Р Е Ш Е Н И Е № 371
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 05.12.2019 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 08.11.2019 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря Нели
Богданова, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ в.т. дело № 464 описа на ПАС за 2019 г.,
установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е
изходяща от „Л.И.Г.“ АД, ***, А.К.М.,***, „Б.К.“ ЕООД, *** и Д.Н.М.,***
въззивна жалба против постановеното по т. дело № 270/2016 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд решение, с което на основание чл. 422 от ГПК е признато
за установено, че „Л.И.Г.“ АД, ***, А.К.М.,***, „Б.К.“ ЕООД, *** и Д.Н.М.,***,
дължат солидарно и следва да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД, ЕИК …, съдебен
адрес,***, адв. Д. П. сумите:
- 319 700 лв., дължима
главница по договор за банков инвестиционен кредит № …/… г., Анекс № …/… г.,
Анекс № …/… г., Анекс № …/ … г. към договора, ведно със законната лихва върху нея
от 30.10.2015 г. до окончателното й изплащане,
- 51 800, 36 лв., дължима и
незаплатена договорна лихва по същия договор и анексите към нето, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 25.02.2015 г. до 29.10.2015 г.,
- 7430.01 лв, направени разноски
по ч.гр.д. № 14164/2015 г. по описа на ПРС за заплатена държавна такса и 7323, 01
лв. за адвокатско възнаграждение и
„Л.И.Г.“ АД, ***, А.К.М.,***, „Б.К.“
ЕООД, *** и Д.Н.М.,*** са осъдени да заплатят на „У.Б.“ АД, ЕИК … направените в
първоинстанционното производство съдебни и деловодни разноски общо в размер на
36 993, 04 лв.
В
жалба са изложени подробни съображение за неправилност на решението поискана е
отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да се отхвърлят.
Въззиваемата
страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.
Третото
лице помагач н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, *** е на същото становище.
Съдът
след запознаване с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за
установено следното:
На
25.04.2016 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от „У.Б.“ АД, ***, пл. „С. Н." №…искова
молба насочена против „Л.И.Г.“ АД, ЕИК …, А.К.М., „Б.К.“ ЕООД, ЕИК … и Д.Н.М..
В обстоятелсвената част на същата се говори за сключен нa 20.08.2012 г., между ищеца в качеството му на кредитор, „Л.И.Г.“ АД в
качеството на кредитополучател, А. М., Д.М.
и „Б.К.“ ЕООД, като солидарни длъжници договор за банков инвестиционен кредит №
… за сумата 320 000 лв. и срок за погасяване на същия - 20.08.2017 г. Споменава
се и за сключени Анекси №№ … от … г., … от … г. и … от … г. , с които били
изменяни условията по договора за кредит без да се промени срокът за погасяване
на кредита.
По- надолу в исковата молба е
посочено, че дължимите месечни вноски за периода 25.02.2015 г. – 25.07.2015 г.
не били заплатени в срок. Това дало
причина на кредиторът да обяви кредитът за изцяло и предсрочно изискуем от 08. 08.
2015 г. За обявената предсрочна изискуемост длъжниците били уведомени с
нотариални покана рег. № …, т…., акт … на Нотариус Г. Г.
Липсата на плащане по кредита
станало причина на 30.10.2015 г. Банката да подаде заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на основание документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист за задълженията към датата на подаване на заявлението- 319 700 лв.
главница и 51 800, 36 лв. договорна лихва.
Въпреки издаването на заповедта и
заявлението тези суми не били платени, което обосновавало предявяване на иска,
с който вземанията да се признаят за съществуващи ведно с разноските направени в заповедното производство в размер
на 7430, 01 лв. Отправено е и искане за присъждане на разноските и за исковото производство.
Всеки от четиримата ответници е
подал самостоятелни отговори на исковата молба, в които са съдържат еднотипни
защитни възражения, с които като цяло не се оспорва сключването на договора за
кредит и анексите към него.
На първо место обаче се твърди,
че вземанията породени от договора за кредит с № … от … г. и обективирани в
заповедта по чл. 417 от ГПК били погасени и несъществували на основание чл. 107
от ЗЗД. Причина за това твърдение на ответниците е сключването на анекс № … от …
г., с който каузалното правоотношение породено от договор за кредит било погасено
и на негово място възникнало ново правоотношение, т.е. с подписването на анекса
била извършена обективна новация.
Следващото възражение се извежда
от твърдението, че предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена. В
подкрепа на това се сочи, че уведомлението изхожда от нелегитимно лице –
Адвокатско дружество „Д. и П.“, което не било надлежно упълномощено. В тази връзка се оспорва възможността лицето К.
Г. И. да изготвя и отправя нотариални покани до длъжници, респ. да упълномощава
други лица за това. Липсата на редовно обявена предсрочна изискуемост се
свързва и с това, че според Банката това било станало на 08.08.2015 г., а
нотариалната покана до длъжниците била от 28.09.2015 г. Излагат се и доводи за разминавания
между посочените в поканите суми и тези в извлеченията в счетоводните книги
приложени към заявлението по чл. 417 от ГПК.
Третата група възражения са
такива за нищожност на определени клаузи от договора за кредит, анексите
обективирни в чл..4.3., чл.5.1.2, чл..5.2, чл.11.1.1.2. Нищожността според
ответниците е налице поради противоречие на същите с добрите нрави
Така за чл. 11.1.1.2
накърняването им се извежда от това, че той давал възможност за едностранно
увеличаване цената на договора, без насрещната страна да може да се откаже от
същия. В тази връзка е споменато, че липсва възможност ответниците да променят
едностранно цената на договора-лихвата.
По отношение на договорките в чл.
5.1.2 и чл. 5.2 е казано, че е неправомерно
да се начисляват и събират комисионни за следващи години и помесено за нещо, което вече е отпуснато и усвоено.
Споменава се и за липса на яснота в това какво точно управлява банката, за да
събира комисионна. В случая от страна на ответниците е пояснено, че комисионната
по чл. 5.2 от договора е отпаднала с подписването на първия анкес, но все пак
за времето до това събитие се събирало нещо , което не било дължимо.
По отношение на договорката в чл.
4.3 от договора и анексите е изложено, че противоречи на добрите нави с оглед
на факта, че договорка за начисляване на лихва за забава има и в чл. 4.2 от
договора. Противоречието се извежда и от факта, че същата се начислявала и
върху непадежираната главница без да е изискуема, а и от това, че се създават
условия за свръх обезпеченост/гарантираност/ на банката и неравностойност на
насрещните задължения, като едната страна ще получи неморално висок размер на обезщетение
за неизпълнението на другата.
