№ 1690
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110163335 по описа за 2023 година
Производството е по реда на пар. 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ вр. чл. 226 АПК.
С Решение № 6678 от 06.11.2023г., постановено по адм. дело № 5392/2023г. по описа
на АССГ е обезсилено Решение № 20104548 от 26.04.2021г. постановено по гр.д. №
43981/2018г. по описа на СРС, 82-ри състав, и делото е върнато за разглеждане от друг
състав на СРС с указания за конституиране на кмета на Столична община, район „Н.И.“ като
ответник по жалбата /вместо Столична община, район „Н.И.“/, както и за проверка на
конституираните заинтересовани страни.
Производството е образувано по жалба на Л. Х. З. и Б. З. С. /починал в хода на
производството и заместен от своите наследници С. Н. С. и В. Б. С./ срещу Заповед № РНИ-
18-РД56-35 от 31.05.2018г. на Кмета на Столична община, район „Н.И.“, с която е признато
правото на наследниците на Е.П.К., ползвател по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да придобият
собственост при изпълнение на изискванията на пар. 4а, пар. 4д и пар. 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ
за 600 кв.м. от 970 кв.м. от новообразуван имот № 11884.5965.25, в местност „Павлов дол“,
землище на с. Войнеговци, район „Н.И., целият с площ от 970 кв.м. при описаните в
заповедта граници и съседи.
Жалбоподателите твърдят, че са законни наследници на Захари Й. С., бивш жител на
село Войнеговци, Столична община, починал на 04.12.1978 г. На 05.06.2018 г. Л. Х. З.
получил препис от заповед № РНИ-18-РД56-35/31.05.2018 г. на кмета на район „Н.И.“,
Столична община, с която се признавало правото на наследниците на Е.П.К. да придобият
собствеността при изпълнението на § 4а, § 4д и §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ на 600 кв.м. от
новообразуван имот с идентификатор 11884.5965.25 в местността „Павлов дол“, землището
на село Войнеговци, целия с площ от 970 кв.м. Жалбоподателите поддържат, че при
1
издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални и материални нарушения.
Заявяват, че в заповедта липсвали мотиви, както и че имотът бил собственост на
наследодателя им и не е бил предоставян за ползване на някое от основанията, предвидени в
§ 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Ответникът по жалбата – кмета на Столична община – район „Н.И.“ счита жалбата за
неоснователна, а процесната заповед за правилна и законосъобразна. Излага, че на
жалбоподателите е признато правото да им бъде възстановен имот, попадащ в §4 ПЗР
ЗСПЗЗ, но за придобИ.ето му е предвиден специален ред. Сочи, че С. Е. К., наследник на
Е.П.К., е заявила закупуването на имота по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ, но процедурата по
трансформиране правото на ползване в право на собственост се е забавила поради липса на
одобрен план на новообразуваните имоти. Впоследствие след приключила процедура по §62
ПРЗ на ЗСПЗЗ е издадена заповед за признаване правото на наследниците на Е.П.К. за
придобИ.е на собствеността върху 600/970 ид. части от процесния имот. Излага, че
ползвателите на имота са построили в него сграда.
Заинтересованата страна С. Е. К., ЕГН **********, развива съображения за
неоснователност на жалбата, както и че всички кумулативни предпоставки на пар. 4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ за признаване правото на изкупуване, били налице.
Заинтересованите страни В. Б. З., ЕГН **********, К. И. З., ЕГН **********, И. И.
З., ЕГН **********, Л. К. Й., ЕГН **********, В. Ц. А., ЕГН **********, Ц. П. Г., ЕГН
**********, И. П. А., ЕГН **********, Л. И. В., ЕГН **********, В. Б. Р., ЕГН **********,
А. А. Р., ЕГН **********, Н. Н. С., ЕГН **********, Ц. Н. Р., ЕГН **********, И. Н. С.,
ЕГН **********, Н. Д. Й., ЕГН **********, В. Г. Й., ЕГН **********, Б. Г. Й., ЕГН
**********, В. Николаев Г., ЕГН **********, Б. Н. П., ЕГН **********, Н. Й. Н., ЕГН
**********, В. Й. П., ЕГН **********, М. Г. П., ЕГН **********, Р. Г. Г., ЕГН ********** и
С. Б. С., ЕГН **********, не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорваната Заповед № РНИ-18-РД56-35 от 31.05.2018г. на Кмета на Столична
община, район „Н.И.“, е признато на наследниците на Е.П.К., ползвател по пар. 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ да придобият собственост при изпълнение на изискванията на пар. 4а, пар. 4д и пар.
4з от ПЗР на ЗСПЗЗ за 600 кв.м. от 970 кв.м. от новообразуван имот № 11884.5965.25, в
местност „Павлов дол“, землище на с. Войнеговци, район „Н.И., целият с площ от 970 кв.м.
при описаните в заповедта граници и съседи. Със същата заповед е възложено изготвяне на
оценка на имота в съответствие с чл. 36, ал. 3 ЗСПЗЗ и прогресивно нарастващата такса
съгласно пар. 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Заповедта е поправена със Заповед № РНИ-18-РД56-38 от 25.06.2018г. в частта,
относно датата на протокола, на който се основава, а именно решение по т. 3 от протокол №
1 от 02.02.2018г. на комисията по пар. 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
2
От приетата административна преписка се установява, че с молба с вх. № 0121-107 от
29.05.1992г. заинтересованата страна С. Ефтимова К., като наследник на Е.П.К., е поискала
да изкупи процесния имот.
С протокол от 08.09.1993г. на комисията по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е предложено на
кметския наместник на ТОА „Н.И.“ да откаже извършването на оценка на имота поради
липса на документ за учредено право на ползване.
Със Заповед № РД-64-16 от 23.01.1995г. на кмета на Столична голяма община е
отменена по жалбата на С. К. Заповед № РД-16-718 от 24.08.1994г. на кметския наместник
на ТОА „Н.И.“, с която е отказано извършване на оценка. Преписката е върната на ТОА
„Н.И.“ на осн. чл. 30, ал. 3 ЗАП /отм./ за извършване на оценката.
По преписката е представена служебна бележка с изх. № 198 от 11.12.2008г., издадена
от кмета на Войняговци, съобразно която същата се издава в уверение на това, че лицето
Е.П.К. фигурира в списъка на село Войняговци под № 190 на получилите земя по 21 ПМС за
земеделско ползване, състоящо се от 0.900 кв.м. в землището на село Войняговци, вилна
зона, м. „Пясъчна кариера“.
Представено е и удостоверение с изх. № 205 от 27.05.1992г., издадено от кметството
на с. Войнеговци, че лицето С. К. притежава по 21 ПМС 1 дка. в м. „Пясъчна кариера“.
Удостоверението е издадено да послужи пред техническа служба.
От приетата скица копие от неодобрен кадастрален план на в.з. „Войнеговци“ от
25.05.1992г. се установява, че имотът е заснет през 1988г. с пл. № 395 и нанесен в
кадастрален лист № Б-13-6-Б съгласно 21-во ПМС и се владее от С. Е. К., като имотът
съдържа 992 кв.м. На извадката от кадастралния план в имота е нанесена триетажна масивна
жилищна сграда.
От приетата скица № 25 от 02.02.2018г. на новообразуван имот № 11884.5965.25 по
плана на новообразуваните имоти на м. „Павлов дол“, с. Войнеговци, одобрен със Заповед
№ РД-15-025 от 17.02.2014г. на Областния управител на област София, се установява, че
новообразуваният имот е с площ от 970 кв.м. с предназначение урбанизирана територия за
индивидуално застрояване, в имота има 1 сграда на три етажа, масивна стоманобетонна
жилищна сграда – еднофамилна, 45 кв.м.
От приетото писмо от СО Направление „Архитектура и градоустройство“ от
02.12.2015г. се установява, че е наличен разписен лист на в.з. Войняговци за имот с пл. №
395, идентичен с имот № 11884.5956.25, м. „Павлов дол“ от Плана на новообразуваните
имоти на с. Войняговци, а от представения разписен лист е видно, че имотът е записан на
името на С. Е. К. и представлява двор.
От приетото удостоверение за наследници на Ефтим Петров Колев се установява, че
същият е починал на 02.01.1981г. и молителката С. Е. К. е негова пряка низходяща /дъщеря/.
От наличните по преписката запитвания от Областния управител на област София до
кмета на район „Н.И.“ и отговори на запитванията се установява, че след връщането на
преписката за разглеждане през 1995г., същата не е била разгледана и не е била извършена
3
оценка поради липса на одобрен план на новообразуваните имоти.
