касатора е била 126 км/ч, като именно от тази стойност е
приспадната допустимата грешка/толеранс от 4 км/ч и електронният фиш е издаден
за движение със скорост 122 км/ч., с оглед на което правилно е приложена
санкционната норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва с глоба 400
лв. за превишаване от 31 до 40 км/ч.
Неоснователно
е възражението на касатора касаещо авторството на деянието. Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на МПС,
независимо от това кой е действителния извършител на нарушението. Разпоредбите
на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение
са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, който предвиждат презумпция за
отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай,
че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден
14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС,
с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен
случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В
конкретния случай от касатора са направени възражения че не той е управлявал,
но от него не е посочено лицето което е управлявало автомобила, както и не е
представено копие от свидетелството му за управление МПС, поради което не са
били налице основанията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, за анулиране на процесния
електронен фиш.
Неоснователни са и възраженията касаещи
собствеността на МПС с което е извършено нарушението. Законът за
движение по пътищата няма уредба за случаите когато МПС се придобива чрез
наследяване, за това следва да се приложат общите правила при наследяване на
движими вещи. В процесния случай, действително собственикът на автомобила е
починал и видно от представеното удостоверение за наследници, негови
наследници, съответно съсобственици на автомобила са Т.И. - съпруга, А. И. - дъщеря
и Х.И.– син. Въпреки, че автомобилът е собственост на три лица издаването на
електронния фиш на едно от тях, не води до неговата незаконосъобразност, доколкото, както беше посочено вече, лицето
има възможността да посочи кой е управлявал автомобила и да не понесе
административнонаказателната отговорност, за това нарушение.
На следващо място, незнанието на касатора къде
се намира лекият автомобил и кое е лицето което го владее и управлява, не би
могло да доведе до извод различен от изложения, доколкото по делото липсват
твърдения и не се установява автомобилът да е бил противозаконно отнет, а всеки
собственик следва да знае къде се намира неговата вещ във всеки един момент и
да се грижи за нея.
Липсата на свидетелство за управление на МПС и
представената епикриза за извършено лечение, също не могат да доведат до
отпадане на отговорността на касатора, тъй като тази отговорност е ангажирана
по силата на предвидената от законодателя презумпция, която може да бъде
оборена единствено по предвидения в закона начин, което в случая не е сторено.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260007/10.08.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 2405/2020г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.