РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. гр.Мадан, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100289 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. С. Ю., ЕГН **********, с адрес гр.Р., ул. В. Л.
№1..., чрез пълномощника адв. М.В. М. против Ф. Б. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С.. бул. Д. №****, представлявано от управителя П. Д., с която е
предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че Договор за предоставяне на гаранция № ***, сключен
между ищцата и „Ф. Б.“ ЕООД, чрез който се претендира сумата от 619.68 лева е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на
чл., 19, ал. 4 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. В исковата молба се твърди, че ищцата
е страна по договор за паричен заем А1 Бърз Кредит № **** г., подписан с А. Ф. ООД.
Съгласно чл. 2 от договора за паричен заем А1 Бърз Кредит № ***, ищцата следвало да
върне сумата по кредита в размер на 1 475.64 лева, при сума на получаване 1 200 лева, при
ГПР 49.04 %, годишен лихвен процент 40.00 %. Съгласно чл. 3 от Договора за паричен заем
А1 Бърз Кредит № **** ищцата се задължила в срок от 5 дни, да предостави едно от
следните обезпечения: едно физическо лице поръчител, банкова гаранция или одобрено от
замодателя дружество- поръчител. Във връзка с чл. 3 от Договор за паричен заем А1 Бърз
Кредит № *** ищцата сключила с Ф. Б. ЕООД, Договор за предоставяне на гаранция №
****, по силата на който ищцата следвало да заплати сумата от 619.68 лева, платими
разсрочено на вноски, всяка от която в размер на 51.64 лева, като общото задължение по
договора за заем и по допълнително сключения във връзка с него Договор за предоставяне
на гаранция № **** е възлизало на 2 095.32 лева.
Ищцата счита, че Договор за предоставяне на гаранция № *** е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.
19, ал.4 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Посочва, че е накърнен принципа на
добросъвестността и справедливостта в гражданските правоотношение, че е налице
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, както и че се
достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата ми с цел извличане на собствена
изгода на кредитора. Сключеният договор за гаранция бил и неравноправен по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за
добросъвестност и справедливост и водил до неравновесие в правата на страните, като по
1
този начин той бил в ущърб на потребителя / чл.143 , ал.1 ЗЗП / . Договорът за гаранция бил
неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл.143 ал. 2 т.19 ЗЗП Посочва, че сумата, която се претендира чрез
договора в размер на 619.68 лева била в размер на равен на половината от сумата на
отпуснатия кредит в размер на 1 200.00 лева. По този начин безспорно се нарушавал
принципа на добросъвестност и справедливост. Договорът за гаранция бил нищожен и
поради това, че чрез включване на възнаграждението по него към сумата дължима по
Договора за паричен заем, се стигало до нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като сумата
която се претендира чрез него за гарант не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за
кредит бил посочен ГПР в размер на 49.04%, както и лихвен процент в размер на 40.00%,
чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за предоставяне на
гарант/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали
значително, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на
разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Предвидената сума в договора за
гарант бил скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава следвало да бъде
включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл.19,
ал.1 от ЗПК. Поради невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в посочения
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Позовава се на член 6, параграф 1
от Директива 2005/29/ЕО и член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че на 05.01.2021 г.
между страните бил сключен Договор за предоставяне на гаранция, по силата на който
ищцата възложила па ответното дружество да издаде гаранция в полза на А. Ф. ООД с цел
гарантиране изпълнението на всички парични задължения на ищцата, възникнали съгласно
сключения от ищцата Договор за кредит А1 Бърз кредит № **** с А. Ф. ООД, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията й по посочения Договор за кредит.
Съгласно чл. 16 от Договора за гаранция, същият влизал в сила, в случай че ищцата не
изпълни задължението си по чл. 3 от Договор за кредит в указания срок да предостави
обезпечение - поръчителство от едно физическо лице или банкова гаранция. Доколкото
ищцата не била представила изискуемото обезпечение по договора за кредит, Договорът за
предоставяне на гаранция бил влязъл в сила. Посочва се, че ответното дружество било
вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по
чл.За ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки но занятие.