Междувременно с Решение № 170-П от 25.07.2014г. на ОСЗ „Н.И.“ е признато
правото на собственост на наследниците на Захари Й. С. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници върху нива от 2,900 дка. находящ се в терен по параграф 4 на село
Войнеговци, м. „Павлов дол“, заявен с пореден № 25 от заявлението и установен с опис-
декларация 48107/1105.57. Посочено е изрично, че възстановяването на правото на
собственост върху имотите, разположени в територии по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се
извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз
основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти.
Представено е удостоверение за наследници на Захари Й. С., от което се установява,
че същият е починал на 04.12.1978г. и жалбоподателите Л. Х. З. и Б. З. С. са лица, призовани
към наследяване.
Както беше посочено, планът на новообразуваните имоти е одобрен със Заповед №
РД-15-025 от 17.02.2014г. на Областния управител на област София. От приетите списъци с
имоти, по отношение на които са налице жалби срещу ПНИ се установява, че планът на
новообразуваните имоти е влязъл в сила по отношение на процесния новоообразуван имот
№ 11884.5965.25, като същият е записан в регистъра към ПНИ на името на Захари Й. С..
Установява се също, че С. Е. К. е подала възражение срещу ПНИ, което не е било
разгледано поради липса на легитимация на това лице, доколкото производството по
трансформиране правото на ползване в право на собственост е било висящо.
От приетия протокол № 5 от 27.06.2017г. на комисията, назначена със Заповед № РД-
09-3440 от 18.06.2008г. на кмета на СО и Заповед № РД-09-337 от 25.09.2015г. на кмета на
район „Н.И.“ се установява, че по т. 2, във връзка със заявление на Л. Х. З. /наследник на
Захари Й. С./ е констатирано, че в регистъра на поземлените имоти към влезлия в сила ПНИ,
процесният ПИ № 11884.5965.25, местност „Павлов дол“ в землището на с. Войнеговци,
фигурира на името на Захари Й. С.. За имота няма регистрирана жалба от заинтересовано
лице. Установено е, че при направената справка с архивния кадастър, за посочения имот е
записана С. Е. К., а при извършен оглед на място е установено, че в имота има построена
сграда. Установено е, че с молба от 29.05.1992г. С. Е. К. е поискала закупуване на имота
съгласно пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в район „Н.И.“ няма данни за приключена процедура
по придобИ.е право на собственост от нея. С оглед на това комисията е решила да се издаде
скица и заповед на кмета на район „Н.И.“ на основание пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Захари Й. С. за процесния имот.
По делото не се твърди и не се установява такава заповед и скица да са били издадени.
Вместо това, от приетия протокол № 1 от 02.02.2018г. на комисията, назначена със
Заповед № РД-09-3440/18.06.2018г. на кмета на СО и Заповед № РНИ17-РД09-215 от
21.07.2017г. на кмета на район „Н.И.“ се установява, че по т. 3 е разгледан въпросът за
приключване на процедурата по изкупуване на имот № 11884.5965.25 по ПНИ в землището
на с. Войнеговци. Констатирано е, че съобразно одобрения ПНИ и регистър към него,
4
имотът е записан на името на Захари Й. С., както и че със Заповед № РД-64-16 от
23.01.1995г. на кмета на Столична голяма община е отменена по жалбата на С. К. Заповед №
РД-16-718 от 24.08.1994г. на кметския наместник на ТОА „Н.И.“, преписката е върната за
извършване на оценка, каквато до момента не е извършена. С оглед на това комисията е
решила да се издаде заповед за признаване правото на наследници на Евтим Петков Колев за
600 кв.м. от 970 кв.м. от процесния имот, както и да се възложи неговата оценка. Въз основа
на това решение е издадена обжалваната заповед.
