№ 1382
гр. Русе, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520103988 по описа за 2022 година
П. Д. П., представител на ЕТ „П. П.“, заявява, че срещу търговеца е образувано
изпълнително дело №1554/2014г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, рег.№832, район на
действие Окръжен съд – Русе с взискател Община Русе за сумите:
1160 лева – патентен данък за 2013г.;
121.18 лева – лихва за забава към 26.06.2014г.
В хода на производството били предприети следните валидни изпълнителни
действия:
запор върху трудово възнаграждение – 22.08.2014г.;
запори върху банкови сметки на длъжника, извършени в периода 02.09.2014г. –
10.09.2014г.;
плащане от трето задължено лице (работодател) – 23.09.2014.
Следващото изпълнително действие било извършено на 31.08.2017г. – запор върху
банкови сметки на длъжника в „Уникредит банк“.
Ищецът счита, че на основание чл.433, ал.1 от ГПК, ИД №1554/2014г. е прекратено
по силата на закона, считано от 23.09.2016г., тъй като взискателят не поискал извършването
на изпълнителни действия и такива не били извършени от ЧСИ в периода 23.09.2014г. –
23.09.2016г.
Пояснява, че в доктрината и съдебната практика е установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция, настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в нарочен акт вече настъпилото
прекратяване, когато констатира осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Новата давност започвала да тече от предприемането на последното по време валидно
1
изпълнително действие.
Молителят поддържа, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона,
считано от 23.09.2016г., тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години от датата, на която е предприето последното валидно
изпълнително действие – 23.09.2014г., а наложеният на 31.08.2017г. запор върху банкови
сметки на длъжника не е валидно изпълнително действие, тъй като е осъществено след
прекратяване на изпълнителното производство.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
Община Русе, БУЛСТАТ ********* с адрес: гр.Русе, пл.“Свобода“№6, представлявана от
кмета П. П. М., че ЕТ „П. П.“, ЕИК ********* с адрес: гр.Р., ж.к.“З.– И.“, бл.“Ч.“, вх.., ет..,
представляван от П. Д. П. не дължи сумата 1282.18 лева, формирана от: 1160 лева –
патентен данък за 2013г. и 121.18 лева – лихва за забава към 26.06.2014г.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК Община Русе не е депозирал отговор на исковата молба, не
ангажира доказателства. В о.с.з. излага доводи, досежно недопустимостта и
неоснователността на ищцовите претенции.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
В настоящото производство е прието ИД №20148320401554 по описа на ЧСИ с рег.
№832, образувано по искане на Община Русе, въз основа Декларация по чл.61н от ЗМДТ
№**********/29.01.2013г., с която П. Д. П. е декларирал патентен данък за 2013г. С покана
за доброволно изпълнение от 06.03.2014г. ответникът уведомил ищеца за задължението му:
1160 лева – главница и 85.02 лева – лихва и предоставил едноседмичен срок за погасяването
му.
По молба на взискателя, през м.юли 2014г., съдебният изпълнител изискал справки от
Служба по вписвания; НАП и банки за установяване материалното и имотно състояние на
длъжника.
На 20.08.2014г. изпратил до П. Д. П. покана за доброволно изпълнение и запорно
съобщение до работодателя му.
В периода 02.09.2014г. – 10.09.2014г. ЧСИ наложил запори върху банковите сметки
на длъжника.
На 23.09.2014г., въз основа запорното съобщение, работодателя на длъжника превел
по сметка на ЧСИ сумата 65 лева.
През м.юли 2017г.; м.октомври 2017г.; м.април 2019г.; м.октомври 2020г.; м.октомври
2021г. Община Русе поискала, съдебният изпълнител да продължи изпълнителните действия
за събиране вземанията, предмет на ИД №20148320401554 и да направи ново проучване
имущественото състояние на длъжника.
На 31.05.2022г. ЧСИ наложил запор върху трудовото възнаграждение на П. П..
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е иск за установяване недължимостта на публични вземания, а именно:
2
1160 лева – патентен данък за 2013г. и 121.18 лева – лихва за забава към 26.06.2014г.
Член 162, ал.2 ДОПК сочи кои държавни и общински вземания са публични. Извън
всякакво съмнение е, че вземанията за държавни и общински данъци и такси, установени по
основание със закон, са публични вземания. Те изрично са обявени за такива в т.1 и т.3 на
чл.162, ал.2 ДОПК. Публичните вземания се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е
предвидено друго. Текстът на чл.163, ал.4 ДОПК изрично въведе ред за събиране на
публичните вземания, възложени за събиране на съдебните изпълнители (държавни и
частни) и това е редът на ГПК.
