№ 533
гр. Варна, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Х. Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100500395 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 90343/11.11.2024г., подадена от
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“
срещу решение № 3668/21.10.2024г., постановено по гр.д. № 2928/2024г. на
ВРС, 52 състав, в частите му, с които са отхвърлени предявените от
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“
срещу ответника Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. И., общ. А., обл. Варна,
ул. „Г.П.“ **, искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца главница за неотчетена електрическа
енергия за периода от 09.02.2023 г. до 09.05.2023 г. по фактура №
**********/12.05.2023 г. за обект на потребление с адрес: гр. Варна, местност
Т., ул. *** (помпи), клиентски № **********, абонатен № **********, в
частта за разликата над 2268,23 лева до пълния претендиран размер от 3886,70
лева, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението и мораторна лихва
за периода от 30.05.2023 г. до 05.10.2023 г., в частта за разликата над 103,20
лева до пълния претендиран размер от 176,85 лева, за които суми е издадена
заповед за изпълнение №7826 от 20.12.2023 г. по ч.гр.д. №16439/2023 г. по
описа на РС - Варна.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и
1
необоснованост на решението, като постановено в разрез със събрания в хода
на процеса доказателствен материал. Въззивникът поддържа, че се касае
неправомерно свързване към електроразпределителната мрежа без участие на
електромера. Счита, че не е ясно какво количество електроенергия е
преминало преди проверката, както и за какъв период от време е било
извършено неправомерното присъединяване. Сочи, че корекцията е извършена
на основание чл.50 от ПИКЕЕ от 2019 г., като за преизчислението е
използвана методиката по ал.2 на същата разпоредба. Подчертава, че сумата
по корекцията не се дължи за реално потребена електроенергия, както и че
неправомерното въздействие върху схемата на измерване не е необходимо да е
пряк резултат от действие на самия потребител. Моли решението в
обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,
с което исковете да бъдат уважени в цялост, както и да му бъдат присъдени
направените разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Д. Д. Г., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Сочи се, аргументите във въззивната жалба са бланкетни
и голословни, като въззиваемият счита, че решението в оспорената му част е
правилно и обосновано. Поддържа, че въззинкикът неправилно интерпретира
изводите на съда. Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369 срещу Д. Д. Г., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени искове за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 3886,70 лева, представляваща главница за неотчетена електрическа
енергия по **********/12.05.2023г. за периода от 09.02.2023г. до 09.05.2023г.
за обект на потребление с адрес: гр. Варна, местност „Т.“, ул. *** (помпи),
клиентски № **********, абонатен № **********, както и сумата от 176,85
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.05.2023г. до
05.10.2023г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.
2
410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение №7826 от 20.12.2023 г. по ч.гр.д.
№16439/2023 г. по описа на РС - Варна.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът и ищцовото
дружество са страни по договор за преноси и достъп на електрическа енергия
по отношение на обект на потребление, находящ се в гр. Варна, местност Т.,
ул. *** (помпи), клиентски № **********, абонатен № **********. Твърди се
още, че на 09.05.2023 г., съгласно чл. 45 ПИКЕЕ в процесния обект била
извършена техническа проверка на СТИ от служители на
„Електроразпределение Север“ АД в присъствието на един свидетел, при
която било установено наличие на извършено неправомерно свързване
(присъединение) към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез
меден кабел. На основание чл. 49, ал. 8 от ПИКЕЕ, служителите на
„Електроразпределение Север“ АД отстранили неправомерно присъединения
проводник и възстановили правилната схема на свързване, без да демонтират
СТИ. За извършената проверка, в съответствие с разпоредбите на чл. 49
ПИКЕЕ, бил съставен констативен протокол. Поради невъзможността
неотчетената част от потребената електроенергия да бъде измерена точно,
била приложена корекционна процедура за фикционно изчисление за
доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката 90
дни в съответствие с методиката по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Поддържа, че в
издадената фактура № **********/12.05.2023 г. преизчислените количества
електрическа енергия са фактурирани по действащата за периода на
преизчисление прогнозна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи, определена от КЕВР.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирала отговор, с който
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва изложеното в исковата молба,
както и процесния констативен протокол. Твърди, че не е налице каквото и да
е неправомерно свързване/присъединяване към електроразпределителната
мрежа, респ. наличие на неправомерно присъединен проводник или
„неправомерен кабел“, както е посочено в КП. Поддържа, че помпата е била
свързана правилно, предвид нейните характеристики и тези на електромера.