От приетото експертно заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че със заповедта за одобряване на ПНИ не е налице имот, определен за
наследниците на Е.П.К., тъй като към момента на одобряването не е била завършена
процедурата по определяне на граници и оценка на имот на Е.П.К.. В регистъра на
одобрения ПНИ като собственик на имота е вписан Захари Й. С.. В имота е построена
сграда, нотариален акт за която е издаден на С. Ефтимова К.. Така описаният имот е
идентичен с имота, за който е признато право на собственост на наследниците на Е.П.К. с
процесната обжалвана заповед. При извършено посещение на място вещото лице е
установило, че имотът е заграден с ограда от телена мрежа и бетонови колове. В него е
изградена масивна постройка, отговаряща на нанесената в кадастралната карта постройка.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Настоящото първоинстанционно производство е повторно след Решение № 6678 от
06.11.2023г., постановено по адм. дело № 5392/2023г. по описа на АССГ, с което са дадени
задължителни указания на съда да конституира като ответник по жалбата кмета на Столична
община, район „Н.И.“, както и да провери правилното конституиране на всички
заинтересовани лица. Със своето определение от 18.07.2024г. съдът е конституирал кмета на
СО, район „Н.И.“ като ответник по жалбата. Изискани са актуални удостоверения за
наследници на Е.П.К. и на Захари Й. С. и са установени и призовани всички заинтересовани
страни.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, в рамките на
законоустановения срок от лица, в чиято полза признато правото на възстановяване на
собствеността върху процесния имот.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорваната заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на
неговите правомощия, съставена е в писмена форма и е подписана от административния
орган – кмета на СО, район „Н.И.“. В заповедта са изложени мотиви за нейното приемане
чрез препращане към други актове, които са разбираеми и позволяват да се установи волята
на административния орган. Ето защо административният акт е валиден.
Релевираното от жалбоподателите оспорване на административния акт на формално
основание като немотивиран, е неоснователно. Видно от приетата Заповед № РНИ18-РД56-
5
38 от 25.06.2018г. административният орган е поправил съдържащата се в обжалваната
заповед очевидна фактическа грешка, а именно, че същата препраща към протокол на
комисията от 15.03.2016г., вместо към протокола от 02.02.2018г., по който е прието
решението на комисията за признаване правото на изкупуване на наследниците на Е.П.К..
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателите, че било неясно на кое
основание са възникнали правата на наследниците на Е.П.К.. В заповедта изрично е
посочено, че правото на наследниците да придобият собствеността е признато при спазване
на изискванията на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този извод следва и от извършеното с акта
възлагане извършването на оценка и прогресивно нарастваща такса съгласно пар. 4а, ал. 2 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед на това, волята на административния орган да признае правото на
лицата, като наследници на ползвател на основание пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е ясна и
недвусмислена.
Не съществува и твърдяната в жалбата неяснота относно изводите на
административния орган за наличие на положителните предпоставки за признаване правото
на изкупуване. По този въпрос административният орган е възприел изводите на комисията
в решението й по т. 3 от Протокол № 1 от 02.02.2018г., а последната се е позовала на Заповед
№ РД-64-16 от 23.01.1995г. на кмета на Столична голяма община, с която е отменена
предходна заповед от 24.08.1994г. на кметския наместник на ТОА „Н.И.“ и преписката е
върната за извършване на оценка, както и на обстоятелството, че за процесния имот вече е
налице одобрен план на новообразуваните имоти. В самата заповед от 1995г., възприета от
комисията и административния орган, са изложени съображения за наличието на
материалноправните предпоставки на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно, че Евтим Петков
Колев фигурира под № 190 в списъка съставен за раздадени по ПМС № 21/1963г. земи в с.
Войняговци, н. „Пясъчна кариера“ в ТОА „Н.И.“, установено с писма от 1993г. и 1994г. на
Министерството на земеделието, както и че върху така предоставената земя е построена
масивна сграда, видно от скицата от 25.05.1992г., с което законовите условия са изпълнени.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният административен акт не се
явява немотивиран.
Що се касае до обстоятелството, че в регистъра към плана на новообразуваните
имоти като собственик на имота е записан наследодателят на жалбоподателите Захари Й. С.,
това обстоятелство също не представлява пречка за постановяване на обжалваното решение.
Това нанасяне е вследствие описаното по-горе Решение № 170-П от 25.07.2014г. на ОСЗ
„Н.И.“, с което е признато правото на възстановяване в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на имота в полза на наследниците на Захари Й. С. /макар имотите,
разположени в териториите по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да не се възстановяват с решение по
чл. 18ж от ППЗСПЗЗ в стари реални граници, а със заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ въз основа на влезлия в сила ПНИ, това решение има характера на предварителен
акт, с който са признати материалните предпоставки на правото на реституция/. Доколкото,
обаче, в полза на жалбоподателите няма издадена заповед за възстановяване на
собствеността върху имота, а същевременно инициираното от С. Ефтимова К. през 1992г.
6
производство по трансформиране правото на ползване в право на собственост не е било
приключило към датата на влизане в сила на ПНИ, обстоятелството, че бившият ползвател
Ефтим Пеков Колев не е вписан в регистъра към плана не представлява пречка пред
административния орган да довърши започнатото производство. Влизането в сила на плана
не е аргумент за противното, доколкото С. Ефтимова К. не е легитимирана да обжалва
същия, докато административният орган не се произнесе относно съществуването на
претендираното от нея право на изкупуване.
Относно материалноправните предпоставки за трансформиране правото на ползване
в право на собственост върху имота, същите се установяват по категоричен начин от
приетите по делото доказателства.
От издаденото от кмета на Войняговци удостоверение с изх. № 198 от 11.12.2008г.,
съставляващо официален удостоверителен документ, се установява, че Е.П.К. е вписан под
№ 190 в списъка на получилите земя по ПМС 21/1963г. за земеделско ползване за имот,
представляващ 900 кв.м. в землището на с. Войняговци, вилна зона, м. „Пясъчна кариера“.
При това положение и при липса на други данни по делото следва да се приеме, че Е.П.К. е
бил ползвател по смисъла на пар. 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за посочения имот. Видно от
приетите удостоверения за наследници, С. Ефтимова К. е пряк низходящ /дъщеря/ на Е.П.К.,
а пространствените предели на ползвания имот се установяват от съдържанието на
кадастралния план от 1988г. Видно от приетата скица-извлечение от кадастралния план,
издадена на 25.05.1992г. имотът е нанесен в плана под пл. № 395 в кадастрален лист Б-13-6-
Б въз основата именно на ПМС 21/1963г., като е посочено, че същият се владее от С.
Ефтимова К.. Този извод се подкрепя и от приетия по делото разписен лист към
кадастралния план, в който имотът е записан на нейно име.
На следващо място настоящият състав не намира основание да приеме, че липсва
идентичност между този имот и процесния такъв. Напротив, идентичността на двата имота
се установява по категоричен начин от приетото експертно заключение по съдебно-
техническа експертиза, в което е посочено изрично, че имотът с пл. № 395 съгласно
кадастралния план от 1988г. е идентичен с процесния ПИ № 11884.5956.25, м. „Павлов дол“
от Плана на новообразуваните имоти на с. Войняговци. Това съответствие се потвърждава и
от приетото писмо от Столична община Направление „Архитектура и градоустройство“,
съгласно което двата имота са идентични. При наличие на безспорен извод по делото за
идентичност на имотите, разликата в наименованието на местностите в ПНИ и
удостоверението е без правно значение. Обстоятелството, че имот с пл. № 395 се включва в
стар кадастрален имот № 658, записан на името на Захари Й. С. в разписния лист на
имотите, съществували преди образуване на ТКЗС, не води до различен извод, доколкото е
безспорно /а и не е предмет на настоящото производство/ обстоятелството, че имотът
подлежи на възстановяване на наследниците на така посоченото лице като бивш негов
собственик преди колективизацията. Предмет на спора е правото на ползване върху имота,
учредено в полза на Е.П.К. по силата на ПМС № 21/1963г., което също се установява от
събраните по делото доказателства.