Интересното тук е, че в отговора
на Д.Н.М. се говори за приложимост по отношение на нея на ЗЗП и за
неравноправност на тези клаузи по смисъла на този закон.
Четиримата ответници са направили възражение за прихващане на
сумите, платени възоснова на нищожните клаузи, като същите с молба от
06.02.2017 г. са индивидуализирани по размер.
Изложени са и доводи за неточно
водене на счетоводството на банката,неправилно извеждане от същото на дължимите
от ответниците суми по договора. В тази връзка се твърди, че нередовните
счетоводни извлечения са използвани и в заповедното производство.
На база така описаното е изразено
и мнение за неоснователност на обективно и субективно съединените искове.
В ДИМ касаещи всеки от
ответниците поотделно от страна на ищеца е конкретизиран интереса от
предявяване на исковете по чл. 422 от ГПК. Посочен номера на делото образувано
по повод заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - ч. гр. дело
№ 14164/2015 г. по описа на ПРС. Споменато е също, че срещу заповедта е подадено
възражение от длъжниците и че ищецът е
уведомен за това на 28.03.2016 г. В тази връзка е заявено , че искът по чл. 422 ГПК е предявен в определения от законодателя месечен срок. В ДИМ е взето
становище и по направените в отговорите възражения като са изложени правни и
фактически съображения за тяхната неоснователност. Представени са и пълномощни
удостоверяващи според ищеца наличието на представителна власт за отправяне на уведомление
за предсрочна изискуемост-пълномощно от
изпълнителните директори на банката, с което се упълномощава нейния служител К.
Г. И. и такова изходящо от И., с което се упълномощава адвокатско дружество „ Д. и П..
В отговорите на ДИМ всеки от
страните е преповторил първоначалните си защитни възражения като е заявил и че
допълнителните съображения изложени в ДИМ не променят твърдените от тях
обстоятелства. Заявено е и че представените документи удостоверяващи действия
по упълномощаване не давали основание да се направи извод, че адвокатското
дружество е имало представителна власт да изпраща уведомления за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
В хода на производството с
определение от 26.01.2018 г. по делото е конституирано като трето лице помагач“А.з.с.н.в.“
ЕАД, *** с оглед придобиването на спорните вземания след завеждане на делото с
цесия от 06.11.2017 г.
Съдът след
събиране на поисканите от страните доказаталества, които са относими по спора е
постановил и решението по първонистанционното дело.
С него е
признато за установено съществуването на вземанията предмет на издадената по ч. гр. дело №
14164/2015 г. по описа на ПРС заповед за
изпълнение на парично задължение . Във връзка с този си извод съдът е посочил,
че всички защитни възражения на оветниците
са неоснователни. Така е прието, че предсрочната изискуемост е редовно
настъпила и че адвокатското дружество е имало права да уведомямава длъжниците
за същата. Прието е че с анекс № 3 не е извършена новация и че са неоснователни
възраженията за нищожност на клаузи от договора и анекса. Така след аназил на
данните от назначените по делото счетоводни експертизи е достигнато извод, че
вземанията на банката по договора към всеки един от ищците са в размера посочен
в заповедта за изпъленение.
Недоволни от решението
са останали ответниците.
В жалбата са изложени подробни съображения
за незаконосъобразност и неправилност, като формално възраженията са разделени
на няколко групи.
Първата е свързана с това, че разноските в
заповедното производство не са присъдени с отделен осъдителен диспозитив, а за тях е извършено общо прозинасяне с вземането
предмет на заповедта за изпълнение като е признато такова и за разноски посочени
в нея.
Във втората група са изложени доводи за това, че съдът не е упражнил
контрол за нередовност на исковата молба, с оглед липсата на конкретизация за
вида и размера на вземанията за договорната лихва.
Третата група доводи е свързана с това, че
от страна на първоинстанционния съд не е упражнен контрол върху законосъобразността на заповедта за
изпълнение, като според жалбоподателката този контрол по законосъобразност се
извършвал в производство по чл. 422 ГПК. Самата незаконосъобразност се свързва с липса на
индивидуализация в същата на прапороаждащия вземането юридически
факта-договора.
Четвъртата група възражения са за
противоречие на изводите на съда с т. 9
от ТР№ 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС с оглед извършеното в хода на
делото прехвърляне на спорното вземане. Изложени са и аргументи за неправилност
на решението с оглед игнорирането от страна на ПОС на факта, че ищецът не бил
доказал счетоводно отразяване на дълга във водените от него счетоводни регистри.
Петата група съображения са за неправилност на изводите за неоснователност на
твърденията за нищожност на клаузи от договора
и анекса
/чл..4.3., чл.5.1.2, чл..5.2/ на основание чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД.
Шестата група възражения са свързани с
неизвършване на анализ на съдържанието на нотариалните покани, адресирани до
длъжниците по договора за кредит, които, според ищеца, са направили същия
предсрочно изискуем. С оглед на същия се твърди, че такава не е настъпила, като тук отново се
споменава и за липсата на представителна власт у лицето изготвило поканите да
извършва действия за обявяване на кредити за предсрочно изискуеми.
На седмо място са направени възражения за неправилно игнориране от страна
на ПОС на обстятелсвото, че след обявяване на кредита за предсрочно
изискуем банката е продлъжила да
начислява договорни лихви. В тази връзка се прави позоваване на приетото в т. 2 от тълкувателно решение на ОСГТК на
ВКС от 27.03.2019 г. по ТД № 3/2017 г.
На последно място жалбоподтелите
са посочили, че ако евентуално съдът приеме за неоснователни изложените възражения за пълна
неоснователност на исковите претенции, се прави възражение, че претендираните
суми са погасени и не съществуват на основание чл. 107 ЗЗД поради извършване на обективна
новация с пописването на Анекс № ….
Преди даване отговор на въпроса за съществуване на
процесните вземания съдът съобразно разпоредбата на чл. 269, изр.1 от ГПК дължи
отговор на въпроса за валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на съдия или
от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не
подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не са налице т.е. за нищожност на същото не може
да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал. 3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск, има произнасяне по един
непредявен иск или нередовна искова молба, която въпреки дадените от въззивния
съд възможности не е поправена. Налице е недопустимост и ако спорът е разгледан
от некомпетентен съд. В обобщение може да се каже, че е налице недопустимост
във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на
предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая
решението е постановено от компетентния съд, който е разгледал предявените пред
него искове по чл. 422 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че основанието
за предявяване на иск по този ред е наличие на издадени заповед за изпълнение и
възражение срещу същата от страна на длъжника. В случая тези предпоставки са
налице видно от съдържанието на приложеното ч. гр. дело № 14164/2015 г. по описа на ПОС и интересът от започване
на производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл 415 от ГПК е безспорен.
