Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 17 08.02.2022 год.
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на първи февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Емил Енчев разгледа докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 212 по описа за 2021 год. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
жалба на „КМК БИЛД” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Айтос, срещу Решение № 137 от 27.05.2021 год., постановено по АНД
№20213330200011 по описа на Районен съд Разград за 2021 год. С него съдът е
потвърдил НП № 17-000715 от 30.11.2020
год.на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Разград, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 1500 лв. на основание чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда за нарушение
на чл. 63, ал. 2 от същия кодекс. Жалбоподателят твърди, че съдебното решение е
неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи,
че вмененото му във вина нарушение не е описано пълно от фактическа страна в
АУАН и в НП, поради което е нарушено правото му на защита, както и че АНО не
е извършил разследване по спорните
обстоятелства. Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките по чл. 415в,
ал. 1 от КТ, както и на чл. 28 от ЗАНН. Иска съдът да отмени въззивното решение
и потвърденото с него НП.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция
по труда” – Разград, в писмено становище и чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт М. М., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и
иска съдът да остави в сила решението на районния съд.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила
въззивното решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл.
218 ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима. Съдът намира за необходимо да посочи, че
необосноваността на въззивните решения на районните съдилища по чл. 63, ал. 1
от ЗАНН не е сред касационните основания за оспорването им, посочени в чл. 348,
ал. 1 от НПК, съгласно препращането по чл. 63в от ЗАНН, поради което настоящата
инстанция не следва да се произнася по
наведените в тази насока доводи.
Районният съд е
приел от фактическа страна, че на 06.10.2020 г., около 10:00 ч. инспектори в Д „ИТ” - Разград, извършили
проверка по работни места по спазване на трудовото законодателство в строителен
обект – „Социални жилища за настаняване на малцинствени, социално слаби групи”,
находящ се в ж.к. „Орел” гр. Разград, изграждан от касационния жалбоподател
чрез наети лица. При проверката било констатирано, че в проверявания обект по
време на проверката трудова дейност като
„работник в строителството“ осъществявал И. И. А. Същият попълнил декларация, че работи в обекта
по трудово правоотношение, с работно време от 08:00 до 17:00 часа и срещу
договорено трудово възнаграждение от 500 лв. седмично. В последствие на 30.10.
2020 г. била извършена и проверка по документи в офиса на Д “ИТ” Разград, при
която касаторът представил документация по осъществяване на трудовите
правоотношения с наетите в дружеството лица.
При
документалната проверка била представена
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от която
е видно, че на 06.10.2020 г. е изпратено уведомление в ТД на НАП за сключен
трудов договор с посочения работник, което е регистрирано в ТД на НАП на
06.10.2020г. в 15:27:05 часа. Приложена е разпечатка и от самото уведомление,
която също удостоверява, че на 06.10.2020г. е изпратено уведомление за трудов
договор на посоченото лице. В същата разпечатка като дата на договора се сочи
05.10.2020 г. Така се установило, че всъщност уведомлението за трудовия договор
е било регистрирано на датата на проверката по работни места /06.10.2020г./, но
в доста по-късен час - 15:27:05ч. Това означавало, че на същата дата по време
на проверката по работни места, извършена около 10.00 часа А. е допуснат до работа в обекта без да му е връчено
копие от уведомлението за регистриране на сключения с него трудов договор,
заверено от ТД на НАП. Проверяващите приели, че така е нарушен чл.63, ал.2 от КТ и на работодателя бил съставен акт за административно нарушение № 17-
000715/ 30.10.2020 г.,въз основа на който е издадено и обжалваното НП.
Районният съд е
отхвърлил твърденията на касационния жалбоподатели и не е кредитирал
показанията на разпитаните като свидетели двама негови служители, че към
момента на проверката все още не е бил сключен трудов договор с А., като се е позовал на писмените доказателства по
делото в т.ч. и такива изготвени по реда на Кодекса на труда от самия
жалбоподател в качеството му на работодател. Приел е за безспорно установено,
че по време на проверката А. е работел на
проверявания обект и е имал сключен трудов договор с дружеството жалбоподател, но не му е било
връчено копие от уведомление за регистриране на този договор, заверено от НАП.
Въз основа на
така приетата фактическа обстановка районният съд приел от правна страна, че
като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена
от закона, наказателното постановление е законосъобразно от формална страна. Не
са налице допуснати нарушения в административнонаказателната процедура.
Районният съд счел, че е налице пълна яснота относно описаното нарушение в т.ч.
и датата на извършване. Приел за безспорно установено, че дружеството
жалбоподател е извършил от обективна страна нарушението, за което е
санкционирано - не е предоставил на работника А.
заверено копие от изискуемото уведомление за регистрация на трудовия договор,
защото такова не е било налично към момента на проверката в обекта, а към този
момент работника вече е осъществявал трудовата си функция. Съдът е приел, че нормите
на чл. 415в, ал. 1 от КТ и чл. 28 от ЗАНН са неприложими.
Разградският административен съд споделя изцяло
фактическите и правни изводи на районния съд и счита решението му за валидно и
правилно.
Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след
като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите
поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на
закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на
изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и
научното знание. Приетата от районния съд
фактическа обстановка и изводите му съответстват на събраните по делото доказателства, които са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Обсъдил е всички възражения на
жалбоподателя, като е изложил подробни мотиви защо не кредитира показанията на
разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели, които се споделят от
касационната инстанция.
Въззивното решение е в съответствие с материалния закон.
Неоснователно е твърдението на касатора, че
фактическото описание на деянието е непълно. Както в АУАН, така и в НП ясно и
точно е посочено какво деяние от
фактическа страна се вменява на нарушителя. Описанието съдържа всички елементи
от обективната страна на състава на нарушението, за което е наказан
касационният жалбоподател. Той е разбрал в какво точно е обвинен и е осъществил правото си на защита в пълен обем,
както в досъдебната, така и в съдебната фаза на административно-наказателното
производство. Безспорно е установено, че на посоченото в НП дата и място,
касаторът в качеството си на работодател е допуснал до работа работника И. А. преди да му
предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. По делото са налице многобройни писмени доказателства от
които безспорно се установява, че към момента на проверката А. е имал сключен още на 05.10.2020 год. трудов договор, в т.ч. и заповед за командироване
№ 152 от 05.10.2020год. на работника И. за
участие в работен процес на обект в гр. Разград. По този начин от обективна
страна е осъществил състава на нарушението за което е наказан. Обстоятелството,
че на един по-късен етап – 15:27 часа на 06.10.2020 г., след извършване на
проверката от Д „ИТ”, такова уведомление е било издадено от ТД на НАП, а в
последствие и връчено на А., е без значение за съставомерността на деянието,
както правилно е посочил районния съд. В случая нормата на чл. 415в от КТ е
неприложима, а същата изключва и приложението на чл. 28 от ЗАНН. С оглед
действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН размерът
на наложената санкция не може да бъде
намален, дори да се приеме, че в конкретния случай е прекомерен.
По изложените
мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е
в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата
касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде
оставено в сила като правилно.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН в тежест на касатора следва да се присъди дължимо на ответника
юрисконсултско възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в
размер на 80 лева, определен на основание чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 137 от 27.05.2021 год., постановено по АНД №20213330200011 по описа на Районен
съд Разград за 2021 год.
ОСЪЖДА
„КМК БИЛД” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда” – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лв. /осемдесет лева/.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/