Решение по дело №13220/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седемнадесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                           

Съдия: Е.Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 13 220 по описа за 2014 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И. ” АД да заплати следните суми:

1. на Л.Е.М.:

- 80 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Е.Н., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 26.05.2013 г., на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) плюс законната лихва от 26.05.2013 г. до окончателното изплащане;

- 223,61 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на Д.Е.Й. – 80 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Е.Н., настъпила вследствие на ПТП от 26.05.2013 г., на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ (отм) плюс законната лихва от 26.05.2013 г. до окончателното изплащане;

3. на Д.Е.Н.:

- 80 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Е.Н., настъпила вследствие на ПТП от 26.05.2013 г., на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ (отм) плюс законната лихва от 26.05.2013 г. до окончателното изплащане;

4. на адвокат П.К. – 6 617,10 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 9 418,50 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Л.М., Д.Й. и Д.Н. са със съдебен адрес – адвокат К.,*** - а З. „Б.И.“ АД е с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ (отм) на Л.М., Д.Й. и Д.Н. срещу З. „Б.И.” АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния баща Е.Н. за разликата над 80 500,00 лева за всеки иск до пълния предявен размер за всеки иск от 180 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Л.М., Д.Й. и Д.Н. да заплатят на З. „Б.И. ” АД 4 538,31 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 4 830,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа И.танция.

 

          I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищците

         

[6] В искова молба от 28.08.2014 г. Л.М., Д.Й. и Д.Н. заявяват, че са деца на Е.Н., който е починал вследствие на ПТП от 26.05.2013 г. ПТП е било предизвикано от М.Й.. От смъртта на Е.Н. ищците са претърпели болки и страдания, които те оценяват на по 180 000,00 лева за всеки.

 

[7] Гражданската отговорност (ГО) на М.Й. е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***). Б.И.не е изплатил обезщетение на ищците за неимуществени вреди. Затова те молят съда да осъди Б.И.да им изплати по 180 000,00 лева обезщетение на всеки (искова молба, л. 2-3; протокола от с. з. на 17.03.2017 г., л. 167).

 

2. По писмения отговор на ответника

         

[8] Ответникът Б.И.е оспорил предявените искове. Той заявява, че:

1. ГО на М.Й. не е била застрахована при него;

2. М.Й. не е причинил ПТП, а то е било причинено от Е.Н., евентуално Е.Н. е допринесъл за настъпването на ПТП;

3. търсените обезщетения са прекомерни (писмен отговор, л. 32-33).

 

3. Насрещни твърдения на ищците

 

[9] Ищците са оспорили писмения отговор. Те са заявили, че ГО на М.Й. ***, а М.Й. е причинил ПТП. Те заявяват, че търсените обезщетения не са прекомерни (допълнителна искова молба, л. 37-38).

 

          II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[10] Е.Н. е бил роден на *** г. Децата му Л.М., Д.Й. и Д.Н. са били родени съответно на 10.05.1973 г., 14.11.1975 г. и 17.07.1990 г. (удостоверение за наследници, л. 20).

 

[11] Е.Н. е бил в много добро здраве. Той е обичал спорта, бил е отличен кулинар в семейството, много енергичен и фин човек. 

 

[12] Л.М. и Д.Й. са били деца на Е.Н. от първия му брак, който е бил прекратен с развод, когато те са били 15-16 годишни. Д.Н. е бил негово дете от втория му брак. Те са били задружно, сплотено и единно семейство. За да създаде у децата си усещането за семейна история, Е.Н. ги е събирал, подържал е много добри отношения с първата си съпруга.

 

[13] Когато Д.Н. е бил на около четири години, майка му е заминала за Канада. Докато Д.Н. е станал на 13-14 години, за него се е грижел Е.Н. в България. След това Д.Н. е заминал за Канада, но летата е прекарвал в България с баща си. Д. и Е.Н. са подържали връзка и чрез скайп, който Е.Н. е ползвал у дъщерите си.