Визираният „неправомерен кабел“ всъщност представлявал захранващ кабел,
който отива към таблото за управление на помпата, което е разположено в
жилищната сграда. Излага, че служителите на ищцовото дружество просто са
преместили проводника от електромера за помпата, на електромера за
асансьора на кооперацията, които са един до друг, т. е. оспорва да е имало
възстановяване на правилната схема на свързване. Твърди още, че е получил
уведомление по чл. 38е от ЗЕ относно отчетено повишено потребление на
асансьора. Счита, че корекционната процедура е извършена
незаконосъобразно, без да се отчетат спецификите на конкретния случай.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, настоящият съдебен състав намира, че
фактическата обстановка по спора е установена правилно от
първоинстанционния съд, поради което не е необходимо да преповтаря
същата, особено предвид че няма оплаквания във въззивната жалба в тази
насока. Предвид изложеното в тази част въззивният състав препраща към
мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
3
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата
на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия
за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва
на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване.
Безспорно установено по делото е, че е налице основанието на чл.50,
ал.2 от ПИКЕЕ за извършване на корекция на сметката за ел. енергия на
абоната, както и че изчисленията по корекцията са математически точни.
Периодът на корекцията също отговаря на изискванията, тъй като е извършена
за три месеца.
Спорният пред въззивната инстанция въпрос е дали абонатът следва да
заплати цялата стойност на преизчисленото с корекционната процедура
количество ел. енергия или само това, което действително е могло да бъде
потребено през процесния период. В този смисъл въззивникът оспорва
основанието на първоинстанционния съд да направи собствено преизчисление
на база данните, с които разполага за максимално възможното потребление в
обекта.
Съгласно трайната практика на ВКС за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от
предвидените в ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната
причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и
спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура. Както се посочи, тези
обстоятелства са установени.
Спецификата на настоящия случай е свързана с обстоятелството, че
обектът, до който е доставяна ел. енергия, без да се заплаща, поради промяна в
схемата на свързване, представлява съоръжение, а именно два броя
пречиствателни помпи. Установено е, че за измерването на доставяната до
помпеното съоръжение ел. енергия е имало индивидуален СТИ. Поради
неправилното свързване СТИ не е отчитал преминалата ел. енергия.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза процесната
помпа поради максималната си мощност от 2,4 kW не би могла да потреби
начисленото с корекционната процедура количество ел. енергия от 5922 kW/h,
дори и да работи при непрекъснат 24-часов режим на работа през целия
период от 90 дни. Въпреки това, от свидетелските показания става ясно, че
помпите, които реално са захранвани, са 2 броя. Следователно двете заедно
биха могли да консумират дори по-голямо количество от това по корекцията, а
4
именно 115,20 kW на ден /по корекцията са 65,8 kW/.
Първоинстанционният съд неоснователно е направил изчисления като е
взел предвид 8-часова натовареност на съоръженията, позовавайки се на
разпоредбата на чл.50, ал. 2 от ГПК. Същата е относима към определяне на
фикционно количество електрическа енергия, което се изчислява на базата на
половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), а не към реалната доставка на ел. енергия
на база на мощността на захранваните съоръжения. Последната може да бъде
изчислена само при конкретни доказателства за това колко време са
функционирали съоръженията през процесния период от време, при това ако
безспорно установено е, че с доставената ел. енергия са захранвани само тези
съоръжения. В настоящия случай тези обстоятелства не са категорично
доказани по делото. По отношение на работата на помпите единствено
ангажирано доказателства е справката за потребление за периода от
18.01.2020г до 10.12.2023г., която макар и да съставлява ориентир, при
наличието на неправилна схема на свързване през процесния период не може
да послужи като доказателство /именно затова е извършена и корекцията/.
Отделно от горното, се установява, че при проверката е отчетен и моментен
товар, макар и при много ниски количества.
С оглед горното и при отчитане на заключението на вещото лице, че
количеството ел. енергия по корекцията би могло да бъде доставено, както и
предвид че същото би могло да бъде изразходвано от процесните съоръжения
за периода на корекцията, съдът намира, че въззиваемият дължи стойността на
цялото начислено количество ел. енергия, а именно сумата по процесната
фактура в размер на 3886,70 лева. Предвид изложеното, искът за главница се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед основателността на иска за главница, основателен се явява и
искът за мораторна лихва, като дължимата сума върху главницата от 3886,70
лева за периода от 30.05.2023г. 05.10.2023г., изчислена с лихвен калкулатор, е в
размер на 176,85 лева, която е изцяло съответна на исковата претенция.
Поради несъвпадане в правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната му
част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат уважени за разликата над присъдените от първоинстанционния съд
суми до заявения им размер.
По разноските
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за
разноските, като по силата на настоящото решение, отговорността за разноски
се разпредели по следния начин:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени изцяло направените разноски за първоинстанционното
производство в размер на 1387,47 лева и за заповедното производство в размер
на 131,27 лева.
С оглед основателността на въззивната жалба, направеното искане и
представените доказателства на основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззивника се
5
следват и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
621,37 лева, от които 57,37 лева за платена държавна такса и 654 лева за
платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3668/21.10.2024г., постановено по гр.д. №
2928/2024г. на ВРС, 52 състав, в частите му, с които са отхвърлени
предявените от „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, „Варна Тауърс-Е“ срещу ответника Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
И., общ. А., обл. Варна, ул. „Г.П.“ **, искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца главница за
неотчетена електрическа енергия за периода от 09.02.2023 г. до 09.05.2023 г. по
фактура № **********/12.05.2023 г. за обект на потребление с адрес: гр.
Варна, местност Т., ул. *** (помпи), клиентски № **********, абонатен №
**********, в частта за разликата над 2268,23 лева до пълния претендиран
размер от 3886,70 лева, ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението и мораторна лихва за периода от 30.05.2023 г. до 05.10.2023 г., в
частта за разликата над 103,20 лева до пълния претендиран размер от 176,85
лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение №7826 от 20.12.2023 г.
по ч.гр.д. №16439/2023 г. по описа на РС – Варна, както и изцяло в частта за
разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.
Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. И., общ. А., обл. Варна, ул. „Г.П.“ ** дължи
на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-
Е“ следните суми: сумата от 1618,47 лева, представляваща разликата над
сумата от 2268,23 лева до претендирания размер от 3886,70 лева - главница за
неотчетена електрическа енергия за периода от 09.02.2023 г. до 09.05.2023 г. по
фактура № **********/12.05.2023 г. за обект на потребление с адрес: гр.
Варна, местност Т., ул. *** (помпи), клиентски № **********, абонатен №
**********, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 73,65 лева, представляваща разликата над
сумата от 103,20 лева до претендиран размер от 176,85 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 30.05.2023 г. до 05.10.2023 г., за които
6
суми е издадена заповед за изпълнение №7826 от 20.12.2023 г. по ч.гр.д.
№16439/2023 г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. И., общ. А., обл. Варна,
ул. „Г.П.“ ** да заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“ сумата от 131,27 лева, представляваща
направени разноски в заповедното производство, сумата от 1387,47 лева,
представляваща направени разноски в първоинстанционното производство,
както и сумата от 621,37 лева, представляваща направени разноски във
въззивното производство.
В останалите му части решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7