№ 188
гр. Габрово, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Ива Димова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно гражданско
дело № 20214200500328 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С Решение № 198/01.07.2020г., постановено по гр.д. № 1405/2016г., Габровският
районен съд е прогласил за нищожни, на осн. чл. 26, ал.1 предл. 1 във вр. с чл. 38, ал1 ЗЗД
прехвърлителни актове от 26.11.2015г., с които „Меркурий П и П“ АД, представлявано от
управителя -СВ. П. П., в качеството на праводател е прехвърлил на правоприемника СВ. П.
П. от гр. Габрово, ул.“***“ № **, ап.** безвъзмездно правото на собственост върху следните
19 бр. търговски марки : - “ ГАЛЕРА“; “БИОГАМА“; „МЕРКУРИЙ П§П“; Bullife“;
„MERCURY P § P“; „Dolcemondo“; “ ПАСТА КАЛА“; „Живот и вкус“; „ BIOSELECT“; „
GALERA „ ; „Gabro „; „ BIOSELECT „ ; „ BIOGAMA“; „ Сладина“; „ Harmonylight „; „М“;
„Фигуративна“; „БИОСЕЛЕКТ“ и „Сладена“.
Със същото решение на осн. чл. 124, ал.1 ГПК е признал за установено по отношение
на СВ. П. П. от гр. Габрово, ул.“***“ № **, ап.**, че „Меркурий П и П“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.*** № ** не е собственик на
следните търговски марки & - “ ГАЛЕРА“; “БИОГАМА“; „МЕРКУРИЙ П§П“; Bullife“;
„MERCURY P § P“; „Dolcemondo“;“ ПАСТА КАЛА“; „Живот и вкус“; „ BIOSELECT“; „
GALERA „ ; „Gabro „; „ BIOSELECT „ ; „ BIOGAMA“; „ Сладина“; „ Harmonylight „;
„М“; „Фигуративна“; „БИОСЕЛЕКТ“ и „Сладена“.
В законния срок, против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
СВ. П. П. от гр. Габрово, ул.“***“ № **, ап.**. В същата се твърди, че то е неправилно,
1
поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано.
Твърди, че изводите на първоинстанционния съд за приложимост нормата на чл. 38,
ал.1 ЗЗД в конкретния случай са неправилни, тъй като съдът разширил обхвата й.
Същевременно счита за правилен извода на съда, за неприложимост на тази норма към
органното представителство на търговските дружества, в какъвто смисъл е и
задължителната съдебна практика в ТР №3/15.11.2013г., по тълк.д. № 3/2013г. В случая
жалбоподателят С.П. е участвал в сделката от една страна като представляващ търговското
дружество- негов органен представител, а юридическото лице е субекта, който влиза в
правоотношенията с третите лица. Ето защо, когато договаря от една страна като
представляващ търговското дружество, а от другата страна е самият той, като физическо
лице, ограничението по чл. 38, ал.1 ЗЗД не намирало приложение. Тази норма била
приложима между ЮЛ и лицата от състава на органа,за да обосноват отговорност на
последните/ чл. 240б ТЗ/ , но не може да се противопоставя на трети лица.На органния
представител е признато правото волята му, като физическо лице, да бъде счетена за воля на
самото ЮЛ, поради което и автоматично не могат да намерят приложение ограниченията за
представителството по ЗЗД. Органното представителство не включвало упълномощаване и
външно изразената воля от органния представител спрямо третите лица не е същинско
представителство по ЗЗД, поради което и ограниченията по чл. 38, ал.1 ЗЗД не намират
приложение. Като приел противното първоинстанционния съд постановил неправилно и
незаконосъобразно решение, което моли да бъде отменено и предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло.
Освен това първоинстанционният съд не обсъдил въобще доказателствата, че по
време на процеса е изтекъл срокът за регистрация на по-голяма част от търговските марки,
предмет на предявените искове,т.е. същите не съществуват в правния мир и върху тях не
може да има права.
Ответникът по жалба я оспорва и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че
процесните сделки не са търговски сделки, поради което и ТР № 3/2013г. на ОСГТК не
намира приложение.Излагат се подробни съображения в този смисъл.
Съдът, като разгледа делото, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.
След извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е
правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са
формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на
материалния закон. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК
възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в
2
съответствие със закона. На това основание въззивния съд препраща към мотивите на
районния съд относно основателността на предявения иск.
По наведените с въззивната жалба доводи, съдът намира следното:
Неоснователен е довода във въззивната жалба за незаконосъобразност на
обжалваното решение, поради неправилно приложение на чл. 38, ал.1 от ЗЗД.
Установено е, а и не е спорно между страните, че жалбоподателя С.П. от една страна
като управител и представляващ търговското дружество „Меркурий П и П“ АД , последното
притежаващо правото на собственост върху 19 бр. търговски марки, редовно регистрирани в
Патентното ведомство е сключил със себе си договори, с които прехвърля безвъзмездно
правата на собственост върху търговските марки на името на физическото лице С.П. и
заявява за вписване това обстоятелство в Държавния регистър на марките.
При така установените факти извода на съда, че в случая намира приложение
разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗЗД е правилен.
Сключването на сделка между дружеството, представлявано от управителя му и
самият управител, в качеството му на физическо лице, попада в приложното поле на
забраната по чл. 38, ал.1 ЗЗД- договаряне сам със себе си, тъй като органният представител
сключва договор между себе си като самостоятелен правен субект и юридическото лице,
което представлява. За разлика от органния представител на търговското дружество, който е
неделима част от самото юридическо лице и поради това нему, както подробно е разяснено в
т. 2 на ТР № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС е признато волята му на физическо лице, да бъде
счетена във външните отношения за воля на ЮЛ, изразена чрез органния представител на
ТД, то вътрешните отношения между търговското дружество- ООД или АД и неговият
управител, като физическо лице, са отношения между представляван и представител.
Следователно, сключвайки с представляваното от него дружество облигационна или вещно
прехвърлителна сделка, в качеството си на физическо лице, управителят встъпва в същата
като самостоятелен гражданскоправен субект, воден от собствени интереси, поради което и
установената в чл. 38, ал.1 предл. 1 ЗЗД забрана да договаря в лично качество с
представляваното от него лице, намира приложение. Тази забрана не намира приложение
единствено спрямо сделките, по които страна лично е същият органен представител, когато
той е и едноличен собственик на капитала на дружеството/ арг. от чл. 147, ал.3 и чл. 235 ТЗ/.
В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, включително постановена по реда на
чл. 290 ГПК обективирана в решения на ВКС : - №217/10.03.2017г., по т.д. № 2296/2015г. на
Іт.о.; № 91/16.04.2018г., по т.д. № 3513/2017г. на ІV г.о.; № 14/27.01.2017г., по т.д. №
1453/2014г. на ІІт.о. ;№ 149/10.03.2020г. по т.д. № 260/2019г. на ІІт.о.; № 60149/19.07.2021г.
,по т.д. № 2376/2019г. на І т.о. и много други.
В този смисъл изложените от първоинстанционния съд доводи за неприложимост към
конкретните сделки на ТР№3/2013г. на ВКС, и за приложение разпоредбата на чл. 38, ал.1
ЗЗД се явяват правилни и обосновани и се споделят изцяло и от настоящата инстанция.
Твърденията в обратен смисъл изложени във въззивната жалба относно
3
неприложението на чл. 38, ал.1 ЗЗД в хипотезата да сключен договор между ЮЛ
представлявано от управителя от една страна и от друга със същото лице в лично качество
като физическо лице не могат да бъдат споделени, доколкото противоречат на закона и
трайно установената съдебна практика по този въпрос.
Без значение за изхода на спора е възражението, че срокът на регистрацията на по-
голяма част от марките, обект на предявените искове е изтекъл. Този срок е изтекъл след
завеждане на настоящите искове, но към момента на сключване на атакуваните сделки,
всички са били с валидна регистрация . Съобразно чл. 32, ал.1,т1 ЗМГО действието на
регистрацията се прекратява с изтичане на срока по чл. 22, какъвто е настоящия случай. С
прекратяване на регистрацията се изгубват правата на собственика от специалната закрила
по ЗМГО на конкретната марка. За осъществени нарушения по време действие на
регистрацията, които своевременно са били атакувани е налице правен интерес от
установяване нищожността на съответното действие или сделка.
С оглед на изложеното и тъй като настоящата инстанция не стигна до други
фактически и правни изводи, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата
против него да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължи присъждането на разноски, а
ответника по жалба не е претендирал такива, поради което и съдът не му присъжда такива за
въззивната инстанция.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 198/01.07.2020г., постановено по гр.д. № 1405/2016г.
на Габровския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4