 

[14] Дъщерите на Е.Н. са живеели в техни жилища със съпрузите си в гр. Казанлък, където е живеел и Е.Н.. Те често са се виждали с баща си. Той е поддържал близки отношения с тях, като често ги е посещавал в домовете им и им е приготвял любимата им храна (показанията на свидетеля Недков, л. 137-138; показанията на свидетелката Кондилова, л. 138-гръб).

 

[15] На 26.05.2013 г. около 15:25 часа Е.Н. е управлявал мотоциклет „Сузуки ВЛ 800“ с около 75 км/ч на първокласен път I-6, в зоната на км 295+500, южно от розоварна с. Долно Сахране, община Павел баня (заключението на вещото лице инж. Й., л. 120-134; скица на хоризонталната и вертикална знакова сигнализация на пътните знаци и маркировка към 26.05.2013 г., л. 159-160). Времето е било ясно и видимостта е била много добра (показанията на свидетеля Й., л. 136-гръб-137). Максимално разрешаната скорост е била 90 км/ч (заключението на вещото лице Й., л. 133).

 

[16] В същото време и в същата посока, пред мотоциклета, М.Й. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“. Пътното платно е било разделено на две ленти с бяла непрекъсната линия. Е.Н. е предприел маневра изпреварване и е навлязъл в лентата за насрещно движение, като е бил на 43,16 метра от мястото на удара. След това М.Й. е предприел маневра за завиване наляво на 25,08 метра от мястото на удара при наличие на непрекъсната разделителна линия, малко преди линията да стане прекъсната, за да се позволи завой наляво към намиращата се в близост розоварна. Така мотоциклетът се е ударил в товарния автомобил, като ударът е бил на около 2,73 метра вдясно от левия край на пътното платно, считано по посоката на движение на двете превозни средства – в лентата за насрещно движение. Скоростта на товарния автомобил към момента на удара е била 22,30 км/ч (заключението на вещото лице Й., л. 133-134). На км 295+410, преди мястото на удара, в посоката на движение на двете превозни средства е имало знак А28 „кръстовище с път без предимство отляво“ (скицата, л. 159-160).

 

[17] С оглед техническите характеристики на товарния автомобил и зоната за видимост зад лявото огледало (около 2,5 метра наляво от лявата част) М.Й. е имал възможност да види движещия се зад него мотоциклет и да не предприема маневра за завиване наляво. Затова ударът за М.Й. е бил предотвратим (заключението на вещото лице Й., л. 133-134). В резултат на процесното ПТП Е.Н. е получил увреждания, от които е починал на 26.05.2013 г. (решението на наказателния съд, л. 154-156). Към този момент гражданската отговорност (ГО) на М.Й. е била застрахована при ответника Б.И.(констативния протокол, л. 8; полицата, л. 22).

 

[18] Смъртта на Е.Н. се е отразила много лошо на ищците. Л.М. е била в окаяно състояние година след загубата. Тя и сестра ѝ Д.Й. продължават да страдат за баща си. След смъртта на Е.Н., Д.Н. е спрял да се прибира в България, затворил се е в себе си и често е качвал в социалната мрежа фейсбук снимки на баща си от техните събирания (показанията на свидетелите Недков и Кондилова, л. 137-138).

 

[19] Не се спори, че Б.И.не е изплащал на ищците обезщетения за неимуществени вреди. Съдът е освободил Д.Й. от заплащането на пълната държавна такса, а Л.М. от заплащането на държавна такса над 500,00 лева до пълната дължаща се такса (определение от 15.09.2014 г., л. 23-24). Л.  М. е заплатила 500 лева държавна такса (л. 27-29). Д.Н. е заплатил 40,00 лева държавна такса (л. 28). Ищците са заплатили общо 125,00 лева за вещо лице (л. 110) и 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 141). Те са били представлявани безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (л. 4 и л. 167). Б.И.е заплатил 8 000,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 99), 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 103), 125,00 лева за вещо лице (л. 104) и 80,00 лева депозит за свидетел (л. 105).   