Не може да се гвори
и за недопустимост на решението поради нередовност на исковата молба досежно
липса на индивидуализазия на видовете претендирани лихви. Това е така по
приина, че в случая с оглед чл. 415 от ГПК с подаване възражение срещу
заповедта за изпълнеие за кредиторът възниква правото да предави иск за
същестувване на вземането предмет на заповедта. С нея е присъдено вземане за
договорна лихва за определен период от време и именно то е поискано да се
признае за същестувавщо с иска по чл. 422 от ГПК, като в хода на делото лесно
ще се прецени дали общия размер на дължимите съгласно договора лихви за
съответиня период е такъв или не.
Не може да се
говори за недопустимост на решението и от факта, че с него не е извършена
проверка на законосъобразността на заповедта за изъпление. Това е така по причина,
че от разпоредбите на чл. 413 от ГПК е видно , че същата не подлежи на контрол,
т.е. с издавенето й и подаване на възражение срещу вземнето предмет на същата
за кредитора възниква интерес да предявяване на иск за установяване на
вземането предмет на същата. В рамките на това производство се дължи преценка
за съществуване на самото вземане, а не контрол върху заповедта.
С това решение
обаче съдът е признал за съществуващи вземания за направени разноски в
заповедното прозиводство, а те реално не са част от спора предмет на иска по
чл. 422, вр. 415 ГПК и в тази част решението следва да се обезсили.
С решението съдът също
е признал и вземане за законна лихва върху главницата по договора за кредит за
времето от 25.02.2015 г. до 30.10.2015 г. , а такава претенция не е била
предмет на заявлението по чл. 417 ГПК, на заповедта за изпъление, а и на иска
станал причина за започване на настоящето прозиводство, т.е. решението и в тази
му част следва да се обезсили.
Същото в
останалите му части с оглед изложеното по- горе е допустимо и съдът ще следва да
даде отговор на въпроса за съществуване на признатите с тях вземания по
същество.
В тази връзка по делото не се
спори, че на … г. е сключен договор за банков инвестиционен кредит № …. С него
ищецът предоставил на „Л.И.Г.“ АД инвестиционен кредит в размер на 320 000
лева за закупуване на 30 нови вендинг автомати. С него е уговорено кредитът да
се погаси до 20.08.2017 г. на 53 равни месечни вноски платими на 20-то число
всеки месец считано от 20.03.2013 г.
По повод на потите с този договор
от страна на „Л.И.Г.“ АД задължения от страна на А.К.М., „Б.К.“ ЕООД, ЕИК … и Д.Н.М. са направени
изявление за поемането им наред с кредитополучателя на основание чл. 304 от ТЗ,
респ. за встъпване в същите като съдлъжници на основание чл. 101 от ЗЗД. Това
съответно сочи, че за тях тези лица отговарят солидарно наред с „Л.И.Г.“ АД.
Не се спори и за подписването от всички задължени лица и банката на три анекса,
с който срокът за погасяване на кредита не е променен.
В случая съществуването на
спорните вземания в размерите, за които е издадена заповедта за изпълнение се
свързва с твърдения за неизпълнение на задълженията на погасяване на главниците
и лихвите по кредита и обявяване на същия по тази причина за предсрочно
изискуем.
Това води до извод, че от една
страна основателността на исковете е обусловена от даване отговор на въпроса
дали към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417
от ГПК ищецът е имал вземане в патиромниума си за цялата предоставена по
договора за кредит и непогасена главница и респективно за дължимите по договора
лихви за посочения в заповедта период.
Отговорът на този въпрос от своя
страна е обусловен от това дали банката е упражнила надлежно своето потестативно
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Тук за яснота е нужно да се
спомене, че дори и при отрицателен отговор на този въпрос и установено неизпълнение
на задължението за погасяване на главницата съдът следва да признае съществуване
на вземане за същата по простата причина, че крайният срок за погасяване на
кредита е настъпил в ход на настоящото исково производство и ПАС е длъжен да
вземе предвид това обстоятелство с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В случая за ПАС въпроса дали
вземанията за главница и лихви съществуват в патримониума на ищеца не е
обусловен от това дали във връзка с този кредит са извършвани правилни
счетоводни записвания по простата причина, че въпросите за размера на
задълженията по същия подлежи на определяне от постигнатите в договора и
анексите договорки и представянето на доказателства от ответника за извършено
погасяване на задълженията за главница и договорна лихва.
Преди да се пристъпи към даване
отговор на въпроса за вида и размера на съществуващите в патримониума на ищеца
вземания към ответниците съдът следва да даде отговор на направените от тяхна
страна защитни възражения пренесени с жалбата пред ПАС и свързани с твърдения
за нищожност на определени клаузи от договор за кредит и анексите, респ. с такива
за погасяване на породеното от същия задължения поради новиране.
По повод нищожността ответниците твърдят
да е налице такава на определени клаузи от договора и анекс № … обективирани в
чл. 4.3., чл.5.1.2, чл..5.2 поради накърняване със същите на добрите нрави.
В чл.4 от договора между страните
са постигнати договорки за дължимите по договора лихви. От съдържанието му е
видно, че дължимите по силата на този договор лихви са разделени на три групи.
Първата е възнаградителна такава, т.е. дължима за редовен дълг. Втората е лихва
дължима при просрочена главница - при неплащане на вноска за главница в чл. 4.2
е предвидено заплащане на лихва равен на сбора от годишния лихвен процент плюс
още 2 %.
В чл. 4.3 има предвиждане и за
плащане на т. н. фиксирана лихва при забавено плащане на главници или дължима
лихва. Тя е равна на 5 %.
В чл. 5 от
договора са постигнати уговорки за дължимите по същия комисиони. В чл. 5.1 са определени
тези за управление на кредита.
Така в чл. 5.1.1. е посочено, че
се дължи еднократна.
В чл. 5.1.2 е предвидено и плащане
на годишна комисиона за управление в размер на 0,5 % върху остатъчната главница
.
В чл. 5.2. съответно е предвидено
и плащане на комисион за ангажимент. Размерът на същия е определен на 1 %.
В анекс № 3 между страните при
същата номерация отново има постигнати договорки за дължими по договора лихви и
комисони. Така в чл. 4.3 също се говори за дължимост на фиксирана лихва от 5 %.
По отношение на комисионите е
договорено, че се дължи само годишна такава /чл. 5.1.2/. Липсват договорки за
дължимост на еднократна комисиона за управление и такава за ангажимент. Тук за
яснота е нужно да се спомене, че отпадането на задължението за плащане на
еднократна комисиона и такава за ангажимент е станало факт още с подписването
на анекс № … към договора на … г.
