Р Е Ш Е Н И Е
№ 682 /
13.11.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на двадесети септември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Десислава Кривиралчева
Членове: 1.
Георги Видев
2.
Дияна Златева - Найденова
при секретаря Десислава Ангелова при участието
на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 862 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по касационна жалба на В.С.Ч.,*** против Решение № 61 от 25.07.2023
г., постановено по нахд № 141/2023 г. по описа на Районен съд – Велинград. С
обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Ч. против Заповед за задържане
на лице рег. № 367зз-97/18.04.2023 г., издадена от разузнавач при РУ –
Велинград към ОД на МВР - Пазарджик, с която е наредено задържането на касатора
за срок от 24 часа в помещение за задържане на РУ – Велинград.
Касаторът – В.С.Ч. – моли да бъде отменено обжалваното решение и заповедта за
задържане. Сочи доводи за нарушение на материалния закон, като твърди и
нарушение на процесуалните правила. Поддържа жалбата си лично и чрез
процесуалния си предствител в проведеното съдебно заседание. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът – разузнавач при РУ – Велинград към ОД на МВР -
Пазарджик – лично оспорва жалбата в
проведеното съдебно заседание. Излага съображения за правилността на обжалваната
заповед.
Прокурорът
представя заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение
за правилно и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило
неблагоприятно за нея.
Районният съд е отхвърлил жалбата против
заповедта за задържане на лице, като е приел, че е издадена от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и с целта на закона.
Настоящият касационен състав изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд.
Действително, при издаването на заповедта е
спазена относимата материалноправна разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
която предвижда следното:
Чл. 72. (1) Полицейските органи могат да
задържат лице:
1. за което има данни, че е извършило
престъпление;
От събраните по делото доказателства е безспорно,
че такива данни са били налице. Обстоятелствата по евентуалното извършено
престъпление от касатора на 18.04.2023 г., (повреждане захранването на
термална помпа на помпена станция за минерална вода, собственост на община
Велинград, служеща за геотермално отопление на сградите на ОУ „Христо Ботев“ и
църковен храм „Света Троица“) са установени от проверяващите полицейски
служители, като дори касаторът предварително се е обадил на един от тях и го е
предупредил, че планира да извърши престъплението.
Неоснователни са възраженията на касатора.
Ирелевантен е фактът дали процесните съоръжения
се намират в собствен на касатора недвижим имот. Същественото е, че той е
извършил самоуправни действия, като се е опитал да осъществи евентуалните си
права в нарушение на законоустановения ред. При това предварително е бил
предупреден да не извършва престъплението от полицейския служител Иван Златарев
но независимо от това, малко по-късно е осъществил самоуправството.
Неправилен е и доводът му, че посочената в
обжалваната заповед погрешна правна квалификация на извършеното от него деяние,
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила
при издаването на обжалваната заповед. Напротив, правилно е прието от съда, че
извършеното от касатора деяние е описано ясно и конкретно в оспорената заповед,
като в описанието се съдържат признаците на престъпно деяние, което
представлява достатъчна мотивировка за издаване на обжалваната заповед.
Жалбоподателят оспорва и приетото от съда,
обстоятелство, че заповедта за задържане е издадена в съответствие с целта на
закона. Съдът се е мотивирал с установените обстоятелства, че касаторът и преди
процесния случай нееднократно е заплашвал, а и реално е извършвал самоуправни
действия във връзка с процесната инсталация. В тази връзка районният съд е
приел, че при задържането е спазен принципът на съразмерност, тъй като
касаторът е бил задържан само за два часа и половина, през което време са му снети
обяснения и е бил освободен. Настоящият състав споделя тези изводи на съда. Действително, касаторът в продължение на известен интервал
от време открито е заплашвал и предприемал самоуправни действия, като
процесният случай е продължение на това му поведение. Нещо повече, той е
повредил захранването на термопомпата въпреки непосредственото предупреждение
от полицейски служител. Наличието на всички тези факти, действително обосновава
законосъобразните цели на предприетото полицейско задържане.
Неоснователен в тази връзка е и доводът, че е
следвало в оспорения административен акт допълнително да се излагат мотиви защо
се налага задържането на касатора. Принудителното задържане като принудителна
административна мярка несъмнено преследва превантивни цели, като се основава
единствено на данни за извършване на престъпление от задържаното лице. Затова
при наличието на такива данни законът предоставя на полицейския орган
оперативната самостоятелност да прецени дали да задържи лицето, което би могло
както да препятства извършването на нови престъпления, така и да спомогне за
разкриване на процесното деяние.
Неоснователно е и възражението за нарушение на
чл. 5, пар. 1, с) от ЕКПЧ, който предвижда следното:
1. Βсеки има право на свобода и сигурност.
Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случаи и по реда,
предвиден от закона:
c) законосъобразен арест или лишаване от
свобода, с цел да се осигури явяване пред компетентния съгласно закона орган,
по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането
обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да
извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление;
Безспорно, предвид рецидивиращото поведение на
касатора краткосрочното му задържане е способствало да му се попречи да извърши
ново престъпление, т.е. налице е една от хипотезите на законосъобразно засягане
на правото на свободно придвижване предвидена в чл. 5, пар. 1, с) от ЕКПЧ. Несъстоятелно
в тази връзка е и възражението за нарушаване на принципа на съразмерност и
реално санкциониране на жалбоподателя, вместо налагане на принудителна мярка,
доколкото престъплението към момента на задържането вече е било довършено.
Напротив, касаторът е задържан в рамките на кратък срок - 2 часа и тридесет
минути, при наличието на данни за извършено от него повтарящо се противоправно
поведение и множество откази да осъществява правата си по законоустановения ред,
при обстоятелства, които предполагат възможност за продължаване на
противоправните действия или започването на нови такива. Следователно това
краткосрочно засягане на правото му на свободно придвижване е съразмерно на
засегнатия обществен интерес и на целите, заради които е предприета
принудителната мярка.
Предвид гореизложеното и тъй като заповедта за
задържане е издадена законосъобразно, то жалбата против нея е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Затова съдът
Р
Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 61 от 25.07.2023 г.,
постановено по нахд № 141/2023 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което
решение е отхвърлено оспорването на В.С.Ч.,*** против Заповед за задържане на
лице рег. № 367зз-97/18.04.2023 г., издадена от разузнавач при РУ – Велинград
към ОД на МВР - Пазарджик, с която е наредено задържането на Ч. за срок от 24
часа в помещение за задържане на РУ – Велинград.
Решението е окончателно.
Председател: (П)
Членове: 1. (П)
2. (П)