№ 2949
гр. Варна, 16.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100501295 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
Д. М. З., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *, ж.к. *, бл. *, вх.*, ап. *,
срещу решение №883/18.03.2024г., постановено по гр.д. № 6789/2023 г. на
ВРС, в частта, с която е признато за установено, че въззивникът дължи на
„Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Балша” № 17, партер, сумата от 41,25 лева, представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 13.01.2022 г. до 12.02.2022 г. върху
сумата от 50 лева, представляваща част от вноска за незаплатена главница с
падеж на 12.02.2022 г. цялата в размер на 125 лв. по Договор за представяне на
кредит №317620 от 19.11.2020 г. /погрешно генериран в системата на
заявителя като договор от дата 20.09.2021 г./, както и сумата от 5,31 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 12.02.2022 г. до 28.02.2023 г., за
които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение
№2018/05.04.2023 г. по ч.гр.д. №3085/2023 г. по описа на ВРС, 50 състав, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно в обжалваната част,
тъй като процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК
поради нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 от ГПК и чл.19, ал.4 от ЗПК относно
ГПР, поради което на връщане подлежи само чистата стойност на кредита.
Излага се, че в договора не е посочена методиката за изчисляване на ГПР, а
същият надхвърля законоустановения лимит когато към него се прибави
нищожната клауза за неустойка за неосигуряване на поръчител. Посоченият в
договора ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора, което
представлява заблуждаваща търговска практика.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Излага, че неустойката не подлежи на включване в размера на ГПР, тъй като
1
към датата на сключване на договора не се знае дали ще се породят условията
за начисляването й. Неустойката не е задължително условие за сключването на
договора. Възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави поради
прекомерност, тъй като не надхвърля лимита по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съдебната
практика, която я обвързва с трикратния размер на законната лихва, е от 2006г.
и се отнася за банковите кредити. Съответно същата е неактуална и
неотносима към договорите от разстояние по въведения впоследствие ЗПФУР,
освен това не е с обвързващ характер. По-високият размер на лихвата в
сравнение с банковите кредити е обоснован с разликите между банковата
дейност и тази на финансовите институции. Рискът за последните е по-голям,
тъй като не извършват влогонабиране и не разполагат с друг източник на
приходи, клиентите им са обикновено хора с лошо ЦКР, докато банковите
кредити са винаги застраховани и лихвите по тях са свързани с индекси, които
се изменят според пазарните условия. При кредита от разстояние
допълнителен риск представлява липсата на пряк физически контакт с
потребителя. Естествено е при по-висок финансов риск на услугата да има и
повишена цена, т.е. лихва. Законната лихва е начислена върху главница, която
ответникът не оспорва, същата е начислена на основание чл.86 от ЗЗД в
размер, определен от Министерски съвет, т.е. размерът и основанието не
зависят от съществуването на договора за кредит, поради което същата е
законосъобразна. Лихвата за забава ще е дължима независимо дали главницата
от 50 лева ще се дължи по валиден или по нищожен договор.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила.
Обективираното в отговора на въззивната жалба искане за допускане на
ССЕ не се явява необходимо за установяване на твърдяните от въззиваемия
факти, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца – въззиваем в настоящото производство „Изи
Финанс” ЕООД, в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с
препис за насрещната страна:
1. Да уточни какъв е общият размер на извършените от ответника
плащания по договора за кредит и кои вноски са погасени с тях;
2. Да отстрани противоречието в исковата молба и заявлението по
чл.410 от ГПК относно падежната дата на процесната вноска, като съобрази,
че същата следва да е идентична с посочената в заповедта за изпълнение –
12.02.2022г., а не 12.02.2023г., както е посочено в исковата молба.
3. Да обоснове причините, поради които претендира само част от
2
погасителната вноска – дали се касае за непогасен остатък или за частичен иск
от общо 125 лева. Да посочи и причините, поради което се претендира
плащане само на една вноска, при условие, че последващите такива също са
падежирали.
4. Да представи доказателства за доплатена по сметка на ВРС държавна
такса в размер на още 50 лева, представляваща разлика между заплатената
(100 лева) и дължимата (150 лева) за предявените общо три иска.
При неизпълнение в срок исковата молба ще бъде оставена без
движение.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
Д. М. З., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *, ж.к. *, бл. *, вх.*, ап. *,
срещу решение №883/18.03.2024г., постановено по гр.д. № 6789/2023 г. на
ВРС, в частта, с която е признато за установено, че въззивникът дължи на
„Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Балша” № 17, партер, сумата от 41,25 лева, представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 13.01.2022 г. до 12.02.2022 г. върху
сумата от 50 лева, представляваща част от вноска за незаплатена главница с
падеж на 12.02.2022 г. цялата в размер на 125 лв. по Договор за представяне на
кредит №317620 от 19.11.2020 г. /погрешно генериран в системата на
заявителя като договор от дата 20.09.2021 г./, както и сумата от 5,31 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 12.02.2022 г. до 28.02.2023 г., за
които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение
№2018/05.04.2023 г. по ч.гр.д. №3085/2023 г. по описа на ВРС, 50 състав, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.09.2024 г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в отговора на въззивната
жалба от въззиваемия искане за допускане на ССЕ.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3