С приетите законодателни разрешения (чл.163, ал.4 ДОПК, чл.2, ал.2 и ал.3 ЗЧСИ,
чл.4, ал.2 ЗМДТ и чл.9б ЗМДТ) бяха въведени два коренно различни процесуални способа за
принудително събиране на публичните вземания – по реда на ДОПК и по реда на ГПК.
Изборът е предоставен на публичния кредитор, но рефлектира в правната сфера на
длъжника по вземането - с правни средства за защита по реда на ДОПК, които му позволяват
в рамките на принудителното изпълнение чрез административно производство да поиска
отписване на погасените по давност публични задължения и с правни средства за защита по
реда на ГПК, които му позволяват единствено да установи по исков ред погасяването по
давност на задълженията. За публичните общински вземания, за които публичният кредитор
е направил избор за събиране от съдебен изпълнител по реда на ГПК, е недопустима
защитата чрез възражение за давност в изпълнителното производство, поради това, че
съдебният изпълнител няма правомощия да се произнася по него. Защитата в този случай е
възможна само по исков ред, посредством отрицателен установителен иск. На разположение
на ищеца, твърдящ недължимост на публични задължения са уредени два отрицателни
установителни иска по реда на ГПК – чл.124, ал.1 и чл.439.
По изложените съображения съдът намира предявения отрицателен установителен
иск за допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.2 ДОПК давността при публични вземания се
прекъсва с издаване акта за установяване на публичното вземане или с предприемане
действия по принудително изпълнение, а от прекъсването на давността започва да тече нова
давност (чл.172, ал.3 ДОПК). При прилагане на тази законова регламентация във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност, следва извода, че за публичните вземания за
патентен данък за 2013г., погасителният 5-годишен давностен срок е започнал да тече на
01.01.2014г. и е прекъснат на 30.06.2014г. с предприемане от кредитора - Община Русе на
действия по принудителното им събиране с образуване на ИД №20148320401554 по описа
на ЧСИ с рег.№832. След образуване на изпълнителното производство, при висящност на
изпълнителния процес, прекъснатата давност изобщо не започва да тече отново и не тече,
докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземанията,
според постановките на Постановление на Пленума на ВС №3/18.11.1980г., което е в сила и
е приложимо към момента на образуване на процесното изпълнително дело, до 26.06.2015г.,
когато е постановено Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълкувателно дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, даващо ново разрешение на въпроса за погасителната давност
по време на висящо изпълнително производство. Новото разрешение по т.10 от ТР
3
№2/26.06.2015г. следва да намери приложение само за в бъдеще, считано от датата на
постановяването му и то само по висящи към този момент изпълнителни производства,
какъвто е и настоящия случай.
От горното следва, че до 26.06.2015г. по ИД №20148320401554 погасителна давност
относно процесните вземания не е текла. Такава е започнала да тече едва на 26.06.2015г.
Съобразно т.10 от ТР №2/26.06.2015г. не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика трайно установено е разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
В случая на 25.09.2014г., в резултат на запорно съобщение, по изпълнителното дело е
постъпила сумата 66.58 лева. На 17.07.2017г. (след повече от две години) Община Русе е
поискала извършване на изпълнителни действия, т.е. изпълнителното производство е било
прекратено по силата на закона. Следва да се отбележи, че последващите действия на
съдебния изпълнител, свързани с проучване имущественото състояние на длъжника,
съгласно т.10 от ТР №2/26.06.2015г. не са прекъснали давността.
Тъй като съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, то погасителната давност за вземанията
на Община Русе е изтекла на 26.06.2020г.
Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията като основателна следва да бъде
уважена изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски по делото в размер на 381.25 лева – държавна такса и възнаграждение за
процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Община Русе, БУЛСТАТ *********
с адрес: гр.Русе, пл.“Свобода“№6, представлявана от кмета П. П. М., че ЕТ „П. П.“, ЕИК
********* с адрес: гр.Р., ж.к.“З.– И.“, бл.“Ч.“, вх.., ет.., представляван от П. Д. П. не дължи
сумата 1282.18 лева, формирана от: 1160 лева – патентен данък за 2013г. и 121.18 лева –
лихва за забава към 26.06.2014г.
4
ОСЪЖДА Община Русе, БУЛСТАТ ********* да заплати на ЕТ „П. П.“, ЕИК
********* разноски по делото в размер на 381.25 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5