РЕШЕНИЕ
№ 935
гр. Перник, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720106004 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация" ООД, в която се сочи, че ищцовото дружество е предоставило ВиК
услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: гр. П. ул. „Св.
Св. К. и М.“ бл. **, ет. **, ап. ** с титуляр на партидата ответника Д. В. Г., ЕГН:
**********. Твърди още, че размерът на непогасените задължения са на стойност от
сумата от 739,63 лв. главница за периода от 24.06.2019 г. до 23.12.2021 г. и сумата от
92,14 лв., лихва за забава, начислена за периода от 12.10.2019 г. до 04.04.2022 г.
Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице
облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата
на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите
Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./ . На
името на ответника била открита партида в ищцовото дружество с абонатен № 1110435
и били издадени фактури, приложени към исковата молба. В сроковете предвидени в
ОУ на дружеството ответникът не бил заплатил дължимите суми по фактурите. С
оглед на гореизложеното моли съда да осъди ответника за сумите от 739,63 лв.,
главница за периода от 24.06.2019 г. до 23.12.2021 г. и сумата от 92,14 лв., лихва за
забава, начислена за периода от 12.10.2019 г. до 04.04.2022 г.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез особения си представител адв. Т. Ш. е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Прави възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност за вземанията на дружество за главница и мораторна лихва за
периода от 24.06.2019 г. до 05.12.2019 г. на обща стойност от 123,31 лв., главница и на
обща стойност от 18,94 лв., мораторна лихва.
1
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове в тази им
част.
В съдебно заседание страните поддържат изложените тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови
нужди, сключени с ответника.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по
договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като
установи, че ответниците са/или били собственици или носители на вещно право на
ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от
надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през
исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и
нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, че
вземането е погасено по давност, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната
хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В
този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия,
2
потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на
фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в
размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в
този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя
изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в
забава – 30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
Видно от представената и приета като писмено доказателство – справка от
18.05.2022 г. от Агенция по вписванията ответника Д. В. Г. е ипотекарен длъжник по
договорна ипотека с предмет настоящия поземлен имот, които е негова собственост.
Страните не спорят, че фактурите за изразходваното количество студена вода са
издадени на база реален отчет по показания на водомери, както и че размерът на
задължението е в размер на посочените в исковата молба суми за съответните периоди
- сумата от 739, 63 лева главница и сумата от 92,14 лева лихва за забава.
Ответникът чрез особения си представител адв. Т. Ш. е оспорил задължението
частично задължението си за главница и за мораторна лихва като погасени по давност.
В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС
са дадени задължителни за съдилищата разяснения, съгласно които с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. При липса на легална дефиниция, върховните съдии разясняват, че
„периодично” е това плащане, което не е еднократно, не се изчерпва с едно единствено
предаване на пари или заместими вещи, неговото задължение е за повтарящо се
изпълнение, като тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ
правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
При тези ясни насоки, настоящият състав приема, че вземанията за главница,
предмет на настоящото производство попадат в хипотезата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, а по
отношение на лихвата за забава това е безспорно.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа/изискуемостта им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с
друга форма на съдебно претендиране на вземането, което в конкретната хипотеза е
05.12.2022 г. Следователно вземането за главница (изискуемо на датата на издаване на
съответната фактура), възникнало в тригодишен срок преди тази дата е погасено по
давност.
С оглед на този правен извод и моментът на изискуемост по правилото на чл.
33, ал. 2 от Общите условия, всички вземания по фактури за главница и лихва,
възникнали/издадени преди 05.12.2019 г. са погасени по давност.
По делото са представени доказателства за издаване на фактури в исковия
период като меродавен е периода след фактуриране, а не отчетния. При извода за
приложимост на кратка погасителна давност, вземания по първите три фактури,
издадени на 12.09.2019 г., 11.10.2019 г. и 11.11.2019 г. са погасени по давност – общо
123,31 лева главница за периода от 24.06.2019 г. до 05.12.2019 г. Останалият размер по
претенцията за главница от 616,32 лв. за периода от 06.12.2019 г. до 23.12.2021 г. не се
покрива от тригодишна погасителна давност.
По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
3
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от
дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок и на основание чл. 119
ЗЗД същото е погасено по давност за размер от 18,94 лева и за периода от 12.10.2019 г.
до 05.12.2019 г. Останалият размер на претенцията за мораторната лихва от 73,20 лв. за
периода от 06.12.2019 г. до 04.04.2022 г. не се погасява от тригодишната погасителна
давност.
При така установените факти и правни изводи, съдът приема, че непогасеното
по давност задължение за главница е в размер на 616,32 лв. за периода от 06.12.2019 г.
до 23.12.2021 г., а това за лихва за забава е в размер на от 73,20 лв. за периода от
06.12.2019 г. до 04.04.2022 г. до които размери и периоди предявените искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени в тази им част, и отхвърлени в останалата.
По разноските:
При този изход от спора ищецът има право на разноски. Такива са доказани в
размер на 850 лева и следва да му бъде присъдена сума в размер на 704,63 лева.
съобразно уважената част на исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК има право на доказаните такива
разноски съобразно с отхвърлената част на исковете, но по делото не са представени
доказателства, че ответникът е сторил разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД гр. Д. В. Г., ЕГН: **********, от гр.
П., ул. „Св.св. К. и М.“, бл. **, ет. **, ап. ** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 сума в размер на 616,32 лева – главница за ВиК услуги -
доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: гр. П., ул. „Св.св. К. и
М.“, бл. **, ет. **, ап.** за периода от 06.12.2019 г. до 23.12.2021 г. , както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 73,20 лв. за периода от 06.12.2019 г. до
04.04.2022 г. като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над сумата от 616,32
лева до пълния предявен размер от 739,63 лева и за периода от 24.06.2019 г. до
05.12.2019 г. и за разликата над 73,20 лева до пълния предявен размер от 92,14 и за
периода от 12.10.2019 г. до 05.12.2019 г. като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. Г., ЕГН: **********, от гр. П.,
ул. „Св.св. К. и М.“, бл. **, ет. *, ап. ** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, сума в размер на 704,63 лева разноски пред Районен съд
Перник в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4
5