 

2.              Спорни по делото обстоятелства

 

[20] Спорно по делото обстоятелство е било дали М.Й. е предизвикал ПТП. Това се установява от решението на ВКС потвърждаващо присъдата на наказателния съд, която е задължителна в тази ѝ част за настоящия съд.

 

[21] Спорно по делото обстоятелство е било дали ГО на М.Й. ***. Това се установява от констативния протокол, който в тази му част е официален свидетелстващ документ, и от самата полица, а липсват доказателства за противното. Затова съдът приема, че към момента на ПТП ГО на М.Й. ***.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

         

[22]  Ищците са предявили искове по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Исковете са частично основателни.

 

1. По исковете по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди:

 

[23] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ). Възходящите на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди ( т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).

 

[24] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. наследодателят на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищеца; 3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице; 4. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 5. вследствие на смъртта на своя наследодател ищецът да е претърпял неимуществени вреди/имуществени вреди; 6. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

            

[25] Съдът установи, че:

1. Л.М. и Д.Й. са дъщери, а Д.Н. е син на Е.Н.;

2. Е.Н. е участвал в процесното ПТП;

2. ПТП е причинило смъртта му;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил М.Й., а неговата ГО е била застрахована при Б.И.;

4. ищците са преживели тежко смъртта на баща си Е.Н.;*** не е изплатил на ищците обезщетения за неимуществени вреди.

 

[26] Налице са предпоставките за уважаването на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

 [27] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[28] Първоначално съдебната практика (Решение на ВС 271-1992-III Н.О.)  и доктрината (Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП)[2] -  26.05.2013 г.

 

[29] Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:

1. възрастта на увредения;

2. общественото му положение;

3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.[3]).

 

[30] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[4] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[31] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело[5]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[32] Съдът установи, че към 26.05.2013 г. Е.Н. е бил на 66 години, а децата му Л.М., Д.Й. и Д.Н. са били съответно на 40, 37 и 22 години. Е.Н. е бил в много добро здраве. Той е обичал спорта, бил е отличен кулинар в семейството, много енергичен и фин човек. 

 

[33] Л.М. и Д.Й. са били деца на Е.Н. от първия му брак, който той е прекратил с развод, когато те са били 15-16 годишни. Д.Н. е бил негово дете от втория му брак. Те са били задружно, сплотено и единно семейство. За да създаде у децата си усещането за семейна история, Е.Н. ги е събирал, подържал е много добри отношения с първата си съпруга.

 

[34] Когато Д.Н. е бил на около четири години, майка му е заминала за Канада. Докато Д.Н. е станал на 13-14 години, за него се е грижел Е.Н. в България. След това Д.Н. е заминал за Канада, но летата е прекарвал в България с баща си. Д. и Е.Н. са подържали връзка и чрез скайп, който Е.Н. е ползвал у дъщерите си.

 

[35] Дъщерите на Е.Н. са живеели в техни жилища със семействата си в гр. Казанлък, където е живеел и Е.Н.. Те често са се виждали с баща си. Той е поддържал близки отношения с тях, като често ги е посещавал в домовете им и им е приготвял любимата им храна.

 

[36] Смъртта на Е.Н. се е отразила много лошо на ищците. Л.М. е била в окаяно състояние година след загубата. Тя и сестра ѝ Д.Й. продължават да страдат за баща си. След смъртта на Е.Н., Д.Н. е спрял да се прибира в България, затворил се е в себе си и често е качвал в социалната мрежа фейсбук снимки на баща си от техните събирания.

 

[37] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева и 1 000 000,00 лева при две и повече увредени лица, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева при едно увредено лице и 5 000 000,00 лева при две и повече увредени лица (вж. пар. 27 от ПЗР на КЗ). След 11.06.2012 г. този размер при едно увредено лице вече е 2 000 000,00 лева.