Дружеството следвало да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него
гаранционна сделка, с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на
потребителя. Посочва, че за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случаи към момента на сключване на договора. В тази връзка, позовавайки
се па противоречие е добрите прави ищецът следвало да докаже в какво точно се изразява
противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването
на определен морален принцип. Ответникът не счита, че престациите по договора са явно
нееквивалентни, тъй като с Договора за предоставяне на гаранция „Ф. Б.“ ЕООД поело
задължение, което изпълнява издавайки гаранцията, предмет на Договора в полза на ,.А. Ф.
ООД. Длъжникът, срещу възнаграждение в неголям размер, получавал сигурност, че ако не
изпълни в срок задълженията към заемодателя, последният ще ангажира отговорността на
гаранта по издадената от него гаранция. Заемодателят не бил поставил изискване към
заемателят да обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване па договор с
дружество-гарант. Гарантът бил сключил договора за предоставяне на гаранция само и
единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че ще получи
уговореното възнаграждение. Посочва се, че искането на ищеца за обявяване на нищожност
на Договора за предоставяне на гаранция на основание чл. 143. ал.2. т.19 ЗЗП във връзка с
неспазване на чл. 19. ал. 4 ЗПК било неотносимо към процесния договор, доколкото
разпоредбата па чл. 19 ЗПК и последниците от неприлагането й били относими единствено
и само за договори за потребителски кредит, какъвто не бил процесният договор. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Липсва спор между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че на ...... г. между А. С. Ю. и Ф. Б. ЕООД е сключен Договор за предоставяне
на гаранция № **** за обезпечение на задълженията на ищцата по Договор за кредит А1
Бърз кредит № ***, сключен с А. Ф. ООД. По силата на Договор за кредит А1 Бърз кредит
№ **** г., сключен между А. С. Ю., в качеството на заемател и А.Ф. ООД, в качеството на
заемополучател, на ищцата е бил отпуснат заем в размер на 1200 лева, със срок на заема 12
месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40%, ГПР 49,04 %, при обща сума
дължима от потребителя 1475,64 лева. В чл. 2, ал. 8 от договора е посочено, че при
изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за
посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си,
съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране и лихви за забава. Съгласно чл. 3 от
договора заемателят се задължил в срок до пет дни, считано от датата на сключване на
договора за кредит да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) Едно
физическо лице - Поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; брутния размер на
дохода му да е в размер не по-малък от 1 500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да
не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „А. Ф.“ ООД; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“ 2) банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 3) одобрено от
заемодателя Дружество - Гарант, което предоставя гаранционни сделки по занятие, съгласно
предметът му на дейност и в съответствие с всички необходими законови разпоредби,
относими към упражняването на такава дейност.
По силата на Договор за предоставяне на гаранция от .... г., сключен между Ф. Б.
ЕООД, чрез посредника си „А. Ф.“ ООД, в качеството на гарант от една страна и А. С. Ю.-
потребител от друга, потребителят възложил, а гарантът се съгласил да издаде гаранция в
полза на „А. Ф.“ ООД за обезпечаването на задълженията на А. С. Ю. по Договор за кредит
„А1 Бърз кредит“ № ****, в размер от 1615,64 лева или сума равна на усвоената невърната
главница. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора за предоставяне на гаранция за поемане на
задължението потребителят дължал възнаграждение в размер на 619,68 лева, платимо на
разсрочени вноски, всяка от които в размер на 51,64 лева, дължими на падежа на плащане
на погасителните вноски по Договора за кредит, сключен с А.Ф. ООД. Съобразно чл. 2, ал.
3 от договора за предоставяне на гаранция дължимото възнаграждение за издаване на
гаранцията, както и всички други плащания по договора за гаранция, дължими от
потребителя на гаранта се заплащали по начините, установени по Договора за кредит за
плащане на задълженията на потребителя по същия. Съгласно чл. 2, ал. 4 от договора за
предоставяне на гаранция гарантът декларирал, че „А. Ф.“ ООД е овластено да приема
вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението и всички други вземания на гаранта по договора за гаранция.