7
Също така по делото няма спор и се установява, че С. Ефтимова К. е построила в
имота триетажна масивна жилищна сграда, като видно от съдържанието на стария
кадастрален план, тази сграда е съществувала в имота през 1988г., когато е извършено
заснемането и нанасянето й в плана. От експертното заключение по СТЕ се установява, че
сградата продължава да съществува и понастоящем в имота, като нейният вид и
разположение съответстват напълно на кадастралния план. При това положение, след като
сградата е съществувала към 1988г. и понастоящем, и отговаря на изискванията, въведени с
тълкувателната норма на пар. 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, то следва да се приеме, че към
01.03.1991г. предоставеният за ползване имот е бил застроен. Без значение е
обстоятелството, че липсват строителни книжа за сградата, доколкото нормата не изисква
такива да са налице /в този смисъл Решение № 22 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4581/2014 г., I г. о., ГК/. Без значение е и обстоятелството, че сградата не е построена от
ползвателя Е.П.К., а от неговия наследник С. Ефтимова К.. За да е налице установеното в
пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ право на ползвателя е достатъчно: 1/ сградата да е трайно
прикрепена към земята и да не попада в някое от изключенията по пар. 1в, ал. 3 от ДР на
ППЗСПЗЗ; 2/ да е построена преди 01.03.1991г. и 3/ да не е собственост на трето за
претендиращите трансформацията лице. Законът не поставя изисквания по отношение на
фактическото извършване на строителството, нито по отношение на средствата за него,
поради което липсва основание да се приеме, че следва да бъде игнорирана при преценката
относно предпоставките за трансформацията сграда, построена от наследник на ползвателя
преди 01.03.1993г. Именно противното се извежда от разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ПМС №
21 от 31.01.1963г., съгласно която правото на вечно ползване на земите се запазва и от
наследниците при положение, че те продължават да ги обработват. Видно от
удостоверението за наследници на Е.П.К., същият е починал през 1981г., но видно от
разписния лист към кадастралния план, С. Ефтимова К. е продължила да ползва имота и към
1988г. е построила сградата. Следователно построената от нея триетажна жилищна сграда
удовлетворява напълно законовото изискване.
При кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 4а,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се налага изводът, че правото на наследниците на Е.П.К. да
придобият собствеността върху 600 кв.м. от процесния имот /пар. 4з, ал. 1/ е валидно
възникнало и решението, с което е признато, е правилно и законосъобразно.
С оглед гореизложеното и предвид установената валидност и законосъобразност на
обжалвания акт, подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има на първо място ответникът по
жалбата. Същият е сторил разноски за държавна такса в касационното производство в
размер на 70 лева, които следва да му бъдат присъдени. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи на по 100 лева за пърата и касационната инстанция
съобразно чл. 24 от НЗПП, или общо 270 лева. На основание чл. 143, ал. 4 АПК право на
разноски има и заинтересованата страна С. Ефтимова К.. Същата претендира сумата от 70
8
лева – държавна такса за касационна жалба, сумата от 500 лева – адвокатско възнаграждение
в първоинстанционното производство пред СРС и сумата от 800 лева – адвокатско
възнаграждение в касационното производство, или общо 1370 лева, които следва да й бъдат
присъдени. Новото разглеждане на делото от СРС не представлява самостоятелно
производство пред различна съдебна инстанция и за него не се дължи отделно адвокатско
възнаграждение от това, което вече е платено в първоначалното такова.
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Л. Х. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ул. „София“ № 60 и Б. З. С. с ЕГН: ********** /починал в хода на производството и
заместен от С. Н. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „З.Ф.“, бл. 46, вх. 2, ап. 8, и
В. Б. С., с адрес: гр. София, ж.к. „М 1“, бл. 28, вх. 2, ет. 7, ап. 37/ срещу Заповед № РНИ-18-
РД56-35 от 31.05.2018г. на Кмета на Столична община, район „Н.И.“, с която е признато
правото на наследниците на Е.П.К., ползвател по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да придобият
собственост при изпълнение на изискванията на пар. 4а, пар. 4д и пар. 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ
за 600 кв.м. от 970 кв.м. от новообразуван имот № 11884.5965.25, в местност „Павлов дол“,
землище на с. Войнеговци, район „Н.И., целият с площ от 970 кв.м.
ОСЪЖДА Л. Х. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „София“ № 60, С. Н.
С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „З.Ф.“, бл. 46, вх. 2, ап. 8, и В. Б. С., с адрес:
гр. София, ж.к. „М 1“, бл. 28, вх. 2, ет. 7, ап. 37, да заплатят на Кмета на Столична община,
район „Н.И.“ сумата от 270 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. Х. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „София“ № 60, С. Н.
С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „З.Ф.“, бл. 46, вх. 2, ап. 8, и В. Б. С., с адрес:
гр. София, ж.к. „М 1“, бл. 28, вх. 2, ет. 7, ап. 37, да заплатят на С. Е. К., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Х.Д.“, бл. 16, вх. А, ет, 2, ап. 6, сумата от 1370 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9