 

[38] Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 2012 г. до 26.05.2013 г. но не съществено. Така например размерите на минималната работна заплата са били: 270,00 лева от 01.11.2011 г.^[6] до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.^[7] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.[8]. Увеличението от началото на 2012 г. до 26.05.2013 г. е 14,81% (310,00-270/270), а от 01.05.2012 г. до 26.05.2013 г. е 6,90% (310-290/290).

 

[39] Настоящият съд е разгледал три случая, които са близки, но не идентични с процесния. По два от тях има и решения на САС. Предмет на делата, разгледани от съда, е бил обезщетяването на неимуществени вреди на пълнолетно дете от смъртта на негов родител, настъпила вследствие на ПТП от 2012-2013 г. Съдът е определил следните обезщетения:

- 100 000,00 лева по гр. д. 3 136/2013 г. за ПТП от 19.01.2013 г.[9]. Решението е било потвърдено от САС с решение 49-2017-10-ти с-в по гр. д. 4 239/2016 г.;

- 110 000,00 лева по гр. д. 8 491/2013 г. за ПТП от 27.05.2012 г.[10] (с решение 557-2016-12-ти с-в по гр. д. 5 309-2015 г. САС е увеличил обезщетението на 130 000,00 лева); по гр. д. 8 711/2015 г. за ПТП от 16.06.2013 г.[11]). Решението е обжалвано и не е влязло в сила;

- 120 000,00 лева по гр. д. 8 711/2015 г. за ПТП от 16.06.2013 г.[12]. Решението е обжалвано и не е влязло в сила.

 

[40] Съдът отчита всички фактори за определяне на обезщетението, като взема предвид и всички установени факти. Затова съдът приема, че 115 000,00 лева за всеки ищец е справедливо обезщетение за неимуществени вреди.

 

[41] Б.И.е възразил, че е налице съпричиняване от страна на Е.Н., тъй като е предприел изпреварване, въпреки че това е било забранено, и се е движил с превишена скорост. Съдът приема, че възражението е основателно.

 

[42] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)^[13]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (вж. в този смисъл решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[43] Съдът установи, че Е.Н. се е движел със скорост, съобразена с максимално допустимата. Той обаче е предприел изпреварване в участък от пътя, където това е било забранено (разделителната линия е била непрекъсната). Така той е извършил правонарушение. Предвид мястото, където е настъпил ударът между двете превозни средства, е очевидно, че удар между тях не би настъпил, ако Е.Н. се е движил в дясната част на своята лента на движение. Следователно, като е предприел изпреварването, където това е било забранено, Е.Н. е допринесъл за настъпването на ПТП. Съдът определя процентът на съпричиняване на 30.

 

[44] При този процент на съпричиняване обезщетението, което се дължи на ищците, е по 80 500,00 лева на всеки. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на всеки ищец по 80 500,00 лева обезщетение, като отхвърля исковете за разликата до пълните предявени размери от 180 000,00 лева.

 

2.              По разноските

 

[45] Ищците търсят и разноски. Те общо са направили такива за 130,00 лева, Д.Н. е заплатил 40,00 лева държавна такса, а Л.М. е заплатила 500,00 лева държавна такса, като всички са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[46] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищците за 241 500,00 лева при предявен размер от 540 000,00 лева, а на всеки поотделно за 80 500,00 лева при предявен размер от 180 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати: на всички ищци – 58,14 лева разноски по делото (130,00х241 500,00/540 000,00); на Д.Н. – 17,89 лева разноски по делото (40,00х241 500,00/540 000,00); на Л.М. – 223,61 лева разноски по делото (500,00х241 500,00/540 000,00); на  адвокат К. 6 617,10 лева възнаграждение с ДДС (540 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х241 500,00/540 000,00х1,2). Съдът осъжда Б.И.да заплати по сметка на СГС 9 418,50 лева държавна такса (241 500,00х0,04-17,89-223,61) на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

[47] Б.И.също търси разноски. Той е направил разноски за 8 210,00 лева.

 

[48] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 298 500,00 лева при предявен размер от 540 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на ответника 4 538,31 лева (8 210,00х298 500,00/540 000).

 

Съдия: