№ 2990
гр. Варна , 24.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100502065 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Д. К., ЕГН **********; СТ. Р. П.,
ЕГН **********, СТ. Р. П., ЕГН **********, М. СТ. Т., ЕГН **********, Й.
К. К., ЕГН **********, В. АТ. Р., ЕГН **********, Д. АТ. ВЛ., ЕГН
**********, Р. К. Г., ЕГН **********, КР. Р. Г., ЕГН **********, М. Р. Д.,
ЕГН **********, В. Д. К., всички чрез адв. А.И. А. срещу решение
№261899/10.06.2021г., постановено по гр. дело №9128/2020г. по описа на
ВРС, с което е искът им против В. К. В. ЕГН ********** и Д. ИВ. В., ЕГН
********** за признаване за установено между страните по делото, че
ответниците НЕ СА собственици на НИ ************ по ПНИ на с.о.
„Доброгледски лозя" с площ от 757 кв. м. на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, е
отхвърлен като неоснователен. Жалбоподателите считат, че решението е
неправилно, постановено в противоречие на материалноправните норми и на
трайната съдебна практика на ВКС, поради което молят да бъде отменено, а
негово място да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
уважен като основателен, като им бъдат присъдени и направените по делото
разноски пред двете съдебни инстанции. Въззивниците твърдят, че според
съдебната практика когато Решението на ПК, с което е възстановено правото
на собственост, е постановено при първоначалната редакция на чл. 14, ал.1, т.
3 от ЗСПЗЗ, която не изисква решението да бъде придружено със скица, то
1
същото има конститутивно действие за възстановяване правото на
собственост в съществуващи реални граници, ако описаният в него имот е
достатъчно индивидуализиран. Не е достатъчно само да бъдат посочени
съседите на имота преди колективизацията /каквито не са посочени в
решението/, а следва да е възможно имота да се индивидуализира към
момента на реституцията. Излагат, че Решение №12207/05.08.1996 год. на ПК
Аксаково е постановено преди изменението на чл. 14, ал. 1,т. 3 от ЗСПЗЗ-ДВ
бр. 18/1999 гад., но то не е породило конститутивното си действие съгласно
разясненията, дадени в TP №1/1997 год./ по въпрос първи/на ВКС ОСГК. С
постановяването му, съответно с влизането му в сила земеделската
реституция не е приключила. Тъй като решението е постановено преди
измененията на ЗСПЗЗ - ДВ БР.18/1999 год. доколкото имотът попада в терен
по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ неговите граници могат да бъдат определени едва
с влизане в сила на ПНИ, в настоящия случай - Заповед № РД-16-7706-
67/04.04.2016 гад. Следователно Решението не е породило конститутивното
си действие поради липсата на индивидуализация на имота като
самостоятелен обект- част от земната кора. Позовавайки се на практиката на
ВКС/посочена от съда в обжалваното Решение/, съгласно която до
приключване на реституционното производство бившите собственици на
земеделски имоти не разполагат с правен способ да се противопоставят на
владението, упражнявано от трети лица, следва извода, че ответниците не са
упражнявали давностно владение върху процесния имот от 05.08.1996г.,
продължила до предявяване на настоящите искове, както неправилно приема
съдът, защото през този период няма реално обособен с граници
самостоятелен обект. Твърдят, че придобивна давност в полза на
въззиваемите би могла да тече едва след влизане в сила на ПНИ, в настоящия
случай - Заповед № РД-16-7706- 67/04.04.2016 год. Следователно, в полза на
въззиваемите не е изтекла определената от закона десет годишна давност и по
тази причина същите не са придобили правото на собственост върху
процесния имот на твърдяното от тях придобивно основание - давност,
независимо от издадения в тяхна полза Констативен нотариален акт № 187,
нот. д. 14317, вписан в СВ на 14.11.2015 год. По изложените съображения
молят обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да бъде
постановено друго, с което предявеният срещу тях отрицателен
установителен иск за собственост бъде уважен като основателен.
2
Доказателствени искания не са направени.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който излага
становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат, че изводът на
съда за началния момент на конститутивното действие на решение
№12207/05.08.1996г. на ПК –Аксаково е правилен, и напълно съобразен с
разясненията, съдържащи се в ТР №1/1997г. съгласно което решенията на ПК
по чл. 18ж, ал.1 ППЗС:ПЗЗ и чл. 27, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на
правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници имат конститутивно действие. На
следващо място считат, че придобивна давност в полза на ответниците е
започнала да тече още от датата на издаване на решението на ПК- Аксаково.
От 05.08.1996г. когато е приключила реституционната процедура до датата на
предявяване на иска са изтекли повече от 20 години, поради което и не са
налице пречки за придобиване на процесния имот по давност от ответниците.
С оглед на което считат, че предявеният срещу тях отрицателен
установителен иск е неоснователен, тъй като с бездействието си, ищците са
загубили правото си на собственост. Твърдят, че първоинстанционният съд е
формирал правилни и законосъобразни изводи, съобразени със събраните по
делото доказателства. По изложените съображения молят въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, а първ. решение –потвърдено като правилно и
законосъобразно, като им бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски. Доказателствени искания не са направени.
Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с
оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа
доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът, като съобрази, че във въззивната жалба липсва името на ищеца
Р. Р. ВЛ., надлежно представляван от адв. Ат. А./ с приложено пълномощно
на стр. 83 от първ. дело/, намира, че на същия следва да бъде дадена
възможност да посочи дали също обжалва решението, за да прецени съдът в
какво качество да бъде конституиран във въззивното производство.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№292641/30.06.2021 на Г. Д. К., ЕГН **********; СТ. Р. П., ЕГН **********,
СТ. Р. П., ЕГН **********, М. СТ. Т., ЕГН **********, Й. К. К., ЕГН
**********, В. АТ. Р., ЕГН **********, Д. АТ. ВЛ., ЕГН **********, Р. К.
Г., ЕГН **********, КР. Р. Г., ЕГН **********, М. Р. Д., ЕГН **********, В.
Д. К., всички чрез адв. А.И. А. срещу решение №261899/10.06.2021г.,
постановено по гр. дело №9128/2020г. по описа на ВРС.
ЗАДЪЛЖАВА Р. Р. ВЛ., чрез адв. Ат. А. в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, да посочи дали обжалва решение
№261899/10.06.2021г., постановено по гр. дело №9128/2020г. по описа на ВРС
с оглед конституирането му във въззивното производство.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 03.11.2021г. от 09.30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4