Възраженията за нищожност на клаузи от договора и анекса поради накърняване
на добрите нрави изискват
да се даде определение на понятието „добри нрави“ и респективно да се извърши
анализ на клаузите, за които се твърди да е налице споменатото накърняване.
В тази връзка е нужно да се
спомене, че определение за това що е „добри нрави” не е дадено от законодателя.
Това сочи, че значението на това понятие следва да се извлече по тълкувателен
път.
Под „нрави” според българския
тълковен речник следва да се разбира обичаи, традиции, обществени навици, т.е.
изградените порядки в нашето общество, които определят нормалните отношения
между неговите членове. Част от тези порядки(обществени отношения) са
регулирани от държавата с правни норми. Друга част от същите не са нормативно
урегулирани, но са се превърнали в принципи от значение за правото и респ. за
нормотворчеството. Трети не са определени от държавата като задължително
правило за поведение, но така са се наложили в обществените отношения между
хората, че са се превърнали в такива независимо от липсата на държавна принуда
при неизпълнението им. Именно вторите и третите при условие, че не са залегнали
в конкретна правна норма следва да се причислят към, т.н. „добри нрави”, които трябва да се съблюдават
при договарянето между страните.
В случая е нужно да се даде
отговор на въпроса до колко размера на договорена неустойка противоречи на тези
добри нрави т.е. може ли да се говори, че в обществото се е определила от само
себе си някакъв максимално допустим праг, до който страните могат да уговорят
предварително размера на дължимото обезщетение за неизпълнение на договорно
задължение.
Следва да се даде и отговор на
въпроса доколко в обществото са определени правила за размерите на комисионите,
които се плащат за предоставяни финансови услуги и дали в случая определените
се разминават с тях.
При отговора на първия въпрос следва да се има
предвид предназначението на неустойката. С уговарянето й според чл. 92 от ЗЗД
се цели да се упражни натиск върху длъжника да изпълнява в срок задълженията си
под страх от плащане на нещо повече от реално дължимото, т.е. има обезпечителна
функция. Тя има и обезщетителна функция т..е. предназначена е да покрие
вредите, които изправната страна търпи от неизпълнения на задължението от страна
на длъжника. Уговорената от страните неустойка може да е в по- голям размер от
реално претърпените вреди, като в тези случаи се говори и за НАКАЗАТЕЛНА
функция на неустойката. Тази възможност разбира се не следва да се
абсолютизира, т.е. не може да се създава възможност с договорки от този тип
едната страна да се обогатява прекомерно за сметка на другата.
При даване
отговор на въпроса за това накърнява ли добрите нрави договорката в чл. 4.3 от
договора и анкеса следва да се има предвид, че като цяло с чл. 4 от тези съглашения
страните са постигнали уговорки за дължими по договора лихви.
Така в чл. 4.1. се говори за
дължимата възнаградителна лихва като в чл. 11.2.1 от договора и анекса е
посочено, че тя се начислява върху редовната главница и е равна на БЛП и
константна надбавка. Определен и и начина за определяне на този БЛП-3 месечни SOFIBOR.
В чл. 4.2 се говори за лихвен
процент начисляван върху просрочена главница, който е равен на възнаградителната
лихва плюс 2%.
В чл. 4.3 от договора и анекса се
говори за фиксирана лихва в размер на 5 %.
Тя се начислява при просрочие на лихва и/или главница върху целия дълг
на главницата /падежирана и непадежирана/.
От изложеното до
тук е видно, че реално в чл. 4 се говори за лихви. От начина на определянето им
обаче е видно, че едни имат възнаградителен характер, а други са дължими при
неизпълнение на задължението и тъй като не са в размера посочен по чл. 86 от ЗЗД следва да се приеме, че е налице договорно определяне размера на дължимото
обезщетение т..е имат характер на НЕУСТОЙКА
по смисъла на чл. 92 от ЗЗД.
При неплащане в срок на дължима вноска за
главница в чл. 4.2 е предвидено начисляване на лихва върху просрочената вноска равняваща
се на сбора от годишния възнаградителен лихвен процент и числото 2. В случая за
ПАС е договорено плащане на обезщетение за забава в размер на 2 % по причина,
че в останалата си част лихвата по чл. 4.2 е равна на възнаградителната такава
и е логично тя да се дължи и за падежираната, но неплатена главница при
условие, че същата с непогасяването все още се използва от кредитополучателя.
В чл. 4.3 се говори
за плащане на фиксирна лихва в размер на 5 % при забавено плащане на задължение
за главница и/или лихва. Тя за ПАС с оглед условията за възникването му има санкционен
/наказателен/ характер.
От съпоставката на тези две
уговорки за ПАС е видно, че страните са споразумели неустойката при
неизпълнение да има обезщетителен и наказателен характер, за което няма пречка.
В случая за наказателните 5 % и основата, върху която се начисляват, ПАС не
счита, че има дублиране с лихвите по чл. 4.1 по причина, че първата е с възнаградителен
характер. Не може да се говори и за свръхобезщетеност и създаване на условия за
неоснователно обогатяване на ищеца при условие, че общият размер на обезщетителната
и наказателната неустойки е 7 % на годишна база
и те се начисляват върху различни основи. От друга страна уговорките от
този тип напълно отговорят на обезпечителната и наказателната функции на
НЕУСТОЙКАТА и целят стимулиране изправността на длъжниците.
По отношение на
комисионите следва да се посочи, че разпоредбите на ЗКИ предвиждат банките да начисляват
комисиони по отпусканите от тях кредити и да събират такси. Това от своя страна
изключва възможността да се говори на накърняване на морални норми при условие,
че възможност за плащания от този тип е предвидена със закон. От друга страна
по делото не са ангажирани доказателства, че договорените в случая комисиони са
в размери съществено превишаващи обичайните такива за отношения от такъв
тип събирани от други банки, т.е. и тук
не може да се говори за нищожност на процесните клаузи.
Следващата
група защитни възражения са свързани с липса на вземания породени от сключения
договор за кредит през 2012 г. поради погасяване на същите чрез новиране със
сключен между страните по договора анекс № ….
По този повод е нужно да се
спомене, че към така споменатия договор банката, кредитополучателя и тримата
солидарни длъжници са подписали три на брой анекса.
Първият е от … г. В него е
посочено, че кредитополучателят е усвоил сумата по кредита. Посочено и че към
този момент са погасени 6057,16 лв. от главницата, дължимата и неизискуема
такава е определена на 272 600 лв., а падежираната, но неплатена на
41 342, 84 лв. По отношение на лихвите е постигнато съгласие, че
начислената неизискуема лихва е 324, 81 лв., начислената просрочена и изискуема
лихва е 18 296, 80 лв. на тази база е посочено, че общия размер на дълга е
определен на 332 564, 45 лева. Договорен е нов погасителен план на дължимата
към момента на анекса главница редовна и падежирана в общ размер на
313 942, 84 лв., като е определен 6 месечен гратисен период за погасяване
и размера дължимите месечни вноски за времето до падежа. Същият не е променен и
остава 20.08.2017 г. По отношение на лихвата е договорено, че дължимата такава
и неплатена до анекса следва да се изведе в отделен компонент и да се плати на
разсрочени неолихвяеми вноски. Последната такава е определена на 25.02.2014 г.
В анекса и посочено, че с него се
изменя договора за кредит, който след подписването му приема съдържанието
материализирано в анекса.
В тази връзка следва да се
посочи, че в него има договорености идентични с посочените по- горе за лихвата,
комисионните на банката, предсрочната изискуемост и т.н.
В § 9 съответно е посочено, че
отношенията между страните се, уреждат съобразно разпоредбите на договора,
анекса и ОУ.
Вторият Анекс е от … г. В него също е
посочено, че изменя договора за кредит, който след подписването му приема
съдържанието материализирано в анекса. Съответно има договорки идентични с тези
по първоначалния договор за лихвата, комисионните на банката, предсрочната
изискуемост и т.н.
И с този анекс страните са
постигнали съгласие за размера на погасената главница, размера на редовната
главница към датата на сключването му - 313 942, 84 лв. и за размера на неизплатената до момента лихва.
Общият размер на дълга е определен на 323 564, 45 лв. Договорен е нов
погасителен план за плащане на главницата от 313 942, 84 лв. и отново 6
месечен гратисен период. Крайният срок за погасяване на кредита не е променен,
но е определена ново падежно число от месеца-25-то.
За изискуемата и неплатена лихва от
9 621, 61 лв. е уговорено да се
плати на неолихвяеми вноски до 25.07.2014 г.
Третият и последен анекс е от … г. В него
отново е посочено, че се сключва към договора за кредит от 20.08.2012 и цели
изменението му. Той също съдържа договорки идентични с тези по първоначалния
договор за лихвата, комисионните на банката, предсрочната изискуемост и т.н., а
и § 9, който казва, че в отрошенията между страните се прилагат разпоредбите на
договора, измененията в предходните анекси и настоящия такъв.
С него също е постигнато съгласие
за размера на редовната главница към подписването му – 309 942, 84 лв.,
падежираната и неплатена главница от 2 850 лв., начислена просрочена и
изискуема лихва от 26 894, 75 лв. Така общият размер на дълга е определен
н 339 687, 59 лв. Съответно е постигнато съгласие за формиране на нова
главница от 319 850 лв. и е приет нов погасителен план за същата. Крайният
срок за погасяването й не е променен и остава 20.08.2018 г.
Договорено е също така всички
дължими лихви надвишаващи новата кредитна експозиция от 319 850 лв. да се
изведат в отделен компонент, който да е неолихвяем. Опрледелни са и падежни
вноски за погасяване на същите за времето до 25.10.2015 г.
Именно за този последен анекс се
твърди, че има характер на съглашение за новация, с което се погасявало вземанията
по договора за кредита, които са предмет на заповедта за изпълнение, т.е.
същите са несъществуващи.
Съгласно чл. 107, изр.1 от ЗЗД задължението
се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. Анализът на
така изразената воля от страна на законодателя предполага, че новацията е
съглашение /договор/, с който се погасява едно старо задължение чрез поемане на
ново такова. Действителността на този договор на първо место изисква да имаме
един валиден стар дълг, за който се изразява воля за погасяване, чрез създаване
на нов такъв. Последното предполага, че следва да е налице и едно действително
ново задължение. То от своя страна трябва да се различава от старото било с
оглед обекта на задължението, било с оглед субекта, в чийто патримониум то се
намира. До извод за наличие на новация следва да се достигне само ако е налице
намерение за новиране. Същото е необходимо с оглед на факта, че с договора за
новация се извършва отказ от права, т.е. в
него е нужно да се съдържа ясно изразена воля от страните, за ПОГАОСЯВАНЕ на
старото задължение и за възникване на ново такова. Невъзможността да се направи
извод в тази насока е пречка да се говори за новиране. Не може да се говори за такова
и в случаите, в които лицето изразило воля за отказ от едно право и създаване
на друго няма нужната власт за извършване на такива правни действия.
По процесния казус е
безспорно, че първоначалното задължение е породено от договор за банков инвестиционен кредит.
Съгласно чл. 430 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока.
С анекс № … видно от казаното по- горе е постигнато съгласие за ИЗМЕНЕНИЕ
на задълженията по споменагтия по- горе договор за банков кредит.
Така изразеното съгласие от страна на банката, кредитополучателя и солидарните
длъжници изключва възможноста да се приеме, че в него се съдържа ясно изразена
воля за ПОГАСЯВАНЕ на стария дълг и
възникване на негово място на един нов такъв при нови условия.
Реално с процесня анекс е постигнато съглашение за изменение на постигнатите
договорки досежно начина на погасяване на отпусната на кредит сума и размера на
възнаградителната лихава по договора кредит. Не е измененена дори
първоначалното договорената падежна дата. Постигането на съответните договорки
за изменение е обусловено от наличието на договрно незипъление от страна на
кредитополучателя и солидарните длъжници на задълженията за погасяване главница и лихва. Всичко това изключва извода
за промяна в предмета на договора при условие, че не е променено
обстоятелството, че на „Л.И.Г.“ АД е отпусната ПАРИЧНА СУМА срещу поето от нея задължение да е
върне след изтичане на определен срок.
Изводът на ПАС за липса на новация следва и от факта, че навсякъде в анекса
по въпросите ксаещи отношенията между страните се говори за уреждането им
съгласно Договора и измененията в същия направени с анекса. По тази причина за
ПАС е безспорна липсата на намарение за НОВИРАНЕ при условие, че за
правопораждащ задълженията на
ответниците по анекса се сочи юридическия факт породил дълга, за който ответникът твърди да е погасен.
Неснователността на възражинята, които
биха довели до извод за непораждане на част от претендираните вземания или
такъв за погасяване на същите налага да се извърши преценка за размера на
задълженията по процесиня договор за кредит към подаване на заявлението и респективно момента
на постановяване на настоящето решение съобразно текста на чл.235, ал. 3 от ГПК.
Това налага да се даде първо отговор на въпроса е или не е налице предсрочна
изискуемост на договора за кредит.
Въпросите с предсрочната
изискуемост на кредита са уредени в раздел 17 от договора, респ. чл. 17 от
Анекс № …. В него по отношение предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост е направено препращане към раздел ІХ от ОУ на договора. От същите
става ясно, че кредитът може да се обяви за предсрочно изискуем при настъпване
на съществено неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора.
Настъпването на такава
предполага изменение в постигнатото съвпадение на две насрещни волеизявления за
получаване на кредит и погасяване на същия на вноски за определен период.
Това сочи, че правото да се измени
договора, като се направи същия предсрочно изискуем е потестативно по характер
и съществува в патримониума на кредитора по съответния договор. То се упражнява
чрез направа на едностранно волеизявление на носителя му до другата страна.
Фактът, че в случая същото е свързано с изменение на един договор и породеното
от него правоотношение предполага, че настъпване на тази промяна изисква и
получаване на волеизявлението от насрещната страна, т.е. тя не може да стана факт автоматично при
настъпване на опредени събития. Освен тях правоимащата
страна следва да извърши и действия по упражняване
на потестативното право - да направи волеизявление в тази насока и такива по връчване на
същото на насрещната страна.
От казаното,
съдържанието на договора и това на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ следва, че изводът за предсрочна изискуемост
на процесния кредит е възможен при наличие на доказателства за неизпълнение на
задължения по договора за кредит и на такива за отправено изявление на
кредитора за упражняване на потестативното си право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което следва да е достигнало до насрещната страна. Именно
момента на достигане на изявлението до нея се свързва и с настъпване на самотно
изменение на договора. В този смисъл е и направеното тълкуване в ТР № 4/2014 г.
на ОСГТК на ВКС.
Изложеното
предполага, че преценката за наличието на неизпълнение следва да се извършва
именно към този момент т.е. ако за времето от упражняване на правото до
получаване на изявлението неизпълнението е отпаднало следва да се направи
логичен извод, че не са налице предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост.
По конкретния казус не се спори,
че до длъжниците е изпратена нотариална покана от името на ищеца, чрез
адвокатско дружество „Д. и П.“. В същата е посочено, че дружеството е придобило
представителна власт за изпращането й по силата на пълномощно от 15.04.2015 г.,
с което било преупълномощено да извършва такива действия от лицето К. Г. И.,
който пък бил упълномощен за това от представляващите банката Л. Х. и А. К. Със
самата покана ответниците са уведомени, че поради неплащане на задължения към
банката общо в размер на 79 333.95 лева, от които 73 200 лева
главница и 6 133.95 лева лихви и общ размер на дълга 362 116.48 лева,
от които 319 700 лева главница и 42416 лева – дължими лихви,
предоставените кредити са обявени за предсрочно и изцяло изискуеми. Ответниците
са поканени да заплатят дължимите суми в 7-дневен срок от получаване на
поканата. Тя е връчена срещу разписки на адресатите на 06.10.2015 г.
Това на пръв поглед би следвало
да доведе до извод, че наличието на редовно упражнено потестативно право да се
обяви предсрочна изискуемост на процесния кредит зависи от отговора е или не е
налице соченото в уведомлението неизпълнение. С ДИМ обаче от страна на банката
е представен пълномощно рег. № … и … на Нотариус П. Т. , с което представляващите банката Л. Х. и А.
К. са упълномощили К.Г. И. да извършва определени правни действия от името на
банката. Представено и пълномощното, с който И. в качеството си на пълномощник
на представляващите банката по силата на
пълномощно рег. № … и … на Нотариус П. Т. е преупълномощил адвокатското дружество да изготвя,
подписва и изпраща от името на „У.Б.“ АД уведомления за предсрочна изискуемост.
Интересното обаче е, че в пълномощно рег. № … и … на Нотариус П. Т. не е материализирана
воля на представляващите банката да делегират права на К. Г. И. за изготвя, подписва и изпраща от името на „У.Б.“
АД уведомления за предсрочна изискуемост. Това води до извод, че И. не е
делегирал такива права и на адвокатското дружество.
По тази причина ПАС счита за времето до подаване на заявлението за
незабавно изпълнение ответниците не са получавали уведомление удостоверяващо
редовно упражнено право на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем. В
случая лисва и специално изявления от представляващите банката или респективно
нарочно упълномощени за това лица, които да потвърждават извършените действия
без представителна власт. Това от своя стана води до извод, че кредитът към
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК не е бил
предсрочно изискуем.
В случая обаче изложеното не може да послужи
като основание за отхвърляне на така предявените искове по чл. 422 ГПК по причина
, че в хода на настоящето производство е настъпила крайната падежна дата по
кредита, т.е. от 20.082017 г. цялата предоставена и неплатена от ответниците
главница така и така става дължима. В тази връзка следва да се посочи, че според
приетите по делото първоначална и повторна счетоводни експертизи размерът на
непогасената главница е 319 700 лв. , както към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК, така и при подаване на исковата молба , а и
сега.
Това води до извод, че вземането
за главница следва да се признае за съществуващо в този размер ведно със
законната лихва от датата на пълната му изискуемост -21.08.2017 г. Такова е и
решението на ПОС по отношение на призната за съществуваща главница и то следва
да се потвърди за същата ведно с частта сочеща, че се дължи законна лихва за
времето след 21.08.2017 г. до окончателното изплащане. Тук за яснота е нужно да
се спомене, че правилността на това решение не е обусловена от извършеното
цедиране на процесните вземания на дата 06.11.2017 г. с оглед разпоредбите на
чл. 226 от ГПК.
С това решение обаче е присъдена
и законна лихва върху сумата от 319 700
лв. и за времето от 30.10.2105 г. /изпращане на заявлението по чл. 417 от ГПК
по пощата до 20.08.2017 г. В случая обаче видно от изложеното по- горе към тази
дата поради липса на предсрочна изискуемост размерът на дължимата главница не е
бил такъв. Това налага тази част
решението да се отмени, като се постанови друго такова признаващо за установено
същестувавне на вземане за законна лихва за периода 30.10.2015 г.-20.08.2017 г.,
но върху размери на главницата съобразени с погасителния план определен с анекс
№ …, чл. 7 и изпълнението на същия до 25.01.2015 г. вкл.
От съдържанието му е видно, че за
времето от 30.10.2015 г. до 21.08.2017 г. дължимата главница е била
следната:
30.10.2015-25.11.2014 г.- 4 500
лв.,
25.11.2015-25.12. 2015 г. - 5 000
лв.,
25.12.2015-25.01.2016 г. - 5 500 лв.,
25.01.2016-25.02. 2016 г.- 7 500 лв.,
25.02.2016-25.03. 2016 г. - 9 500
лв.,
25.03. 2016-25.04. 2016 г. - 11 500
лв.,
25.04. 2016-25.05. 2016 г.- 13 500
лв.,
25.05. 2016-25.06. 2016 г. - 15 500
лв.,
25.06. 2016-25.07. 2016 г. - 17 500
лв.,
25.07.2016-25.08.2016 г. - 19 500
лв.,
25.08.2016-25.09.2016 г. - 21 500
лв.,
25.09.2016-25.10.2016 г. - 22 500лв.,
25.10.2016-25.11.2016 г. - 24 500
лв.,
25.11.2016-25.12.2016 г. - 26 500
лв.
25.12.2016-25.01.2017 г. - 29 500
лв.,
25.01. 2017 -25.02. 2016 г. - 32 500
лв.,
25.02.2016-25.03. 2017 г. - 35 500
лв.,
25.03. 2017 -25.04. 2017 г. - 38 500
лв.,
25.04. 2017 -25.05. 2017 г. - 41 500
лв.,
25.05. 2017 -25.06. 2017 г. - 44 500лв.,
25.06. 2017 -25.07. 2017 г. - 47 500
лв.,
25.07. 2017 -20.08.2017 г. -
50 500 лв.
Това сочи, че за времето от
30.10.2015 г. до 20.08.2017 г. банката има вземане за законна лихва върху
главници съобразно посочените по- горе размери и периоди.
С исковата молба се претендира и вземания
за договорна лихва за времето от 25.02.2015 г. до 29.10.2015 г. в размер на 51 800,
36 лв.
Видно от заключението на вещите
лица Ш. и С. в тази сума се включват лихва върху редовна главница за този
период в размер на 14 016, 17 лв., лихва по чл. 4.2 дължима за този период
в размер на 7 315, 87 лв., лихва по чл. 4.3 в размер на 10 967, 49
лв.. Включени са и вземанията за неплатена лихва посочени в чл. 2.7 от Анекса и
разсрочени за плащане за времето от 25.02.2015 до 25.10.2015 г. с чл. 7.1 в
размер на 19 500, 85 лв.
От съдържанието на тези
заключения за посочения в заявлението и исковата молба период е видно, че сумите
за възнаградителната и фиксираната лихва са правилно определени. Безспорен и
дължим е и размерът на лихвата посочена чл. 2.7, респ. 7.1 от Анекса и подлежаща
на плащане за периода 25.02.2015 г.-30.10.2015 г. Не така стоят нещата по
отношение лихвата по чл. 4.2 начислявана върху просрочената главница. Причина
за това е , че за времето от 10.08.2015 г.х видно от Приложение № 5 към
заключението на в.л. Ш. банката е начислявала същата върху целия размер на дължимия
кредит с оглед на това, че според нея той е станал предсрочно изискуем от тази
дата.
В случая видно от изложеното по-
горе за предсрочна изискуемост въобще не може да се говори, което сочи и че
лихвата следва да се начислява върху просрочените главници в размерите според
погасителния план по анекс № 3. В заключението на вещото лице Ш. лихвата по чл.
4.2 дължима за забавените вноски по погасителния план е изчислявана на база
същите за времето до 25.07.2015 г. Липсват
такива за периодите 25.07.2015 -25.08.2015 г. за неплатена главница от 3000
лв., 26.08.2015- 25.09.2015 г. за неплатена главница от 3500 лв.,
26.09.2015-25.10.2015 г. за неплатена главница от 4 000 лв. и
26.10.2015-30.10.29015 г. за неплатена главница от 4500 лв. В него обаче са
посочени действащите за тези периоди годишни лихвени проценти по чл. 4.2, което
сочи че размера на лихвата лесно може да се определи след определяне на
дължимата лихва на ден и съотнасяне на същата към съответната основа. Така за
целият този неизчислен от в.л. период
дължимата лихва по 4.2 от анекс № … е равен на 94, 34 лв. Тази сума следва да
се прибави към опредената в приложение № 5 от заключението на Ш. /стр. 554 от
делото на ПОС/ лихва за периода 25.02.2015-25.07.2015 г. в общ размер от 76, 50
лв. Така общия размер на лихвата по чл.
4.2 за времето 25.02.2015-29.10.2015 г. е равен на 170, 84 лв. Това пък води до
извод, че общо дължимата договорна лихва по чл. 4.1, чл. 4.2., чл. 4.3 и чл.
7.1 от Анекс № … е равна на 44 655, 35 лв., т.е. за този размер следва да
се признае вземане на банката. Не точно такъв е изводът на ПОС и решението
следва да му се потвърди в частта признаващо вземане от 44 656, 77 лв. и
да се отмени за сумата от 7145, 03 лв.
Тук за яснота е нужно да се
спомене, че липсата на нищожност на оспорените клаузи прави неоснователни и
предявените възражения за прихващане.
Промяната в размера на едно от
признатите от ПОС вземания налага и промяна на изводите на ПОС за дължимите
разноски.
По отношение на същите по- горе
се спомене, че дължимите такива за заповедното производство се присъждат с
решението по иска с основание чл. 422 от ГПК с осъдителен диспозитив, а не се
признават за съществуващи, като част от спорното вземане на банката. По тази
причина актът на ПОС бе обезсилен, което налага присъждане на разноски по
съразмерност за заповедното производство с това решение. Същите съответно са в
размер на 14 442, 80 лв.
Дължимите такива по съразмерност
за първоинстанционното производство на ищеца са 36 281, 55 лв., което
налага отмяна на акта на ПОС за сумата от 711, 49 лв.
За въззивното производство
доказателства за направени разноски от банката не са представени и не следва да
се присъждат.
Съответно на длъжниците следва да
се присъдят направени от тях разноски по съразмерност за двете инстанции в
размер на 157, 33 лв. за ДТ и вещи лица. На „Л.И.Г.“ АД следва да се заплатят
от банката направени по съразмерност разноски за адвокат пред първата инстанция
в размер на 10 лв. Съответно „У.Б.“ АД, ЕИК … на основание чл. 38, ал.2 от ЗА следва
да бъде осъдено да заплати на адвокат С.Г.М. *** адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство пред ПОС и ПАС на А.К.М. и Д.Н.М. в общ размер на 2749 лв. /по 687, 25 лв. на
инстанция за всяка от тях/ определен на основание чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно
отхвърлената част от иска.
Водим от това съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното
по т. дело № 270/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение в частите,
с които на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че „Л.И.Г.“ АД, ***,
А.К.М.,***, „Б.К.“ ЕООД, *** и Д.Н.М.,***, дължат и следва да заплатят
солидарно на „У.Б.“ АД, ЕИК …, съдебен адрес,***, адв. Д. П. сумите:
- 319 700 лв., дължима
главница по договор за банков инвестиционен кредит № …/… г., Анекс № …/… г.,
Анекс № …/… г., Анекс № …/ … г. към договора, ведно със законната лихва върху
нея от 21.08.2017 г. до окончателното й изплащане,
- 44 655, 35 лв., дължима и
незаплатена договорна лихва по същия договор и анексите към нето за периода от
25.02.2015 г. до 29.10.2015 г.,
И „Л.И.Г.“ АД, ***, А.К.М.,***, „Б.К.“
ЕООД, *** и Д.Н.М.,*** са осъдени да заплатят на „У.Б.“ АД, ЕИК … направените в
първоинстанционното производство съдебни и деловодни разноски в размер на 36 281,
55 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело №
270/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение в частта, с която на
основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че „Л.И.Г.“ АД, ***, А.К.М.,***,
„Б.К.“ ЕООД, *** и Д.Н.М.,***, дължат и следва да заплатят солидарно на „У.Б.“
АД, ЕИК …, съдебен адрес,***, адв. Д. П. сумата от 7145, 03 лв. съставляваща дължима
и незаплатена договорна лихва по същия договор и анексите към нето за периода
от 25.02.2015 г. до 29.10.2015 г., равняваща се на разликата между претендираните
51 800, 36 лв. и дължимите 44 655, 35 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от „У.Б.“ АД, ЕИК …, съдебен адрес,***, адв. Д. П.
против „Л.И.Г.“ АД, ***, А.К.М.,***, „Б.К.“ ЕООД, *** и Д.Н.М.,*** искове по
чл. 422 от ГПК да се признае за установено, че дължат солидарно на банката основание
договор за банков инвестиционен кредит № …/… г., Анекс № …/… г., Анекс № …/…
г., Анекс № …/ … г. към договора сумата от 7145, 03 лв. дължима и незаплатена
договорна лихва за периода от 25.02.2015 г. до 29.10.2015 г. равняваща се на
разликата между претендираните 51 800, 36 лв. и дължимите 44 655, 35
лв.
ОТМЕНЯ
постановеното по т. дело № 270/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд
решение в частта, с която на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено,
че „Л.И.Г.“ АД, ***, А.К.М.,***, „Б.К.“ ЕООД, *** и Д.Н.М.,***, дължат и следва
да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД, ЕИК …, съдебен адрес,***, адв. Д. П.,
законна лихва върху 319 700 лв., дължима главница по договор за банков
инвестиционен кредит № …/… г., Анекс № …/… г., Анекс № …/… г., Анекс № …/ … г.
за времето от 30.10.2015 г. до 20.08.2017 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Л.И.Г.“ АД, ***, А.К.М.,***, „Б.К.“ ЕООД, *** и Д.Н.М.,***, дължат и следва
да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД, ЕИК …, съдебен адрес,***, адв. Д. П.,
законна лихва върху дължима главница по договор за банков инвестиционен кредит
№ …/… г., Анекс № …/… г., Анекс № …/… г., Анекс № …/ … г. , която за времето от
30.10.2015 до 20.08.2017 г. се начислява по следния начин:
30.10.2015-25.11.2014 г. върху 4 500 лв.,
25.11.2015-25.12. 2015 г. върху 5
000 лв.,
25.12.2015-25.01.2016 г. върху 5 500 лв.,
25.01.2016-25.02. 2016 г. върху 7
500 лв.,
25.02.2016-25.03. 2016 г. върху 9 500
лв.,
25.03. 2016-25.04. 2016 г. върху 11 500
лв.,
25.04. 2016-25.05. 2016 г. върху 13 500
лв.,
25.05. 2016-25.06. 2016 г. върху 15 500
лв.,
25.06. 2016-25.07. 2016 г. върху 17 500
лв.,
25.07.2016-25.08.2016 г. върху 19 500
лв.,
25.08.2016-25.09.2016 г. върху 21 500
лв.,
25.09.2016-25.10.2016 г. върху 22 500лв.,
25.10.2016-25.11.2016 г. върху 24 500
лв.,
25.11.2016-25.12.2016 г. върху 26 500
лв.
25.12.2016-25.01.2017 г. върху 29 500
лв.,
25.01. 2017 -25.02. 2016 г. върху
32 500 лв.,
25.02.2016-25.03. 2017 г. върху 35 500
лв.,
25.03. 2017 -25.04. 2017 г. върху
38 500 лв.,
25.04. 2017 -25.05. 2017 г. върху
41 500 лв.,
25.05. 2017 -25.06. 2017 г. върху
44 500лв.,
25.06. 2017 -25.07. 2017 г. върху
47 500 лв.,
25.07. 2017 -20.08.2017 г. върху 50 500
лв.
ОТМЕНЯ постановеното
по т. дело № 270/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение в частта,
с която„Л.И.Г.“ АД, ***, А.К.М.,***, „Б.К.“ ЕООД, *** и Д.Н.М.,*** са осъдени
да заплатят на „У.Б.“ АД, ЕИК … разноски за първоинстанционното производство в
размер на 711, 49 лв.
ОБЕЗСИЛВА постановеното
по т. дело № 270/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение в частта,
с която на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че „Л.И.Г.“ АД, ***,
А.К.М.,***, „Б.К.“ ЕООД, *** и Д.Н.М.,***, дължат и следва да заплатят
солидарно на „У.Б.“ АД, ЕИК …, съдебен адрес,***, адв. Д. П. законна лихва
върху главницата за периода от 25.02.2015 г. до 29.10.2015 г. и 7430, 01 лв.,
направени разноски по ч.гр.д. № 14164/2015 г. по описа на ПРС за заплатена
държавна такса и 7323, 01 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Л.И.Г.“
АД, ***, А.К.М.,***, „Б.К.“ ЕООД, *** и Д.Н.М.,*** да заплатят на „У.Б.“ АД,
ЕИК … направените по ч.гр.д. № 14164/2015 г. по описа на ПРС разноски за ДТ и
адвокат по съразмерност в общ размер от 14 442, 80 лв.
ОСЪЖДА „У.Б.“
АД, *** да заплати на „Л.И.Г.“ АД, ***, А.К.М.,***, „Б.К.“ ЕООД, *** и Д.Н.М.,***
направените разноски по съразмерност за двете инстанции в размер на 157, 33 лв.
за ДТ и вещи лица.
ОСЪЖДА „У.Б.“
АД, *** да заплати на „Л.И.Г.“ АД, *** направени по съразмерност разноски за
адвокат пред първата инстанция в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА „У.Б.“
АД, *** да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат С.Г.М. ***
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ПОС
и ПАС на А.К.М. и Д.Н.М. в общ размер на
2749 лв./по 687, 25 лв. на инстанция за всяка от тях/.
Решението е постановено при
участието на третото лице помагач н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ***
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.