Сключеният между А. Ф. ООД и А. С. Ю. договор за кредит А1 Бърз кредит № ****
има характер на договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Доколкото процесния договор за
гаранция, който е предмет на настоящото производство е сключен за обезпечение на
задълженията на ищцата по Договор за кредит А1 Бърз кредит № ***, то договорът за
кредит също следва да бъде обсъден, с оглед въведените възражения от ищеца за нарушения
на императивните разпоредби на ЗПК. Договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин /чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК/. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така
нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които
3
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според
процесния договор за кредит ГПР възлиза на 49,04 %, като при определянето му са взети
предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени
разходи за събиране и лихви за забава. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Като
взе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на процесните договор за кредит и
договор за предоставяне на гаранция, намира, че уговореното възнаграждение по договора
за гаранция съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита,
поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите – чл. 19, ал. 1 от
ЗПК. Двата договора – за кредит и за предоставяне на гаранция не само, че са свързани, но
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е предвидено да се заплаща с
погасителния план по договора за кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено
обезпечаването му чрез предоставяне на гаранция, таксата за допълнителна услуга, която
макар и формално да е дължима по друг договор се явява част от договора за кредит като
включена в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по договора
за потребителски кредит и следва да бъде включено в ГПР. Съобразно чл. 19, ал. 4 от ЗПК
обаче ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с ПМС №426/2014г. в размер на основния
лихвен процент на БНБ /0.00%/ плюс 10 процентни пункта. С това допълнително плащане
се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да
бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил
законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид посочения в договора
размер от 49,04%, съотношението между главницата, възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, което възлиза на 51% от размера на отпусната главница, и
възнаградителната лихва за срока на договора от 12 месеца. С оглед изложеното, съдът
намира за основателно въведеното от ищеца възражение, че договорът за предоставяне на
гаранция е сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По отношение на
възраженията за нищожност на процесния договор за гаранция като сключен в противоречие
с добрите нрави съдът намира следното:
В решение № 453/03.08.2016г. по гр.д.№ 1742/2015г. на ІV г.о. на ВКС е прието, че
преценката дали договореното противоречи на добрите нрави /общоприети норми за
справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в
интерес на обществото/ се прави въз основа на конкретно установените във всеки отделен
случай релевантни обстоятелства. Констатирано противоречие на волеизявленията с
посочените изисквания обуславя нищожността им, която свободата на договаряне не може
да преодолее, именно защото тя не е абсолютна, а е рамкирана съобразно императивната
норма на чл.9 ЗЗД. С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК
е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за
нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от
законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество,
което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност. С оглед преценка дали с сключения
между ответника и ищцата договор за предоставяне на гаранция са нарушени принципите на
справедливост и добросъвестност, следва да се съобрази размера на дължимото
възнаграждение за предоставяне на гаранция, както и клаузите на договора за
потребителски кредит, за обезпечаване на задълженията по който е сключен договора за
гаранция. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за
точното изпълнение на задълженията по договора за кредит. Уговаряне на възнаграждение
за гаранцията в размер на половината от отпуснатия кредит, съдът намира за установено в
разрез с добрите нрави. Основната цел на така уговореното възнаграждение е да доведе до
увеличаване на подлежащата на връщане сума, с което се заобикаля законовото ограничение
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен, доколкото
4
договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като сключен
в противоречие с добрите нрави и в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което е
безпредметно обсъждането на останалите въведени от ищеца възражения.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа
такива в размер на 50 лева - платена държавна такса, която ще се присъди изцяло, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие
за ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М.М. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и
настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 за Минималните размери на адвокатските
възнагражедния, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М.М. в размер на 300
лева, която сума следва да бъде присъдена в полза на пълномощника на ищцата. Въведеното
от ответника в отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца е неоснователно, доколкото същото е в предвидения в Наредба
1/2004 минимум. Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между А. С. Ю., ЕГН **********, с адрес
гр. Р., ул. В. Л. №...., чрез пълномощника адв. М.В. М. и Ф. Б. ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С. бул. Д. №...., представлявано от управителя П. Д., че
Договор за предоставяне на гаранция № **** г. е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като
сключен в противоречие с добрите нрави и в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА Ф. Б. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. Д.
№****, представлявано от управителя П. Д. да заплати на А. С. Ю., ЕГН **********, с
адрес гр. Р., ул. В. Л.№ ...., чрез пълномощника адв. М.В. М. сумата от 50 лева (петдесет
лева) – деловодни разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Ф. Б. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.. бул. Д.
№..., представлявано от управителя П. Д. да заплати на адв. М.В. М., АК Пловдив, съдебен
адрес: гр. П., бул. П. № .... сумата от 300 лева (триста лева) – адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за осъществено процесуално представителство по
гр.д. № 289/2021 по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5