Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
17.08.2020г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Трети август |
|
|
Година |
2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Ася Иванова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
478 |
по описа
за |
2020 |
година. |
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА НП №19-1030-012581/27.12.2019г.
издадено от Началник Група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на П.И.П.
***, ЕГН**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание –„ГЛОБА” в размер на 300 /триста /
лева, за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
като НАМАЛЯВА
размера на наложено административно наказание „ГЛОБА” за нарушение по чл.150 от ЗДвП от 300 лв. на 100лв.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано
е НП
№19-1030-012581/27.12.2019г. издадено от Началник Група към ОДМВР Пловдив, сектор
Пътна полиция, с което на П.И.П. ***, ЕГН**********, на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание –„ГЛОБА” в
размер на 300 /триста / лева, за
нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Жалбоподателят не се явява по
делото. Чрез подадената жалба счита, че обжалваното НП да бъде отменено изцяло,
като неправилно и незаконосъобразно, а освен това и неотговарящо
на реалната фактическа обстановка.
В хода на съдебното заседание не
се явява и упълномощения повереник в лицето на адв. К.Т..
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител и не взема становище по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното:
В края на месец Ноември 2019г. свидетелят
Р.И.А. работел като полицейски служител в група „Сигма”, Сектор „СПС” към ОД на
МВР Пловдив. На 30.11.2019г. св. А. изпълнявали своите задължения по провеждане
на СПО на територията гр. Асеновград, като със свой колега се придвижвали със
служебни мотоциклети. Около 16.40 часа, на същата дата, намирайки се на ул.
„Цар Иван Асен ІІ” № до №130, полицейските служители забелязали движещ се
мотопед без регистрационни табели. Това обстоятелство станало и причина за
спирането на водача му за проверка. При това се установило, че мотопеда е марка
„Пиаджо”, без регистрационни табели, а неговия водач П.И.П. *** не притежава
свидетелство за управление на МПС. За констатираните нарушения били издадени
два АУАН-а, като за липсата на правоспособност бил издаден АУАН №
216141/30.11.20119г. Въз основа на
съставения АУАН, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложени административно наказания за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Фактическата обстановка около
вмененото административно нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество,относно искането за цялостна отмяна на
обжалваното НП за неоснователна. Безспорно по делото е установено, че при
извършената му на 30.11.2019г. от полицейски служители проверка, то
жалбоподателя е управлявал МПС, което не е било регистрирано по съответния ред,
а водачът му е бил и неправоспособен.От събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява, че
жалбоподателя е управлявал мотопед марка „Пиаджо” с обем на двигателя от
25 куб. см. Това обстоятелства напълно съвпада с легалното даденото определение
за този вид ППС, което се явява мотопеда, така както е посочено в § 6,т.14 от ЗДвП.
Съгласно § 6,т.11, от същия закон, то „ Моторно превозно средство” е
пътното превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства. След като мотопеда е МПС, то същото подлежи на
регистрация. Това безспорно следва и от разпоредбата на чл.2 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях
издадена от Министъра на МВР. Съгласно този текст, Моторните превозни средства
и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, задължително се представят за регистриране от структурните звена “Пътна
полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните
дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите
лица, или по адреса на регистрация в съда и в регистър БУЛСТАТ, съответно в
търговския регистър - за стопанските субекти. Макар жалбоподателя да е
управлявал нерегистрирано МПС, то той е следвало да бъде правоспособен, т.е. да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. Това безспорно следва от текстовете на
чл.150а, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП. Там е посочено, че за да управлява моторно
превозно средство тип мотопед, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство. За определяне правоспособността на водачите моторните
превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149
от ЗДвП, обозначени с латински букви:т.1 категория АМ - мотопеди - двуколесни
или триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не
по-висока от 45 km/h, както са определени в чл. 149, ал. 1, т. 1, букви “б” и “г”
(категория L1е и категория L2е), с изключение на тези с конструктивна
максимална скорост, по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни превозни
средства, както са определени в чл. 149, ал. 1, т. 1, буква “л” (категория
L6e). Въпреки, че в АУАН не е посочено точната кубатура на управляваното МПС,
то от показанията на св. А. се изяснява, че същото представлява МПС с обем на
двигателя от 25 куб.см. Т.е. техническите му характеристики дават основание да
се направи извод, че се касае за пътно превозно средство „категория L1е”
съгласно направеното разграничение в чл.149, ал.1,т.1 б.”б” от ЗДвП. Съгласно
същия текст за нуждите на типовото одобряване пътните превозни средства се
делят на следните категории, обозначени с латински букви:т.1 категория L,б.”б”
категория L1е - мотопеди - моторните превозни средства с две колела и
конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 km/h, двигател с вътрешно
горене с работен обем не по-голям от 50 cm3 или с 4 kW максимална
постоянна номинална мощност в случай на електродвигател. От гореизложеното
следва и извода, че за да управлява това МПС, то жалбоподателя е следвало да
носи и има свидетелства за управление
„категория АМ”. Тъй като той е нямал въобще издадено валидно СУМПС, то очевидно
е, че и състава на вмененото му нарушение по чл.150 от ЗДвП е налице. Т.е. изводът
направен от АНО, чрез издаденото НП се явява правилен, като в тази му част
същото се споделя и от съда. Направените възражения в жалбата, относно
недоказаността на вмененото нарушение и липсата на такова, се явяват
неоснователни. Това, че в АУАН и НП, не се конкретизирани характеристиките на
управляваното МПС, се явява обстоятелства които не се отразяват на вмененото
нарушение. В хода на проверката, нарушителя не е представил никакви документи
за управляваното МПД, като именно и това е лишило актосъставителя да извърши
неговата по пълна конкретизация в съставения акт. В случая е установено, това
че на посочената дата, жалбоподателя е управлявал МПС, което е било с обем на
двигателя под 50 куб.см., за което неговия водач е бил длъжен да има
съответната правоспособност. Тези обстоятелства се били известни на нарушителя,
като същия по никакъв начин не ги е опровергал в хода на
административнонаказателното производство.
По отношение на наложеното административно наказание- „Глоба” в размер на 300 лв. за
нарушение по чл.150 от ЗДвП, въпреки липсата на искане в тази насока, съдът е
на становище, че при определянето на нейния размер, АНО не е съобразил в
достатъчна степен разпоредбата на чл.27,ал.2 от ЗАНН, като не е отчел в
достатъчна степен тежестта на нарушението, това, че се явява първо и единствено
до момента спрямо жалбоподателя, като липсват други наложени наказания по ЗДвП
и ППЗДвП, като не са били отчетени и вида на управляваното МПС, както и
наличието на всички други смекчаващи отговорността обстоятелства- това, че се е
признал за виновен още в момента на извършване на проверката, и е оказал пълно
съдействие на проверяващите. В случая, АНО не е изложил и мотиви защо размера
на определеното наказание следва да бъде към максимума предвиден в закона.
Поради което, съдът счете, че размера на административното наказание следва да
се определи към неговия минимум. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал.1,
т.2,пр.1 от ЗДвП, то се наказва с глоба от 100 до 300 лв., който управлява
моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за
управление. Съдът като взе предвид всички събрани по делото доказателства
счете, че наложеното на П.И.П. административно наказание глоба в размер на 300
лв. за нарушение по чл.150 от ЗДвП, следва да бъде намалено на 100лв. Предвид
факта,че жалбоподателя на една дата е извършил две нарушения по ЗДвП, то очевидно случая не е маловажен и не са
налице условията на чл.28 от ЗАНН.
Мотивиран
от горното, Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: